№ 1049
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110134739 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. С. В., ЕГН
********** и Д. Н. Т.- В., ЕГН **********, против К. С. К., ЕГН **********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 9 600,00 лева,
представляваща дължимо обезщетение за ползване на 1/2 идеални части от 7/9 идеални
части от самостоятелен обект в сграда, площ по документи 107,9 кв.м. на адрес: /адрес/,
тавански етажи с идентификационен номер ********, заедно с ½ ид. част от избено
помещение.
В исковата молба и в молба – уточнение от 19.07.2023г. се твърди, че, ищците са
собственици на ½ идеална част от 7/9 идеални части от самостоятелен обект в сграда с площ
по документи 107,9 кв.м на адрес /адрес/ с идентификационен номер ********, заедно с ½ от
избено помещение. Ищците твърдят, че ответникът е собственик на останалата ½ идеална
част от имота и владее целия имот, като с нотариална покана на 30.05.2021 г., поканили
ответника да им бъде предоставен достъп до имота в противен случай ще приемат, че К. К.
следва да им заплаща по 400,00 лева месечно обезщетение за ползване на имота. Към
исковата молба е представена в оригинал нотариална покана рег. № 3064, връчена на
законния представител на ответника посредством нотариус В. В.. Поддържат, че ответникът
ползвал притежаваната от тях 1/2 идеална част от 7/9 идеални части от имота, заедно с ½ от
избеното помещение, а ищците били лишени от възможността да ползват процесния имот. За
периода 30.05.2021г. – 22.06.2023 г. ответникът им дължал обезщетение за ползването, от
което са лишени, в размер на 400 лева месечно, общо в размер на 9 600 лева. С исковата
молба молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата
от 9 600 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствената на ищците 1/2
идеална част от 7/9 идеални части от имота, заедно с ½ от избеното помещение за периода
30.05.2021г. – 22.06.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия
оспорва исковата претенция по основание и по размер. Навежда твърдения, че към момента
на изготвяне на отговора ответникът и нейната майка ползвали помещения по – малки по
обем от реално притежаваната съсобствена част. Поддържа, че едно от ползваните
помещения било приспособено като кухня, тъй като посочената в нотариалния акт кухня не
1
съществува. Сочи, че привеждането на част от жилището в кухненско помещение не може да
се възприеме като кухня по строителни книжа по силата на нотариален акт, която следва да
обслужва всички помещения от недвижимия имот. Твърди още, че обитава жилищния имот,
както преди настъпването на смъртта на нейния наследодател, така и след неговата смърт
като никога не е имала достъп до част от помещенията на ищците в него, като след
придобиването на идеалните части от имота от ищците, част от помещенията са заключени с
катинари и са ограничени като достъп, а по отношение на двора и прилежащата към него
барака до настоящия момент не били достъпни от ответника, поради натрупани строителни
материали от ищците, впоследствие ползването е ограничено от техните наематели и
другите съсобственици в сградата, представляващи ищците и в пряка роднинска връзка с
тях. Моли съда да отхвърли предявения иск за сумата от 9 600 лева като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че вещта е съсобствена, че се ползва от ответника за лични нужди, че са поискали
писмено обезщетение за ползите, от които са лишени, както и размера на дължимото
обезщетение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че за процесния период е
предоставил достъп до имота на ищците, както и че е ползвал имота съобразно
притежаваната от него идеална част.
Не е спорно, а и се установява от приетите по делото нотариален акт за замяна № 116,
том III, рег. № 7160, дело № 454 от 2020 г. на нотариус В. В., нотариален акт за покупко-
продажба № 117, том III, рег. № 7166, дело № 455 от 2020 г. на нотариус В. В., нотариален
акт за дарение № 64, том VI, дело № 1020 от 1983 г. на нотариус П. П. и удостоверение за
наследници с изх. № РВЕ19-УГ01-1769, издадено от Столична община, район ********, че
страните са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с площ по документи 107,9 кв.м
на адрес /адрес/ с идентификационен номер ********, като ищците са собственици на ½
идеална част от 7/9 идеални части заедно с ½ от избено помещение, а ответникът е
собственик на останалата ½ идеална част от 7/9 идеални части от имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а според чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата
вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съобразно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г., постановено по т.д. № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове. Възприето е в мотивите към тълкувателното
решение, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да
си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или
2
заедно с него ползва общата вещ.
Приета е по делото нотариална покана № 58, том II, рег. № 3064/2021 г., връчена на
30.05.2021 г. чрез нотариус В. В. на майката на К. С. К., от съдържанието на която се
установява, че ищците Д. Н. Т. – В. и Х. С. В. отправят волеизявление за ползване на общи
помещения – кухня, баня и тоалетна, находящи се в съсобствения между страните недвижим
имот, респ. искане за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева месечно. С нотариална
покана № 139, том I, рег. № 1547/2023 г., връчена на 04.04.2023 г. чрез нотариус В. В. на К.
С. К. отново е отправено изявление за ползване на общи помещения – кухня, баня и
тоалетна, находящи се в съсобствения между страните недвижим имот.
Приет е по делото отговор на нотариална покана с № 164, том I, рег. № 1947/2023 г.,
без данни кога и на кого е връчен, от съдържанието на който се установява, че ответницата
К. С. К. е отправила изявление, че не възразява общото санитарно помещение да се ползва
от ищците Д. и Х. В., но се противопоставя в имота да се допускат трети за собствеността
лица.
За установяване на обстоятелството дали имотът се ползва от ответника за лични
нужди, респ. дали е предоставил достъп до имота на ищците по делото са събрани гласни
доказателствени средства, приобщена е пр. пр. № 52325/2023 г. на СРП, както и е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза.
От показанията на свид. Г. Н., приятел на ответницата К. С. и нейната майка, се
установява, че свидетелят познава процесния недвижим имот, тъй като помагал на
ответницата и майка й да извършат ремонт на ползваните от тях помещения. Свидетелят
описва, че в имота има шест отделни помещения, като ползваните от ответницата
помещения са три и са с неограничен достъп, а ищците също разполагат с три помещения,
достъпът до които е ограничен. Описва, че едно от ползваните от ответницата помещение е с
липсваща брава и е пригодено за кухня, тъй като там са монтирани хладилник, готварска
печка и два шкафа, но липсват изградени водопровод и канализация. Излага, че общото
кухненско помещение е изнесено в коридора на имота, пред банята и тоалетната, и се състои
от монтиран умивалник и съдомиялна машина, като не е монтирана врата. Описва вратата
към санитарното помещение като плъзгаща с магнитен механизъм, без ключалки. Заявява, че
ищците притежават ключ за входната врата на имота.
От приетата по делото пр. пр. № 52325/2023 г. на СРП се установява, че с
постановление от 09.11.2023 г. е отказано образуването на наказателно производство от общ
характер поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Приобщена е
по преписката докладна записка от мл. ПИ Б. Ц., 03 РУ – СДВР, от която се установява, че
последният е посетил процесния имот, състоящ се от коридор; вдясно – санитарен възел и
стая, обособена като кухня, достъпа до които е свободен; направо – две стаи, от които едната
преходна; наляво – заключена врата. В даденото от Д. Т.- В. сведение в производството
същата излага, че тя и нейният съпруг са заключили две от стаите в процесния имот, като не
им се позволявало да ги ползват по начин, по какъвто желаят – да ги отдават под наем.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като логично, обосновано и безпристрастно изготвено, се установява, че
процесният имот е с РЗП 107,88 кв.м. с реално обособени осем помещения, както следва:
помещение № 1 – стая-дневна, преходна с площ 19,32 кв.м., помещение № 2 – стая с площ
9,39 кв.м., помещение № 3 – стая с площ 12,25 кв.м., помещение № 4 – стая с площ 9,39
кв.м., помещение № 5 – стая -дневна, преходна с площ 18,33 кв.м., помещение № 6 –
тоалетна с душ с площ 1,24 кв.м., помещение № 7 – кухня с площ 10,48 кв.м., помещение №
8 – коридор с площ 8,97 кв.м. и стълбище с площ 11,11 кв.м. Изяснено е от вещото лице, че
ответницата обитава помещение № 1, № 2 и № 7, санитарното помещение и коридорът се
ползват общо и са със свободен достъп, а останалите помещения (№ 3, 4 и 5) се ползват от
ищците.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищците не проведоха пълно и главно доказване по отношение на факта ответницата лично
да е ползвала целия имот през исковия период, респ. да е ограничила достъпа до процесните
кухня и санитарно помещение, въпреки разпределената им доказателствена тежест по
отношение на това обстоятелство. От събраните по делото гласни доказателствени средства
се установи, че ищците разполагат с ключ от входната врата на имота, което се потвърждава
и от признанието на неизгодния за ищците факт, обективирано в отговор с вх. №
206022/19.07.2023 г. /л.23 по делото/ и сведение по пр. пр. № 227000-10859/23 г. на 03 РУ-
СДВР, че ползват две от помещенията в имота, респ., че са ограничили достъпа на трети
3
лица до тези помещения, съответстващи на обема на правата им в съсобствеността.
Установи се от събраните доказателства по делото, че достъпът до т.нар. от ищците общи
помещения (кухня, баня и тоалетна) не е ограничен посредством заключващ механизъм,
респ. помещенията биха могли да се ползват от всички съсобственици. Предвид това съдът
намира, че в случая ищците обективно не са били лишени от възможността да ползват
процесния имот, а същевременно правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не възниква,
когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част
от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Изявлението на ищците, че желаят да отдават под наем техните идеални части от имота,
респ. несъгласието на ответника с този начин на ползване на общата вещ касае действие по
управление на имота и се разрешава съгласно решение на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ, а когато това не може да бъде сторено – по реда на чл.
32, ал. 2 ЗС с участието на всички съсобственици, какъвто иск в настоящото производство
от ищците не е предявяван.
По изложените съображения, и с оглед липсата на елемент от правопораждащия
правото на обезщетение фактически състав, съдът намира предявения иск за неоснователен,
което налага неговото отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ответницата на основание чл. 78, ал.
3 ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
19.08.2023 г. и анекс от 10.04.2024 г., анекс от 03.07.2024 г., анекс от 09.10.2024 г., анекс от
30.10.2024 г. и анекс от 13.11.2024 г. ответницата е уговорила и заплатила в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2510 лева, както и депозит за съдебно-техническа експертиза в
размер на 400 лева. Предвид това, в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в
общ размер на 2910 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. С. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Д. Н. Т.- В.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/ против К. С. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 9 600,00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползване на 1/2 идеални части от 7/9 идеални части от самостоятелен обект в
сграда, площ по документи 107,9 кв.м. на адрес: /адрес/и с идентификационен номер
********, заедно с ½ идеална част от избено помещение за периода от 30.05.2021 г. до
22.06.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. С. В., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и Д. Н. Т.- В., ЕГН **********,
с адрес: /адрес/ ДА ЗАПЛАТЯТ на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2910 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4