Решение по дело №306/2020 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  01.VІІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на първи юни, две хиляди и двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са обективно съединени искове, намиращи правно основание в чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и искове за лихви с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата молба, са изложени твърденията, че на 05.ІV.2016г., в гр. Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Атанас Чочков“, лек автомобил марка „Форд“, модел „Куриер“, с peг. № X .. ВТ , с водач Н.С.Р., извършвайки завой на ляво, отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, модел „600“, с peг. № X … В, управляван от ищеца Ю., при което настъпил удар между двете МПС, а на мотоциклетистът били нанесени телесни наранявания.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 05.ІV.2016г., като било образувано и досъдебно производство № 138/ 2016г., по описа на РУ на МВР гр. Харманли.

След злополуката пострадалият Ю. бил транспортиран до МБАЛ „Хасково“ АД, където бил приет  за лечение в Отделението по неврохирургия, с оплаквания от силно главоболие, световъртеж и силни болки в дясната ръка и лицето, оток и невъзможност за движение на дясната китка, охлузвания и кръвонасядания в ляво темпорално и лява лицева половина. Нямал ясни спомени за случилото се, поради степенно помрачение на съзнанието. Били извършени различни изследвания и прегледи, при които били установени следните наранявания:  Комоцио церебри; Контузио капитис ет корпорис; Екскориациофаци син; Фрактурни промени в областта на ляв зигоматикус; Фрактура радий ин локо типико  - сътресение на мозъка, контузия на главата и тялото, охлузване на лявата половина на лицето, счупване на лъчевата кост на дясната ръка, рентгенови данни за счупване в областта на лявата ябълчена кост. 

Проведено било медикаментозно лечение и била извършена репозиция на счупването на дисталната част на дясната лъчева кост. На ищеца била поставена гипсова имобилизация за период от 35-40дни. Бил изписан е на 09.ІV.2016 г., като му били дадени препоръки за мазева превръзка и прием на обезболяващи.

Твърди се , че на 11.ІV.2016г. Ю. бил прегледан от съдебен лекар, който заключил, че получените от него травматични увреждания отговарят да са резултат от действието на твърд, тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина, по който е настъпило описаното ПТП, видно от Съдебномедицинско удостоверение № 132/2016г.

За проведеното лечение ищецът извършил разноски, като заплатил сума в размер на 15.60лв. за закупуването на медикаменти.

Твърди се , че пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си самостоятелно. Силно бил ограничил социалните си контакти поради главоболието, дискомфорта и замайването, които изпитвал от травмите в областта на главата. Не могъл да движи свободно дясната си ръка и да държи пишещо средство, след катастрофата, като това се е отразило върху възможността му безпрепятствено да изпълнява своите ученически задължения към онзи момент. Изпитвал трудности при хранене, обличане и други елементарни битови дейности, защото бил счупена по-активната му дясна ръка. При минимално натоварване изпитва слабост и умаляване. Поради гипсовата имобилизация се оплаквал от изтръпване, дискомфорт и умаляване. Допълнително го натоварвала необходимостта, която имал, някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. Не можел да спортува и свободно да осъществява физически активности, а това го направило затворен и тревожен. Чувствал се изолиран от своите връстници. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.

В исковата молба са твърди, че изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото емоционално състояние  на ищеца. Инцидента отрицателно повлиял върху психиката му на подрастващ. В резултат на ПТП  Ю. станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Тези емоции били породени от усещането, че поради счупването перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност. Изпитвал срам и притеснение от нараняванията по лицето. Не искал да излиза и да се среща с хора извън семейството. Изпитвал неувереност и страх от МПС.

Твърди се, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването на ищеца все още не били приключило. Той се оплаквал от затруднена концентрация, нарушения в съня и безапетитие, често бил раздразнителен и избухлив. Психологическата травма, тревожността и напрегнатостта, отключени след злополуката, все още не били отминали.

Сочи се, че от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Куриер“, с peг. № X … ВТ,  е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, с полица № BG/06/115001886599, валидна от 21/07/2015 г. до 21/07/2016г.

Сочи се, че съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.І.2016г.) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била  всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Твърди се, че съгласно чл.429 ал.1 т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице. т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

В тази връзка на 21.VІ.2019г. била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 94-Р-116/21.VІ.2019 г.

Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба, застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, което било видно от Писмо с Изх. № 0-92-14969/ 17.Х.2019г., което породило правния интерес у ищеца, на основание чл. 432 aл.1 Кодекса за застраховането, от предявяването на исковата претенция по съдебен ред.

Моли съда да постанови решение с което  да осъдите ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“- ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на ищеца П.Ш.Ю., обезщетение в размер на: 70 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП настъпило на 05.ІV.2016г. ; 15.60лв за имуществени вреди за медикаменти , ведно със за-конната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника - 21.VІ.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира се присъждане на съдебни и деловодни разноски .

 

С Определение № 72/ 11.ІІ.2020г. постановено по т.д. № 12 / 2020г. по описа на ОС Хасково е допуснато извършеното намаляване на предявения от П.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, срещу ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК …., гр. София  иск за изплащане на 70 000лв. неимуществени вреди до размер от 24 500лв. извършено чрез оттегляне на претенцията за горницата от 45 500лв. Производството по делото е прекратено и делото е изпратено на компетентния РС Харманли като родово и местно подсъдно.

 

В законоустановения едномесечен срок ответника ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД гр.София, чрез процесуалния си представител- адв. К.Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

С отговора се оспорва наличието на непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между деянието и вредите), извършено от страна на водача на лек автомобил „Форд Куриер“, с рег. № X 1…ВТ, управляван от Н.С.Р..

Оспорват се изложените твърденията в исковата молба, че процесното ПТП настъпило на 05.ІV.2016г. е настъпило по вина на водача на лекия автомобил. Сочи се, че е образувано ДП № 138/2016г. по описа на РУ на МВР - Харманли, съответно пр. пр. № 355/2016 г. по описа на РП - Харманли, което  с Постановление от 06.ІІІ.2017г., наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на виновно поведение от страна на водача на лек автомобил „Форд Куриер“, с рег. № X …… ВТ - Н.С.Р..

От изложената в постановлението фактическа обстановка се установявало, че: ищецът е бил непълнолетен - на 16г., неправоспособен водач на мотоциклет, за управлението на който се изискват навършени минимум 24 г. (чл. 151, ал. 1 т. 3 от ЗДВП), без поставена предпазна каска и управляващ със скорост от 91.9км./ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място, без сключена застраховка „Гражданска Отговорност“ на автомобилистите.  От тези обстоятелства, се установявало , че ищеца грубо е погазил множество на брой правила за движение по пътищата, поведение което предпоставя повишен риск от настъпване на пътнотранспортно произшествие, а оттам и на причинени вреди.

Твърди се , че водачът на лекия автомобил - Н.С.Р., предвид високата скорост на насрещно движещия мотоциклет,  е могъл да възприеме последния едва, когато вече е предприел маневра завой наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като за него ударът е бил непредотвратим.

С оглед изложеното проц. представител на ответника счита предявените искове за неоснователни и като такива следвало да бъдат изцяло отхвърлени.

С отговора са оспорени твърденията на ищеца, че е получил всички изброени в исковата молба увреждания. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените в исковата молба увреждания и настъпилото ПТП.

Оспорва се предявения иск и по размер. Пълномощника на ответника счита,  че претендираната от ищеца сума за реално претърпените от него неимуществени вреди, в размер на 24 500лв. е завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите) и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Отделно от това, претенцията била завишена и с оглед икономическата обстановка в страната и съдебната практика при подобни случаи. Заявеният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди не бил съобразен с вида, степента и характера на получените увреждания, с продължителността на оздравителния процес на лицето, неговата възраст.

При условие на евентуалност, в случай, че съда счете, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, с отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и от страна на неговите родители, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД – като подробно са изложени съображения в тази насока.

Проц.представител на ответника счита че всички факти следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вре-ди на пострадалото лице следва да бъде намалено.

Изложени са съображения, че поради неоснователността на главния иск, неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на лихва върху главницата.

Моли съда да постанови решение с което изцяло да отхвърли предявените от ищеца претенции срещу ответника , като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размера им.

Претендира се присъждане на разноски .

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От приобщения по делото Констативен протокол № 9 / 05.ІV.2016г., със-тавен от М.С. – мл. автоконтрольор при „ Пътен контрол „ РУ Харманли  се установява, че на 05.ІV.2016г., в гр. Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Алеко Константинов“ и ул.„Атанас Чочков“, лек автомобил марка „Форд“, модел „Куриер“, с peг. № X ……ВТ , с водач Н.С.Р., извършвайки завой на ляво, е отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, модел „600“, с peг. № X … В, управляван от ищеца Ю., при което настъпил удар между двете МПС.

 

 

В следствие на пътно транспортното произшествие са кострадали както водача на мотоциклета – ищеца Ю., така и возещото се на мотори лице

Не се спори между страните , а и от приобщените по делото писмени доказателства ( Справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд и Констативен протокол № 9/05.ІV.2016г.) се установява , че  към момента на произшествието лек автомобил „Форд“, модел „Куриер“, с peг. № X … ВТ,  е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, с полица № BG/06/********* 599, валидна от 21/07/2015 г. до 21/07/2016г.

По повод процесното описано по-горе ПТП, на 21.VІ.2019г. до ЗД”ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, е отправена молба вх.№ 94-Р-116/ 21.VІ.2019г. от ищеца за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.

До предявяване на настоящия иск ответника не е удовлетворил претенциите на ищеца.

От назначената по делото авто-техническа експертиза, неоспорена от страните и от разпита на в.лице Ст.П. в съдебно заседание се установява механизма на пътно транспортното произшествие. Установява се, че непосредствено преди произшествието лекия автомобил „Форд“ с peг. № X 1686 ВТ, се  е движел със скорост от 22.5км/ч. , а мотоциклета управлява от ищеца, се е движел със скорост от 91.9км./ч. Именно при тези скорости на движение е настъпил и удара между двете превозни средства. Вещото лице е определило че от техническа гледна точка, при конкретната пътна обстановка, причините за възникването на процесното произшествие, са предприемане и изпълнение на маневра „преминаване през кръстовището със завой наляво“, от страна на водача на лекия автомобил „Форд Куриер" с рег.№ X 1686 ВТ, по начин несъобразен с другите участници в движението, при съществуваща възможност да ги види и да следи поведението им.

От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни изготвена от в.лице Хр.Е. се установява , че в следствие на претърпяно на 05.ІV.2016г. ПТП, ищецът Ю.  е получил: Контузия на главата - сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпадал в кома; охлузване на лицето в ляво; рентгенови данни за счупване в областта на лявата ябълчена кост и счупване на лъчевата кост на дясната ръка, които увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при блъскане на мотоциклетист в автомобил, по начина и при обстоятелствата описани в материалите по делото. Според вещото лице счупването на лъчевата кост на дясната ръка е причинило трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК, като е определен : срок за имобилизация -4 седмици и срок на нетрудоспособност 2.5 - 3месеца. Установено е , че ищеца е лекуван  консервативно като е била наложена гипсова превръзка, която той е свалил на 20-я ден. В началото е изпитвал болки, чиято интензивност е спаднала с времето.

Вещото лице при изготвяне на експертизата е извършило и личен преглед на ищеца на 10.V.2021г. (почти пет години след произшествието). При този преглед е установено, че ръката на ищеца е напълно възстановена, налице са в пълен обем движения при съхранена сила.

В заключението е отразено че мозъчното сътресение, което ищецът е претърпял е протекло със степенно помрачение на съзнанието, без да е изпадал в състояние на кома , при което било причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.чл. 128 и 129 от НК. Посочено е че това увреждане е лекувано консервативно, лечението е протекло успешно и по делото не се съдържат данни за усложнения от това увреждане. Изминалия период от време ( от настъпване на ПТП до прегледа) не давал основание да се  приеме, че е налице причинна връзка между оплакванията от световъртеж при внезапно ставане и процесното ПТП.

Експерта сочи, че в медицинската документация е отразено, че са открити рентгенови данни за фрактурни промени в областта на лявата ябълчена кост, като не били описани клинични признаци на счупване, както и не били данни за провеждане лечение за такова увреждане. Според вещото лице в случай, че наистина е налице счупване в областта на ябълчената кост, то същото е било без разместване и без клинични прояви, поради което следвало да се приеме, че е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, със срок за възстановяване до 20 дни. Охлузването в областта на лявата половина на лицето причинило страдание, без разстройство на здравето, със срокът за възстановяване от около 15 дни. Вещото лице е установило че закупените медикаменти : Витамин С,  Компрес стерилен и Контратубекс - гел представляват разноските направени за лечение за получените увреждания и са напълно оправдани.

По делото е назначена и изслушана Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза  от заключението на която се установява , че мотоциклета управляван от ищеца се е движел преди произшествието със скорост от 91.9км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в градски условия – 50км/ч. Установява се, че и при скорост от 50км/ч. ищецът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Относно уврежданията на ищеца от произшествието, са преповторени изводите на вещото лице от съдебно медицинската експертиза.  В заключението  и разпита на вещите лица в съдебно заседание по категоричен начин се установява, че ако ищеца  е имал коректно поставена и изправна каска, то несъмнено е щяло да избегнато получаването на описаната черепно-мозъчна травма.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане ищцовата страна  , съдът назначи и изслуша съдебно-психологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е за-познало с материалите по делото, извършило е личен преглед на ищеца  и констатирало че настъпилото ПТП на 05.ІV.2016г. се е отразило негативно върху психоемоционалното състояние на изследваното лице. Застрашило е здравето на ищеца и е причинило  физически болки и страх. Формирало е отпадналост, подтиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност. Установява се, че Ю. е преживял  нервен срив след инцидента, което е блокирало социализацията на личноста, която за възраста на изследваното лице е важен модератор в живота му. Според вещото лице ищеца следва да се определи като „добре адаптирана личност“, което предоставя възможност да успее да преодолее травмата от преживяното при ПТП 

При прегледа експерта е установил , че соматичното състояние на Ю. е възстановено напълно, но психичното му състояние не е. Получените резултати от теста за регидност  давали основание да предположи, че преживяната психотравма от ищеца е трайна и трудно ще бъде отработена с оглед и консервативността в поведението му.  Вещото лице отбелязва че Психологичното изследване е установило, че към момента на изследването се проявяват симптоми на посттравматичен стрес и хроничен стрес при ищеца.

 

По делото в качество на свидетели са разпитани : Н.Р. – без родство с ищеца – водач на лекия автомобил участващ в произшествието, Л. Б.  – майка на ищеца, Ш. М. - баща на ищеца, А. С. -без родство с ищеца , движещ се по време на произшествието зад ищеца, Надка Настева – чинка на ищеца и О.М. возещ се зад ищеца.

От показанията на св. Р. , С. и М. са установяват обстоятелства относно настъпилото ПТП – подробно изследвани в Авто-техническата и Комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертизи .

От показанията на св.Б., М. и Н., се установяват обстоятелства свързани със здравословното и психичното състояние на ищеца след произшествието. По категоричен начин се установява, че след произшествието ищецът е бил настанен за лечение в болница в гр. Хасково. След случилото се животът му изцяло се променил . Завършил 10 клас под самостоятелна форма . През дълъг период от време преживявал отново случилото се и изпитвал страх. Затворил се в себе си и избягвал контакти с близки и приятели.     

От приобщената по делото Справка за нарушител предоставена от РУ Харманли се установява , че на ищеца след процесното ПТП , неколкократно са съставяни Актове ва установяване на административно нарушения и издавани Наказателни постановления за нарушения на чл. 150 от ЗДвП и  чл.463 ал.1 т.1 от КЗ .

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до правния извод за основателността на предявения иск за причинени неимуществени вреди по следните съображения :

В разпоредбата на чл. 432 ал.1 от Кодекса на застраховането е регламентира-но прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Увредено-то лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застраховате-лят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреде-ното лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл. 498 от кодекса.

Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото производство, претърпени от него неимуществени вреди, настъпили пътно транспортно произшествие настъпило на 05.ІV.2016г.  Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява обстоятелството, че към датата на произшествието, гражданската отговорност на виновният водач управлявал лек ав-томобил марка „Форд“, модел „Куриер“, с peг. № X …. ВТ, е била покрита от ответника ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица № BG/06/115001886599, валидна от 21/07/2015 г. до 21/07/2016г.

Съгласно разпоредбата на чл. 477 ал.1 от КЗ , обект на застраховане по за-дължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданс-ката отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участни-ците в процесното пътно транспортно произшествие , както и обстоятелството, че от-ветникът не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след като на 21.VІ.2019г. е получил от ищеца писмена претенция за това.

От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, нас-тоящия съдебен състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието. Установи се, че инцидентът е станал на 05.ІV.2016г., в гр. Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Атанас Чочков", когато лек автомобил марка „Форд“, с peг. № X … ВТ , с водач Н.С.Р., извършвайки завой на ляво, е отнел предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, модел „600“, с peг. № X 0347 В, управляван от ищеца Ю., при което настъпило ПТП.   В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадал водача на мотоциклета - ищеца Ю.. Установи се и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на пострадалия наранявания.

В резултат на ПТП  ищецът е получил телесни и психически увреждания, безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и неудобства, представлява-щи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновни-ят причинител/деликвент носи гражданска отговорност, да заплати обезщетение, за да ги поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 51 ал.1 и чл. 52 от Закона за задълже-нията и договорите. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на автомо-била за причинените от него неимуществени вреди на ищеца, вследствие на телесни и психически увреждания, е покрита от ответното дружество  съгласно чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекса на застраховането, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на от-ветника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл. 494 от Кодекса.

Съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди съг-ласно утвърдената съдебна практика , следва да се вземат под внимание всички обстоя-телства, които ги обуславят, като:  характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и други . На преценка подлежат и:  вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие .Съобразявайки горепосочените обстоя-телства, настоящия състав на съда отчита  и че се касае за лице не навършило пълно-летие към момента на произшествието – пълнолетно към настоящия момент , което в следствие на произшествие е получило  наранявания, които са променили начина му на живот.

Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че предявения иск за сумата от 24 500лв.  – представляваща обезщетение за неимуществе-ни вреди,  причинени в следствие на претърпяно ПТП на 05.ІV.2016г. ,следва да бъде уважен за сумата от 10 000лв.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия твърдейки, че ищецът е бил непълнолетен - на 16г., неправоспособен водач на мотоциклет, без поставена предпазна каска и управляващ със скорост от 91.9км./ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място, без сключена застраховка „Гражданска Отговорност“ на автомобилистите, .  

Възражението е основателно.

Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.

Противоправното поведение и вината на водача на лекия автомобил св. Р., съда приема за безспорно установени на базата на приобщената по делото Автотехническа експертиза и приобщените писмени доказателства –

Според настоящия състав на съда, възраженията направени от ответната относно неправоспособността на ищеца да управлява конкретния мотоциклет, без поставена каска и при скорост почти надвишаваща два пъти максимално разрешената скорост за движение в градски условия, са категорично установени. В случай че ищеца който към датата на ПТП  е бил непълнолетен, се е бил съобразил с желанието и указанията на родителите си да не управлява мотоциклета до произшествие изобщо нямаше да се стигне. Ако въпреки това е управлявал с по-ниска скорост, получените наранявания нямаше да бъдат в установения характер и интензитет. Не на последно място следва да се отбележи, категоричното становище на лице Хр.Е., че ако ищеца  е имал коректно поставена и изправна каска, то несъмнено е щяло да избегнато получаването на получената черепно-мозъчна травма.

С оглед изложените съображения съдебния състав намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Ю., което е 50%, поради което, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва да намали наполовина размера на обезщетенията за неимуществени вреди на ищеца от 10 000лв. на 5000лв. До този размер главният иск за неимуществени вреди следва да се уважи, като искът за разликата до пълния предявен размер от 24 500лв.,  като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли

Според съда предявения акцесорен иск са лихви се явява основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.409 от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл. 405 според ал. 1 на който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1–3 или 5. Настоящият случай попада в приложното поле на чл.108 ал.1 вр. чл. 109 т.1 вр. т.10 от раздел ІІ б.А от Приложение № 1, според които - застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност”, която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. По делото не се спори, че ищцовата страна е депозирала претенцията си пред ответника на 21.VІ.2019г. С Писмо изх. №О-92-13845/ 24.ІХ.2019г. ответника е уведомил ищеца, че е необходимо да бъдат представени пълни и точни данни за банковата сметка на името на увреденото лице. По делото от страна на ищеца не са представени доказателства кога указанията на ответника са изпълнени. С Писмо изх. № О-92-24969/ 17.Х.2019г.  ответното дружество е уведомило проц. представител на ищеца, че отказва плащане на застрахователно обезщетение по щета № 4307 **********.

С оглед гореизложеното съда счита, че предявения акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Следва да се присъди законната лихва считано от 17.Х. 2019г. (датата на която ответника е отказал изплащане на обезщетение), до окончателното изплащане на главницата .

 

По отношения на предявения иск за присъждане на обезщетение за претър-пените имуществени вреди - разходи във връзка с проведеното лечение, състава на съда счита, че той се явява основателен и доказан. Ангажираното в тази връзка писмено доказателство - заверена като препис фактура № ********** от 27.ІV.2016г. издадено от „Кафарма“ Харманли е с получател П.Ю. , като в заключените си в.лице Хр.Е. е отразило, че разноските направени за лечение, видно от представената фактура са относими към получените увреждания и са напълно оправдани. Върху тази сума следва да се присъди и лихва считано от 17.Х.2019г. (по изложените по-горе съображения). Претенцията за лихва в периода от 21.VІ.2019г.-17.Х.2019г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК , от-ветното дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищцовата страна де-ловодни разноски съобразно уважения размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от нейна страна. От представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК иищцовата страна е направила разноски в размер на 1580лв. от които: 1030лв. внесена държавна такса и 550лв. - възнаграждение за вещи лица. Съобразно уважения размер предявените искове ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 322.45лв. На основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал.2 от Закон за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.VІІ.2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение в размер на 580лв.

С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на раз-носки, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК , ищеца следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски съобразно отхвърления размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от негова страна. Съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК ответника претендира присъждане на разноски в общ размер на 1565лв., от които 1265.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение ( за което е налице и доказателство за изплащането му) и 300лв. депозит за вещи лица. Относно претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което не се споделя от съда. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.VІІ. 2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение са явява в минимално предвиден размер. Съобразно отхвърления размер на исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1245.61лв.  

Водим от горното съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.”Витоша” № .., да заплати на П.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, сумата 5 000лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  причинени в следствие на претърпяно ПТП на 05.ІV.2016г., ведно със законната лихва считано от 17.Х.2019г. (датата на която ответника е отказал изплащане на обезщетение), до окончателното изплащане на главницата , като иска за разликата до пълния предявен размер от 24 500лв.,  и претенцията за лихва в периода от 05.ІV.2016г.- 17.Х.2019г., като неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.”Витоша” № …, да заплати на П.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, сумата 15.60лв. - имуществени вреди в следствие на претърпяно ПТП на 05.ІV.2016г., ведно със законната лихва считано от 17.Х.2019г. (датата на която ответника е отказал изплащане на обезщетение), до окончателното изплащане на главницата, като претенцията за лихва в периода от 21. VІ.2019г.- 17.Х.2019г., като неоснователен и недоказан - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.”Витоша” № ., да заплати на П.Ш.Ю. ЕГН ********** ***, сумата от 322.45лв. - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.”Витоша” № ., да заплати на адв. Р.М. ***, сумата от 580.00лв. - адвокатско възнаграждение, на  основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 ал.2 от ЗА вр. чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.VІІ.2004г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

ОСЪЖДА  П.Ш.Ю. ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София бул.”Витоша” № .. , сумата от 1245.61лв. - разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                           

 

                                                                         Районен съдия: ........................