№ 20761
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110116889 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците С. Д. Г. и Б. М. Г. да заплатят на ищеца
вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената в общ размер на 1893.77
лв.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата
на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят следните суми: С. Д. Г. – 1/2 от дълга или 779.68 лв. главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.03.2022
г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 148.92 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 21.3.2022 г., главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. –
м.04.2020 г. в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3.30 лв. за периода
31.08.2019 г. – 21.03.2022 г., Б. М. Г. – 1/2 от дълга или 779.68 лв. главница за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 148.92 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 21.3.2022 г., главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. –
м.04.2020 г. в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3.30 лв. за периода
1
31.08.2019 г. – 21.03.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „..., аб. №
125862. Претендира разноски.
Ответниците С. Д. Г. и Б. М. Г. се представляват от назначен от съда особен
представител – адв. Т., който оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца.
Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Оспорва начислените суми
за топлинна енергия и метрологичната годност на средствата за дялово разпределение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД не изразява становище по
основателността на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представените в хода на съдебното дирене Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 126, том I, рег. № 7988, дело № 436/2018 г. Нотариален акт за замяна
на идеална част от недвижими имот срещу движими вещи и вместо изпълнение на
задължения при условие на запазено вещно право на ползване № 64, том VIII, рег. № 13792,
дело № 1211/2019 г. и Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 12, том
IV, рег. № 8208, дело № 415/2020 г. се установява, че Б. М. Г. се е разпоредил с
притежаваната от него ½ идеална част от имота находящ се в гр. София, ул. „..., като е
запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху идеалната част от
имота, като и че С. Д. Г. е учредила в полза на дъщеря си Силяна Б.ова М.а пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху другата ½ идеална част от имота, находящ се в гр.
София, ул. „....
В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент",
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР
ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Тоест, страна по договора за покупко-
продажба на топлинна енергия, като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Няма пречка обаче
договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с
вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и
мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите условия на ищеца, приложими
към процесния период. При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно
право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по
твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на
топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154,
ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на
учредено вещно право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата
собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е
упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и
правото на ползване. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа
вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване,
съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението
по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на
топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и
да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирала в обикновено
3
право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в
правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В
настоящия случай не са събрани доказателства, че голата собственост на С. Д. Г., се е
трансформирала в обикновено право на ползване. По тези съображения съдът намира, че
предявените искове срещу С. Д. Г. за цена на доставена ТЕ са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени в цялост, поради липсата на облигационно отношение между ищеца и
този ответник по повод доставката на ТЕ до топлоснабден имот, находящ се в за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „.... Исковете следва да бъдат уважени само
спрямо Б. М. Г., за който са налице доказателства, че е вещен ползвател на имота. Съдът
счита за ирелевантна представената по делото искова молба вх. № 102198/13.8.2019 г. по
описа на СГС, тъй като евентуалното постановяване на решение по нея ще има сила
занапред и ще е основание за преуреждане на вътрешните отношение между страните.
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № аб. № 125862 за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно от
служители на ищеца. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 7 отоплителни тела,
съответно са монтирани 7 топлоразпределители. В имота има щранг.лира за отопление в
коридора, за което се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се
ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който дистанционно се отчита разхода.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при
определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия,
отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям
обем по проект 251 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
14.12.1978 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем
обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните
сметки, изготвени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според
заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се
4
начислява. За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към
чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
Възраженията на ответниците за липса на метрологична годност на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия, се опровергават от т.7 на изслушаната по делото СТЕ,
от което се установява, че уредите са преминали проверка периодично и са изготвени
протоколи за смяната им на всеки две години.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1928.09 лв., от която сума ответникът Б. М. Г. дължи половината, а
именно 964.05 лв., но предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва
да съобрази размер на предявения спрямо него иск, който е за сумата от 779.68 лв.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от Б. М. Г. от адв.
Т.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането е срочно, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 30.03.2022 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила след 30.03.2019 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/, Процесният период
касае вземания от м.5.2018 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2018 г.
Вземането за м.5.2018 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2018 г., но в
5
случая следва да се съобрази и, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото вземане в процесния
период това за м.5.2018 г. е настъпила едва на 22.09.2018 г., поради което възражението за
давност е основателно за вземанията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г., чиято
изискуемост е настъпила преди м.03.2019 г., които вземания съобразно заключението на
вещото лице по изслушаната СТЕ възлизат на 73,46 лв., респ. погасено по давност са
вземанията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. включително, в размер на 223.48 лв. видно
от изслушаните по делото СТЕ. Ето защо, искът следва да се уважи за сумата 556.20 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2020 г., като искът подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 779.68 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
м.11.2018 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.07.2019
г.–м.04.2020 г. възлиза на сумата от 15.00 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца и изслушаната по делото ССчЕ. Давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането
за м.05.2019 г. е започнала да тече от 01.06.2019 г., като срокът на погасителната давност не
е изтекъл, към датата на исковата молба, респ. няма погасени по давност вземания за дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
6
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава,
считано от 15 септември на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че
поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на
интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. В този смисъл доколкото ищецът
се легитимира като кредитор на главни вземания, акцесорните претенции се явяват
установени в своето основание за исковия период, а техният размер възлиза на сумата от
141.99 лева представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 21.03.2022 г., съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес и искът подлежина отхвърляне до пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 3.30 лв. се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца и на ответниците, но тъй
като същите се представляват от назначен от съда особен представител – адв. Т., такива не
им се следват. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
7
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер общо на 516.14 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 556.20 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.3.2022 г. до изплащане на вземането, както и по иска за
мораторна лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия сума размер на
141.99 лева за периода 15.09.2019 г. - 21.03.2022 г., както и сумата от 15.00 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2019 г.–м.04.2020 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 516.14 лв., разноски в производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 779.68 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г., като погасен по давност, както
и иска за мораторна лихва за забава в плащането на цената на топлинната енергия до пълния
предявен размер от 148.92 лв., както и иска за мораторна лихва за забава в плащането на
цената на услугата дялово разпределение в размер на 3.30 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
21.03.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, за имот, находящ се в гр. София, ул. „..., аб. №
125862.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
предявени от Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...
срещу С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..., за осъждането и да заплати
сумата от 779.68 лв., главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за
забава в размер на 148.92 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 21.3.2022 г., главница за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 15 лв., ведно със законна
лихва от 20.03.2022 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху
главницата в размер на 3.30 лв. за периода 31.08.2019 г. – 21.03.2022 г., за топлоснабден за
имот, находящ се в гр. София, ул. „..., аб. № 125862, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...” ЕООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8