Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателите С. П. Р., с ЕГН * и Н. И. Р., с ЕГН *,двамата с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”П.Т.” №..., действащи чрез процесуалния си представител адвокат С.Б.-АК гр.М., с жалбата си до съда оспорват Решение №626/30.06.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№2250 по описа на съда за 2009 г., с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу К. Н. Т., с ЕГН * с адрес гр.В.Т., ул.”П.Т.”, №... , същата „ да бъде осъдена да премахне последиците от създадено от нея противоправно състояние, нарушаващо правото на собственост на ищците, изразяващо се в изградена въз основа на Разрешение за строеж №.../...02.2007 г. на главния архитект на община В.Т. външна входна врата /порта/ до уличната регулационна линия откъм улица „П. Т.” до дом №...,която фактически затваря и отнема достъпа от запад на изток навътре, т.е. откъм улицата до част от земната повърхност от 13 кв.м.,наречена „проход”, заключена между гараж, построен в ПИ № .......................... от север и жилищна двуетажна сграда от юг, построена в ПИ № .......................... по кадастралната карта на гр.В.Т., одобрена със Заповед № РД-18-.../19.09.2008 г. на ИД на АГКК , в кв.2... по ПУП на града- собственост на ищците и която част от земната повърхност те твърдят да е включена в обема на правото им на собственост върху поземления имот /установителна съставка на иска за собственост/ като неоснователен”. В жалбата си излагат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради неправилно приложение на закона.Считат,че правилно съдът е посочил, че „първична съставка на спора” е въпросът в обема на чие право на собственост попада т.н.”проход”.Изброявайки обаче трансформацията на собствеността и на ищците и на ответницата, съдът е направил няколко произволни извода,които не кореспондират с документите по делото, със закона и съдебната практика.Според жалбоподателите, от момента в който техните праводатели купуват имота и след това построяват върху него жилищна сграда ,за граница на имота им категорично и непрекъснато е сочен имота на А. Н. А. / стар собственик/,респ.К. М. К. /нов собственик на ПИ 13.. , кв.2.... по кадастралния план на В.Т.,респ. имот с идентификатор .......................... по кадастралната карта на града/.Също така в нотариалните актове за съседния имот,съставени по различно време, имотът на ищците също е посочен като тяхна граница, факт, който не е взет под внимание от съда. Жалбоподателите спорят извода на съда,че по силата на кадастралния план, действащ към 1971 г. спорната част ,т.н.”проход” е била включена в териториалния обхват на дв. пл.№13.. ,кв.2..-собственост на ответницата, тъй като въпросната част от имота, начертана в приложение 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза е взета от скицата,придружаваща Заповед № 827/95 г. на кмета на община В.Т., а не от копието от плана,което се съхранява в общината, поради факта,че в тази си част копието е унищожено и негодно да даде категоричен отговор на въпроса какво точно е имало изчертано върху него. Като косвено доказателство за твърденията си за действителното положение жалбоподателите посочват извадката на кадастралния план с нанесена върху нея скица и виза за проектиране от 12.10.1969 г., заверена от НИПК, където въпросният „проход” е изчертан като част от имот пл.№13....Позовават се на строителното разрешение №.../03.01.1970 г. за застрояването на имот пл.№13..., в което като съседен на същия имот е посочен имот с адрес ул.”Я. Д.” ,№..., собственост тогава на А. Н., сега на К. М. К..Тези два документа според жалбоподателите ,въпреки приети по делото като доказателства, не са обсъдени от съда. Жалбоподателите твърдят, че цитираната от съда Заповед №..../1995 г. на кмета на община В.Т. е документ с неясно съдържание, в който е посочено,че дворищнорегулационните линии на новообразуваните парцели се покриват с имотните граници.Но тъй като приложената към заповедта скица ,приета от вещото лице като точно копие от липсващата част от плана не може да се приеме за вярно копие от плана, не е ясно за кои имотни граници става дума.При това, следва да се вземат предвид имотните граници, описани в документите за собственост.В нотариалните актове ,приложени по делото като доказателства имот пл.№13.. е посочен като съседен на този на жалбоподателите, в т.ч. и в актовете съставени след 1971 г.,т.е. когато е приет новия кадастраÙен план на В.Т.,пренесен без изменение в плана от 1999 г. Неправилно според жалбоподателите е твърдението на съда, че в Нотариален акт за дарение №...., т. ... ,рег.№...., нот.д.№..../2006 г. на нотариус Т. Б. , като граница от север е записан ПИ 13... / на ответницата/, а не ПИ 13....Изтъква се, че в същия нотариален акт са посочени граници на ПИ 13... по скица, при което от север е ПИ 13..., но това е така ,защото имотът на ищците наистина граничи частично с имота на ответницата и по-надолу в акта е записано, че границите на имота по нот.акт №../74 г. са”…К. М. К.”, последният собственик на пл.№13.... В писмената си защита пълномощника на жалбоподателите сочи като доказателство в полза на твърденията си снимковия материал по гр.д.№16..../2006 г. на ВТРС, което е прието като доказателство към настоящото дело, от който се вижда,че към 2006 г. няма врата,която да съществува на изхода, граничещ с ул.”П.Т.”, а вратата е навътре в прохода,косвено доказателство,че процесното място не е било считано за част от нейния имот. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда за „презумптивна истинност на кадастралните данни за правото на собственост”, която се извежда от чл.2, ал.5 от ЗКИР.Тази презумпция за вярност на данните от кадастъра е равносилна според жалбоподателите на презумпцията за вярност на отразените в официалните документи каквито са нотариалните актове факти и обстоятелства, колизия, която следва да бъде разрешена чрез изследване и прилагане на духа на закона и прилагане на основните начала на правото. Жалбоподателите считат, че спорът за материално право по смисъла на чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР е налице с поставянето на металната врата от ответницата и той следва да бъде разрешен по настоящото дело.Считат,че спорът чия е собствеността на т.н. „проход” към днешна дата е очевидно решен и доказан в тяхна полза от представените по делото нотариални актовектове №№ .., т.1, д.101/74 г. на ВТРС и нот. акт за дарение №14..., т.8, д.№10../2006 г. на нотариус Т.Б. и претенцията за премахването на вратата следва да бъде уважена.Искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен искът им за премахване на изградената метална врата, ограничаваща достъпа до част от имота им, както и присъждане в тяхна полза на всички направени в хода на делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв.Д. Н.- ВТАК, в качеството й на пълномощник на К. Н. Т., ЕГН *. В отговора се заявява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение и неоснователност на въззивната жалба.Твърди се, че ищците не са доказали в процеса, собствеността си върху спорната част от имота на ответницата .Ответницата се позовава на Нот. акт за дарение №15.., т.8, рег.№137.., д.№.../2002 г. и Скица на ПИ №43../....07.2009 г. издадена от СГКК гр.В.Т., които доказват правата й.Счита за правилен направения от първоинстанционния съд извод ,че поставянето на портата не може да се третира като неправомерно действие,пречещо на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния имот, тъй като по делото не са събрани доказателства, че въпросният „проход” е част от собствения им имот. Затова не могат да претендират връщането му, респ.да искат осъждането й да премахне изградената входна врата към собствения й имот.Иска се потвърждаване на обжалваното решение.Няма претенция за разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните, изложени във въззивната жалба, в отговора и в писмените защити на страните, както и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение В.ят районен съд е отхвърлил предявения от ищците-сега жалбоподатели- иск срещу К. Н. Т., с ЕГН * с адрес гр.В.Т., ул.”П.Т.”, №.., същата „ да бъде осъдена да премахне последиците от създадено от нея противоправно състояние, нарушаващо правото на собственост на ищците, изразяващо се в изградена въз основа на Разрешение за строеж №.../....02.2007 г. на главния архитект на община В.Т. външна входна врата /порта/ до уличната регулационна линия откъм улица „П. Т.” до дом №...,която фактически затваря и отнема достъпа от запад на изток навътре, т.е. откъм улицата до част от земната повърхност от 13 кв.м.,наречена „проход”, заключена между гараж, построен в ПИ № .......................... от север и жилищна двуетажна сграда от юг, построена в ПИ № .......................... по кадастралната карта на гр.В.Т., одобрена със Заповед № РД-18.../19.09.2008 г. на ИД на АГКК , в кв.29... по ПУП на града- собственост на ищците и която част от земната повърхност те твърдят да е включена в обема на правото им на собственост върху поземления имот /установителна съставка на иска за собственост/ като неоснователен”.Съдът е дал правна квалификацията на исковата претенция като иск по чл.109 от ЗС. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел и обсъдил писмени доказателства и е изслушал съдебно-техническа експертиза.На базата на събраните доказателства е стигнал до извод за недоказаност на първия положителен елемент от хипотезата на правната норма , а именно ищците да са титуляри на правото на собственост на процесния имот, при което те да могат да искат прекратяването на всяко неоснователно действие, което им пречи да упражняват своето право.За да стигне до този извод съдът е анализирал съдържанието на представените от двете насрещни страни документи за собственост – нотариални актове и е съпоставил съдържанието им със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. На първо място, правилно съдът е приел ,че в тежест на ищците е доказването на твърдяното от тях право на собственост върху процесния имот, представляващ т.н.”проход”, заключен между гараж, построен в ПИ №.......................... от север и двуетажна жилищна сграда от юг, построена в ПИ №.......................... по кадастралната карта на гр.В.Т., одобрена със Заповед № РД-18-../19.09.2008 г. на ИД на АГКК ,кв.2.. по ПУП на града .Приел е за недоказано твърдението на ищците,че процесният „проход” е включен в обема на правото им на собственост поради очевидното противоречие на това твърдение със ситуацията по кадастралната карта и кадастралните планове от 1971 и 1999 г.Изложил е съображения за презумптивната истинност на кадастралните данни за правото на собственост, съдържаща се в разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗКИР. Въз основа на представените писмени доказателства, съдът е приел,че ищците по делото С. и Н. Радови са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т.,ул.”П. Т.” /бивша „Я. Д.”/, №.., съгласно Скица №43.../07.07.2009 г. на СГКК В.Т., представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *9, с площ от 143 кв.м. при кадастрално заснети граници:: ПИ №......................., ПИ №......................., ПИ №......................., ПИ №....................... ПИ №......................., ПИ № 10447.508517, заедно с построената в него съгласно Строително разрешение №3/03.01.1970 г. на ГНС В.Т. двуетажна жилищна сграда, съгласно одобрената със Заповед № РД-18-.../19.09.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на В.Т., който имот е представлявал по предходния кадастрален план на В.Т. пл.№ 13.. в кв.29... Правото си на собственост върху притежавания от тях недвижим имот ищците установяват с Нотариален акт за покупко-продажба №35, т.1, н.д.№../57 г., в който като купувачи на имота са родителите на ищцата П. Х. Н. и К. Н. Н..В този акт имотът е описан като дворно място с къща, намиращо се на ул.”Я. Д.” .., представляващо парцел III-.... в кв..... по плана на В.Т., при стари граници П. А. М., А. Н. А., С. В. Д. и н.ци на И. П. И..Ищците се легитимират като собственици на имота още с Нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот №.., т.1, нот.д.1../74 г. , Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №.., т.1, нот.д.№10./74 г. на В.Търновски районен съд и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №145..,т.8, рег.№110.. д.№10../2006 г. на пом. нотариус при нотариус Т.Братванова.В тези три нотариални акта имотът на ищците е описан като дв. пл.№13... в кв.2... и като ПИ 130... в кв.2.. по кадастралния план на гр.В.Т.,респ. по ПУП на града.Конфигурацията на имота съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, отразена на Приложение 2 и 3 е еднаква по отношение на спорния „проход”.Тя представлява кадастралната основа заснета при изготвянето на кадастралния план на града за кв.”Варуша” от 1958 г., като при изготвянето на следващия кадастрален и регулационен план от 1971 г.кадастралната основа се запазва.При извършеното със Заповед № РД 02-14-11../1999 г.частично изменение на регулациония план съществуващата кадастрална основа се запазва. Ответницата по делото се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.В.Т., ул.”П.Т.”, №.. ,представляващ ПИ с идентификатор ......................., с площ 169 кв.м. съгласно кадастралната карта на града- одобрената Скица №43.../07.07.2009 г. на СГКК -, който по предходния кадастрален и регулационен план на гр.В.Т. от 1999 г. представлява УПИ IV-13... , в кв.29.., при граници по скица № 28... /11.11.2002 г. : изток ПИ № 129.. и ПИ №13...,запад- УПИ IV-13.. и улица,север- УПИ V-13... и юг-ПИ №13... и ПИ 13.. в кв.29..Правото си на собственост ответницата установява с нотариален акт за дарение № 15.. т.8, рег.№137.. н.д.№7../2002 г.на пом.нотариус при нотариус Т.Б. Въз основа на издаденото от главния архитект на община В.Т. Разрешение за строеж №../...02.2007 г. ответницата е изградила метална врата на бетонни колове в западния край на имот с идентификатор ....................... до улица „П.Т.” ,която врата затваря достъпа откъм улицата към вътрешността ,при което се образува т.н.”проход” с площ 13 кв.м.,предмет на спора. Съгласно заключението на вещото лице С. Г., имотът предмет на нотариален акт №35/57 г. , по който родителите на ищцата са купувачи представлява по тогава действащия план парцел III-154.. в кв.1..и съгласно Приложение №1 към заключението т.н. „проход” е представлявал част от парцела, предмет на сделката.Кадастралната основа е очертана от действащия към този момент кадастрален план за кв.”В.” от 1907 г. Съгласно кадастралния план от 1971 г. въпросният „проход” е включен в обхвата на дворище пл.№13..в кв.29..-Приложение 2 към заключението-собственост на ответницата.Положението отразено в плана не съвпада с отразеното в нот актове 64 и 65 /74 г., в които е отразено че северна граница на пл.№13.. е К. М. К., а това противоречи на кадастралното заснемане, от което се вижда,че северната граница на пл.№130.. е пл.№130..-имота на ответницата.Това положение е пренесено в одобрения през 1999 г. нов кадастрален план и се е запазило по одобрената през 2008 г. кадастрална карта. Първоинстанционният съд е приел,че при така очертаната фактическа обстановка правото на собственост на ищците върху спорния „проход” не е доказано. Той е приел „презумптивната истинност на кадастралните данни за правото на собственост” съгласно чл.2, ал.5 от ЗКИР, като е посочил,че ако ищците твърдят грешка в кадастралната основа , следва да проведат процедурата по ЗКИР и в случай на спор за материално право следва да се проведе установителният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, с който да се установи правото на собственост към един минал момент-момента на съставянето и одобряването на кадастралния план ,при който е налице грешно отразяване на имотните граници.При така изложените обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум очевидно не се касае до такъв иск.Поради това, съдът е ограничил преценката си единствено върху това дали спорният „проход” попада в обема на правото на собственост на ищците или не,което е елемент от хипотезата на чл.109 от ЗС.На този въпрос е дал отрицателен отговор, като е приел за недоказано правото на собственост на ищците върху спорната част от имота. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд.Неоснователно е възражението на жалбоподателите,че съдът неправилно е определил обема на правото на собственост, като не е изходил от отразените в нотариалните актове, легитимиращи ищците, граници.В трите нотариални акта, с които ищците се легитимират предмет на сделките е поземлена единица ,включена в план- по нот. актове №№..и ../74 г. предмет е дв. пл.№13.. от кв.2.., което има точно определени от плана параметри, отразени на скицата, от които се вижда, че спорното дворно място не попада в обхвата на пл.№13....В нот. акт за дарение № 14../2006 г. предмет на дарението е ПИ 13... в кв.29..,също точно очертан от плана, от който се вижда ,че спорният „проход” не попада в обхвата му.В този нотариален акт като северна граница на ПИ №1308 е посочен ПИ 130... в кв.29..- собственост на ответницата, а не ПИ 13..-собственост на К. М. К..Това са границите по скица, т.е актуалните по план граници. К. И. М. е посочен като северна граница на ПИ 13... по стар нот. акт №6., т.1, д.1../74 г.Съдът не приема ,че границата следва да се определя от името на собственика, след като се касае до очертан с плана имот.Най-точните граници са очертанията нанесени в плана.Практиката да се сочат имената на съседите като граници съществуваща доскоро е неточна и неправилна, тъй като имотите менят собствениците си и по този начин не може да се постигне точност при определяне на границите.Кадастралната карта определя имотите с идентификационни номера, така също и границите им, като предимство се дава на номерацията, а не на името на собственика,който може да бъде различен в един или друг момент, но номерът по плана се запазва. Друг е въпросът, че в случая се явява различие в заснемането на имота по кадастралния план от 1907 г. и по последващите го планове от 19.., 10.., 1999 г.При последните спорното място е очевидно включено в имота на ответницата- 13...В този смисъл правилни са мотивите на районния съд, че при евентуална грешка в кадастралната основа, водеща до спор за материално право, следва да се проведе иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.53, ал.2 от ЗКИ , предмет на който следва да бъде установяване правото на собственост към един минал момент, какъвто е моментът на съставянето на кадастралния план, в който е допусната евентуалната непълнота или грешка.Настоящият иск не е такъв, поради което съдът правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.109 от ЗС. От своя страна ответницата е доказала възражението си, че спорният имот представлява част от обема на нейното право на собственост, т.е. част от УПИ IV-13.. в кв.2.. по ПУП на В.Т.- нот. акт за дарение №15.., т.8, рег.№1373.. д.№7../2002 г.В този акт като южна граница на имота, получен от нея като дарение, е посочен ПИ 13...и ПИ 13.. - собственост на ищците, а като западна-УПИ IV-13... и улица.Очевидно касае се до ул.”П.Т.”, тъй като ответницата няма друга граница улица и друг излаз на улица. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите,че вещото лице е работило не с копие от кадастралния план от 1971 г. , поради липсата на такова годно копие, а със скица,копирана от този план и приложена към преписката по извършената частична промяна на дворищната регулация през 1995 г.Тази скица е преценена от вещото лице като годна извадка от плана и съдът намира за възможно заключението да бъде изградено на тази база.Още повече, че тя е официална извадка и се съхранява в общината. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че навсякъде имотите с идентификатори .......................... / на ищците /и .......................... / на К. М. К./ са посочени като съседни, следователно от това се прави извод,че те имат обща граница,нещо което не може да бъде факт ,ако имотът на ответницата е граница на имота на ищците.Видно от Скица на поземлен имот №43.../...07.2009 г. ПИ с идентификатор .......................... има за северна граница именно имот с идентификатор ....................... / на ответницата/ , а не с идентификатор .......................... / на К. М. К.. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд е изградил изводите си единствено върху „презумптивната истинност” на кадастралните данни за правото на собственост.Съдът е цитирал и анализирал представените от страните документи за собственост- нотариални актове ,като обективно и добросъвестно е отбелязал противоречията в посочените в тях граници с тези по плана. При това е заявил ясно съждение при тези обстоятелства какъв следва да бъде проведеният иск- по чл.53, ал.2 от ЗКИР, какъвто в случая не е предявен.Не може да се приеме тезата на ищците ,че с депозираната искова молба е „предизвикано решаването” на спор за материално право по смисъла на цитираната правна норма. Останалите въпроси- изграждането на входна врата, доколко и на кого пречи тя, не следва да се обсъждат при липсата на основната предпоставка-доказано право на собственост на ищците. При тези обстоятелства недоказана се явява собствеността на ищците върху спорното място, а от друга страна се явява доказано правото на собственост на ответницата върху него.Изводът на първоинстанционния съд за липсата на първата предпоставка,включена в хипотезата на правната норма- правото на собственост на ищците-води до извод за неоснователност и недоказаност на иска.В този смисъл обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 626/30.06.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№2250 по описа на съда за 2009 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |