Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 474/07.10.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на
двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря
Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 376 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/.
Образувано е по жалба от Г.Б.Г. ***,
против “заповед ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0016/19.07.2019 г. на
директора на регионална дирекция“Социално подпомагане“ Монтана.“ С оспорваната в настоящото производство заповед
на жалбоподателя е отказана „целева помощ за отопление с твърдо гориво/ в пари/
за отоплителен сезон 2018/2019 г./ от 01 ноември до 31март/. В жалбата се
твърди, че административният орган неправилно и незаконосъобразно е постановил
повторен отказ, постановен е в разрез
със задължителните указанията, дадени с решение, постановено по адм.д. №
120/2019 г. по описа на АдмС Монтана. В решението не са посочени ясни мотиви,
поради които повторно е постановен отказ. Моли обжалваната заповед да бъде отменена,
т.к. посочения мотив“ невъзможност да се извърши анкета за реална преценка за социалния и
имуществен статус“, нито е ясен, нито отговоря на истината. В с.з. излага
доводи относно незаконосъобразността на посочената заповед, същата е
постановена без въобще административният орган да си направи труда да изясни
всички относими факти и обстоятелства, без да е
изпълнил задължителните указания на съда, дадени с решение по адм.д.№
120/2019 г. по описа на АдмС Монтана.
Ответникът по жалбата, директор на дирекция
„Социално подпомагане“ Монтана, редовно призован депозирал писмено становище, в
с.з. изпраща процесуален представител,
като изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от доказателствата, приети по
делото с административната преписка, със заповед ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019
г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, потвърдена с
решение № 12-РД06-0016/19.07.2019 г. на директора на регионална
дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, на жалбоподателя е отказана „целева помощ за
отопление с твърдо гориво/ в пари/ за отоплителен сезон 2018/2019 г./ от 01
ноември до 31март/. Постановеният отказ е повторен, след предходен отказ
със
заповед № ЗСП/Д-М/4906/20.12.2018 г. на директора на дирекция“Социално
подпомагане“ Монтана, отменен с решение по адм.д.№ 120/2019 г. по описа на АдмС
Монтана.
Настоящият състав не намира за
нужно да преповтаря подробно изложените
мотиви в решение по адм.д. № 120/2019 г. по описа на АдмС Монтана,
същото е приложено по делото. В допълнение само следва да се обърне внимание на
административния орган, че в изпълнение на решението на съда е следвало да
извърши пълна, задълбочена проверка на всички данни и обстоятелства, относими към
посочените изисквания и условия в ЗСП, правилника
за неговото прилагане и цитираната
Наредба № РД07-5/2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление.
В
изпълнение на решението на съда, административният орган се е задоволил с
„проверки“, видно от приложената кореспонденция с ТД на НАП, кмета на община
Монтана, „В***“ ООД,
гр.Монтана и“Ч*** г***“
Монтана. От събраните данни от тази кореспонденция въобще не става ясно какви факти и
обстоятелства, имащи значение за правилното решаване по подаденото от лицето
заявление за целева помощ за отопление, са изследвани и взети предвид от
административния орган. В новата заповед като основание за постановения отказ е
посочено“ няма подадена декларация в НАП
от собствениците за доходи от отдаване на жилище под наем..“, което по
разбиране на настоящия състав не може да се вмени в задължение на наемателя.
Видно от приложеното удостоверение за настоящ адрес, към датата на заявлението
лицето е имало настоящ адрес ***/ л.21 от адм.д. № 120/2019 г./ , което безспорно се установява от официален
удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства, които се подкрепят и от свидетелските
показания на свидетеля М***
А***
М*** , т.е. установено е, че лицето е
живяло на посочения адрес, т.к. няма доказателства които да опровергават това
обстоятелство. Макар в производството пред съда да се установи, че впоследствие
лицето е напуснало този адрес и наело друга квартира, административният орган
въобще не е изяснил този факт, т.е. не е ясно докога лицето е живяло на адреса
и кога е напуснало тази квартира. Не е ясно на какви факти се основава
заключението „... При посещение на посочения адрес, не може да се заключи, че същият
живее там..“ Не е ясно кога и от кого е посещението, не е ясно на какво се основава този извод на
административния орган. Няма данни
административният орган да е извършил нова социална анкета и да е
изготвен нов доклад, очевидно административният орган е счел за достатъчно да
приложи посочената кореспонденция с
ТД
на НАП, кмета на община Монтана, „В***“ ООД,
гр.Монтана и“Ч*** г***“
Монтана, от която не е ясно кои данни е счел за относителни към заявлението за
помощ за отопление. „..От направения анализ на документите постъпили от
различни институции, както и от невъзможността да се извърши социална анкета за
реална преценка на социалния и имуществен статус на г-н Б., се достига до
преценката, че не отговоря на условията за подпомагане..“ Този извод на административния орган въобще не
може да бъда кредитиран, т.к. нито е ясно какво е анализирал органът, нито още
по – малко може да бъде прието като основание изразеното становище “ невъзможността
да се извърши социална анкета за реална преценка на социалния и имуществен
статус на г-н Б.“ което да мотивира органа да достигне до правилно преценка, че
лицето не отговоря на условията за подпомагане..“ . Не е ясна и причината
поради която органът е възприел, че е
„невъзможно да бъде извършена социална анкета за реална преценка..“ Съгласно цитираните разпоредби на закона, в
тежест на административния орган е възоснова на задълбочена проверка на всички
факти и обстоятелства да даде мотивирана
и задълбочена преценка дали заявителят отговаря на всички изисквания за
социалната услуга или помощ или ако не отговора, то на кое от законовите
изисквания не отговоря. В повторно издадената заповед на директора на ДСП
Монтана № ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019 г., след като с решение по адм.д. № 120/2019
г. АдмС Монтана е отменил предходната № ЗСП/Д-М/ 4906/20.12.2019 г.,
административният орган без да изложи конкретни мотиви кои изисквания на закона
не са изпълнени, без да посочи конкретни основания, с неясни и бланкетни мотиви повторно е отказал
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г. на Г.Б.Г..
Посоченото като основание “ .. От направения анализ на документите постъпили от
различни институции, както и от невъзможността да се извърши социална анкета за
реална преценка на социалния и имуществен статус на г-н Б., се достига до
преценката, че не отговоря на условията за подпомагане..“, прави невъзможно да се разбере на кои изисквания лицето не
отговора за да получи заявената социална помощ, нито съдът да провери на кои изисквания не отговаря
лицето и дали отказът отговоря на изискванията на закона.
Оспорваната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 28.06.2019 г., същият я е обжалвал по реда на чл.13, ал.5 от ЗСП, а издаденото
решение № 12-РД06І0016/19.07.2019 г. на директора на РД“Социално подпомагане“
Монтана е обжалвано с жалба вх.№ 12-94Г-00-0685/29.07.2019 г. Следователно
направеното с жалбата оспорване е редовно и допустимо, като подадено в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, посочено като адресат на обжалвания
административен акт.
От представените по делото с
административната преписка писмени доказателства се установява, че Г.Б.Г. е подал заявление-декларация за отпускане на
целева помощ за отопление №ЗСПДМ-4906/29.10.2018 г.. Първоначално е постановен
отказ със заповед № ЗСП/Д-М/ 4901/20.12.2018 г. на директора на ДСП Монтана,
отменена с решение, постановено по адм.д.№ 120/2019 г. по опаса на АдмС
Монтана. След което административният орган е извършил “проверки“- виж
кореспонденция с ТД на НАП, кмета на
община Монтана, „В***“ ООД,
гр.Монтана и“Ч*** г***“
Монтана, след което повторно отказал
помощ за отоплителен сезон 2018/2019 г. с неясни, бланкетни мотиви.. От
приложените по делото отговори на посочените институции въобще не е ясно какви
факти и обстоятелства имащи значение за правилната преценка за правото на
лицето за заявената помощ за отопление, са установени. От приложения по делото
доклад № 30-63190/05.07.2019 г. от директора на ДСП Монтана, в който подробно е
описана водената кореспонденция, също не са посочени конкретни мотиви защо
административният орган приема, че лицето не живее на посочения адрес под наем,
нито на кои изисквания не отговаря за да получи заявената помощ за отопление. В
този доклад просто са преписани изложените в заповед № ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019
г. общи, бланкетни мотиви и крайно
заключение „се достига до преценката, че
г-н Г. не отговоря на условията за подпомагане“, като въобще не е ясно на кои
условия не отговоря.
С изложени в жалбата съображения за
неясно и неправилно тълкуване на приложимите правни норми, оспорващият претендира
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорваният административен акт,
заповед № ЗСП/ Д-М/4906/27.06.2019 г., е издаден от компетентен орган – директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, съгласно изискванията на чл. 13, ал.24
от ЗСП, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта формално съдържа
мотиви, от които обаче не могат да се установява релевантни факти, нито правни основания за издаването й. Безспорно
се установява от данните по делото, че
при издаването на заповедта и проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административният орган не е изпълнил вменените му от закона
задължения „ преценка на всички данни и обстоятелства“ . Предвид което оспорваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена без да са изяснени и обсъдени всички факти и обстоятелства, поради
което не е възможно да се провери дали същата е в съответствие с материалноправните разпоредбите и целта на
закона.
Доколкото в първата заповед №
ЗСП/Д-М/ 4906/20.12.2018 г. на директора на ДСП Монтана, а също така и в
оспорваната в настоящото производство се сочи, че заявителят „твърди, че живее
под наем“, съдът намира, че този факт не е оборен в административното
производство, не е ясно въз основа на
какво органът твърди “ не може да се заключи, че лицето живее там“, като въобще
не е обсъдил, че лицето има надлежна регистрация по настоящ адрес, който съвпада с
декларирания в заявлението.
Съдът
е в невъзможност да кредитира и
изложеното “ .. От направения анализ на
документите постъпили от различни институции, както и от невъзможността да се
извърши социална анкета за реална преценка на социалния и имуществен статус на
г-н Б., се достига до преценката, че не отговоря на условията за подпомагане..“,
т.к. съгласно закона в тежест на
административния орган е да посочи фактическите основания и изпълнение на
законовите изисквания за издаването на
административния акт, а в случая такива не са посочени.
Оспорената заповед не съответства и на целта на ЗСП - за осигуряване на социално
подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които
поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат
сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с
помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване
на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при
постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва
обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от
значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не
формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказа.
Изложените съображения мотивират извод, че
отказът на директора на ДСП Монтана да отпусне целева помощ за отопление на
оспорващия, обективиран в заповед № №ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019 г. следва да бъде
отменен, като незаконосъобразен, поради отменителни основания по чл. 146, т.3,
т.4 и 5 от АПК. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по
същество от съда, съгласно чл. 173, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК, преписката следва да се изпрати на директора
на ДСП Монтана за издаване на нов
административен акт, като при преценката на обстоятелствата по заявеното
социално подпомагане се спазят указанията по тълкуване и прилагане на закона.
В производството не е заявено
искане за разноски, нито представени доказателства за такива, предвид което
съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 АПК и чл. 173, ал.2 АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-М/4906/27.06.2019
г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” Монтана, с която на Г.Б.Г. *** е отказано
отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 г..
ИЗПРАЩА преписката на директора на
дирекция "Социално подпомагане" Монтана, за преценяване правото за
отпускане на целева помощ за отопление на Г.Б.Г. ***, по заявление – декларация
вх. №ЗСП/ДМ/4906 от 29.10.2018г., при спазване задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.13, ал.6 ЗСП /Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г./.
Препис от решението, съгласно
разпоредбата на чл.138 АПК, да се
изпрати или връчи на страните.
Административен съдия: