Определение по дело №566/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Боян Войков
Дело: 20214500500566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
гр. Русе, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500566 по описа за 2021 година
за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б.Ц.Р., ЕГН: **********,
представляван пред районния съд от адв. З.З. от АК – Русе, със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „А.“ № 100, против Решение № 282/28.10.2021 г. по в.гр.д. №
566/2021 г. на ОС – Русе, с което е отменено Решение № 260449/04.06.2021 г.
по гр.д. № 226/2020 г. на РС – Русе в частта, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Б.Ц.Р., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „А.“ № 10, обезщетение за неимуществени вреди
във връзка с водено наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал.
3, пр. 1 и пр. 2, т. 1, вр. ал. 2 и ал. 1 НК, по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „А“ НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 3 и
т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК, прекратено с
Определение № 60/16.01.2015 г. по Н.О.Х.Д. № 843/2014 г., по описа на
Специализирания наказателен съд за размера от 500 лв. до 6 000 лв., като
вместо него е постановено друго, с което предявеният от касатора иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България е отхвърлен за размера над 500 до 6 000 лв. Със същото
решение ОС – Русе е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б.Ц.Р.,
1
ЕГН: **********, сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени във връзка с воденото срещу него наказателно производство и е
обезсилил същото в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Б.Ц.Р., ЕГН: **********, обезщетение в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 16.01.2015
г. до окончателното му изплащане.
С Разпореждане № 1865/15.12.2021 г. съдът е оставил касационната
жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя да отстрани
констатираните нередовности, като обоснове основания за допустимост на
касационната жалба в отделно изложение, което по смисъла на чл. 284, ал. 3,
т. 1 ГПК е приложение към касационната жалба, представи пълномощно в
полза на адвокат З.З. от АК – Русе за приподписването на жалбата или за
представителство пред ВКС и като представи доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС за произнасяне по
допускане на касационното обжалване.
След дадените с разпореждането указания в срок е постъпило писмено
изявление от процесуалния представител на касатора, в което е представено
изложение на касационните основания, поискано е да бъде прието, че адв. З.З.
е упълномощен да представлява жалбоподателя още с пълномощното от
първата инстанция. Поискано е още касаторът да бъде освободен от
държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Направено е
искане за продължаване срока за изпълнение на указанията с две седмици, ако
съдът счете, че е необходимо представянето на ново пълномощно и
декларация за семейно и имуществено състояние. Съдът е приел, че
указанията не са изпълнени в цялост, поради което с Разпореждане №
224/27.01.2022 г. е дал нови такива, изразяващи се в това, касаторът да
формулира в изложението за допускане до касационно обжалване конкретни
материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд
се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния
касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления,
както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК), в противоречие с актове на Конституционния съд на Р
България или на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) или да са
от значение за точното прилагане на закона, или за развитие на правото (чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като от така представеното изложение не е могло да
2
се установи какви основания за допускане до касационно обжалване сочи
касаторът, защото от една страна ги е изброил всички, а в болдван шрифт е
посочил такова, което по смисъл отговаря на основанието за допускане по чл.
280, ал. 1, т. 3, но е цитирал основание за касационно обжалване – чл. 281, т. 3
ГПК – неправилност на решението. Съдът е обърнал изрично внимание на
касатора, че основанията по допускане на касационно обжалване по чл. 280,
ал. 1 ГПК са различна правна фигура от основанията за самото касационно
обжалване по чл. 281 ГПК, като едва след извършване на проверка от страна
на ВКС за допускане на касационната жалба касационната инстанция ще
разгледа и провери жалбата на основанията по чл. 281 ГПК. На следващо
място, съдът е уточнил и обосновал необходимостта от това касаторът да
представи пълномощно в полза на адвокат З.З. от АК – Русе за
приподписването на жалбата или за представителство пред ВКС във връзка с
конкретно подадената касационна жалба, защото съгласно чл. 284, ал. 2, изр.
2 ГПК за приподписването на касационната жалба от адвокат се изисква
изрично пълномощно. Задължил е жалбоподателя, с оглед направеното
искане за освобождаване от държавни такси и разноски, да представи
декларация за семейно и имуществено състояние, в която да декларира
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно доходите – своите и на
семейството си, семейно положение, имуществено състояние, трудова
заетост, здравословно състояние, както и други обстоятелства, които според
него са относими към така заявеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК като
приложи и писмени доказателства за тях. Предвид направеното искане за по-
продължителен срок за изпълнение на указанията, обосновано с това, че
процесуалният представител на касационния жалбоподател нямал физически
контакт със своя доверител, съдът е определил двуседмичен срок за
изпълнение на последните указания.
На 18.02.2022 г. е бил направен опит от страна на призовкар към РОС да
връчи новите указания на адв. З.. На разписката към съобщението адвокатът
собственоръчно е написал, че поради липсата на контакт с клиента си моли
съобщението и указанията да бъдат връчени на адреса на неговия доверител –
Б.Р., без да посочва конкретен такъв. Съдебният призовкар е отразил, че адв.
З. отказва да получи книжата.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ГПК адвокатът не може да
откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне на
3
пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и
когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията
или производството, за които е уведомяването. Касаторът не е представил
доказателства за това, че е оттеглил пълномощното си от адв. З., поради което
не е налице оттегляне на пълномощното по смисъла на чл. 35 ГПК. Не е
налице и отказ от пълномощието по чл. 36 ГПК, тъй като липсва изрично и
своевременно направен такъв преди връчването на книжата. Съгласно
Определение № 103 от 10.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 62/2012 г. за отказ
от пълномощие са необходими две предпоставки – първата е ясно и
недвусмислено изявление за отказ от пълномощника и втората – изрично
уведомяване на съда за него. При твърдение за наличие на отказ от
пълномощие – твърдящият го следва да установи наличието и на двете
предпоставки, за да се счете, че са отпаднали занапред правата (съответно и
задълженията) на пълномощника. На следващо място дори и да се приеме, че
за подаване на касационна жалба се изисква изрично пълномощно, това не
лишава адвоката от пасивна процесуална представителна власт да приема
съдебни книжа, тъй като изричното пълномощно важи само за извършване на
действия пред касационната инстанция, но не и за получаване на книжа във
връзка с образуване на производство пред нея. Този извод може да се изведе
и от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ГПК, според която страната, която живее
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото в Република България. В настоящия случай,
съгласно приложеното на л. 47 от делото на РРС пълномощно не е посочено
изрично, че адв. З. е упълномощен само за конкретна инстанция.
В този смисъл въззивният съд приема, че на 18.02.2022 г. дадените с
Разпореждане № 224/27.01.2022 г. указания са редовно връчени на адв. З. в
условията на отказ. Същите към настоящия момент не са изпълнени. Не е
изпълнено и указанието във връзка с направеното искане за освобождаване от
такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Поради тези съображения подадената касационна жалба с вх. №
8831/15.12.2021 г. от Б.Ц.Р., чрез адв. З.З., следва да бъде върната, а искането
за освобождаване от такси и разноски по делото – оставено без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 8831/15.12.2021 г., подадена от
Б.Ц.Р., ЕГН: **********, представляван пред районния съд от адв. З.З. от АК
– Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „А.“ № 100, против Решение №
282/28.10.2021 г. по в.гр.д. № 566/2021 г. на ОС – Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в пункт трети от Писмено
изявление с вх. № 751/25.01.2022 г., подадено от Б.Р. чрез адв. З., искане за
освобождаване от такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5