РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300503225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Н., чрез пълномощника си адв.
Н.П. срещу решение № 261637/03.06.2021г. на Пловдивски районен съд, ХІІ
граждански състав, постановено по гр.дело № 7497/2020г. С обжалваното
решение Т. Д. Н. с ЕГН **********, от *********** е осъден да заплати на
„**********, сумата от 10 053,12 лева неустойка за прекратяване на договор
№ 5/18.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от дата
26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Т. Д. Н. с ЕГН **********, от ********** е осъден да върне на
„Л*********** държането върху движима вещ хладилна вана за съхранение
на мляко, марка „Mueller“ с вместимост от 575 литра , фабричен номер RHE
156-400480.
Т. Д. Н. с ЕГН **********, от ************* е осъден да заплати на
„Л***********, сумата 552 лева обезщетение за неоснователно обогатяване
от ползване на хладилна вана за съхранение на мляко, марка „Mueller“ с
1
вместимост от 575 литра, фабричен номер RHE 156-400480, за периода от
26.10.2019г до 26.06.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението се обжалва изцяло
Жалбоподателят твърди се, че решението е незаконосъобразно,
неправилно, недопустимо, постановено при съществени процесуални
нарушения. Сочи се недоказаност на авторството на ответника на
предизвестието за прекратяване на договора за изкупуване на мляко. Сочи се,
че клаузата за неустойка в договора е определяема. В исковата молба липсват
твърдения какви доставки и на каква стойност са извършени през последния
период т.е. липсват доказателства за размера на претендираната неустойка и
размера на обезщетение за ползване на ваната. Сочи се, че с отговора на
исковата молба е поискана съдебно-графологична експертиза на подписа на
лицето В. Ж. и Е. Д., което искане не е обсъдено с определението на съда от
16.11.2020г. Сочи се, че от разказа на свидетеля И. П. не става ясна
представителната му власт по отношение на процесните договори, а относно
неговите пълномощия има възражения от жалбоподателя, направени в
първата инстаниция. Сочи се, че са останали много неясноти относно
действителните договорки между страните относно изкупуването и
транспорта на това мляко, което е в доказателствена тежест на ищеца. Сочи
се, че е поискано назначаване на съдебно-графологична експертиза на
подписите в представените приемо-предавателни протоколи, с твърдение, че
не са на Т.Н., но на ответника не е дадена взможност да оспори тези подписи.
Сочи се, че първоинстанционния съд не е постановил прихващане, каквото
възражение е направил ответника в отговора си, а също така е налице и липса
на мотиви от страна на съда относно некредитиране на заключението на вещо
лице Ш. Сочи се, че е неправилен извода на съда по отношение на иска да се
върне хладилната вана, тъй като е оспорен този договор още в отговора на
исковата молба, тъй като хладилната вана е включена само и единствено в
договора за изкупуване на мляко между страните по договора, тъй като този
договор за изкупуване не е прекратен едностранно и не се дължи връщане на
движимата вещ. Сочи се, че по иска за обезщетение за ползване на ваната не е
доказано ваната да е поискана от представител на „Л********“ ЕООД. Иска
се исковете да бъдат отхвърлени като недоказани. Претендират се разноските
2
пред настоящата инстанция.
Подаден е в срок отговор на от „Л*********“ ЕООД, с който се взема
становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото са предявени три обективно и субективно съединени иска от
ищеца „Л**********“ ЕООД срещу ответника Т.Н. със следните правни
основания. Иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за прекратяване на
договор №5/18.06.2018г. за изкупуване и доставка на сурово мляко, без да е
спазено изискуемото едномесечно предизвествие по раздел VІІ т.3 от
договора. Иск по чл.249 от ЗЗД за връщане на предоставена за ползване
хладилна вана за съхранение на прясно мляко по договор от 19.06.2019г. Иск
по чл.59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на
хладилна вана за съхранение на мляко за периода от 26.10.2019г до
26.06.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба.
Основателно е възражението на жалбоподателят Т.Н. по първия иск по
чл.92 от ЗЗД, че е налице недоказаност на неговото авторство на
предизвестието за прекратяване на договора за изкупуване на мляко.
Безспорно по делото пред първата инстанция е доказано от приетата
графологична експертиза /л.128-129/, че подписа в предизвестието не е
положен от посочения за негов автор земеделски производител Т.Н.. РС
Пловдив приема, че предвид характера на договора като търговски по чл.327
от ТЗ, то няма значение че същият не е подписан от неговия автор, той пак е
задължителен за него макар и авторът да е привиден. Приема се също, че
договорът е прекратен с конклудентни действия като не е предадено млякото
3
на дати 13.10. и 15.10.2019г. Въззивният съд не се съгласява с тези правни
изводи на ПРС. Макар и да е налице търговска сделка не става ясно на база
каква правна норма РС Пловдив, приема че един търговец е задължен спрямо
насрещната страна по договора и от неподписани от него волеизявления.
Единствената правна норма на която евентуално ПРС би могъл да се позове е
чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. В казуса обаче няма твърдения
от страна на ищеца, че ответника Н. е бил уведомен лично за това
предизвестие изпратено уж от негово име и да не се е противопоставил
веднага след това узнаване на това предизвестие. Съответно при липса на
такова твърдение от ищеца, то по делото не са събирани и такива
доказателства. Тоест горната правна норма не е приложима в казуса. Друго
правно основание РС Пловдив не сочи. Конклудентно прекратяване на
договора не е предвидено в неговите клаузи, такова прекратяване не се сочи
да е настъпило в исковата молба и не се доказва по делото от два дни, в които
мляко ответника не е предал на ищеца. Горното поведение следва да се
квалифицира като неизпълнение на договор, а не като прекратяване на същия.
Ето защо при липса на писмено предизвестие от страна на ответника за
прекратяване на договора, без даден едномесечен срок, то искът за неспазено
предизвестие и дължима неустойка на основание раздел VІІ т.3 от договора е
неоснователен и следва да се отхвърли, като решението се отмени в тази му
част.
Основателно е възражението на жалбоподателя Т.Н. по втория иск по
чл.249 от ЗЗД за връщане на предоставена за ползване хладилна вана за
съхранение на прясно мляко. Без съмнение договор от 19.06.2019г. за
предоставяне на хладилна вана за съхранение на мляко с марка „Mueller“ с
вместимост от 575 литра , фабричен номер RHE 156-400480 е надлежно
прекратен от ищеца с изпратено и получено предизвестие за това от
24.10.2019г. /л.19-л.20/ от земеделския производител Н.. Но както в това
уведомление, така и в иска се претендира ответника Т.Н. да върне хладилната
вана на дружеството неясно къде точно. В седалището в г********* или пък
по адреса по исковата молба *************или пък по настоящия адрес на
управление в гр.************. От друга страна по силата на раздел ІV т.6 от
договора фермерът има задължение да върне ваната, като я натовари върху
4
осигурения от собственика транспорт. Тоест пряко задължение за връщане на
ваната по седалището на търговеца в гр.С. ответника няма. За да се изпълни
това задължение на фермера следва да има съдействие от кредитора, а именно
той да му осигури транспорт до ********, върху който да се натовари
процесната вещ. По делото не се твърди след 24.10.2019г., когато е прекратен
този договор „Л.“ ЕООД да е изпращало транспорт до фермата на ответника и
да е искала същия да натовари на него хладилната вана, като по този начин я
върне на собственика й. Ето защо сме изправени пред хипотезата на забава на
кредитора по чл.95 от ЗЗД, изразена в недаване на необходимото съдействие
без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето защо и
този иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, като решението
се отмени в тази му част.
Основателно е възражението на жалбоподателя Т.Н. и по третия иск по
чл.59 от ЗЗД относно обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване
на хладилна вана за съхранение на мляко за периода от 26.10.2019г до
26.06.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба. По този иск ищецът твърди неоснователно обогатяване за
ответника от факта на ползване на хладилната вана без правно основание в
исковия период. По делото обаче няма събрани доказателства за ползване на
хладилната вана, след момента на прекратяване на договора за нейното
предоставяне от отвеника за нуждите на неговото стопанство. При това
положение неоснователно обогатяване от страна на ответника не се доказва
да е настъпило по делото и иска е неоснователен. Ето защо и този иск следва
да се отхвърли като решението се отмени изцяло и по трите иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна е претенцията на
ответника за разноските по делото за първата и въззивната инстанция. С оглед
на променения резултат от делото решението се отменя и в частта относно
разноските, като същите се присъждат съобразно новия резултат. Исковете са
отхвърлени и разноските се присъждат на ответника. Разноските за първата
инстанция на ответника са за задвокатски хонорар 500 лв. /л.42/ и за
експертиза 120 лева /л.120/. Общо 620 лева. За въззивната инстанция
разноските са за задвокатски хонорар 300 лв. реално внесена част /л.6/ и за
държавни такси 253 лева /л.10 от предходното въззивно дело/ и 15 лв. за такса
по частната жалба /л.26 от настоящото въззивно дело/. Общо за инстанцията
568 лева.
5
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 261637/03.06.2021г. на Пловдивски
районен съд, ХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 7497/2020г.,
като вместо него постанови
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л********* „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********** срещу Т. Д. Н. с ЕГН
**********, от *********** иска за сумата от 10 053,12 лева неустойка за
прекратяване на договор № 5/18.06.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от дата 26.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л******** „ ЕООД, ********* срещу Т. Д.
Н. с ЕГН **********, от с.*********** иск за връщане на държането върху
движима вещ хладилна вана за съхранение на мляко, марка „Mueller“ с
вместимост от 575 литра , фабричен номер RHE 156-400480.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л********* „ ЕООД, *********** срещу
Т. Д. Н. с ЕГН **********, от с.*********** иска за сумата 552 лева
обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване на хладилна вана за
съхранение на мляко, марка „Mueller“ с вместимост от 575 литра, фабричен
номер RHE 156-400480, за периода от 26.10.2019г до 26.06.2020г, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Л********„ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Т. Д. Н.
с ЕГН **********, от с.*********** сумата от 620 лева за направени
разноски пред първата инстанция и сумата от 568 лева за разноски направени
пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6