Присъда по дело №528/2021 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ
към Присъда № 2 от 21.01.2022г., постановена по НОХД № 528 по описа за
2021 г. на Окръжен съд – Хасково

Съдебното производство пред Окръжен съд – Хасково, е образувано по
внесен от Окръжна Прокуратура – Хасково обвинителен акт, с който против
подсъдимия Г. Н. Ш. с ЕГН ********** от гр.********, Обл.****, е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.3 предл.3, б. „б“предл.1-
во, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК - за това, че на 21.07.2020г. в землището на
гр. Димитровград, при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди А4“
с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Д. Ж. с ЕГН **********,
като деецът е избягал от местопроизшествието.
Граждански иск по делото не е предявен.
На досъдебното производство пострадалите И. Д. Ж., И. Д. К., Г. Д. К., П. Д.
К., Г. Д. К. и П. Д. К. - първите петима ***, последната ** на починалия К. Д.
Ж., са упълномощили като повереник адв.Б. от ****. С последваща молба
придружена с копия от пълномощни, депозирана пак на досъдебното
производство, явно след приключването му от разследващия орган и внесени
с обвинителният акт, тримата пострадали П. Д. К., Г. Д. К. и П. Д. К.
упълномощили като повереник адв.Д.М. от *** и оттеглили пълномощията си
за адв.Б., който останал повереник на останалите трима пострадали. С молби
депозирани преди разпоредителното заседание, адв.Б. е направил искане за
конституирането като частен обвинител единствено на пострадалия И. Д. К.,
като е взел становище и по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК, претендирал е и
разноски. С молба депозирана пак преди разпоредителното заседание, адв.
М. също е направил искане за конституиране като частни обвинители на
тримата му доверители - П. Д. К., Г. Д. К., П. Д. К., както и на пострадалите И.
Д. Ж. и Г. Д. К., въпреки липсата му на пълномощно за последните двама.
В разпоредителното заседание на което бяха обсъдени въпросите по чл. 248
ал.1 от НПК, поверениците на пострадалите редовно призовани не се явяват.
Пострадалите които се явяват и подържат искането за конституиране като
частни обвинители, а именно: И. Д. Ж., И. Д. К., Г. Д. К., П. Д. К. и П. Д. К.,
бяха конституирани като такива. Молбата на адв. М. в частта за
конституиране като частен обвинител и на пострадалия Г. Д. К. бе оставена
без разглеждане като недопустима, поради липсата на упълномощаване на
молителя от посочения пострадал, който не се яви в разпоредителното
заседание поради ненамирането му на посоченият от него адрес. От своя
страна, подсъдимия и защитникът му направиха искане съдебното
производство да протече при условията на глава XXVII - чл. 371 т.2 от НПК.
В тази насока подсъдимия заяви, че признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си да не се
1

събират доказателства за проверка на същите, а те да се ползват при
постановяване на присъдата. Съдът намери искането за допустимо, доколкото
с оглед повдигнатото обвинение което не е за умишлено причиняване на
смърт, забраната по чл.369 а от НПК е неприложима. Ето защо на осн. чл. 252
ал.1 от НПК, незабавно след разпоредителното заседание, съдебното
следствие продължи по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК и след като съдът установи, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В пледоарията си представителя на Окръжна Прокуратура Хасково, иска
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение, което намира за изцяло доказано. Предвид проведеното по реда на
глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно
следствие прокурорът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл.58 а ал.1, вр.54 от НК, в размер на предвидения
за престъплението минимум на наказанието „лишаване от свобода“, което да
се редуцира и изпълнението му се отложи по реда на чл. 66 от НК, за срок от
5 години, както и на осн. чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право
да управлява МПС за същия срок от 5 години, за разноските за повереник
предоставя на съда.
В пледоариите си, частните обвинители И. Д. Ж., И. Д. К., Г. Д. К., П. Д. К. и
П. Д. К., се придържат към доводите на прокурора, включително за
претендираните разноски.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си, не оспорва признатите от
последния факти залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт
като счита, че опитът на подсъдимия да се укрие и бъде поета вината за
престъплението от друго лице, не следвало да се отчита като отегчаващо
вината му обстоятелство, а наказанието „лишаване от свобода“ следвало да се
определи при условията на чл.55 от НК, след отчитане на многобройните
смекчаващи вината обстоятелства, за каквито сочи наличието на малолетни
деца, управлението при ПТП с разрешената скорост, съпричиняването от
пострадалия и самопризнанието на подсъдимия пред органите на
разследването, а изпълнението на наказанието се отложи по реда на чл. 66 от
НК с по- голям изпитателен срок, за претендираните разноски за повереник,
предоставя на съда.
В личната си защита подсъдимия се придържа към доводите на защитникът
си. Изразява съжаление за случилото и заявява, че трябвало да полага грижи
за децата си. В същата насока е и последната му дума.
Съдът, като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по
глава ХХVІІ - чл.371 т.2, вр. чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, приема за установено
2

от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Н. Ш. бил роден в гр.***, но живеел на семейни начала с
лице от женски пол в гр.** и двамата имали ****деца. В същия град живеела
и *** на подсъдимия - И. Н. Ш., която съжителствала на семейни начала със
св.Р. М. С., който не бил правоспособен водач на МПС. Подсъдимия бил
правоспособен водач от 06.06.2019г. и притежавал свидетелство за
управление на МПС № **** за категории „В“ и „М“ , но бил системен
нарушител на ЗДВП и към месец юли на 2020г. имал съставени 7 наказателни
постановления и 13 фиша, за нарушения по ЗДВП. Подсъдимия притежавал
микробус и лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ****, като автомобила закупил
но не пререгистрирал на свое име. През месец юли на 2020г. подсъдимия
заедно с някои от близките си, сред които св.Р. С. и други хора от гр.****и
общо 8-9 човека, пътували за да берат бамя в землището на **** общ.*****.
За целта всяка сутрин се събирали в центъра на гр.****** и подсъдимия с
микробусът си ги откарвал до блока с бамята, а след приключване на
работния ден ги връщал обратно в гр.****. Св.А. А. Д. живеела в гр.***** и
също се познавала с подсъдимия, двамата били приятели и понякога излизали
заедно.
Пострадалия К. Д. Ж. с ЕГН **********, нямал съпруга и деца, живеел в
гр.******* сам, като обитавал къща в съседство със св.Д. Д., при който
работел като *****. В свободното си време пострадалия се придвижвал с
велосипед който взимал от друг съсед - св.Т. Д. и с велосипедата освен в гр.
*****, често ходел до гр.**** и гр.*******.
На 21.07.2020г. сутринта, подсъдимия с микробуса откарал хората до
зеленчуковия блок с бамя в землището на *** и работил там до обяд. След
това се прибрал до гр.****, взел лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. № **** и с
него отишъл до гр.*** от където взел св.А. Д. и близките й и ги откарал дo
****, за документи от паспортна служба. След това ги върнал в гр.******,
оставил автомобила в гр.***** и следобяд около 15 часа с микробуса, отишъл
до блока с бамята и прибрал работниците в гр.*****. После подсъдимия взел
отново лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***** и посетил барче в
гр.******, където играл карти със свои познати до около 21 часа. След това с
автомобила отишъл до гр. *** и взел отново св.Д., като двамата се върнали до
***** и около час стоели в автомобила. После подсъдимия откарал
свидетелката обратно в гр.**** където я оставил и след 23 часа на същата
дата с автомобила сам тръгнал да се връща обратно към гр.*****. Движел се
по третокласен път № 663 в посока юг - север - от гр. ***** към гр. ******.
Било тъмно, пътя представляващ част от републиканската пътна мрежа бил
асфалтов, сух, с двупосочно движение и широчина на пътното платно 7.20 м.
, разделено на две срещуположни ленти за движение. От двете страни на пътя
имало изграден банкет със широчина 180 см. покрит с чакъл и пясък, като от
източната му част в посока от към гр.***** /т.е север/ имало изграден бетонен
отводнителен канал с широчина 160 см. От западната част на пътя в същата
посока, имало поставен километричен знак „21км.“ обърнат с лицевата си
3

част на юг и обозначаващ разстоянието до гр.**** / впоследствие при огледа
на местопроизшествието, приетият ориентир е точка на асфалта отстояща на
1.60 м. западно от този знак, като явно измерването е направено в посока от
точката към знака, а в обратната, посоката е изток /. В този участък пътя
правел лек завой, който бил десен по посоката на движение на подсъдимия с
автомобила и не ограничавал видимоста му. Осевата линия между двете
пътни ленти в участъка била непрекъсната. По същото време пострадалия К.
Д. Ж. се прибирал по същия път, в същата посока - от гр.**** към гр.**** и в
указания участък преди километричния знак „21 км.“ бил слязъл от
велосипеда и се движел пеш върху пътното платно на 70 см.- 80 см. западно
от източния банкет, в същата пътна лента в която се движел и управлявания
от подсъдимия автомобил, като с дясната си ръка бутал велосипеда на чиито
заден калник имало поставен червен светлоотразител. От своя страна
подсъдимия управлявал автомобила по пътя в указаната посока със скорост
70 км./ч. и преди да наближи участъка по който се движел пострадалия,
превключил на къси светлини понеже се разминал с насрещно движещо се
друго МПС. При движението си с автомобила по указания начин и скорост,
поради невнимание и разсейване, подсъдимия не забелязал на късите
светлини на фаровете си пострадалия и бутаният от него велосипед и с
предната дясна част на автомобилът си, го ударил отзад. Мястото на удара
било на 36.60 м. северно и на 6.50 м. източно от ориентира, в източната пътна
лента по която се движели двамата. В момента на удара пострадалия също
бил в движение, като десният му крак бил опорен и зад левия. При удара,
тялото на пострадалия се възкачило върху дясната част на предния капак на
автомобила, а главата му се ударила в долната дясна половина на предното
панорамно стъкло от което то там се спукало. След това тялото на
пострадалия било носено от автомобила около 28 метра по посоката на
движението му и паднало в дясно при което се счупило страничното дясно
външно огледало на автомобила. При изпадането от автомобила, тялото на
пострадалия се превъртяло и пропрохлузило по банкета на пътя и се
установило по гръб в отводнителния канал с глава ориентирана на север /по
посоката на движение на автомобила/. След удара велосипедът който
пострадалия бутал, в резултат на инерционните сили продължил движението
си напред, завъртял се и паднал в същия отводнителен канал, с предната си
част насочена в обратната посока - на юг и преди тялото на пострадалия. От
своя страна подсъдимия изобщо не задействал спирачната уредба на
автомобила преди, по време и след ПТП и се прибрал в гр. *****, като
паркирал автомобила на улицата пред дома си, а на следващата сутрин открал
с микробуса хората до зеленчуковия блок в землището на *** за да берат
бамя.Така минавайки по същия път, подсъдимия видял силует на човек в
отводнителния канал и велосипеда, който разпознал, че е ползвания от
пострадалия. Притеснил се но не казал на никого за случилото. След като
оставил останалите хора да берат бамя, подсъдимия поискал от св.Р. С. да се
върнат до гр.****и и по пътя му казал за настъпилото ПТП но не му съобщил,
4

че тогава ударил пострадалия и, че вероятно е починал. При разговора
подсъдимия поискал свидетеля да прибере автомобила „Ауди А4“ с рег. №
***** в двора на дома си и и ако го питат да казва, че той го управлявал
инкриминираната вечер. Свидетеля се съгласил, видял че по автомобила има
следи от удар в дясната му част и го прибрал в двора си в гр.*****.
Същевременно пак сутринта на 22.07.2020г. от пътуващи по пътя лица бил
подаден сигнал на тел.112 за трупа на пострадалия в отводнителния канал. По
повод сигнала от органите на МВР бил извършен оглед на
местопроизшествие за което се съставил протокол и фотоалбум /л.17-34 д.п./
и образувано досъдебното производство. При огледа било описано
състоянието на произшествието – пътя, пътни знаци, маркировка, банкет,
отводнителен канал, трупа на пострадалия и дрехите с които бил облечен
основно в тъмната цветова гама, велосипеда и следите от ПТП включително
части от детайли на автомобила сред които и част от предна декоративна
лайсна, характерна за съответния модел автомобили от марката „Ауди“ и
предприети действия по установяване на извършителя. В резултат на
оперативно издирвателните мероприятия на 22.07.2020г. полицейските
служители достигнали до автомобила на подсъдимия, който намерили
паркиран в двора на св.Р. С., за което се съставил също протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум / л.35-л.44 д.п./. При огледа било описано и
фотографирано състоянието на автомобила ведно с повредите в резултат на
ПТП основно в дясната му предна част и слънцеобразното счупване в дясно
на предното панорамно стъкло. С протокол от същата дата, автомобилът бил
предаден доброволно от св.С. по досъдебното производство /л.45 д.п/ като
първоначално съгласно уговорката с подсъдимия и без да знае
действителното положение, свидетеля заявил на полицейските служители, че
той управлявал автомобила в инкриминираната вечер. Малко по-късно като
разбрал, че при ПТП е причинена смъртта на пострадалия, свидетеля казал на
полицейските служители истината, че автомобила бил управляван от
подсъдимия и последният бил установен.
След огледа на местопроизшествието, трупа на пострадалия бил откаран в
МБАЛ – Хасково в Отделението по съдебна медицина и аутопсиран от
съдебния лекар д-р Е., който изготвил Съдебно медицинска експертиза на
труп № 129/2020г. / л.99-л.101 д.п./. Според заключението, причината за
смъртта на пострадалия била съчетана травма при автомобилна злополука
изразяваща се в : Черепно мозъчна травма- дълбоки охлузвания на кожата по
лицето, разкъсно контузна рана и охлузване на черепния покрив, счупване на
кости на лицевия череп, счупване на черепния покрив, кръвонасядане на
меките обвивки на черепа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, кръв в
мозъчните стомахчета. Гръдна травма - охлузвания по кожата на гърдите и
корема, счупване на ребра двустранно, контузия на сърдечната торбичка,
сърцето и белите дробове. Коремна травма - разкъсване на слезката,
ретроперитонеален хематом в ляво, разкъсване на дръжката на червата,
кръвоизлив в коремната кухина. Разчленяване на симфизата /срамната кост/,
5

счупване на костите на дясната подбедрица в областта на глезена, рани и
дълбоки кръвонасядания по долните крайници. Посочено е, че установените
увреждания били тежки, несъвместими с живота, а смъртта настъпила за
минути. Уврежданията били причинени по механизъм на действие от твърди
тъпи предмети при автомобилна травма по начина и обстоятелствата
установени на досъдебното производство – т.е смъртта е в пряка причинно
следствена връзка с ПТП.
На досъдебното производство били назначени автотехническа експертиза
изготвена от вещото лице инж. Р. Н. / л.106 – л.119 д.п./ и комплексна
автотехническа и трасологична експертиза с фотоалбум към нея, изготвена от
същият автоексперт и вещото лице Р. Г.-трасолог /л.123-л.143д.п/. За нуждите
на експертизите вещите лица огледали велосипеда и автомобила и не
констатирали върху тях следи сочещи, че при ПТП е имало удар между двете
превозни средства. След съпоставяне нараняванията на пострадалия
установени от съдебно медицинската експертиза и следите от ПТП на
местопроизшествието и върху автомобила управляван от подсъдимия, вещите
лица са категорични, че при ПТП пострадалия бил пешеходец, като изводите
им в посочените заключения относно причините и механизма на ПТП, са
идентични. Според заключенията, при ПТП подсъдимия управлявал лекия
автомобил със скорост от 70 км./ч., опасната му зона за спиране била 61 метра
и скоростта му била технически съобразена с видимостта формирана от
осветената зона от фаровете на автомобила на къси светлини, която била 50
метра пред левия и 75 м. пред десния фар според Европейския стандарт / за
дълги светлини е 150 м./. Завоят също не ограничавал видимостта на
подсъдимия в рамките на опасната зона. Посочено е, че пострадалия
пешеходец с бутания от него велосипед, движещ се попътно на 70см.-80 см.
западно от източния край на пътя, попадал в светлинния сноп на фаровете на
автомобила и подсъдимия имал техническата възможност да го забележи на
не по-малко от 65 метра и предотврати ПТП като го заобиколи, намали
скоростта, или спре в рамките на опасната си зона, която била по- малка от
осветената на къси светлини - т.е видимостта му. Според вещите лица
техническите причини за настъпване на ПТП от страна на подсъдимия били
ненаблюдаване на пътната обстановка пред автомобила, а от страна на
пешеходеца - ненавлизането в източния банкет при забелязване светлините на
автомобила, тъмното му облекло, липсата на светлоотразителна жилетка при
движението си през нощта по пътя, наличието единствено на заден
светлоотразител на велосипеда.
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите Р. М. С., А. А. Д., Д. Д. Д., Т. Д. Д., И. Д. К., П. Д. К., Г. Д. К., П.
Д. К., И. Д. Ж., Г. Д. К., както и от самопризнанието на подсъдимия направено
още на досъдебното производство и потвърдено пред съда. По отношение на
изброените гласни доказателства то съдът ги кредитира като взаимносвързани
и непротиворечиви. На практика свидетели очевидци на ПТП няма, като в
6

показанията си последните шестима свидетели които са пострадали и близки
роднини на починалия, не възпроизвеждат релевантни за казуса
обстоятелства. Свидетелите Д. Д. и Т. Д. също не са очевидци на ПТП, но
изложеното от тях установява безспорно, че пострадалия често се придвижвал
и извън града с въпросния велосипед предоставен му от св.Д., включително
на инкриминираната дата. Изложеното в тази насока от свидетелите изцяло
кореспондира с приобщените писмени доказателства и конкретно протокола
за оглед на местопроизшествието, когато е намерен велосипеда който после
св. Д. разпознал. Досежно показанията на първите двама свидетели – Р. С. и
А. Д., то съдът също ги доверява изцяло като непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства. От показанията на тези двама
свидетели е безспорно, че на инкриминираната дата преди ПТП, когато лично
възприели подсъдимия с управлявания от него автомобил, автомобилът бил
здрав, а св.Д. установява и това, че след като я оставил вечерта
непосредствено преди ПТП до домът й в гр.****, подсъдимия тръгнал да се
прибира с лекият си автомобил с който причинил ПТП, като пътувал сам.
Относно показанията на св. С., следва да се посочи, че той макар и да живее
със сестрата на подсъдимия, в показанията си на досъдебното производство
видно от протокола за разпит, е бил предупреден за обстоятелствата по които
може да откаже да свидетелства, същият е дал показания и възпроизвел
обективно случилото се, като изложил непосредствените си възприятия и за
състоянието на автомобила след ПТП, както и опитът на подсъдимия
първоначално да се прикрие като автор на деянието, като за такъв се
представя свидетеля без да знае действителността. Изложеното в
кредитираните показания на свидетелите и приетата от съда фактическа
обстановка изцяло се установява и подкрепя и от кредитираните заключения
по назначените на досъдебното производство експертизи - съдебно
медицинската експертиза на вещото лице д-р Е., автотехническата експертиза
на вещото лице Р. Н., комплексната автотехническа и трасологична
експертиза на същото вещо лице и вещото лице Р. Г., химическата експертиза
на вещото лице В. и съдебната химикотоксикологична такава на вещите лица
Г. и М. които не установили наличието на алкохол или наркотични вещества
в пробите от кръв и урина на подсъдимия, прочетените и приобщени по реда
на чл.283 ал.1 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство,
предявените по реда на чл. 284 от НПК фотоалбуми досежно л.а. „Ауди А 4“
с рег. № ****** и велосипеда. Посочените кредитирани доказателства в
своята съвкупност безспорно установяват приетата фактическа обстановка и
подкрепят също кредитираното самопризнание на подсъдимия, направено по
реда на чл.371 т.2 от НПК, както и обясненията му дадени на досъдебното
производство в които също направил самопризнание като описал случилото
се по време, място и начин, а изложеното от него изцяло кореспондира с
установеното от останалите доказателства. Ето защо съдът обяви, че ще
ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Тук следва
7

да се посочи, че в обвинителния акт е отразен като факт удар и между
велосипеда и лекия автомобил управляван от подсъдимия, което от
доказателствата не се установи доколкото следи от такъв удар върху двете
превозни средства няма. Това обстоятелство на практика е ирелевантно за
съставомерността на деянието защото е безспорно, че при ПТП пострадалия в
момента когато е ударен от управлявания от подсъдимия автомобил, се
движел по пътя като пешеходец. Същото се отнася и за химическата и
токсикологичната експертизи посочени по-горе, които не са отразени в
обстоятелствената част на акта, но също не касаят съставомерни
обстоятелства.
Предвид изложеното, при така установената и приета фактическа обстановка,
съдът намери за категорично и несъмнено доказано, че подсъдимия Г. Н. Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по
чл.343 ал.3 предл.3, б. „Б“ предл.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК, в чието
извършване е обвинен, като го призна за виновен в това, че на 21.07.2020г. в
землището на гр. Димитровград, при управление на МПС - лек автомобил
марка „Ауди А4“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДВП и по непредпазливост
причинил смъртта на К. Д. Ж. с ЕГН **********, като деецът е избягал от
местопроизшествието.
От обективна страна за посоченото престъпление е безспорно, че на
инкриминираната дата и място, подсъдимия управлявал лекият си автомобил
„Ауди А4“ с рег. № ******, със скорост от 70 км./ч. като се движел през
нощта по пътя извън населено място на къси светлини, при които левият фар
осветявал на 50 метра, а десния на 75 метра пред автомобила, а опасната му
зона за спиране била 61 м. В случая скоростта му в участъка от пътя където
настъпило ПТП, била в рамките на разрешената според чл.21 ал.1 от ЗДВП и
вида на МПС – 90 км./ч., за движение извън населено място. Действително
при огледа на местопроизшествието видно от фотоалбума и протокола е
установено наличието на знаци „В 26“ и „В 31“-първия забраняващ движение
със скорост над 70 км./ч., втория слагащ край на забрана за изпреварване,
неправилно посочен в протокола като отменящ всички забрани, но наличието
им и конкретно на знака въвеждащ ограничение на скоростта е ирелевантно
защото освен, че мястото на удара е на около 22.5 метра преди самия знак и
въведената забрана не действа, то и от доказателствата е установено, че
скоростта с която подсъдимия управлявал автомобила при ПТП, била именно
70 км./ч. и съобразена с пътната обстановка по смисъла на чл. 20 ал.2 от
ЗДВП. Това е така защото опасната му зона за спиране при посочената
скорост била по- малка от зоната му на видимост формирана от късите
светлини на автомобила и конкретно от тази на десния фар. При това
положение подсъдимият е могъл обективно и е бил длъжен да възприеме
опасността на пътя - пострадалия с велосипеда и предприеме действия по
предотвратяването на ПТП, каквито могъл да стори. В случая ПТП е
настъпило защото подсъдимия поради невнимание и разсейване при
8

управлението на МПС не възприел своевременно пострадалия като опасност
на пътя, въпреки обективната си възможност да го възприеме и така нарушил
задължението си като водач на МПС вменено му с разпоредбата на чл.20 ал.1
от ЗДВП според която, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства които управляват. Задължението за контрол по
управлението на автомобила се изразява не само в боравенето с уредите му за
управление, но и в това, че по време на движение водачите не следва да се
разсейват от различни субективни външни или вътрешни фактори, а трябва
да следят в достатъчна степен, с необходимото внимание, концентрация,
непрекъснато и всеобхватно пътя, пътната обстановка и движението на
автомобила. Именно това подсъдимия не сторил и така настъпило ПТП
довело до смъртта на пострадалия, което е и съставомерният резултат / в този
смисъл е и Решение № 118/ 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 461/2020 г. I н. о./.
Безспорно се установи също, че след ПТП подсъдимия напуснал
местопроизшествието без уважителна причина и се опитал да се укрие, което
установява и квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“ / в
този смисъл са указанията на Постановление № 1/83г. на ПлВС/.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по
непредпазливост при условията на небрежност, като форма на вината. Това е
така защото не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и могъл да ги предвиди, като съгласно
посочената норма на чл.20 ал.1 от ЗДВП е имал задължение като водач на
лекия автомобил, да следи непрекъснато с необходимото внимание пътната
обстановка в рамките на видимостта си и да контролира автомобила който
управлява. Причината за престъплението са незачитане на повелителните
разпоредби на ЗДВП регламентиращи правилата за движение по пътищата и
недооценяването на пътната обстановка, поради невнимание. Тук следва да се
отбележи, че след образуване на досъдебното производство, на 23.07.2020г.
против подсъдимия бил съставен АУАН с бл. № **** за нарушение по чл.20
ал.2 и чл.123 от ЗдвП, касаещ същите факти. По акта не е издадено
наказателно постановление, поради образуваното досъдебно производство /
л.46 д.п и л.60 НОХД / и в случая липсва основание по смисъла на чл.24 ал.1
т.6 и т.8 а от НПК за прекратяване на наказателното преследване, защото
административно наказателното производство по въпросният АУАН е второ
по време и именно то се явява недопустимо и подлежащо на прекратяване, на
осн.чл. 33 от ЗАНН / в този смисъл е задължителното и за административните
органи т.р.№ 3/2015г.на ОСНК на ВКС/.
Подсъдимия Г. Н. Ш., е роден на *****. в гр. ****, ***** гражданин, с *****
образование, ****, живущ в гр.***** с ЕГН **********.Видно от справката
му за съдимост на РС - Димитровград не е осъждан, като е реабилитиран по
право за осъждането си по НОХД № 724/06г. на ОС – Ст. Загора,
реабилитацията е настъпила през 2009 г., не както е отбелязано на справката
през 2019 г. защото наложеното му по това осъждане наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление по чл. 115 вр.чл. 20 ал.2 вр.чл. 63 ал.2 от НК
9

извършено от него като непълнолетен, е изтърпяно на 23.07.2007г. и в
рамките на две годишния период след това по чл.86 ал.1 т.4 от НК, няма
данни да е извършил друго престъпление от общ характер за което да му е
наложено наказание „ лишаване от свобода“. В личната си декларация
посочил, че притежава имот в гр.***** и лек автомобил, няма трудови доходи
и има *** деца. Съдържащата се в кориците на досъдебното производство
характеристика на подсъдимия, изготвена от органите на МВР сочи контакти
с криминално проявени лица, като е отразена една криминалистическа
регистрация но свързана с осъждането за което е реабилитиран. Приложената
справка за поведението му като водач на МПС сочи издадени общо 13 фиша
за различни нарушения по ЗДВП, като последния е от началото на месец юли
2020г. за нарушение на скоростта и 7 наказателни постановления, първите три
преди да е правоспособен, останалите след това, като две от тях са за ПТП,
едно от които през юни 2019г. и което също напуснал.
При определяне на наказанието, съдът взе впредвид степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи вината
му обстоятелства. Подсъдимият не е лице което да се отличава със
значително завишена степен на обществена опасност видно от данните за
съдимостта му, но престъплението за което съдът го призна за виновен, не е с
ниска такава. Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът
прие, опитът му да прикрие авторството си на престъплението, чрез искането
от св.С. той да се представи като автор на деянието пред органите на МВР,
това, че в краткият период от придобиване на правоспособност за управление
на МПС е наказван неколкократно за нарушения по ЗДВП, характеризиращи
го донякъде като системен нарушител. Като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете сравнително младата му възраст,
наличието на деца за които да се грижи, липсата на други престъпления в
значителен период от време след изтърпяване на наказанието по
единственото му осъждане за което е реабилитиран, липсата на конкретни
негативни характеристични данни в справката от органите на МВР /
криминалистическата му регистрация за престъплението за което е
реабилиран, е ирелевантна поради реабилитацията/, изразеното съжаление за
извършеното, дадените обяснения още на досъдебното производство в които
също направил самопризнания спомогнали донякъде за установяване на
обективната истина. Смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е и
това, че за настъпване на ПТП с поведението си допринесъл и самият
пострадал, който бил пешеходец по смисъла на чл.107 т.2 от ЗДВП като бутал
велосипеда по пътното платно и следвало да се съобрази със задълженията по
чл.108 ал.1 и чл.110 от ЗДвП и се движи по банкета на пътя, а ако това е
невъзможно, да се придържа възможно най-близо до дясната му граница,
което не сторил като се движел върху самото пътно платно, на 70см.-80 см. от
банкета. Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК предвиждаща
задължително определяне на наказанието в случая при условията на чл.58 а от
НК, съдът приложи нормата на чл.58а ал.4 от НК като намери, че изброените
10

по- горе смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са многобройни,
поради което и най- лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко по смисъла на чл.55 от НК, който е и по- благоприятен за
подсъдимия и му определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Съдът отчете, че предвиденото в случая наказание „лишаване от свобода” е в
размер от 3 до 15 години - т.е с долен минимум и предвид изложеното, слезе
под този минумим и наложи на подсъдимия наказание от 2 / две / години и 6 /
шест / месеца „ Лишаване от свобода“. Освен това съдът намери , че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК - личната и генерална
превенция, поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо
да изтърпи ефективно така наложеното наказание „ лишаване от свобода“.
Ето защо и предвид липсата на пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, с
оглед размера на определеното наказание и настъпилата реабилитация,
отложи изпълнението му за срок от 5 години. Освен наказанието „лишаване
от свобода”, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото за
престъплението по чл. 343 ал.3 пр.3 б.“Б“ предл.1 вр. ал.1 вр.чл. 342 ал.1 от
НК, наказание по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, като го лиши от право да
управлява МПС за срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила,
което е в рамките на предвиденото в чл. 49 ал.2 от НК, като тук отчете
множеството нарушения по ЗДВП допуснати от подсъдимия в сравнително
кратък период от придобиване на правоспособността за управление на МПС,
до настоящото деяние, като явно наложените му административни наказания
не са постигнали своя поправителен ефект. С оглед постановената присъда,
съдът осъди на осн. чл.189 ал. 3 от НПК, подсъдимия да заплати солидарно на
частните обвинители, сумата от 800 лв. разноски за повереник на досъдебното
производство, а в полза на Държавата по сметка на РУ МВР - Димитровград
при ОД МВР -Хасково, сумата от 1971,60 лв. разноски по досъдебното
производство. За веществените доказателства - велосипед син на цвят и лек
автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № **** намиращи се на съхранение в РУ
МВР-Димитровград, съдът разпореди да се върнат на собствениците им-
велосипеда на св. Т.Д.Д., лекият автомобил на собственикът по
регистрационен талон или нотариално заверен договор, след влизане на
присъдата в сила.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си .

Съдия :
11

Номер на акта:	2
Дата:	21 януари 2022 г.
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20215600200528
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2021 г.

Присъда по дело №528/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите