Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 24.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11233 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Г.К.,
с която е предявен срещу ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за сумата от
30000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 19.08.2015 г. Претендира законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от деликта до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 19.08.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при
ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да се е осъществило произшествие в резултат на противоправното и
виновно поведение на водача на процесния автомобил, от което да са настъпили
твърдените от ищцата вреди в причинна връзка с произшествието. Позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
Установява
се от представения Констативен протокол № К-647 за ПТП от 19.08.2015 г. – л.4 и
авто-техническата експертиза, че на 19.08.2015 г. около 14:15 ч. е настъпило
ПТП между движещия се по ул.Оборище в посока от бул.Ситняково към ул.Ч. лек
автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № ********, управляван от собственика Т.И.Г.,***
в посока от ляво надясно за посоката му на движение Е.Г.К.. Съгласно
експертното заключение най-вероятната скорост на автомобила е била 35 км/ч. От
показанията на свидетеля очевидец В.Х.С.се установява, че ударът между
завиващия от бул.Ситняково автомобил и пешеходката е настъпил, когато тя почти
е била пресякла пътното платно и се е качвала на тротоара. Свидетелят сочи, че
макар вниманието да му е било насочено към пресичащата пешеходка, имал видимост
към пътното платно и бил е изненадан от появата н а автомобила, но не може да
прецени скоростта му. Свидетелят установява още, че на мястото, където е пресечала
пешеходката, няма ограждения, забраняващи пресичане на пешеходци, подлезът в
този момент е бил в ремонт и всички преминаващи пешеходци пресичали отгоре на
пътното платно.
От анализа
на писмените, гласните доказателства и експертизата съдът приема, че е налице
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на лекия
автомобил, изразяващо се в неизпълнение на задълженията съгласно чл.47 и чл.116 ЗДвП, а именно – при приближаване към кръстовище не е пропуснала пресичащия
пешеходец (който е бил
с предимство поради неизправността на подлеза и по силата на пар.6, т.54 ЗДвП -
54. - на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение) и не е проявила дължимото внимание и
предпазливост към пешеходеца като уязвим участник в движението.
От приетата по делото медицинска експертиза и
писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че
вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на 11-то ребро вляво;
разкъсно-контузна рана и хематом на дясната теменна област на главата;
разкъсване на дясната ушна мида; охлузване на дясното рамо, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и контузия на долната част на
гърба и таза, довела до краткотрайни болки. Раните са зараснали окончателно за
срок до 2 седмици, а счупеното ребро – за срок до 20 дни. Общо лечебният и
възстановителният период е приключил за срок от 30 дни. Получените увреждания
са довели до болки и страдания за срок от 30 дни, интензивни през първите 2
седмици, след този период – намаляващи, при обща преумора, влажно и студено
време, а след изтичане на 30-дневния период на лечение – спорадични.
В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че при пострадалата се е проявила клиничната
картина на мозъчно сътресения още към момента на постъпване в болница „Царица
Йоана“, където е била приета с главоболие, световъртеж, контактна и адекватна,
с рана на дясната част на главата и на ушната мида. Не се установи обаче
пострадалата да е губила съзнание, както твърди, видно от представения лист за
преглед № 1121/19.08.2015 г.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил,
което е противоправно – водачът е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.47 и чл.116 ЗДвП
– като не е спрял при възникване на опасност за движението - пешеходец на
пътното платно, въпреки че е имал техническа възможност да го направи, като не
е проявил и изискуемото внимание и предпазливост към пешеходеца като уязвим
участник в движението, с което е причинил телесни увреждания на ищцата. От ангажираните
писмени доказателства – медицински документ и изслушаната СМЕ се установява
причинната връзка на вредите с произшествието. Претърпените неимуществени вреди
се потвърждават от свидетелските показания по делото.
Поради това
съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача Т.И.Г. при управление на
лек автомобил „Ситроен Саксо“, рег. № ********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Ситроен Саксо“ с
рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното
съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни
и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и как
уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда.
Медицинската експертиза установява, че общо възстановителният период е
продължил 30 дни, като към настоящия момент ищцата е възстановена, счупеното
ребро е зараснало без смущения в дихателната дейност на левия бял дроб. От
раните в дясната част на главата има остатъчни малки депигментирани белези.
Белегът от раната на главата е скрит в окосмената част на главата, а белегът на
дясната ушна мида е видим, но твърде малък – 0,5 см. Няма данни за негативни
последици от уврежданията и такива не се очакват за в бъдеще. Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и
отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 12000
лв.
Не са налице
предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване.
Действително, по делото от авто-техническата експертиза се установява, че
ищцата е можела да предотврати удара. В същото време обаче с гласни
доказателства беше удостоверено, че намиращият се на мястото подлез е бил в
ремонт – без възможност за пешеходците да ползват същия. Поради това следва да
се приеме, че ищцата е пресичала правомерно – на кръстовище и по мисленото
продължение на тротоара, който се явява пешеходна пътека. На мястото не е имало
препятствия или други пречки, ограничаващи видимостта на водача, а ударът е
настъпил след като пресичането е било почти завършено – на метър от тротоара.
При това положение настъпване на произшествието се дължи единствено на
поведението на виновния водач, който е имал достатъчно време и възможност да
възприеме пешеходеца и да предотврати удара чрез задействане на спирачки или
заобикаляне.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 12000
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъди сумата
от 240 лв. разноски по делото съобразно уважената част от иска.
На процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – за
сумата от 572 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от иска - сумата от 930 лв., а сумите
внесени от тази страна като депозит за разпит на допуснат свидетел като
неизползвани подлежат на възстановяване и не следва да бъдат възлагани в тежест
на ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС съобразно уважената част от иска 230 лв. държавна такса,
представляваща разликата между дължимата държавна такса от 480 лв. и платените
от ищцата 250 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК ********, адрес: гр.С.,***,
да заплати на Е.Г.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 19.08.2015 г., заедно със законната лихва от 19.08.2015 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 240 лв., представляваща
съдебни разноски.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.,
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК ********, адрес: гр.С.,***, да заплати на адв.
С.К. Н.-К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 572 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК ********, адрес: гр.С.,***, на
основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 930 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК ********, адрес: гр.С.,***, да заплати
по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 230 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: