Р Е Ш Е Н И Е № 16

гр. Сливен, 26.02.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и седми януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                   Радостина Желева                              и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                      като разгледа докладваното от                          председателя                     КАНД № 214        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение  № 260021/19.10.2020 г.,  постановено по АНД  № 176/2020 г. по  описа  на  Районен  съд  - Нова Загора е отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 20-0306-000402/15.04.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на В.И.И. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. От обстоятелствата по делото не можело да се направи извод, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора, и потвърди НП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът В.И.И., чрез писмено становище от п. си адв.С. оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е основателна.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.03.2020 г. п. с. — св. Т. С. Т., на длъжност м.а. РУ Нова Загора, в присъствието на св. Н. Г. А. (с. П. в Г. „О. о. р.) и св. С. Ж. Н. (п. Г. „О. о. р." РУ Нова Загора) съставил против ответнки по касацията - В.И.И. акт за установяване на административно нарушение с номер - cep.GA №196322/21.03.2020 год., за това, че на 21.03.2020 г., в 14.50 часа, в с. Б., у. „Б. М." до д. номер *** управлява с посока запад-изток лек автомобил ВАЗ *** Нива *** с номер на рама ХТА************* като не е регистрирано по надлежния ред. Няма поставени регистрационни табели на определените за тази цел места.

Въз основа на така съставения акт наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство, като приел същата фактическа обстановка, описана в акта, а именно, че лицето управлява л.а. „ВАЗ *** Нива ***, който е без поставени регистрационни табели на определените за това места.

Възприемайки тази фактическа обстановка, наказващият орган намерил, че В.И.И. виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП - управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Поради което и на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца.

Пред въззивната инстанция са разпитани като свидетели, п. с.: Т. С. Т., Н. Г. А. и С. Ж. Н., като св. А. е посочил, че в автомобила е имало три лица - водача, с. му и д., като водача е казал, че автомобила е с прекратена регистрация, но го е изкарал за да повози в. си.

Според показанията на свидетелка М. К. И. – с. на жалбоподателя, същата и с. и г. на село в. си заради карантината. Същото е било р., п. и търсело д. за да и. На същия ден не разбрала как д. излязло на улицата и свидетелката го викала, като го виждала да се отдалечава към главния път, но то не се връщало. В този момент д. бил до процесния автомобил, подкарал колата и настигнали д. Оставали 20 метра за да излезе д. на главния път, което много притеснило б. и д. и затова са прибягнали да се качат на лекия автомобил без регистрационните номера, тъй като той бил със запален двигател.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е че макар да е налице осъществен състав на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП то представлява "маловажен случай" по смисъл на чл.28 от ЗАНН. В случая нарушението не е представлявало опасност за другите участници в движението, а напротив било избегнато и евентуално по- тежко нарушение или ПТП. При тези мотиви отменил НП.

Така постановеното решение е неправилно. При неправилно установена фактическата обстановка по делото, районният съд е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Неправилно районният съд е приел, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства при извършването на административното нарушение, които да обосновават малозначителност на деянието. Съдът се е позовал изцяло на показанията на свидетелката И., която е явно заинтересована от изхода на спора, като с. на ответника по касацията, но в същото време не е анализирал показанията на останалите свидетели и явното им противоречие с защитната теза на ответника възприета от съда. Съдът не е изложил мотиви защо не възприема показанията на св. А., според когото водача е посочил, че е изкарал автомобила без регистрация, за да повози в. си, дейност съвсем различна от описаната от св.И. Останал е неизяснен въпросът, защо след като св.И. и ответника са настигнали д. преди да излезе на главния път, са продължили движението с автомобила именно по този път. Изцяло необосновани са изводите на съда, че деянието не е представлявало опасност за другите участници в движението. В случая се касае за автомобил с прекратена регистрация, вероятно без технически преглед и без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в което е превозвано м. д. Все обстоятелства, които утежняват отговорността на дееца. Обстоятелството, че деянието е с висока степен на обществена опасност се установява и от предвидената за него наказателна отговорност, съгласно чл.345 ал.2 от НК. Като е приел, че деянието представлява маловажен случай, съдът е постановил необоснован съдебен акт, който подлежи на отмяна.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което са му наложени административни наказания, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наложеното на водача наказание съответства на нормативно установения минимален размер на глобата. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което следва да постанови ново решение по същество, с което да го потвърди, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора касатора има право на разноски, но такива не са искани.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение  № 260021/19.10.2020 г.,  постановено по АНД  № 176/2020 г. по  описа  на  Районен  съд  - Нова Загора,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0306-000402/15.04.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с което на В.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.