Р Е Ш Е Н И Е
№ 237/
02. Май 2019г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На десети април 2019г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1177/2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Д.В.Д. *** срещу мълчалив
отказ на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен по подадено искане Вх. №
316000-39808/23.11.2018г. да му бъде върнато СУМПС.
Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен,
поради нарушение на материалния закон. Счита, че е изпълнил условията по
издадената Заповед за ПАМ № 18-0285-000279/18.09.2018г. на ПИ към РУ – Кнежа
при ОД на МВР – Плевен. Иска СУМПС да му бъде върнато. Чрез адв. С. от АК – София поддържа жалбата в съдебно заседание.
Претендира разноски.
Ответникът – Началник Сектор ПП при ОД на МВР –
Плевен, чрез юрк. Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прилага
справка за водач/нарушител за Д.. Посочва, че причина за отказа е, че
жалбоподателят има 17 бр. наказателни постановления и 2 бр. фиша, които са
влезли в сила и за които дължи глоби на обща стойност 5 500 лв., както и
наказание „шест месеца лишаване от правоуправление“, което лицето не е
изтърпяло. Посочва, че тъй като давността определена в чл. 82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН не е изтекла, на осн. чл. 159 ал.2 ЗДвП отнетото свидетелство не може да
му бъде върнато до заплащане изцяло на дължимите глоби, а на осн. чл. 190 ал.2 ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ тече от датата на
изземване на СУМПС. По искането не е изготвен писмен отговор, тъй като
основанията за отказа за връщането на СУМПС са съобщени лично на Д. от служител
в СПП при ОД на МВР – Плевен. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Прави
възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК.
Искането е подадено на 23.11.2018г. Жалбата е подадена
на 19.12.2018г. в рамките на законния едномесечен срок по чл. 149 ал.2 АПК за
оспорване на мълчалив отказ, от активнолегитимирана страна, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е подал искане до Началника на Сектор
ПП при ОД на МВР – Плевен с Вх. № 316000-39808/23.11.2018г. да му бъде върнато
СУМПС № *********, поради отпадане на основанието за издаването на ЗППАМ №
18-0285-000279/18.09.2018г. на РУ – Кнежа по чл. 171 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДвП.
Към искането е приложил копие на платежен документ за заплащане на дължимата
глоба от 30 лв. по НП, както и цитираната заповед за ПАМ. С резолюция от
03.01.2019г. на СПП е насочено към досие на водача с указание, че СУМПС ще се
върне след изпълнение на разпоредбите на чл. 159 ал.2 от ЗДвП.
Компетентния орган – Началника на СПП – Плевен, към
когото е било насочено искането е едноличен и съгласно чл. 57 ал.1 АПК е
следвало да се произнесе в 14-дневния срок от постъпването му. Този срок е
изтекъл на 07.12.2018г. вкл., но не е сторил това и с изтичането на срока за
произнасяне е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал.1 АПК,
който е предмет на оспорване в настоящото производство и това процесуално право
е упражнено в законния едномесечен срок.
СУПМС на водача не е било върнато в хода на съдебното
производство. Налице е произнасяне от 03.01.2019г., с което се отказва връщане
на СУМПС на осн. чл. 159 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят се е запознал с
материалите по преписката и така е узнал за основанието за отказа. Освен това
по делото е постъпило и писмено становище по жалбата, което е изпратено на
жалбоподателя за сведение и в което са изброени 17 бр. влезли в сила НП, както
и 2 бр. фиша, с които са наложени глоби на обща стойност 5 500 лв., които
не са заплатени и за които не е изтекла давността, определена в чл. 82 ал.1 б.
„а“ от ЗАНН, както и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, което
тече от датата на изземване на СУМПС съгласно чл. 190 ал.2 ЗДвП. В отказа е
посочено ясно, че СУМПС не може да бъде
върнато до заплащане изцяло на дължимите глоби.
СУМПС на Д. е било намерено у него при задържането му,
което е отразено в Протокол за обиск на 18.09.2018г. от РУ – Кнежа. Със ЗПАМ №
№ 18-0285-000279/18.09.2018г. на ПИ към РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен на
осн. чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП СУМПС е било отнето временно – до заплащане на
дължимата глоба по НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на СПП – Плевен, която е в
размер на 30 лв.
Към подаденото искане за връщане на СУМПС Д. е
приложил документ от 20.11.2018г. за заплатена глоба по цитираното НП в размер
на 30 лв. В разписката за превода е допусната техническа грешка при изписването
на номера на НП, за което се отнася плащането, която се изразява в
неизписването на последната цифра „4“. Но според размера на глобата, датата на
издаване и издателя на НП, плащането може да се отнесе единствено до НП № 17-0938-000514/20.03.2017г. на СПП –
Плевен, посочено в ЗПАМ. В писмена декларация от 22.12.2018г. Д. изрично е
декларирал, че постъпилото плащане се отнася за това НП.
Действително със заплащането на дължимата глоба по НП
№ 17-0938-000514/20.03.2017г. на СПП – Плевен е отпаднало основанието на
издадената ЗПАМ № № 18-0285-000279/18.09.2018г. на ПИ към РУ – Кнежа, с която е
отнето временно свидетелството за управление на МПС и то е следвало да се върне.
В хода на настоящото съдебно производство е последвал и
изричен писмен отказ, обективиран с резолюция върху подаденото искане, такъв се
съдържа и в писменото становище на ответника по подадената жалба, в което са развити
подробни мотиви защо не е било върнато СУМПС.
Ответникът обосновава отказа си на чл. 159 ал.2 ЗДвП,
според който отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите
глоби. В писмения отговор е упоменал 17 бр. влезли в сила НП, по които не са
били заплатени дължимите глоби, посочени са и конкретните суми, както и общата
дължима сума – 5 500 лв.
Мълчаливият и последвалият изричен отказ за връщането
на СУМПС на жалбоподателя е основателен и законосъобразен.
Видно от справката за водача от информационната
система на МВР изброените 17 бр. НП и 2 бр. фишове са влезли в сила и в
системата е отразена датата на влизането им в сила. Вземането по тях е на обща
стойност 5 500 лв. и е дължимо, тъй като от датата на влизане в сила на
всяко едно от тях, не е изтекъл двугодишния давностен срок, предвиден в чл. 82
ал.1 б. „а“ ЗАНН, респективно не е изтекла и абсолютната давност съгласно ал.3
на същия член, която е три години за наказанието „глоба“.
А от приложената по делото актуална справка от информационната
система се установява, че междувременно са влезли в сила още 4 бр. НП – 1) НП № 17-0246-001558/26.01.2018г. на РУ –
Ботевград (влязло в сила на 23.11.2018г.) - общо дължими глоби – 20 лв.; 2) НП №
18-0938-001621/11.04.2018г. на СПП – Плевен (влязло в сила на 28.02.2019г.)- общо
дължими глоби 390 лв.; 3) НП № 18-0285-000428/26.06.2018г. на
РУ – Кнежа (влязло в сила на 19.03.2019г.) – общо дължими глоби 60 лв.; 4) НП № 18-0285-000688/03.10.2018г. на РУ –
Кнежа (влязло в сила на 07.03.2019г.) – глоба 10 лв. Дължимите суми по тези
четири НП в общ размер 480 лв. също не са заплатени.
С НП № 17-0248-001067/14.07.2017г. на РУ – Бяла
Слатина ( влязло в сила на 20.04.2018г.) е наложено и наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 м.“, който срок съгласно чл. 190 ал.2 ЗДвП
тече от датата на изземването на свидетелството за управление. СУМПС на Д. е
отнето на 18.09.2018г. и срокът на това наказание е изтекъл на 18.03.2019г. и
жалбоподателят вече го е изтърпял.
Но отнетото СУМПС не подлежи на връщане на основание
чл. 159 ал.2 ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е заплатил дължимите глоби по
посочените и влезли в сила НП. Затова ответникът като компетентен орган законосъобразно
в съответствие с материалния закон и целта на закона е отказал връщане на
свидетелството. Целта на разпоредбата е ефективно събиране на наложените глоби,
за да се дисциплинира водача към спазването на ЗДвП. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна на отказа само на това основание.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, тъй като административния
орган от структурата на ОД на МВР – Плевен – ответник по делото е защитаван от
юрисконсулт, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК в полза на бюджета на ОД на МВР -
Плевен следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
37 от Закона за правната помощ. Възражението на жалбоподателя относно
юрисконсултското възнаграждение е несъстоятелно, тъй като не намира опора в
закона.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. *** срещу отказа на Началник Сектор
ПП при ОД на МВР – Плевен по подадено искане Вх. № 316000-39808/23.11.2018г. да
му бъде върнато СУМПС.
ОСЪЖДА Д.В.Д. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/