Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260027/16.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – II състав, в открито заседание на 30.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Василев
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа гр.дело № 1589 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 309а ТЗ от ***, ЕИК ***, чрез
процесуален представител адв. Я.Я. от ВАК, срещу ***ЕИК ***, за осъждане на
ответника да заплати сумата 2466,98 лева продажна цена на купени от ответника
през м.08.2018г. 1082,010 литра дизелово гориво с цена 2,28 лв. за литър с ДДС,
за които е издадена фактура №**********/31.08.2018г., сумата от 709,56 лева
продажна цена на купени от ответника през м.12.2018г. 324 литра дизелово гориво
с цена 2,19 лв. за литър с ДДС, за които е издадена фактура
№**********/28.12.2018г., сумата от 306,34 лева обещетение за забавено плащане
на задължението по фактура с №**********/31.08.2018г за периода 31.08.2018г. –
23.10.2019г. и сумата от 64,65 лева
обещетение за забавено плащане на остатъка от задължението по фактура с
№**********/28.12.2018г. за периода 28.12.2018г. – 23.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 394 лева обещетение за
разноски, включваща държавна такса в производството по обезпечаване на бъдещ
иск, адвокатски хонорар за представителство в обезпечителното производство,
такси за образуване на изпълнително дело и налагане на запор. Претендират се и
разноските в настоящето производство.
В исковата молба се твърди, че
страните са в търговски взаимоотношения, по силата на които ответника купува от
ищеца дизелово гориво чрез зареждане на притежаваните от ответника МПС –та на
бензиностанцията, притежавана от ищеца в гр. ***. Съгласно постигнатото
съгласие за закупеното през месеца гориво ищеца издава еднократно фактура и
ответникът заплаща в края на месеца, през който е ползвано горивото. През м.
08.2018г. ответникът купува от ищеца
1082,010 литра дизелово гориво с цена 2,28 лв с ДДС/ зарежданията с гориво са :
на 09.08.2018г. – 357 литра на 29.08.2018г. – 391,010 литра и на
31.08.2018г.-334 литра /, за което ищецът издава фактура
№**********/31.08.2018г на стойност
2466,98 лв. с ДДС, падеж на плащане на 31.08.2018г., получена от
представител на ответника. През м. 12.2018г.
ответникът купува от ищеца 324 литра дизелово гориво с цена 2,19 лв с
ДДС/ горивото е заредено на 18.12.2018г/, за което ищецът издава фактура
№**********/28.12.2018г. на стойност
709,56 лв. с ДДС, падеж на плащане на 28.12.2018г., получена от
представител на ответника. До настоящия момент / на предявяване исковата молба/
задълженията по фактурите не са заплатени.
В срока по
чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното дружество. Негов
представител не се явява в съдебно заседание и не е поискано делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно
определение от 30.09.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда
на чл. 239 ГПК.
Налице са
всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки – искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен
отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото
заседание, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете
за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание с
връчените му по реда на ГПК съобщение за
връчване на препис от искова молба и подаване на писмен отговор / чл. 131 ГПК
ведно с препис от Разпореждане № 10/02.01.2020г. са му указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Предявените искове позволяват изграждане на убеждение за вероятната
им основателност с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените писмени доказателства, както и от постъпилата справка от НАП ***,
съгласно която фактура №**********/31.08.2018г. и фактура
№**********/28.12.2018г., издадени от ***, са включени в дневниците за
покупки и в справките–декларации на ***с оглед на което съдът намира, че
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени в
предявения размер.
При този
изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящето производство разноски за държавни такси, които съгласно представения
списък по чл.80 ГПК са в общ размер от 232,06 лева. Относно претенцията за
присъждане на сторените разноски в обзепечителното производство искането е
частично основателно. Съгласно практиката на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да
се съберат чрез съдебния изпълнител - в
този смисъл определение № 845 / 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. отд., определение № 876/ 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014
г., I т. отд., определение № 336 /21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. отд. и др. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят още и
разноските по ч. гр. д. № 1476/2019 г. по описа на РС Девня, а именно 40 лв. за
държавна такса и 300 лв. за адв. хонорар. Няма основание за присъждане на
разноски, направени в изпълнителното производство за платени такси за образуване
на изп. дело и налагане на запор. Компетентен за възлагането им е съответният
орган, пред който те са направени, тези
разноски не представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ***ЕИК ***, гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА***ЕИК ***,
гр. ***на осн. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
вр. чл. 309а ТЗ сумата от 2466,98 лева,
/ две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 98 стотинки/, представляваща
продажната цена на купените от ***през
месец Август 2018г. 1082, 010 литра дизелово гориво с цена 2,28 лв за литър с
ДДС, на обща стойност 2466,98 лева с ДДС, за което е издадена фактура
№**********/31.08.2018г. , сумата от 709,56 лева / седемстотин и девет лева и
56 стотинки/, представляваща продажната цена на купените от ***през месец Декември
2018г. 324 литра дизелово гориво с цена 2, 19 лева за литър с ДДС, на обща
стойност 709,56 лева с ДДС, за което е издадена фактура
№**********/28.12.2018г. , сумата от 306,34 лева / триста и шест лева и 34
стотинки/, представляваща обещетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.08.2018г. – 23.10.2019г. за неплатеното задължение по фактура
№**********/31.08.2018г. в размер на 2466,98 лева с ДДС, сумата от 64,65 лева,
/ шестдесет и четири лева и 65 стотинки/, представляваща обещетение за забава в
размер на законната лихва за периода 28.12.2018г. – 23.10.2019г. за неплатено
задължение по фактура №**********/28.12.2018г. в размер на 709,56 лева с ДДС ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда-20.11.2019г. до окочателното плащане на задължението
ОСЪЖДА ***ЕИК ***, гр. ***, ***ДА ЗАПЛАТИ НА***ЕИК ***,
гр. ***на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 232,06 лева / двеста тридесет и два лева и 06
стотинки /, представляваща сторени разноски за държавни такси, както и сумата
от 340 лева / триста и четиридесет лева /, представляваща сторени разноски в
обезпечителното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................................