№ 367
гр. Стара Загора, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500618 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Всестранна
кооперация „Ш.м.“, представлявана от председателя си М.М., действащ чрез
адв. Л. Н., против решение № 677/21.07.2022 г., постановено по гр.д. №
3303/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му в
нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално
нарушение и необоснованост.
Въззивникът излага оплаквания за неправилно приложение от страна на
първоинстанционния съд на релевантната при определянето на размера на
дяловата вноска материално-правна норма от Закона за кооперациите – чл.14,
ал.1.
Излага също така оплаквания за допуснато нарушение на чл.12 от ГПК
поради липсата на изложени мотиви относно правните изводи на съда за
основателността на иска по размер, довело и до необоснованост на
обжалваното решение.
Претендира за отмяната му и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде отхвърлен, и на въззивникът бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – С. Г. Д., действащ чрез адв. Д. Д., с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Излагат се съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. е
1
постановено при спазването на материалния закон, предвиждащ изрично реда
за определяне на дяловата вноска, подлежаща на изплащане на член-
кооператора, респ. наследниците му, към момента на прекратяване на
членството му в кооперацията, предвиждащ нейната актуализация.
Сочи се, че решението на съда е обосновано и постановено при спазване
на процесуалните правила, т.к. изводите му относно размера, за който е
основателна исковата претенция, са основани на приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, което е било
надлежно обсъдено заедно с другите относими събрани доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание единствено въззивникът се
представлява от пълномощника си - адвокат, чрез когото поддържа
въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Прави и
искане за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на направените разноски.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд е били предявен от С. Г. Д. срещу Всестранна
кооперация „Ш.м.“, представлявана от председателя си М.М., иск по чл.14,
ал.1 от Закона за кооперациите /ЗК/, с който се претендира присъждането на
сумата от 1149,12 лв., представлява неизплатена на наследниците на З.И.Д.
дялова вноска, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът (сега въззиваем) е твърдял в исковата си молба, че е единствен
наследник по закон на покойната си майка З.И.Д., починала на 01.05.2020 г.,
която до смъртта си е била член на Всестранна кооперация „Ш.м.“.
Твърди, че размерът на дяловия капитал на З.И.Д. е бил 1 551,20 лв., а
кооперацията й е признала размер на дяловата вноска от 232,76 лв. Предвид
размера на собствения капитал на кооперацията към 31.12.2020 г. , отразен в
годишния й финансов отчет /ГФО/ от 301 000 лв., счита че размера на
дължимата на наследниците на член-кооператорката дялова вноска е 1149,12
лв.
Ответната кооперация е оспорила иска, като е възразила, че дължимата
на ищеца дялова вноска е в размер на 232,76 лв., определена след приспадане
на дяловия капитал в частта си относно трайните насаждения на основание
решение на Общото събрание /ОС/ на кооперацията от 29.04.2006 г. Оспорва
и твърдението на ищеца, че дяловата вноска следва да бъде актуализирана,
като посочва, че липсва предвиден нормативен ред или приета от ОС на
2
кооперацията решение, въз основа на които това да стане.
По реда на чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения
иск чрез увеличаването му по размер до 24462,12 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
пълния му увеличен размер, като е приел това е размерът на полагащата се на
З.И.Д. дялова вноска.
Правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, а
направените фактически изводи са обосновани, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че ищецът е единствения наследник по закон на З.И.Д., починала
на 01.05.2020 г., която до смъртта си е била член на Всестранна кооперация
„Ш.м.“.
През 1995 и 1996 г. З.И.Д. е внесла в кооперацията дялове от
имуществото на ликвидираното ТКЗС в с.Дълбоки, обл.Стара Загора, в общ
размер от 79 388 лв. неденоминирани, а в списъка – извлечение от книгата на
член-кооператорите към м.април 2021 г., в който дяловият капитал на З.И.Д. е
посочен в размер от 1 551,20 лв. ГФО на кооперацията за 2020 г. е бил приет
на 28.04.2021 г., като ОС е взело решение за разпределение на печалбата и за
изплащане разсрочено дяловия капитал на напусналите член-кооператори.
С решение от 29.04.2006 г. на годишното отчетно ОС на кооперацията е
прието изплащането на дяловия капитал на член-кооператорите с прекратени
членствени правоотношения да става след приспадане на съответната на
трайните насаждения част.
От приетото заключението на съдебно - икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице Г.К. се установява, че стойността на дяловия
капитал на кооперацията към 31.12.2020 г. е 296 981,51 лв., като
относителният дял или коефициент на 1 лв. дялова вноска възлиза на 17,19
лв.
Съобразно този коефициент, размерът на актуализираната дялова
вноска на З.И.Д. към 31.12.2020 г. е в размер на 4 000,17 лв. Актуализация на
дяловите вноски в кооперацията не е била извършвана,а дялова вноска и
дивидент за 2020 г. на наследниците на З.И.Д. не са били изплащани.
От заключението на повторната съдебно - икономическа експертиза се
установява, че коефициентът на 1 лв. дялова вноска съобразно чистата
стойност на капитала на кооперацията към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. е
съответно 16,14 лв. и 17,45 лв. Размерът на актуализираната вноска на З.И.Д.
към момента на прекратяване на членството й - 01.05.2020 г. е, както следва:
при дялов капитал 1 551,20 лв. – 27 068,04 лв.; при дялов капитал 232,76 лв. –
4 061,60 лв. Според вещото лице аритметично е по - правилно коефициентът
да се приложи към пълния размер на дяловия капитал 1 551,20 лв., защото
при изчисляването му участва пълния размер на дяловия капитал на всички
член - кооператори. След актуализирането на дяловия капитал, при база 1
3
551,20 лв., от получената стойност следва да се изключи допълнителната
преоценка на трайните насаждения в размер на 1 318,44 лв., като
актуализираната дялова вноска става 25 749,60 лв.
Установява се, кооперацията не е приела методика за изчисляване и
актуализиране на имуществените дялове на член кооператорите, както и няма
разписан действащ нормативен ред.
Към 31.12.2020 г. дяловият капитал на Кооперацията е 292 489,76 лв., а
чистата стойност на единица дялов капитал е 17,45 лв. Към датата на
изготвяне на експертизата не е извършена актуализация на дяловия капитал
на кооперацията. Вещото лице е дало два варианта относно размера на
актуализирания дялов капитал на З.И.Д., а именно: при актуализиран дялов
капитал 25 749,60 лв. - дължимата сума за изплащане се равнява на 24 539,68
лв. / след приспадане на дължимия данък от 1 209,92 лв./; при актуализиран
дялов капитал 4 061,60 лв. - дължимата сума за изплащане се равнява на
3 936,08 лв. / след приспадане на дължимия данък от 125,52 лв./.
В книгата на член - кооператорите не са актуализирани вноските на
нито един от член – кооператорите, в това число и З.И.Д., а към 28.04.2021 г.
записания размер на дяловата вноска на нейно име от 1551,20 лв. отговаря на
действителния размер на дяловата й вноска.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за частично основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗК, всеки член на
кооперация има право да получава дивиденти и да получи дяловата си вноска
при прекратяване на членството си по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗК.
От своя страна чл.14, ал.1 от ЗК предвижда, че бившите кооператори
или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и
целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на
припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията
по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви.
Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите
кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов
отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията, като в
случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с
вземанията им.
В случая няма спор, че З.И.Д. е била член-кооператор във Всестранна
кооперация „Ш.м.“ до момента на смъртта си, като размерът на дяловата й
вноска е бил 1 551, 20 лв.
Установено е, че ГФО на кооперацията е бил приет на 28.04.2021 г.,
поради което за въззиваемия – наследник на З.И.Д., е възникнало
имущественото право да получи дяловата вноска на своята наследодателка .
Липсват доказателства към момента на прекратяване на членственото
правоотношение на З.И.Д. тя да е имала непогасени задължения към
4
кооперацията.
Въззивният съд приема, че искът е основателен до размера на 1 551,20
лв., съответстващ на размера на дяловата вноска на З.И.Д. към момента на
прекратяване на членственото й правоотношение.
Законът предвижда извършването на актуализация на дяловите вноски,
но не е налице нито нарочна законова норма в тази насока, нито разписана в
устава и/или друг вътрешно-правен нормативен акт на кооперацията методика
за извършване на тази актуализация, поради което съдът приема, че липсва
правно основание сумата от 1 551, 20 лв. да бъде актуализирана съобразно
размера на обявения в ГФО размер на дяловия капитал на кооперацията.
От тази сума не следва да бъде приспадана и полагащата се част от
дяловия капитал за трайните насаждения на кооперацията, т.к. същото не
представлява задължение на З.И.Д. към кооперацията, с което според закона
може да бъде извършено прихващане.
В това отношение решението от 29.04.2006 г. на годишното отчетно ОС
на кооперацията не следва да се прилага, т.к. макар и да липсват
доказателства да е било отменено по предвидения в закона ред, то
противоречи на императивната материално-правна норма на чл.14, ал.1 от
ЗК, която урежда изчерпателно предпоставките, при които дяловата вноска
може да бъде изплатена в непълен размер.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение се явява частично неправилно и следва да бъде
съответно отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с
което бъде отхвърлен предявения от С. Г. Д. иск по чл.14, ал.1 от ЗК за сумата
от 1551,20 лв. до пълния предявен размер, а в останалата част бъде
потвърдено. Първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено и в частта му за разноските за сумата над 190,18 лв.,
представляваща припадащата се на уважената част на иска част от разноските
на страната, чийто пълен размер е 3 169,68 лв.
Относно разноските и разноските:
С оглед изхода на спора въззивната кооперация има право на разноски
за двете съдебни инстанции по съразмерност на отхвърлената част от иска.
Такива следва да й се присъдят в общ размер на 2 151,89 лв. за платени
от нея адвокатски възнаграждения, съобразно представените договори за
правна защита и съдействие от 27.09.2021 г. и 24.08.2022 г., и платена
държавна такса за въззивно обжалване.
Въззивната кооперация следва да бъде осъдена да заплати въззиваемия
разноски за настоящото производство в размер на 78 лв.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 677/21.07.2022 г., постановено по гр.д. №
5
3303/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
уважен предявеният от С. Г. Д., ЕГН – **********, с адрес: с.Д., *** срещу
Всестранна кооперация „Ш.м.“, ЕИК № *** със седалище и адрес на
управление: с. Д., ***, представлявана от председателя си М.М., иск по чл.14,
ал.1 от ЗК за сумата над 1 551,20 лв. /хиляда петстотин петдесет и един лева и
двадесет стотинки/ до 24 462,12 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща
равностойността на дяловата вноска на наследодателката му З.И.Д., починала
на 01.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2021
г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на С. Г. Д.
разноски за сумата над 190,18 лв. /сто и деветдесет лева и осемнадесет
стотинки/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. Г. Д., ЕГН –
**********, с адрес: с.Д., *** срещу Всестранна кооперация „Ш.м.“, ЕИК №
*** със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявана от
председателя си М.М., иск по чл.14, ал.1 от ЗК за разликата над 1 551,20 лв.
/хиляда петстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки/ до 24 462,12 лв.
/двадесет и четири хиляди четиристотин шестдесет и два лева и дванадесет
стотинки/, представляваща равностойността на дяловата вноска на
наследодателката му З.И.Д., починала на 01.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 677/21.07.2022 г., постановено по гр.д. №
3303/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е
уважен предявеният от С. Г. Д., ЕГН – **********, с адрес: с.Д., *** срещу
Всестранна кооперация „Ш.м.“, ЕИК № *** със седалище и адрес на
управление: с. Д., ***, представлявана от председателя си М.М., иск по чл.14,
ал.1 от ЗК за сумата от 1 551,20 лв. /хиляда петстотин петдесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща равностойността на дяловата вноска на
наследодателката му З.И.Д., починала на 01.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Всестранна кооперация
„Ш.м.“, ЕИК № *** със седалище и адрес на управление: с. Д., ***,
представлявана от председателя си М.М., да заплати на С. Г. Д., ЕГН –
**********, с адрес: с.Д., *** сумата от 78 лв. /седемдесет и осем лева/
съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция по
съразмерност .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Г. Д., ЕГН – **********,
с адрес: с.Д., ***, да заплати на Всестранна кооперация „Ш.м.“, ЕИК № ***
със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявана от
председателя си М.М. сумата от 2 151,89 лв. /две хиляди сто петдесет и един
6
лева и осемдесет и девет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски пред
първата и въззивната съдебни инстанции по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7