ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер V - 1959 08.10.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД пети въззивен граждански състав
На: осми октомври две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 1338 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда
на чл.247, ал.4 ГПК, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т.Н.М., ЕГН **********,***, хранителен магазин М. А. П., подадена чрез пълномощника мл.адв.Любен Донев ***, против определение № 4833/27.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2179/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлена молбата й по чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело определение № 3836/22.05.2018 г., чрез посочване на пълните имена и ЕГН на адресатите на съдебния акт.
В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение в обжалваната му част, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Искането до въззивния съд е да се отмени определението в обжалваната му част и да се постанови ново, с което да се допусне исканата поправка.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата М.Х.М., ищец по делото пред БРС, подаден чрез пълномощника му адв.Валентин Иванов. ***. В отговора са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение на БРС като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 2179/2018 г. по описа на БРС е образувано след като с определение № 309/12.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 123/2018 г. по описа на ОС-Плевен първоначално образуваното гр.д.№ 6046/2017 г. по описа на РС-Плевен е изпратено по подсъдност на РС-Бургас на основание чл.107, ал.2 ГПК. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М.Х.М. ***, против Т.Н. ***, с правно основание чл.49 СК, за развод и небрачни претенции относно семейното жилище, родителските права, издръжката и за режима на лични отношения с малолетното дете на страните – К., родена на *** г., и фамилното име на съпругата.
Ответницата е направила възражение за недопустимост на исковете, тъй като пред британския съд вече е образувано между същите страни дело за развод и направила изрично искане за прекратяване на производството пред БРС, както и за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски съгласно приложен списък. Представена е заповед № РД-26-001/12.01.2018 г. на Кмета на Община Шумен, с която е признато и допуснато изпълнението на съдебно решение № ***на съда в гр.Е., Великобритания, влязло в сила на 07.11.2017 г., с което бракът между страните е прекратен.
С оглед представените доказателства за наличие на влязло в сила решение на съда в гр.Е., Великобритания за прекратяване на брака между страните, с определение № 3026/23.04.2018 г. районният съд е прекратил производството по гр.д.№ 2179/2018 г. по описа на БРС. В определението липсва посочване от съда на имената на страните.
По молба на Т.М., с определение № 3836/22.05.2018 г. на основание чл.248, ал.1 ГПК съдът е допълнил горното определение за прекратяване на делото, в частта му за разноските, като е постановил следния диспозитив: „ОСЪЖДА ищеца М.М. да заплати на ответницата Т.М. 1 038.30 лв. и 240.77 GBP разноски по делото“. В мотивите това определение също липсва посочване на имената на страните и на техни индивидуализиращи данни.
С молба от 07.06.2018 г. Т.М. е поискала от съда на
основание чл.247, ал.1 ГПК да поправи очевидна фактическа грешка в реквизитите
на допълващото определение № 3836/22.05.2018 г. относно годината на
постановяването му, както и в диспозитива – като се посочат трите имена на
страните и ЕГН на всяка от тях.
Молбата по чл.247 ГПК е уважена частично от БРС с определение № 4833/27.06.2018 г., с което е допусната поправка в годината на постановяване на определение № 3836/22.05.2018 г., но е отхвърлено искането на ответницата Т.М. за поправка на очевидна фактическа грешка в същото определение чрез посочване на пълните имена и ЕГН на адресатите на съдебния акт. За да отхвърли молбата, БРС е приел, че в случая липсва противоречие на диспозитива на съдебния акт с формираната воля на съда в мотивите, както и че изписването на пълните индивидуализиращи лицата данни не е необходимо в определението по чл.248 ГПК, тъй като то няма самостоятелен характер, а страните по него са установени и данните им са налични при издаването на изпълнителен лист. В тази отхвърлителна част определението е предмет на настоящата частна жалба.
При така установените факти, въззивният
съд намира жалбата за основателна.
Очевидна фактическа грешка представлява всяко разминаване между формираната воля на съда в мотивите на съдебния акт и изразената такава в диспозитива му, което се дължи на техническа грешка ли на пропуск при изготвяне на акта. В случая, при постановяване на допълващото определение по чл.248 ГПК волята на съда е била да осъди ищеца М.М. да заплати на ответницата Т.М. разноските по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК, с оглед прекратяване на производството. Тази воля е изразена и в диспозитива на определението, но БРС е пропуснал да посочи трите имена и ЕГН на страните, а само име и фамилия. По този начин адресатите на съдебния акт не могат да бъдат надлежно индивидуализирани, което води до невъзможност същият да бъде изпълнен, като така се създават предпоставки за оспорване идентичността на задълженото лице и би се затруднило издаването на изпълнителен лист и на изпълнението, при липса на доброволно плащане. Следва да се има предвид, че за индивидуализацията на физическите лица е необходимо посочването не само на трите им имена, но също и на тяхното ЕГН, тъй като последното представлява уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно (чл.11 ЗГР). В тази връзка, въззивният съд не споделя мотивите на първата инстанция в обжалвания акт, че в определението по чл.248 ГПК не било необходимо изписването на пълните индивидуализиращи данни на лицата, тъй като то нямало самостоятелен характер, а страните по него били установени и данните им налични при издаването на изпълнителен лист. Действително, определението по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, но в случая имената на страните не са посочени в основния съдебен акт – определението за прекратяване на делото, поради което липсата на надлежно индивидуализиране на страните в допълващото го определение по чл.248 ГПК представлява очевидна фактическа грешка, която е резултат от пропуска на съда. Не става въпрос за грешка при формиране волята на съда, а за пропуск на съда при изготвянето на акта, а това не е основание за отхвърляне на молбата по чл.247 ГПК. Единствената правна възможност тази грешка да бъде отстранена е по реда на чл.247 ГПК, поради което районният съд е следвало да допусне исканата поправка. Като е отказал да стори това, БРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови ново определение от настоящия съд за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 3836/22.05.2018 г. чрез посочване на трите имена и ЕГН на страните.
Мотивиран от
горното и на основание чл.247 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4833/27.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2179/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлена молбата на Т.Н.М., ЕГН **********, с правно основание чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело определение № 3836/22.05.2018 г., чрез посочване на пълните имена и ЕГН на адресатите на съдебния акт, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3836 от 22.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 2179/2018 г. по описа на БРС, като:
- в диспозитива на определението вместо „М.М.“ да се чете „М.Х.М. с ЕГН **********“
- в диспозитива на определението вместо „Т.М.“ да се чете „Т.Н.М. с ЕГН **********“.
Определението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.