Решение по дело №396/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 259
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520200396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   №......259......................

                                                            гр. Кюстендил, 31.07.2020 г.

   В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

         

Кюстендилски районен съд,  III ти състав,  в открито съдебно заседание на седми юли , две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря:  Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД  № 396 по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

 

 М.Д.К., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 20-1139-000169/14.02.2020г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, с което на осн. чл. 638, ал.1, т.2, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева . Иска се отмяна на атакуваното НП като се твърди , че същото е незаконосъобразно.

Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

            На 06.02.2020 г. свидетелите С. А. и В.П. изпълнявали служебните си задължения, като патрул на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, на път I-6, при бензиностанция „ЮГ ОЙЛ“ . В 11:00 часа за проверка бил спрян товарен автомобил м.“ Нисан“, модел“Л-35“, с рег.№ ***, който се движел в посока от ГКПП Гюешево към ВП II62.  Водач на товарния автомобил бил жалбоподателят М.К., а същото било собственост на „К. транс 89“ЕООД, с ЕИК *********. В хода на извършената от контролните органи проверка е установено, че за процесното МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На предното стъкло на автомобила  имало залепен стикер за ГО с перфорация, сочеща валидност до 11.01.2020 г.

За това нарушение , св. С.А. съставил АУАН на водача, като  посочил за нарушена разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, а за нарушител самият водач – М.Д.К..

Актът е предявен на нарушителя и му е връчен препис срещу подпис.  В предвидения в ЗАНН 3-дневен срок  жалбоподателят представил пред АНО възражение, с което приложил и сключена в деня на проверката, но в по-късен час валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въз основа на съставения АУАН , на 14.02.2020 г.,  Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и е дадена идентична  правна квалификация на нарушението. В слоевсното описание на нарушението и актосъставителят и административнонаказаващият орган са посочили, че нарушението се изразява в това, че ЕТ или ЮЛ, което притежава МПС , което е регистрирано на територията на Република България  и не е спряно от движение  , не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите .

 Като нарушител в НП, отново  е посочено физическото лице М.К., а за нарушението на същия е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 2000 лева, каквото като размер  разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда за юридическо лице.

По делото са разпитани свидетелите: А. и П., които са извършили проверката и са установили нарушението. В показанията си двамата свидетели  потвърждават описаното в акта като  фактология.

По делото са приети като доказателства: Заповед № 8121-з-515/14.05.2018 г. г. на Министъра на вътрешните работи; атакуваното НП и съставения акт за установяване на административно нарушение, както и застрахователна полица, удостоверяваща  сключване на дължимата застраховка „ГО“ , в деня на проверката , но в по-късен час; справка от Гаранционен фонд за валидността на  застраховката към момента на извършване на проверката; докладна записка, справка за нарушител.

Предвид приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

Компетентността на наказващия орган следва от цитираната Заповед № 8121-з-515/14.05.2018 г. г. на Министъра на вътрешните работи.

 Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица.

При съблюдаване на процесуалните правила за съставяне на АУАН и НП,  съдът намира, че са налице  формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

С НП на въззивника обаче е наложена санкция за извършено нарушение наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от ЗДвП за това, че в нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ управлявал процесния автомобил, чужда собственост / собственост на ЮЛ/, без да има сключена застраховка гражданска отговорност. Фактическите обстоятелства, при които е било извършено и установено деянието, са безспорно доказани в хода на съдебното следствие пред районния съд. Не може да се спори, че на посочената в АУАН дата, водачът е управлявал чужд автомобил, за който  не е имало  действащ сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" към датата на деянието. На тези безспорни факти жалбоподателят не е противопоставил доказателства за противното, доколкото веднага след проверката е сключен такъв договор. Още повече, че в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ е предвидена възможността договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да сключи и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. С разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ законодателят е разграничил отговорността на лицата по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, които не са изпълнили задължението си да сключат задължителна застраховка "гражданска отговорност" по чл. 483, т.1 от КЗ и на тези, които управляват МПС, за чието използване няма сключена застраховка "гражданска отговорност". В случая, с акта за установяване на нарушението е констатирано, че жалбоподателят е управлявал, т.е. "използвал" лекия автомобил без застраховка "гражданска отговорност", описвайки самото нарушение обаче , актосъставителят е  посочил, като субект на нарушението ЮЛ, което е собственик на  превозното средство, а не лицето, което го е управлявало.  По същият начин е описал нарушението и е определил субекта на извършването му  и административнонаказващият орган. В НП е наложено наказание „ глоба“ каквото се налага на физическите лица, но размерът на глобата е 2000 лева, какъвто размер на имуществена санкция се предвижда за ЮЛ, извършили такова нарушение. Отделно от това налице е несъответствие между обстоятелствената част на АУАн и НП и диспозитива на двата акта.  Твърди се, че жалбоподателят , като ползвател е управлявал МПС, за което няма сключена  застраховка „ГО“, а  е наказано ЮЛ, което е собственик на превозното средство, за това , че в качеството си на собственик не е сключило застраховката.  В този смисъл  не става ясна волята на АНО дали е наложил санкция за това, че лицето притежава или за това, че лицето ползва МПС без сключена задължителна застраховка "ГО". При издаване на наказателното постановление са смесени двете хипотези на чл. 638, ал.1 и ал. 3 от КЗ и органът не е разграничил както изпълнителното деяние, така и отговорността на извършителя на деянието. Описва се нарушение, което се твърди че е извършено от ЮЛ, за което се налага имуществена санкция на физическо лице. Законодателят прави ясно разграничение между "глобата" и имуществената санкция" като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби именно поради това, че когато разпоредбата е ясна, тя трябва да се приложи съобразно действителния й смисъл.

По този начин АНО е поставил нарушителя в невъзможност да разбере конкретното обвинение и да организира правилно защитата си. Допуснатото противоречие в описанието на нарушението в акта и наказателното постановление и неправилната му правна квалификация от наказващият орган опорочават наказателното постановление и налагат отмяната му на това основание.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1139-000169/14.02.2020г., издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, с което на жалбоподателя М.Д.К., с ЕГН – ********** ***, на осн. чл. 638, ал.1, т.2  във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането  за административно нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ  е  наложена „глоба“  в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд  по реда на  АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                          Районен съдия :