Определение по дело №33/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Постъпила е допустима въззивна жалба от Р. А. Ч. против Решение № 61/26.04.2010 г. по Г.дело № 148/2009 г. на Златоградски районен съд. Иска се отмяната му в прекратителната част и уважаване иска на Ч. да се признае за установено спрямо С. К. и А. С., че тя е собственица по дарение, наследство от баща и А. К., и по давностно владение, на празно дворно място с четириъгълна форма с площ от 32 кв.м., при съседи: югозапад-неин имот, северозапад-С. К. и А. С., североизток-Р. Г., югоизток-наследници на Д. К., находящо се в Г.Н., кв.42 по плана на града. Настоява този иск да се разгледа по същество, и, ако не бъде уважен, да се отмени решението в отхвърлителната част и да се уважи евентуално предявеният и иск против същите лица, че е съсобственица с тях при квоти: по 1/3 ид.част, на УПИ ХХ-308,310 в кв.42 по плана на града.

От С. С. К. е подаден отговор по чл.263, А.1 ГПК против въззивната жалба.

От другия ответник и настоящ въззиваем А. Б. С. не е подаден отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и с пълномощника си поддържа жалбата.

За С. С. К. пълномощникът настоява решението да се потвърди.

А. Б. С., който се явява лично, оспорва жалбата на Ч..

Съдът установява следното:

С обжалваното решение, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 663/16.07.2010 г. относно размера на квотите на съсобственост, Златоградски районен съд оставя без разглеждане като недопустим иска на Ч. да се признае за установено по отношение на С. К. и А. С., че Ч. по дарение, наследство и давностно владение е собственик на 32 кв.м. празно дворно място с четириъгълна форма, при съседи: югозапад-Р. Ч., северозапад-С. К. и Боян С., североизток-Р. Г., югоизток-наследници на Д. К., находящо се в Г.Н., като прекратява производството по делото по тези искове.

С втората част на решението, постановено по евентуално предявената претенция, съдът отхвърля иска на Р. Ч. да бъде признато за установено спрямо С. К. и Б. С., че тя, по дарение, наследство и давностно владение, е съсобственик с тях на УПИ ХХ-308,310 в кв.42 по ЗРП, на Г.Н., целият с площ от 600 кв.м., при квоти: по 1/3 ид.част за всяка от страните.

Ищцата Ч. е предявила искове да се признае за установено спрямо С. К. и Боян С., че тя е собственица по дарение, наследство и давностно владение на празно дворно място с четириъгълна форма и с площ от 32 кв.м., които тя владее, при съседи: югозапад-собствен имот на Ч., северозапад-ответниците, североизток - Р. Г., югоизток – наследници на Д. К., в кв.42 по ПУП на Г.Н.. Наред с тези искове, е предявила и евентуални/въпреки, че са наречени алтернативни, те са именно евентуални, защото е поискано да се разгледат при условие, че главните искове не бъдат уважени, а не съдът сам да избере коя от двете групи искове да разгледа и уважи/, а именно: че с тези ответници е съсобственица на парцел ХХІ-308,310, кв.42 по плана на Г.Н., при права по 1/3 идеална част за всеки от тях.

Решението в частта, с която е оставен без разглеждане искът на Ч. против К. и С. за 11 кв.м., следва да се отмени, като се постанови друго, с което искът за тях се отхвърля. В останалата част – за разликата над 11 кв.м. до 32 кв.м. площ, решението следва да се потвърди; както и в частта, с която е отхвърлен и евентуално предявеният иск за съсобственост с ответниците на по 1/3 ид.част от УПИ ХХ-..

От гледна точка на това, че се претендира установяване собствеността върху реална част от УПИ/парцел/ исковете тук са допустими. Наистина съществуват ограниченията по чл.59 ЗТСУ/отм./ и сега действащия чл.200 ЗУТ, но Ч. претендира, че спорното място всъщност представлява част от собствения и имот и фактически го е присъединила, тъй като за него е отпаднало отчуждителното действие на регулацията и подлежи на връщане към имота и, от който е отнето. Твърдението и за придобиване спорната част и по давност се основава и на това, че е придобила и по този способ собствеността върху целия имот, част от който сега е спорен. Исковете срещу К. и С. за разликата над 11 кв.м. до 32 кв.м. правилно са счетени за недопустими по другата изложена причина – 18 кв.м. попадат в УПИ на друго лице – УПИ ХІХ-. на наследници на Д. К., които не са ответници по делото, а 3 кв.м. попадат в собствения на ищцата УПИ ХХІ-308.

Не се оспорва, че Р. Ч. е наследница – дъщеря, на А. Х. К.. Според нотариален акт № .г., том .І, дело.. № г. на Районен съд-Златоград, А. Кесимов дарява на дъщеря си Р. Ч. собственото си дворно място, намиращо се в землището на Г.Н., заедно с построената в него върху 60 кв.м. жилищна сграда на два етажа, подлежаща на събаряне през 1978 г., което дворно място е с площ от 175 кв.м. и съставлява имот пл. № 300, върху който и върху части от имоти пл. № 299, 301 и 302 е отреден парцел ХІV-299,300, 301, 302 от кв.29, при граници на имота: А. К., М. К., Д. К., улица и дере. Спорният имот всъщност представлява мястото от двора, върху което се е намирала съборената понастоящем бащина къща на ищцата.

С нотариален акт № . г., том ., дело № . г. на Районен съд-З. за право на собственост по регулация, Р. Ч. е призната за собственица на 60 кв.м. от имота на Д. Х. К. – пл. № ., за изравняване частите в парцел № ХІV, отреден в съсобственост на имота на Ч. с пл. № . и чужд имот пл. № 2. като Ч. е внесла дължимото на К. обезщетение.

С нотариален акт № ..., том .., дело № .. г. на Районен съд-З., Р. Ч. е призната за собственица на придадени по регулация към собствения и парцел ХХІ, имот пл. № .., кв. кв.м. от имот пл. № ., собственост на С. К., за когото е внесла сумата за обезщетение; както и на 60 кв.м. от дере, собственост на ОбНС-Н., за които също е внесла определената сума.

С нотариален акт № . г., том.., рег.№ .. дело № .. г. на нотариус М. Д., действаща в района на Златоградски районен съд, след обстоятелствена проверка, Р. Ч. е призната за собственица на УПИ ХХІ-., кв., по плана на Г.Н., с площ от 260 кв.м., ведно с построената в него триетажна масивна железобетонна сграда от 85,5 кв.м., при граници на парцела: изток – имот на Ю. Д. К., запад – улица и дере, север – имот на М.К., Р. К. и Б. С., юг – улица.

С нотариален акт № . г., том ., дело № .. г. на З. районен съд, майката, братът и сестрите на ответника С. К. му даряват техните 4/5 идеални части от съсобствения с него недвижим имот в Г.Н., а именно: празно дворно място, цялото с площ от 198 кв.м., при граници: дере, имоти на братя С., на Р. Ч., на Г., което по плана на града съставлява част от имот пл. № ., като “останалата част от този имот е на Р. Ч.”. В нотариалния акт е записано, че на този имот, в съсобственост с имоти пл. № . на Б. и М. С., № . – на Г., и № . – на наследниците на Д. Х. К., се отрежда в съсобственост парцел ХІV в кв.29.

По плана на Г.Н. от 1974 г. имот пл. № ., с обща площ от 373 кв.м., е бил съсобствен между ищцата и първия ответник К..

От неоспореното от страните и прието от съда заключение по СТЕ се установява следното:

Имот пл. № . попада в парцел ХІV-299,300,301,302 в кв.29 по плана на Н. от 1974 г. Парцелът е съсобствен и се води на наследници С. /пл. № ./, на С. К. и Р. Ч. /пл. № ./, на Д. К. /пл. № ./ и на наследници Г. /пл. № ./.

Прехвърлянията по нот.акт № . г. от А. К. на Р. Ч. и по нот. акт № . г. от роднини на С. К. са извършени при действието на чл.59 ЗТСУ /отм./, в редакцията преди изменението му със ЗКИР през 2000 г., според която, реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. По силата на дворищната регулация индивидуалната собственост върху местата, включени в общия по регулация парцел, се преобразува в обща собственост на лицата, които са притежавали отделните имоти до този момент, а в случая даже и имотът с пл. № . е съсобствен. Следователно, нито Ч., нито К. са получили собствеността на описаните в тези нотариални актове реални части от имот пл. № 300, както са очертани на скица № 1 към заключението –южна и северна части. Сделките всъщност сочат на прехвърляния на идеални части от парцела, като и приобретателите Ч. и К. стават съсобственици на идеални части от парцел ХІV, поравно заедно с другите лица, чиито са останалите имоти пл. № ., . и .. Тук не се прехвърля имотът, който прехвърлителите са притежавали по кадастрална основа, а преобразуваната от него идеална част от общия по регулация парцел.

В съдебно заседание от 17.03.2010 г. вещото лице

обяснява, че имот пл. № . в последващия план е имот № .. Няма обаче пълно съвпадение, тъй като от скици № 1 и № 3 към заключението и тази на л.60 от делото на РС и от удостоверение № 94-А-336/05.11.2009 г. на Община Н. става ясно, че идентичност съществува по отношение на планоснимачните номера, а границите не се припокриват, площта също е по-голяма – 373 кв.м за пл.№ . и . кв.м. за пл. № .. Последният по плана от 1987 г. попада в парцел ХХІ-308 /на Ч./ с площ от 186 кв.м.; в парцел ХХ-308,310 - с площ от 187 кв.м.; в парцел ХVІІІ-309 – с 45 кв.м., и в парцел ХІХ-307 – с 11 кв.м.

От трите скици към заключението се вижда, че части от мястото, върху което е била бащината къща на ищцата, са придадени към нейния парцел и към парцелите на ответниците и на други лица.

Няма данни в общината за уреждане на регулационни сметки за придаваеми части от имота на ищцата към парцелите ХХ-308,310, ХVІІІ-309 и ХІХ-307 по плана от 1987 г.

Установява се, че с новия план на Н. от 1987 г. от имот пл. № . в парцела на ищцата .-. попадат 186 кв.м., т.е. с 11 кв.м. повече, отколкото е описано участието и в имот пл. № 300 по предходния план от 1974 г. От имот пл. № . в парцела на ответниците ХХ-308,310 попадат с 9 кв.м. по-малко, отколкото е посоченото за К. участие в предишния имот пл. № . кв.м./ по неговия нот.акт.

След това, през 1989 г., към парцел ХХІ-308 на Ч. се придават по регулация и заплащат описаните по-горе 16 кв.м. от имот на К., и 60 кв.м. от общински имот.

След като през 1978 г. Ч. не е станала собственик на очертаната на скица № 1 със зелени и червени линии южна реална част от 175 кв.м. от имот пл. № ., част от които са процесните 11 кв.м., а само на идеална част от съсобствения парцел ХІV, то при следващата регулация от 1987 г., съгласно която спорната площ попада в югоизточната част на парцел ХХ-.,., не може да се приеме, че именно тази спорна част от 11 кв.м. е придадена по регулация от имота на ищцата към парцела на ответниците, тъй като тя не е би собственица на имота, а на идеална част от предишния парцел.

Дори и да се приеме, че процесният триъгълник се придава по регулация към парцела на ответниците, то тя не придобива собствеността върху него. След като не е изплатено за него обезщетение, отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен за 11-те кв.м. дворищнорегулационен план, се прекратява по силата на § 8, А.1 ЗУТ. Ищцата обаче не става направо собственик отново на тази спорна площ, а трябва да поиска от кмета на общината да се осъществи процедурата по § 8, А.2 ЗУТ, като, след приключването и, спорният имот отново ще се числи към нейния. Освен това, Ч. не може автоматично да стане съсобственик на идеална част от УПИ ХХ-.,., тъй като това право не се придобива само поради това, че тя може да се окаже съсобственица на единия от имотите, за които е отреден УПИ ХХ-.,.. Също така, дори и да е осъществявала владение върху 11-е кв.м., поради забраната на чл.59, А.1 ЗТСУ/отм./ /съотв.чл.200, А.1 ЗУТ/, то не може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части, като чл. 181, А. 3 ЗТСУ/отм./ се прилага само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност, и настоящият случай не е такъв-няма твърдения от ищцата в тази насока. Забраната е безусловна до изменението на ЗТСУ, ДВ бр. 34/2000 г., като през това време давност за Ч. не тече, а след това, от 01.01.2001 г. до настоящия момент не са изтекли нужните според чл.79, А.1 ЗС десет години. Ето защо, и главните, и евентуалните искове са неоснователни.

На осн.чл.78,А.3 ГПК Р. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на С. К. направените от него разноски пред въззивния съд в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 61/26.04.2010 г., поправено с Решение № 663 16.07.2010 г. по Г.дело № 148/2009 г. на Златоградски районен съд в ЧАСТТА, с която е оставен без разглеждане, като недопустим, искът на Р. А. Ч. да се признае за установено спрямо С. К.и А. Б. С., че Ч. е собственица по наследство, дарение и давностно владение на 11 кв.м., попадащи понастоящем в УПИ .,., кв.. по плана на Г.Н., представляващи оцветен в жълто триъгълник в югоизточната част на този УПИ по скица № 2 към заключението на вещото лице Стоилов, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р. А. Ч., ЕГН *, от Г.Н., У.”.С. 1., да се признае за установено спрямо С. С. К. и А. Б. С., двамата от Г.Н., У. М. № ., че Ч. е собственица по наследство, дарение и давностно владение на 11 кв.м., попадащи понастоящем в УПИ ., кв.., по плана на Г.Н., представляващи оцветен в жълто триъгълник в югоизточната част на този УПИ по скица № . към заключението на вещото лице С., която скица е неразделна част от настоящото решение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/26.04.2010 г., поправено с Решение № 663 16.07.2010 г. по Г.дело № 148/2009 г. на Златоградски районен съд в останалите части.

ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН *, от Г.Н., У.”.С. 1., да заплати на С. С. К. от Г.Н., У. М. № , разноските по делото пред въззивния съд в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.