Решение по дело №27097/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13586
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20211110127097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 13586
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110127097 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу Ж. С. С. с ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 5808,06 лева, от които 4969,41 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до изплащане на вземането,
764,57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 21.05.2020г., както и сума за
дялово разпределяне в размер на 61,74 лева - главница за периода от м. 02.2017г. до м.
04.2019г,, ведно със законната лихва от 03,06.2020г, до окончателното изплащане на
вземането и 12,34 лева - лихва за периода от 31.03.2017г. до 21.05.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21627/2020 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: .......... ИД номер: ................
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
Изготвена е справка, от която се установява, че Ж. С. С. е починал на12.02.2021 г.- след
завеждане на исковата молба/ по аргумент на чл. 422, ал. 1- датата на депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК - 03.06.2020 г./
С определение от 07.04.2022 г. производството по делото е спряно, като е указано на
ищеца на основание чл.230, ал. 2 ГПК в шестмесечен срок от съобщението да посочи
правоприемниците на ответника Ж. С. С. и адресите им или да вземе мерки за назначаване
на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48
ЗН.
С молба от 10.06.2022 г. ищецът е насочил исковата си претенция срещу наследниците
на Ж. С. С.- Р. И. С., ЕГН ********** и М. Ж. С., ЕГН **********, като сумите се
претендират разделно при квоти по ¾ от Р. И. С. и ¼ от М. Ж. С.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за процесния
недвижим имот, като по делото не са представени доказателства те или наследодателя им Ж.
С. С. да са собственици или ползватели с учредено вещно право на ползване. Прави се
възражение, че сумите за периода от 05.2016 г. до 04.2017 г. са погасени по давност. оспорва
се дължимостта на лихвите. Оспорва се материалната легитимация на ищеца да претендира
цена на услугата дялово разпределение. Отправено е искане да не бъде допускано
изготвянето на СТЕ, тъй като не се оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и да
не бъде допускано изготвянето на ССЕ, като не се оспорва, че са издадени фактури и същите
не са заплатени от ответниците.
Претендират се разноски.
2
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Представено по делото е писмо от Столична община- район „М“, в което се сочи, че
АДРЕС е продаден с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НПЗДЖ
от 19.12.1980 г. на МЖ С. и СГ С.. Приложен е и договора, видно от който Столичният
градски народен съвет продава на МЖ С. и СГ С. недвижим имот, представляващ
апартамент ........., находящ се в АДРЕС
Видоно от изготвените по почин на ищеца справки по реда на Наредба №14 от
18.11.2009 г. МЖ С. е починала на 25.12.2002 г. в гр. София и е оставила за наследници СГ
С.- съпруг и Ж. С. С.- син. СГ С. е починал на 03.02.2006 г. в гр. София и е оставил за
наследник Ж. С. С.- син. Ж. С. С. е починал на 12.02.2021 г. в гр. София и е оставил за
наследници две дъщери - Р. И. С. и М. Ж. С., ЕГН **********.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, гр. София, ж.к. „АДРЕС етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 17.03.2002 г. между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „фирма“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Страните не спорят й, че за процесния период са издадени фактури от ищцовото дружество
за същите суми, те са осчетоводени от ищеца и по тях липсва плащане от страна на
ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот се
установява и справките по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. се установява, че за
процесния период Ж. С. С. в качеството си на наследник на родителите си МЖ С. и СГ С. е
бил едноличен собственик на топлоснабдения обект с адрес: АДРЕС От качеството му на
собственик на топлоснабден имот произтича и качеството му на клиент на топлинна
енергия за битови нужди. След смъртта на Ж. С. С. наследниците му – новоконституираните
ответници Р. И. С. и М. Ж. С. отговарят разделно при равни квоти за облигационните
задължения на наследодателя си- част от наследствената маса.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „фирма“ ЕАД и наследодателя на
ответниците за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
4
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не се спори, че в процесния период е доставена топлинна енергия именно на стойност
посочената от ищеца сума, представляваща/ 4969.41 лева/. Тази сума е по-малка от
фактурираната от ищеца в размер на 5013,33 лева по представените по делото три общи
фактури.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 03.06.2020 г./ по аргумент от чл. 422, ал. 1
ГПК/, към този момент би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 03.06.2017 г. Съобразно посочените в ОУ правила и приложените по
делото справки към фактури погасени по давност са вземанията по прогнозните месечни
фактури за периода от месец май 2016 г. до месец март 2017 г./ задълженията за месец април
2017 г. са станали изискуеми на 14.06.2017 г. – след депозирането на заявлението по чл. 410
ГПК на 03.06.2017 г. и не са погасени/.
Така наследодателят на ответниците/първоначалният ответник/ е дължал сумата от
3591,78 лева-дължима цена за ТЕ за периода от месец април 2017 г. до месец април 2019 г.
след приспадане от претедниранта сума от 4969.41 лева на погасените по давност суми по
прогнозните месечни фактури а периода от месец април 2016 г. до месец март 2017
г./1377.63 лева/.
Наследодателите на Ж. С. С.– новоконституираните ответници Р. И. С. и М. Ж. С.
отговарят разделно при равни квоти. Неясно защо сумите се претендирт при квоти ¾ от Р.
И. С. и ¼ от М. Ж. С..
Така исковата претенция срещу Р. И. С. следва да се уважи до размера на ½ от
дължимите от наследодателя й суми/1795.89 лева/, а претенцията срещу М. Ж. С., с оглед
диспозитивното начало следва да се уважи до размера на ¼ от дължимите от наследодателя
й суми /897.95 лева/
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
5
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу наследодателя на ответниците за мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 21.05.2020 г. в размер на 436.51 лева, изчислена от съда по ред на чл. 162
ГПК с използване на данъчен калкулатор на НАП. От тази сума Р. И. С. дължи 218.26
лева/1/2/, а М. Ж. С. с оглед диспозитивното начало дължи ¼ - 109.13 лева.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „фирма” ЕАД – в качеството
му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение на
обща стойност от 58.86 лева за периода от м.04.2017 г. до м. 4.2019 г. е правилно определен
и не е погасен по давност, съобразно горепосочените ОУ, съответно този иск е основателен
при съотношение ½ за Р. И. С.- 28.43 лева и ¼ за М. Ж. С.- 14.12 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „фирма” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 12.34- лихва за периода 31.03.2017 г.-
21.05.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „фирма” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 114.03 лв., от общо дължим размер от 216.16 лева/ в т.ч. държавна такса-116.16 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответниците също имат право на разноски съобразно
6
отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение в размер от 179.54 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -87.65 лева от пълен размер от
166.16 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. С. , ЕГН **********, в качеството си на
наследник на Ж. С. С. с ЕГН: ********** дължи на ФИРМА ЕАД, ЕИК **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК
сумата от 1795.89 лева, представляваща 1/2 част от цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с аб. № ................,
ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва
в размер на 218.26 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 21.05.2020 г.; сумата от 28.43 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21627/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за разликата над 1795.89 лева до пълния предявен размер от 2727.05 лева,
за разликата над ½ до ¾ части от дълга на наследодателя и за периода от 01.04.2016 г. до
33.03.2017 г., иска за мораторна лихва за разликата над 218.26 лева до пълния предявен
размер от 573.42 лева, иска за цена на дялово разпределение за разликата над 28.43 лева до
пълния предявен размер от 46.30 лева и за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г. и за
мораторна лихва върху цената за делово разпределение в размер на 9.25 лв. за периода от
31.03.2017 г. до 21.05.2020 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ж. С., ЕГН **********, в качеството си на
наследник на Ж. С. С. с ЕГН: ********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК
сумата от 897.95 лева, представляваща 1/4 част от цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с аб. № ................,
ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва
в размер на 109.12 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 21.05.2020 г.; сумата от 14.22 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21627/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия за разликата над 897.95 лева до пълния предявен размер от 1242.35 лева,
и за периода от 01.04.2016 г. до 33.03.2017 г., иска за мораторна лихва за разликата над
109.12 лева до пълния предявен размер от 191.14 лева, иска за цена на дялово
разпределение за разликата над 14.22 лева до пълния предявен размер от 15.43 лева и за
периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г. и за мораторна лихва върху цената за делово
разпределение в размер на 3.08 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 21.05.2020 г.
ОСЪЖДА Р. И. С. , ЕГН **********, и М. Ж. С., ЕГН ********** да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, съдебно-деловодни
разноски за производството по ч.гр.д. № 21627/2020 г. на СРС в размер на 87.65 лв., както
7
и за настоящото производство, в размер на 114.03 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на основание чл. 78,ал. 3
ГПК на Р. И. С., ЕГН **********, и М. Ж. С., ЕГН **********, съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 179.54 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8