№ 441
гр. Разград, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100158 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез
пълномощника му мл. юрк. Х.Х., срещу Д. М. С. с ЕГН-**********, с която се
моли съдът да приеме за установено, че същият дължи на „Топлофикация –
Разград" АД следните суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД №
2038/2023 г.: сумата от 193,88 лв. главница за потребена топлинна енергия за
периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от
22.11.2023 г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 21,31 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите
суми за периода от 31.12.2022 г. до 21.11.2023 г. Моли се да им бъдат
присъдени сторените разноски по настоящото производство и по заповедното.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище - етажна собственост с
централно топлоснабдяване. Твърди се, че за отчетен период м. ноември 2022
г. – м. април 2023 г. по партидата на името на ответницата С., абонатен номер
200791 били начислени 0,87801 Мвтч прогнозна топлинна енергия на
1
стойност 138,63 лева с ДДС при цена на топлинната енергия 144,850 лв/МВтч
(без ДДС), определена от КЕВР. С такса партида в размер на 11,50 лева и такса
разпределители (8,80 лв. без ДДС) се получавала крайна сума в размер на
162,99 лева с ДДС. Сочи се, че след извършен отчет на уредите за дялово
разпределение от „Бруната“ ООД било установено, че реално потребената
топлоенергия за посочения период е по-голямо – 1,03106 МВтч или 162,79
лева с ДДС. С начислените такси за партида в размер на 11,50 лева, такса
разпределители в размер на 8,80 без ДДС и такса смяна на ампула на стойност
5,60 лева без ДДС, общата изравнителна сума за процесния период възлизала
на 193,88 лева с ДДС. За изравнителната сума е издадено дебитно известие.
Твърди се, че ответницата не е платила нито едно от прогнозните задължения,
включително сумата по дебитното известие (изравнителната сметка) за
отоплителния сезон 2022/2023 г. С оглед липсата на изпълнение в срок ищецът
на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 ЗЗД начислил обезщетение в размер
на законната лихва за всеки ден забава или за периода 31.12.2022 г. до
21.11.2023 г. в размер общо на 21,31 лв. Твърди се, че ответницата е
потребила, но не е заплатила топлинна енергия на обща стойност 193,88 лв. за
топлофициран имот на адрес: гр. Разград, ***, което наложило подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а след
разглеждането му съдът издал заповед ответницата да заплати на ищцовото
дружество сумата от 193,88 лв. главница за потребена топлинна енергия за
периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
22.11.2023 г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 21,31 лв.,
представляващи лихва за забава (законната лихва) по чл. 86 от ЗЗД, начислена
върху дължимите суми за периода от 31.12.2022 г. до 21.11.2023 г., ведно и с
разноските – заплатена ДТ в размер на 25,00 лева. Поради връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
ищеца било указано предявяване на иск за установяване на задълженията по
заповедта. Така ищцовото дружество обосновава правния си интерес.
В срока за отговор назначеният особен представител изразява становище
за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Сочи, че не са
представени доказателства за пасивната процесуална легитимация на
ответницата, а именно че същата е собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на ЕС със заявения по ИМ адрес или титуляр на вещно право
на ползване. Изтъква, че други възражения не би могла да прави в качеството
си на особен представител. По направеното искане за експертиза, счита
изготвяне на такава за излишно, допълнително натоварващо страните с
разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Ищецът представя молба от 05.10.2016 г. ответницата за промяна на
партида № 12132 за топлофициран имот на адрес: гр. Разград, ***, с която
ответницата моли открита партида от М.В.С. да бъде прехвърлена на нейно
име. Ответницата е представила удостоверение за наследници, видно от което
е наследница на починалия М.В.С.. Заедно с молбата, ищцовото дружество
представя справка от Агенцията по вписване, видно от която ответницата още
е собственик на процесния имот.
Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество,
лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите
2
условия на дружеството е налице положително становище от страна
на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното
решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството
за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите
на дружеството.
Видно от приложените по делото доказателства, включително формуляр
отчет, изготвен от Бруната (неоспорени от ответницата), същата е на
дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес гр.
Разград, ***, абонатен номер 12132. За процесния период 10.11.2022 г. до
30.04.2022 г. са начислени суми за отопление в общ размер на 193,88 лева
главница и 21,31 лева общ размер на лихвата, (която за претендираните
главници се установява и чрез изчисление с достъпните калкулатори за
изчисление на законна лихва).
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответникът е титуляр на партидата, видно е че сам е
подавал заявления за разсрочване на задълженията. Според представените
доказателства абонатната станция е работила, снабдявайки с топлинна
енергия етажната собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. №
5/2010г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл.
153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на
ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните
тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката
не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки
потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата
на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По
силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и
3
задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен
договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от
неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, водеща се на
ответницата, която е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на
влезлите в сила и сега актуални общи условия, като по делото не са налице
доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на
търговските отношения с ищеца.
Ответницата не е оспорила доказателствата по делото относно дяловото
разпределение. Ответницата като собственик на имота е ползвала топлинна
енергия. В сградата на блока, където се намира имота на ответницата са
извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер,
намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер
са отчислявани в съответствие с нормативната уредба количества топлинна
енергия за технологични разходи на абонатната станция. Не се твърди и не е
установено обстоятелството ответницата да е заявила надлежно възражение
срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и
посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е
заплатил исковите суми.
Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, тя е изпаднала в забава, поради което
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл.
32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответницата по отношение на
процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната и
отговорност.
Поради основателността на иска, ищецът има право на разноски в пълен
размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение за особения
представител), като представя списък. Претендираното възнаграждение за
юрисконсулт е в минимален размер, съобразен с материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Д. М. С. с ЕГН-**********, с установен по делото
настоящ и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***,
дължи на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор М.К., следните суми във връзка с
4
издадената срещу ответницата Заповед № 1099 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2038 по описа на
за 2023 г. Районен съд - Разград: 193,88 лв. (сто деветдесет и три лева и 88
стотинки), представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 10.11.2022 г. до 30.04.2022 г. за жилище, находящо се в
гр. Разград на ***, абонатен номер 12132, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението на 22.11.2023 г. до окончателното плащане; както и сумата от
21,31 (двадесет и един лева и 31 стотинки), представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2022 г. до 21.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. М. С. с ЕГН-**********,
с установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград,
обл. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М.Н.К.:
- сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева за направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 2038 по описа за
2023 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 395,00 (триста деветдесет и пет) лева за направени разноски
по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по Частно гражданско дело № 2038 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5