№ 297
гр. гр. Добрич, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500248 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1627/31.01.2022г. на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., Франция”, рег. №********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14,
представлявано от зам. управителя Д.Д., чрез юрисконсулт П. П., срещу
решение №32/17.01.2022г.по гр.д.№794/2021г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯ
предявените от дружеството срещу И. И. Й. , ЕГН **********, гр.Д., по реда
на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията на ищеца, за които е
издадена заповед №260597 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 02.12.2020г. по ч. гр. д. №3504 по описа на ДРС за 2020г., а
именно: 1 ) 509,58 лева, представляваща дължима сума - главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-14309211/30.12.2016г.,
заедно със законната лихва върху нея от 26.11.2020 г. до окончателното
плащане; 2 ) 55.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.06.2017 г. до 20.01.2018 г.; 3) 165.85 лева, представляваща мораторна
лихва по договора за периода от 20.07.2017 г. до 16.11.2020 г.
1
Изразява несъгласие с извода а съда за недействителност на договора за
кредит поради несъотвествие с нормата а чл.10, ал.1 от ЗПК без извършването
на съдебно-техническа експертиза. Дори и шрифтът на процесния договор да
не отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, това било формално
нарушение, което не водело до недействителност на основание чл.22 от ЗПК.
Изискването за шрифт било въведено с цел охраняване интересите на
кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които сключените
договори съдържат много малки букви и го затрудняват да осъзнае
съдържанието на отделните клаузи. В случая правата и интересите на
кредитополучателя не били нарушени, тъй като договорът бил читаем,
сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра. В
него изрично са посочени ГПР, лихвеният процент по кредита и условията за
прилагането му. Съдържанието на договора отговаряло на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Възнаградителната лихва била компонент от ГПР и
размерът и подлежал на преценка от кредитодателя като единственото
условие било същата, заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Съдът неправилно приел, че при недействителност на договор за кредит не
било допустимо да бъде призната дължимостта на чистата стойност на
кредита съгласно чл.23 от ЗПК. Разпоредбите на чл.23 от ЗПК и на чл.34 от
ЗЗД не следвало да бъдат приравнявани като последици, тъй като целта на
закрилата, която давал ЗПК не била отричането с обратна сила на
договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с
породени от недействителното договаряне задължения, накърняващи баланса
на интересите на насрещните страни. В резултат на обявената
недействителност отпадала възмездността на договора, съхранявала се
сделката със съдържанието на безвъзмезден заем между равноспоставени
страни. Прогласяването на недействителността по чл.22 от ЗПК, за разлика от
типичния случай, не изключвала договорното основание за връщане на
главницата по договора за кредит. Иска отмяна на решението и уважаване на
исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна чрез назначения и особен представител-адв.Г.
С., която изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на
обжалваното решение, чието потвърждаване иска. Правилна била преценката
2
на съда относно големината на шрифта. Налице били и други основания за
нищожност на договора. Нарушена била нормата на чл.11 от ЗПК за яснота
при формиране на дължимата сума. Налице било явно и несъмнено
неравнопоставяне между страните по договора, противоречие с добрите нрави
предвид превишаване на възнаградитгелната лихва на трикратния размер на
законната, ако и договорът да е сключен след приемана на разпоредбата на
чл.19 от ЗПК. Към датата на подаване на заявлението не била настъпила
изискуемостта на претендираното вземане.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
24.01.2022г., когато решението е връчено на обжалващия, редовна съобразно
регламентите на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№150/2022г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№618/16.03.2021г. от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А.,
Франция, рег. №********* чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София, бл.14, , с
която срещу И. И. Й. с ЕГН **********, гр.Д.. И, са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуването на парични вземания
на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с №260597/02.12.2020г., по ч. гр. д. №3504/2020г. на ДРС–
сумата от 509,58 лева неизплатена главница по Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № CREX-14309211/30.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея от 26.11.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 55.58
лева възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.01.2018 г.;
сумата от 165.85 лева мораторна лихва по договора за периода от 20.07.2017
г. до 16.11.2020 г.
Обосноваващи възникването на претендираното вземане обстоятелства
, изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за инициирано
заповедно производство по ч. гр. д. №3504/2020г. на ДРС, приключило с
3
издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №260597/02.12.2020г. за паричните вземания,
описани по-горе.
При условията на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX[1]14309211/30.12.2016, бил предоставен кредит в размер на 754.92лева
със задължения за връщане на 12-месечни вноски от по 76.43лева, с
възнаградителна лихва, формираща се съобразно приложимите по договора
ГЛП и ГПР . След сключване на договора ищецът изпълнил поетото
задължение като сумата за закупуване на стоки била преведена на съответния
търговски партньор. Частично било изпълнено от ответника насрещното
поето задължение за връщане като били погасени 4 вноски и на датата
20.06.2017г. било преустановено изпълнението на задължението съгласно
погасителния план. Вземането станало изискуемо в пълен размер при
условията на чл.3 от договора, за което на 17.10.2017г. до длъжника било
изпратено изрично уведомление.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, назначения при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.
Вземането по договора не било изискуемо изцяло, защото длъжника не бил
надлежно уведомен за това. Договорът бил недействителността по смисъла на
чл.22 от Закона за потребителския кредит поради нарушение на нормите на
чл.11 от същия. Вземането по договора било формирано при липсата на ясно
разписана методика за формиране на размера на средствата, които ще бъдат
предоставени в заем, размера на лихвата, размера на месечната погасителна
вноски. Липсвало и индивидуално договаряне, клаузите били нищожни, като
противоречащи на закона и на добрите нрави .
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
4
вх. рег.№266790/01.12.2020г. до РС-Добрич за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX 14309211/30.12.2016г.-
сумата от 509,58 лева неизплатена главница, ведно със законната лихва върху
нея от 26.11.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 55.58 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.01.2018 г.; сумата от
165.85 лева мораторна лихва по договора за периода от 20.07.2017 г. до
16.11.2020 г.
Заявлението е уважено и на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №260597/ 02.12.2020г. по ч. гр. д.
№3504/2020г. на ДРС, с която е разпоредено длъжника И. И. Й. с ЕГН
**********, гр.Д.. да заплати на кредитора “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С. А. Франция сумата от 509,58 лева неизплатена главница по
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
14309211/30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от 26.11.2020 г.
до окончателното плащане; сумата от 55.58 лева възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2017 г. до 20.01.2018 г.; сумата от 165.85 лева мораторна
лихва по договора за периода от 20.07.2017 г. до 16.11.2020 г.., както и
сторените съдебно-деловодни разноски: 25лева държавна такса и 50лева
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
15.02.2021г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1,т.2 от
ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 15.02.2021г. и
край 15.03.2021г. заявителя е депозирал искова молба вх.№618/16.03.2021г.,
чрез изпращането и по куриер на 11.03.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
5
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция е неоснователна
Установено е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от
Договор за потребителски паричен кредит CREX-14309211/30.12.2016г.,
сключен между“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Франция в
качеството на кпедитор и И. И. Й. с ЕГН ********** в качеството на
кредитополучател, за сумата от сумата от 699.00 лева/цена на стоката, за
финансиране закупуването на която се предоставя кредите – 1 бр.Компакт
Диск/СД система, марка „Панасоник“, със задължения за връщане в срок до
20.01.2018г., на 12 месечни вноски от по 76.43лева, първата с падеж
20.02.2017г.., последната с падеж на 20.01.2018г. Уговорен е лихвен процент-
33.83%, годишен процент на разходите 39.61%.. Вписано е общото
задължение по договора от 917.16 лева. Не е спорно, установява се от
вещото лице, че е било погасено задължение в общ размер от 352лева, от
които 222.04лева главница, 106.66лева лихва, 23.30лева главница по
застраховка.Установява се и, че след последното плащане на 17.07.2017г.,
плащанията по договора за кредит са преустановени. Няма доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като няма доказателства
представеното уведомително писмо от 17.10.2017г. да е било връчено а
длъжника. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху изискуемостта
понастоящем, тъй като при уговорен кроен срок за изпълнение на поетото
задължение за връщане на заетата сума до 20.01.2018г., към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -01.12.2020г. неплатеният остатък
от кредита е бил изискуем - настъпил е падежа и на последната погасителна
вноска по кредита на 20.01.2018г.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор. По отношение на същия приложение намира Закон
за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., съгласно чл.22 от който закон, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът се
обяви за недействителен, кредотополучателят връща само чистата стойност
6
на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него/чл.23 от същия
закон/.
Представеният по делото договор за потребителски кредит CREX-
14309211/30.12.2016г./ в препис и в оригинал, за нуждите на изслушаното
експертно заключение/ е с размер на шрифта, по-малък от 12/ размер „10“
според съдебно-техническата експертиза на използвания шрифт“Garamond“/,
което е нарушение на повелята на чл. 10, ал. 1, предл. 8 от ЗПК. Разпоредбата
приема, че всички елементи на договора следва да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването на
чл.10, ал.1, предл.8 от ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена
прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя, да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде
пропусната от него. Предвид констатирания факт, че процесният договор е с
размер на шрифта по-малък от 12, съдът приема, че същият е недействителен
по смисъла на чл. 22, ЗПК,
В случая не са спазени и императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размерът на отпуснатия кредит е 754.92лева, формиран
от цената на стоката за закупуването на която е отпуснат - 699лева и
застрахователната премия от 55.92лева, длъжникът дължи връщане на
917.16лева. Липсва яснота как е определена тази сума. Посочени са в
абсолютни стойности годишния лихвен процент – 33.83 % и годишния
процент на разходите по кредита – 39.61 %. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посоченият в
абсолютна стойност годишен процент на разходите, без да се посочва как е
формиран и какво точно се включва в него, т.е какви компоненти включва,
поставя задълженото лице в положение, да тълкува всяка една от клаузите в
Общите условия и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна
такса по кредита, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
т.10 ЗПК.
7
Макар ГПР да не надхвърля петкратния размер на законната лихва,
както това е установено в правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, следва да се има
предвид, че компонента от ГПР, съставляващ годишния процент на
възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва,
което води до нарушаване на добрите нрави. С ПМС №426 от 18.12.2014г., в
сила от 1 януари 2015 г., размерът на законната лихва по просрочени
задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Обявеният от БНБ основен лихвен процент към дата на
сключване на договора е бил 0.00%. Следователно, към момента на
сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била
10.00%. При възнаградителна лихва от 33.83% е видно, че същата е
значително по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Съдебната
практика приема, че максималния размер, до който клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва е действителна не трябва да надвишава с повече от
три пъти размера на законната лихва. В този смисъл е Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, II г.о. В случая това
съотношение не е налице. С тези си размери възнаградителната лихва в
договора надхвърля значително размера на законната лихва и поради това
противоречи на добрите нрави и води до нищожност на договорите. Съгласно
чл.146, ал.5 от ЗПП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. В настоящия случай процесния договор не би
могъл да се прилага без неравноправните си клаузи, което води до
нищожност на цяло.
Изводът за нищожност на договора обосновава прилагането на
последиците на чл. 23 от ЗПК- длъжникът да върне само чистата стойност на
кредита когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, т.е. когато договорно правоотношение не съществува, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Хипотезата, уредена в чл.23 от
ЗПК е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на
неоснователно обогатяване. В случая производството е образувано въз основа
на предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на парични вземания, произтичащи от договор за кредит, за
8
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдът не може да
признае дължимостта на главницата, респ.на част от нея на
извъндоговорното основание по чл. 23 ЗПК, когато се претендира на
договорно основание, на което основание е издадена и Заповед за изпълнение
за същата сума. Исковете са изцяло неоснователни. Обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила извършване на разходи
за въззивното производство и отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №32/17.01.2022г.по гр.д.№794/2021г.на
Районен съд Добрич.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9