РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. ХАСКОВО, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК
Обжалваното решение
С решение №260099/29.VI.2021 г. постановено по гражданско дело
№345/2018 г. Районен съд-Харманли осъжда Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от
****, на основание чл. 109 от Закон за собствеността, да прекрати
неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда
с идентификатор ****** в за падната част в основите и по западната стена на
сградата на Г.Г. Й. ЕГН ********** от ***** с идентификатор **** и
наводняването й, с което е причинил пукнатини във външните и вътрешните
зидове, пукнатина и по фасадата откъм б у л. ****, проникване на влага,
подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, както и да
възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като извърши
следните действия: да възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и
външни зидове, като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала ма‐
зилка и образувания мухъл.
Съдът отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от Ж. Д. Ж.
ЕГН ********** от **** против Г. Г. Й. ЕГН ********** от ***** насрещен
1
иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Г. Г. Й. да преустанови
противоправните си действия, а именно излив на вода от собствената му
Сграда с идентификатор ***** върху Сграда-**** и в Поземлен имот ****,
находящи се в североизточната част на имота на Ж. Д. Ж. по общата им
източна граница, с което ограничава правото на собственост върху
недвижимия имот, създава затруднения при ползването му, образуването на
мухъл и лишеи по стените, обезценяването му и във връзка с това да извърши
ремонт на покрива на Сграда с идентификатор ****, като същия в двускатов
ва риант да бъде ориентиран север-юг.
РС-Харманли отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от
Г. Г. Й. ЕГН ********** от *** против Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от *****
иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на Ж. Д. Ж. ,да прекрати
неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената му сграда
с идентификатор **** в западната част в основите и по западната стена на
сградата на Г. Г. Й. с идентификатор **** и наводняването й, с което е
причинил пропадане на основата, пукнатини във външните и вътрешните
зидове, пукнатина и по фасадата откъм ****, проникване на влага, подпухване
и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, като осъди Ж. Д. Ж. да премахне
сграда с идентификатор **** с предназначение - Друг вид сграда за
обитаване, брой етажи 1, застроена площ 109 кв.м., с адрес: ***** - също
собственост на ответника, разположена в поземлен имот с идентификатор
***** с адрес: *****.
С решението се осъжда Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от ****, да заплати
на Г. Г. Й. ЕГН ********** от *** – разноски по делото в размер на
4534.32лв.,така и да заплати по сметка на РС Харманли сумата от 266лв. -
изплатено възнаграждение на вещо лице.
С решение №260116/03.IХ.2021 г. постановено по делото Районен съд-
Харманли допълва решение № 260099 /29.VI.2021г. постановено по
гражданско дело № 345 по описа на РС Харманли за 2018г., на основание
чл. 250 ал.III от Гражданско процесуалния кодекс, като отхвърля като
неоснователен и недоказан предявения от Г. Г. Й. ЕГН ********** от *****
против Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от **** иск с правно основание чл. 109 от
ЗС за осъждане на Ж. Д. Ж., в частта му, с която се иска ответника да
прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от
собствената му сграда с идентификатор ***** в западната част в основите и
по западната стена на сградата на Г. Г. Й. с идентификатор **** и
наводняването й, с което е причинил пропадане на основата, както и да
възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като укрепи осно ‐
вите и спре по-нататъшното им пропадане.
Обстоятелства по въззивното обжалване
Г.Г. Й. ЕГН ********** от **** е останал недоволен от постановеното
решение №260099/29.VI.2021 г. по гражданско дело №345/2018 г. Районен
2
съд-Харманли в частта му относно отхвърлянето на иска за премахване на
сграда с идентификатор *****.В тази част съдебния акт бил неправилен и
постановен в противоречие със закона,така и в разрез с установената
практика на ВКС.Неоснователното поведение на ответника чрез държане на
незаконна постройка,пречеща на ищеца да упражнява правото си на
собственост,водело да премахване на постройката-т.3 от ТР№4/06.ХI.2017 г.
по тълк.дело №4/2015 г. на ОСГК на ВКС. По делото несъмнено се
установило,че въпросната постройка на ответника била незаконен
строеж.Изтичането на вода от същата в основите на сградата на ищеца
създавало предпоставки за продължаващо пропадане на
същата.Съществуването на незакония строеж поради това създавал щети на
законния строеж на ищеца и застрашавал нейното съществуване,което
предпоставяло и премахването му.Създадените от незаконната постройка
пречки пред правото на собственост на ищеца били по-големи от
обикновените.
Следвало втората инстанция да се произнесе на основание чл.17 ал.II от
ГПК относно разрешение за строеж №24/23.II.1995 г.,разрешение за ползване
№170/23.II без година и удостоверение за търпимост №130/28.II.2008 г. и
№УХ-456/19.VII.2019 г.,тъй-като първата инстанция не взела отношение по
тези въпроси,изрично поставени от въззивникът.
Насрещната страна по тази въззивна жалба Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от
*****, представя отговор, с който намира същата неоснователна,тъй-като
въпросната сграда била законна и търпим строеж,което само по себе си не
съставлявало неоснователно пречене за упражняването на правото на
собственост на въззинника.Този иск бил и недопустим,макар и предявен чрез
обединяването на две първоинстанционни дела.
Ж. Д. Ж. ЕГН ********** от ****** от своя страна също представя
въззивна жалба против решение №260099/29.VI.2020 г. постановено по
гр.дело №345/2018 г.,като същото било недопустимо поради неправилното
произнасяне от съда по обединените две дела – гр.дело №345/2018 г. и
гр.дело №57/2019 г.Исковата молба по второто дело била недопустима,като
подадена извън преклузивния срок за това,такава била и основната искова
молба,предвид визиране на пречещите действия по чл.109 от ЗС за
неуточнени дати през 2017 и 2018 г.В тази насока липсвала и определеня цена
на исковете,като и интереса бил голям.
По същество предявените от ищеца претенции не били основателни.
Покривната конструкция на сградата на ищеца с идентификатор **** била
по-висока от собствената на ответника сграда идентификатор *****,което
водело до изливане на водата от ищцовата сграда върху покрива на сградата
на ответника,а то от своя страна до проникване вода в самата сграда на
ответника,довело до щетите,обект на насрещния иск.Въпреки извършените
отводнявания по сградата на Ж.,те не можели да поемат изливащата се вода
от покрива на Г.,който бил с голяма площ и наклон.Сградата на ищецът не
отговаряла на всички изисквания за построяването й.Не се установило
соченото пропадане на основание на сградата на ищеца поради липса на
доказателства в тази насока,а били установени пукнатини и по стените,които
са отдалечени от имота на ответника.
3
Правни съображения
Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното в във
въззивните жалби като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността
на първоинстанционното решение №260099/29.VI.2021 г. постановено по
гражданско дело №345/2017 г. на Районен съд-Харманли. Въззивникът Г.Й.
не поставя за разглеждане валидността и допустимостта на съдебните
актове.При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 от ГПК на
последните две категории,въззивната инстанция не установи основания за
ревизия на акта в подобна насока.Всеки от двамата въззивници е активно
легитимиран да предяви процесните въззивни жалби ,тъй-като е адресат на
негативни за него решения,с които се отхвърлят исканията му.
Ж. Д. Ж. посочва,че решение №260099/29.VI.2020 г. постановено по
гр.дело №345/2018 г. било недопустимо поради неправилното произнасяне от
съда по обединените две дела – гр.дело №345/2018 г. и гр.дело №57/2019
г.Тази правен дефект на съдебния акт се обосновава като се твърди,че
исковата молба по второто дело била недопустима,като подадена извън
преклузивния срок за това,такава била и основната искова молба,предвид
визиране на пречещите действия по чл.109 от ЗС за неуточнени дати през
2017 и 2018 г.Липсвала и определена цена на исковете,като и интереса бил
голям,което също водело до недопустимост на претенциите.Така изразените
становища са неоснователн.И двете искови молби касаят претенции,които
визират настъпили обстоятелства от хипотезата на чл.109 от ЗС в рамките на
съответния давностен срок за тези искове.Няма отправено възражение за
настъпила погасителна давност спрямо исковете на Г.Й.,което би довело да
настъване на ефект по същество на спора-отхвърляне на същите при
основателносттта му.От друга страна исковата претенция,по която е
образувано гр.дело №57/2019 г. е между същите страни и относно сходен спор
по чл.109 от ЗС за същите сгради и действия от хипотезата на тази норма.За
предявяването на самостоятелен иск,по който е образувано гражданско дело в
случая няма наличен преклузивен срок.Това дело е образувано след гр.дело
№345/2018 г. поради което и правилно РС-Харманли е приложил чл.213 от
ГПК и е съединил двете производства за издаване на общо решение.
Непосочването на стойността предявените искове не може да се приема като
тяхната нередовност,тъй-като тази стойност е установяема в
производството,и е установена,видно от приетите съдебни експертизи-621.46
лева без ДДС за отстраняване на щетите по сградата на ищеца и 130.65 лева
без ДДС за отстраняване на щетите по сградата на ответника..
Ето защо тези доводи за недопустимост следва да се оставят без
уважение.Поради това предмет на въззивното обжалване и по двете жалби е
само правилността на атакуваното решение на РС-Харманли в рамките
заведени от въззивниците.Няма спор по делото ,а и е несъмнено
установено,че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *****,а
ответникат-собственик на сграда с идентификатор **** по плана на *****.
Въззивникът Г.Й. обосновава доводите си за неправилност на съдебното
решение в две насоки- съществуването на незакония строеж на ответника по
основния иск създавал щети на законния негов строеж, застрашавал
4
съществуването му,което предпоставяло и премахването на сградата на
Ж.Ж..Създадените от незаконната постройка пречки пред правото на
собственост на ищеца били по-големи от обикновените, поради което
следвало първата инстанция да разпореди премахването на сграда
идентификатор **** по плана на ****.Отделно от това се следвало
произнасяне на основание чл.17 ал.II от ГПК относно разрешение за строеж
№24/23.II.1995 г.,разрешение за ползване №170/23.II без година и
удостоверение за търпимост №130/28.II.2008 г. и №УХ-456/19.VII.2019
г.,тъй-като първата инстанция не взела отношение по тези въпроси,изрично
поставени от въззивникът.
Въззивната жалба на Г.Й. е изцяло неоснователна в насочването си към
премахване на сградата на Ж.Ж.. Потърсената от него защита от съда на
правото му на собственост е обоснована с исканията му Ж. Д. Ж. ЕГН
********** от ***, на основание чл. 109 от Закон за собствеността, да
прекрати неоснователните си действия по изтичането на вода от собствената
му сграда с идентификатор **** в западната част в основите и по западната
стена на сградата на Г.Г. Й. ЕГН ********** от ***** с идентификатор ****
и наводняването й, с което причинил пукнатини във външните и вътрешните
зидове, пукнатина и по фасадата откъм ****, проникване на влага,
подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл, както и да
възстанови състоянието на сградата отпреди нарушението като извърши
следните действия: да възстанови състоянието на пропуканите вътрешни и
външни зидове, като отстрани пукнатините, подпухналата и изпадала ма‐
зилка и образувания мухъл,така и на основание горната мотивация да се
осъди Ж. Д. Ж. да премахне сграда с идентификатор **** с предназначение -
Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 109 кв.м., с
адрес: **** - също собственост на ответника, разположена в поземлен имот с
идентифи катор **** с адрес: ****.
Нарушаването на правото на собственост на Г.Й., обосновало и двата му
иска по чл.109 от ЗС,е изведено единствено от изтичането на вода от
собствената на ответника Ж. сграда,което причинило посочените по сградата
на ищеца вреди.Това изтичане на вода е отстранимо чрез конкретни действия
от ответника по пригаждането на собствения му покрив и водоотводняването
му по начин да не пречи на собствеността на ищеца.Тези действия са напълно
достатъчни за да осъществят заявеното за защита субективно право на
ищеца,тъй-като биха преустановили течовете,а оттук и преченето за
ползването на собствеността на Й..Поради това не е необходимо да се събаря
каквато и да е част или цялата сграда на Ж.,тъй-като защитата на законния
интерес на ищеца би се осъществил по посочените по-горе
начини,разпоредени и със самото съдебно решение по другия негаторен негов
иск.Няма въведен предмет на спора,според който самата постройка, сама по
себе си,да пречи на правата на Й. на собственост,а и по делото е
установено,че съществуването на сградата в имота на ответника не смущава
пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца по друг начин.
Дали сградата на Ж. е законна,търпима или не е такава поради това няма
значение за настоящото дело,а и създаваните в случая пречки за ищеца не са
по-големи от обикновените по чл.50 от ЗС,тъй-като са лесно
отстраними.Следва да се отбележи,че дори и когато една сграда е законна и
пречи на правото на собственост на трето лице,то тя също подлежи на
премахване,когато пречките са по-големи от обикновените по чл.50 от ЗС.
Защитата по чл.109 от ЗС трябва да съответства на нарушението и
5
постановеното от съда следва винаги да е съразмерно на установеното
пречене на ответника за правата на собственост на ищеца.Премахването на
сградата на Ж. в настоящия случай не би съответствало на соченото от самия
ищец нарушение и не би било съразмерно на същото.При възможност за
преустановяване на течовете чрез преработване на покрива и
водоотвеждането му от ответника по начин да спре излива, то съдът трябва да
постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, вместо
да постанови цялостното премахване на съоръжението.С осъдителния
негаторен иск се брани правото на собственост срещу всяко неоснователно
действие или бездействие, засягащо вещта, обект на вещното право. За
основателността на иска обаче е необходимо да се установи не само
неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца,
но и търсената защита да съответства на вида на нарушението. Тази защита
освен,че трябва да съответства на нарушението,трябва да се ограничава с
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано
неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да
осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. Самият факт на
изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска
премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава неотстранимо по
друг начин чужди права. В тази насока Решение № 135 от 31.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., ГК; Решение № 132 от 30.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., ГК; Решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 65/2018 г., I г. о., ГК; Решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 312/2010 г., II г. о., ГК; Решение № 60160 от 30.11.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1518/2021 г., I г. о., ГК.
Ето защо правилно първата нистанция е отхвърлила иска по чл.109 от
ЗС,с който се иска премахване на сградата с идентификатор ***** по плана на
*****,собственост на ответника Ж.Ж..Съобразно изложеното,предмета на
този иск,твърдяното нарушение и установеното по делото,не изискват и не
правят относима преценката относно законността на тази сграда,което оставя
без предмет и прави също неотносимо прилагането на чл.17 ал.II от ГПК-
упражнянане от съда на косвен съдебен контрол върху административни
актове по отношение на разрешение за строеж №24/23.II.1995 г.,разрешение
за ползване №170/23.II без година и удостоверение за търпимост
№130/28.II.2008 г. и №УХ-456/19.VII.2019 г.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани по
надлежен ред относими и допустими доказателства по предявените
искове.Безспорно са установени настъпилите увреди по двете сгради-тази на
ищеца и на ответника.Тези щети са породени от действието на обливане с
вода.Същите са подробно установени посредством свидетелските показания и
приетите по делото съдебно-технически експертизи.При анализ на същите се
налага извода,че основната причина за това обливане на сградите с дъждовна
вода е неизпълненото съобразно техническите изисквания водоотводняване
на покрива на сграда с идентификатор ****,собственост на Ж.Ж. и
неизграждането на сградата съобразно предвиденото калканно
застрояване.Тези изводи изкристализират от изготвените по делото
експертизи и особено от последно приетата съдебно техническа експертиза и
разпит на вещото лице А. Ж.Въз основа на тях се налагат изводите,че от
6
експлоатацията на сграда идентификатор **** и липсата на отводняване на
покрива й,са факторите,които са довели до наводненията на същата сграда и
тази на ищеца,които са породили и пукнатини във външните и вътрешните
зидове, пукнатина и по фасадата откъм ****, проникване на влага,
подпухване и изпадане на мазилка, образуване на мухъл.Сградата на
ответника Ж. няма извършено необходимото отводняване,което да пречи на
обливането с вода, както на неговата сграда,така и на тази Й..Сградата на Ж. е
изградена без проекти, в режим на търпимост,но при нея не са съобразени
нито височината на покрива,нито изискванията за отводняване,които могат да
се коригират единствено с подробно архитектурно заснемане,изготвянане и
изпълнение на проект за отводняване на сградата с идентификатор ****,което
да реши наличния проблем и то с малко средства.Същевременно покрива на
сградата,собственост на ищеца Г.Й.,е по-висок от този на ответника,но
изграден по проект и отводнен по правилата.Между двете сгради е
предвидено калканно застрояване,което не е осъществено докрай.В първите
метри от булеварда калканото застрояване е изпълнено,но навъртре се
налична междина от 50-60 см.,която не е обхваната от калканното
застрояване,и къдато основно се изливат водите от покрива на сградата на
ответника.Именно задължение на строителите на тази сграда,като построена
след сградата на ищеца,е било да изпълнят това празно място при строежа й и
да осъществяват изискванията за калканното застрояване,каквото е
осъществено от ищеца.Впрочем съвсем ясно е изобразено състоянието на
двете сгради и покривите им на приложената към заключението на вешото
лице А.Ж. аксинометрична скица. Ето защо правилно първата инстанция е
приела,че ответникът Ж.Ж. с бездействието си е създал установеното
противоправно състояние по отношение отводняването покрива на
собствената си сграда,което създава пречки за ползването на сградата на
ищеца идентификатор ****.В тази насока и законосъобразно първата
инстанция е осъдила Ж.Ж. да прекрати неоснователните си действия по
изтичането на вода от собствената му сграда с идентификатор **** в за‐
падната част в основите и по западната стена на сградата на Г.Г. Й. ЕГН
********** от **** с идентификатор **** и наводняването й, с което е
причинил пукнатини във външните и вътрешните зидове, пукнатина и по
фасадата откъм ****, проникване на влага, подпухване и изпадане на мазил‐
ка, образуване на мухъл, както и да възстанови състоянието на сградата
отпреди нарушението като извърши следните действия: да възстанови
състоянието на пропуканите вътрешни и външни зидове, като отстрани
пукнатините, подпухналата и изпадала ма зилка и образувания мухъл.
Изложеното по-горе важи и изцяло и за предявения насрещен
иск,предявен от Ж.Ж. против Г.Й.,което налага извода,че тази претенция е
неоснователна,тъй-като причнната за безспорно установените вреди по сграда
идентификатор **** са същите,които са причинили и вредите по сградата на
ищеца и се дължат на едни и същи фактори-неосигуреното надлежно
водоотводняване на собствената му сграда.Правилно поради това тази
претенция по чл.109 от ЗС е отхвърлена от РС-Харманли.
Съобразно приетото по-горе въззивната жалба на Ж.Ж. се явява
неоснователна,поради което и тя следва да се остави без уважение.
В тази насока правилно следователно Районен съд-Харманли е уважил
исковите претенции,с което е постановил адекватно на доказателствата
решение,което следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към
изложените в него мотиви на основание чл.272 от ГПК.
7
Съобразно изхода от производството пред въззивния съд-
потвърждаване на обжалваното от двете страни решение,разноските следва да
останат за страните,както са направени.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 изр.2
от ГПК Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260099/29.VI.2021 г. постановено по
гражданско дело №345/2018 г. на Районен съд-Харманли.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред пред ВКС на РБ
в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8