Решение по дело №23/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 423
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040700023
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 423

гр.Бургас, 12.03.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 23 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е ВИП ООД ЕИК: ********* с адрес гр.Несебър, ул.Христо Ботев 15. Касаторът участва в производството чрез управителя си.

Ответник по касация е ТД на НАП Бургас. Същият не взема участие в касационното производството, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 314/18.11.2019г. по АНД № 468/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 417941-F398531/04.01.2019г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас при ЦУ на НАП София, с което на ВИП ООД е наложена имуществена санкция 500лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. В мотивите си АНО е приел, че на 26.07.2018г. е извършена проверка на рецепция на хотел Копакабана с адрес с.Равда, ул.Несебър 30, стопанисван от ВИП ООД. Проверяващите констатирали, че за 14.07.2018г. привлеченото към отговорност юридическо лице не е изпълнило задължението си да отпечата дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискална памет, през който ден в устройството са регистрирани продажби. Проверяващите органи не са установили данни за неотразяване на приходи.

Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по постановлението. Приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, при което потвърдил наказателното постановление. В съдебния акт са изложени и съображения за правилно определяне размера на санкцията и липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В касационната жалба не се оспорва фактическата обстановка. Прави се оплакване, че първоинстанционния съд не е изяснил дали същото води до неотчитане на приходи или не. Това от своя страна съставлявало съществено процесуално нарушение. Оспорва се също изводът на съда за липса на предпоставки за приложение на по-благоприятен закон, както и относно липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е подадена в срок от страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е допустима.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилността на обжалваното съдебно решение и основателността на направените от касатора оплаквания, съдът взе предвид следното.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. От приложения протокол № 0338064 се установява, че на 26.07.2018г. инспекторите по приходите С.Д.и Р.С.извършили проверка на рецепция на хотел Копакабана с адрес с.Равда, ул.Несебър 30, стопанисван от ВИП ООД. Инспекторите констатирали, че за 14.07.2018г. не бил отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискална памет, през който ден във фискалното устройство били регистрирани продажби. Тези обстоятелства са отразени по идентичен начин в надлежно съставения АУАН № F398531/06.08.2018г. и оспореното по делото потвърдено наказателно постановление № 417941-F398531/04.01.2019г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас при ЦУ на НАП София. Правилна е дадената квалификация на нарушението по чл.185 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18 на МФ.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че материалният закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, както и при провеждането на първоинстанционното съдебно производство.

Неоснователно е оплакването на касатора, според което не било изяснено дали извършеното нарушение води до неотчитане на приходи или не. Следва да се отбележи, че за да наложи имуществена санкция в размер 500лв. АНО се е позовал на санкционна норма, чието приложение е възможно единствено в хипотеза, в която нарушението не води до неотразяване на приходи. По тази причина съдът приема, че това обстоятелство е било установено и отчетено от органа при налагане на санкцията. Касае се за отрицателен факт, произтичащ от липсата на констатации относно неотразяване на приходи. Освен това, ако касаторът е считал, че неизготвянето на дневния отчет е довело до неотразяване на приходи, той е следвало да посочи тези обстоятелства и да представи съответните доказателства за това.

Неоснователно е също възражението, че следвало да се приложи по-благоприятен закон, според който след 02.07.2019г. отпечатването на дневен финансов отчет от лицата по чл.3 не е задължително, тъй като фискалното устройство генерира такъв автоматично. Към момента на извършване на нарушението чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ въвеждал изискването лицето по чл.3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Действително впоследствие правната норма била изменена (ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 2.07.2019г.) като изискването лицата по чл.3, използващи ФУ и ИАСУТД, да отпечатват дневен отчет било отменено. Тук следва да се отбележи, че съгласно § 21, ал.1 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ (в сила от 02.07.2019г.), в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.3.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 март 2020г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В този смисъл, дори към момента на разглеждане на настоящия спор задължението за отпечатване на дневните финансови отчети е в сила и не е отменено като такова за лицата по чл.3 от Наредбата.

По отношение на доводите за маловажност на случая, налагаща отмяна на наказателното постановление, настоящата инстанция констатира, че районният съд е изложил подробни съображения за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, които се споделят напълно от касационния състав. Предвид това касационната инстанция не намира за необходимо преповтаряне на изложените мотиви в първоинстанционното решение и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

Предвид неоснователността на направените от жалбоподателя оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/18.11.2019г. по АНД № 468/2019г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                               2.