Решение по дело №1353/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8885
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20181100101353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. София 30.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,      І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и шести ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 1353 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.А.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04.07.2016 г. около 20,20 часа, на бул. „Царица Йоана“ в района на бл.155-метростанция „Западен парк“ бил блъснат от л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, управляван от А.К.С., докато се опитвал да се качи в собствения си лек автомобил. Поддържа се, че вината на С. е установена с влязло в сила на 13.05.2017 г. Решение от 27.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2013/2017 г. по описа на СРС. В резултат на процесното ПТП ищецът получил счупване на костите на дясната подбедрица-голямопищялна и малкопищялна в дистална трета. Ищецът е опериран под регионална анестезия, след което е изписан за домашно лечение. Твърди се, че в резултат на получените при процесната злополука травми ищецът е получил увреждания на лумбо-сакралните коренчета и увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отделени на гръбначния стълб с радикулопатия, които са му причинили болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. По повод на тези усложнения е провеждано лечение и рехабилитация. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил сериозни увреждания както физически, така и психически, които са променили изцяло начина му на живот и са му причинили болки и страдания. Процесът на възстановяване е бил продължителен и болезнен, продължава и към момента, налага се допълнително лечение.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликнвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115002638792, валидна  до 25.10.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания и сумата от 2 321,80 лв.-имуществени вреди-разходи за лечение, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП, реализирано на 04.07.2016 г. на бул. „Царица Йоана“ в района на бл.155-метростанция „Западен парк“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115002638792, валидна  до 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-04.07.2016 г. до окончателното издължаване.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер като недължим и прекомерно завишен. Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението за наличието на причинно-следствена връзка на претендираните вреди с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер вреди. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Заявява допълнителни доказателствени искания.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Съображения излага в писмени бележки. Адвокат Г. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлото в сила на 13.05.2017 г. Решение от 27.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2013/2017 г. по описа на СРС, 112 състав, А.К.С. е призната за виновна в това, че на 04.07.2016 г., около 20,20 ч. в гр.София, при управление на л.а.м. „Ауди А4“ с рег.№ ********, по самостоятелното пътно платно на бул. „Царица Йоана“, в района на метростанция „Западен парк“, с посока на движение от бул. „Д-р П. ***, нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И.А.Г., изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица-голямопищялна и малко пищялна в дисталната трета /близките до глезените части/, което е довело до реализиране на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни.

Между страните е прието за безспорно, че отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/22/115002638792, валидна до 25.10.2016 г.

От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б.Б. се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил счупване на долния край на десните голям и малък пищяли, което представлява четвърта степен травматична увреда. Ищецът е провеждал болнично лечение на три пъти в периода от 04.07.2016 г. до 10.03.2018 г. общо за 16 дни, както и домашно-амбулаторно лечение в продължение общо на 421 дни. През време на проведеното болнично лечение ищецът е претърпял две оперативни интервенции, както следва: на 06.07.2016 г.-кръвно наместване и метална фиксация с пирон и на 08.03.2018 г., когато е извършена екстракция на имплантираните уреди.

С Експертно решение № 2879 от зас. № 128 от 11.10.2017 г. на МБАЛ „Р.А.“ АД-Перник на ищеца е определена 21% трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.10.2018 г.

Вещото лице установява, че ищецът е търпял болки с голям интензитет 13-14 дни непосредствено след травмата и проведеното оперативно лечение, като същите са намалявали и са били с променлив характер в следващите 4-5 месеца. Към момента ищецът търпи болки с нисък интензитет и променлив характер при натоварване в областта на срасналото счупване и областта на кръста. В бъдеще се очаква оплакванията да намалеят и би трябвало да изчезнат при подходящо поведение. Към момента ищецът е в стационарно състояние, счупванията на двете кости на дясната подбедрица са правилно сраснали с голямо натрупване на костна маса.

От заключението на вещото лице д-р П., оспорено от ищеца, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се с болки в кръста с ирадация по двата крака, по-изразено на десния крак, която травма е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето временно неопасно за живота. За тази травма ищецът е провел комплексно, медикаментозно болнично лечение в неврологично отделение на болнично заведение. Най-интензивни болки от травматичната увреда на нервните коренчета в поясния отдел, ищецът е чувствал в първия месец след инцидента с последващо затихване. Получената травма е изиграла ролята на „катализатор“ за поява на оплаквания при ищеца и при проведеното високотехнологично невроизобразително изследване е установена неголяма дискова протрузия на ниво Л4-Л5 в лумбалния отдел на гръбначния стълб, без травматични промени на телата на прешлените и техните израстъци.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице П. потвърждава извода си, че при ищеца не е налице дискова херния на ниво Л4 и Л5, а само дискова протрузия-начално изменение на диска.

Във връзка с оспореното заключение на д-р П. е прието повторно заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М., което в голяма степен потвърждава първоначално приетото по делото заключение.

От приетите по делото писмени доказателства-фактури и фискални бонове /л.36-л.45/ се установява, че за лечението на получените при ПТП травми ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 2 321,80 лв. Със заключенията на всички приети по делото СМЕ се установява, че извършените от ищеца разходи в посочения размер са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, получените от ищеца увреди и последвалото лечение.

От заключението на СПЕ се установява, че след претърпения пътен инцидент при ищеца е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с епизоди на спонтанна репродукция на минали сцени от инцидента, което състояние отговаря на диагнозата посттравматично стресово разстройство, в параметрите на адаптационното разстройство. Ищецът е провел през 2017-2018 г. медикаментозно лечение с антидепресант от групата на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина. Към момента при ищеца невротичната симптоматика е компресирана, но са налице анамнезни данни за промяна на личностовите характеристики и промяна в начина му на живот. Налице е и информация за страхови преживявания в определени ситуации, т.е. към момента е налице неотреагирано психотравмено преживяване.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р К. посочва, че в случая промяната на начина на живот е изводима повече от травмата, която ищецът е получил на гръбнака и от факта, че той не може да живее по начина, по който е живял преди това. Вещото лице смята, че ако соматичното състояние на ищеца се подобри, то и симптоматиката постепенно ще отзвучи.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Й.М.Д.и А.А.С.-леля на ищеца.

Разпитана свидетелката Д. установява, че е бивша приятелка на И.. Видяла И. на следващия ден след произшествието в болницата. Той бил много изплашен и стресиран. Болели го крака и кръста. В болницата И. претърпял операция. Кракът му бил напълно неподвижен, първоначално изпънат преди операцията с шини, забодени телове в петата, един-два дни бил с катетър. И. не можел да става и не можел да ходи по малка и голяма нужда сам и постоянно се нуждаел от помощ. След като го изписали от болницата, ищецът бил при леля си около 20 дни, понеже тя живеела близо до рехабилитационния център, в който правел всеки ден процедури. Не можел да става, бил с две патерици, ползвал подлога, за да ходи по голяма нужда. Още докато бил в болницата и в отделението имал болка в кръста, за която лекарите обяснили, че вследствие на спиналната упойка е нормално няколко дни да го боли и да чувства неразположение и тежест в мястото, където му е бита спиналната упойка, защото тя се поставя отзад в кръста. Втори път постъпил за лечение в Перник в отделението по неврология след като му свършил физиотерапевтичния курс. В болницата в Перник повече ходела майка му, защото тя живее в Радомир. След изписването от болница ищецът бил около 2 месеца с две патерици. След това по препоръка на докторите махнал едната патерица. Започнал да ходи само с една, но му било доста по-трудно. Около месец и половина бил с една патерица. Имал болки през цялото време. Взимал лекарства против болката. До скоро се будел през нощта, тъй като го боли кръста се върти наляво надясно, не може да спи спокойно, има кошмари. Преди произшествието И. бил много активен човек-обичал да излиза навън, да прави походи, разходки, по екскурзии ходел. След катастрофата не иска да излиза, станал много раздразнителен, започнал да вика, ядосвал се на всичко.

Свидетелката С. установява, че видяла племенника си след катастрофата в болницата. И. изглеждал ужасно, много притеснен, много го боляло. Бил опериран на следващия ден. Ищецът се нуждаел от помощ за елементарни хигиенни нужди. Бил с катетър. Почти отказвал да се храни в болницата, защото бил притеснен, че някой друг трябва да се грижи за него. При изписването му от болницата с количка го свалили до изхода и го вкарали в колата, след което свидетелката го прибрала в своя дом, защото имало повече условия, за да може да бъде приведен с количката. Дълго време не можел да се обслужва сам вкъщи. Налагало се пак да се ползва подлога. Трудно му било сядането на тоалетната чиния. Освен в крака чувствал болка в кръста най-вече. Преди катастрофата не се е оплаквал от нищо, защото бил 26-годишен младеж, в разцвета на силите си. Разхождал се в планината, катерел върхове, тичал, играел футбол с приятели. Веднага след изписването от болницата по препоръка на лекарите започнал рехабилитация. Още тогава ищецът споделил за болките в кръста, но първо сметнали, че може би вследствие на упойката го боли кръста. Болките не отминали, независимо от рехабилитацията, която правел и упражненията, които той сам вкъщи правел. По повод на тези болки бил приет в болницата в Перник. Там се грижела майка му за него и отново имал нужда от помощ. След втората хоспитализация лека-полека ищецът започнал се изправя трудно. През м. март 2018 г. бил хоспитализиран и отново ползвал помощни средства – патерици. Бело му доста трудно, защото кракът му бил много подут, съответно ходенето с патерици болките в кръста се засилили още повече. С патерици ходил около месец и половина. Свидетелката установява, че ищецът провел рехабилитация в с. Баня, в Драгалевци, без резултат. След инцидента станал много по-нервен, по-притеснителен, имал някакви страхове, психически се сринал. Зле на психиката му се отразило и когато се върнал на работа след година и нещо, че трябвало да започне от най-долното стъпало като сътрудник, при положение, че преди произшествието бил помощник управител. И към настоящия момент има болки в крака и кръста.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

 При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди вреди, които съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно горната норма.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

По делото е безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Ауди А4» е налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.

Настъпването на деянието, неговата противоправност, авторство и вина на делинквента се безспорно установени с влязлото в сила решение, постановено по н.а.х.д.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, както и на основание т. 15 от Тълкувателно Решение6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.К.С. и вида на телесното увреждане на ищеца-счупване на костите на дясната подбедрица-голямопищялна и малко пищялна в дисталната трета, са установени в настоящия процес с влязлото в сила на 13.05.2017 г. Решение от 27.04.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2013/2017 г. по описа на СРС, 112 състав.

Съобразно горното настоящият съдебен състав, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.К.С. са установени в настоящия процес.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът приема за безспорно установени и доказани от ищеца настъпили в пряка, причинно следствена връзка с процесното ПТП следните травматични увреждания: счупване на долния край на десните голям и малък пищяли, травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се с болки в кръста с ирадация по двата крака, по-изразено на десния крак, която травма е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето временно неопасно за живота и посттравматично стресово разстройство, в параметрите на адаптационното разстройство.

Ищецът не доказа настъпването на твърдяното увреждане на поясните междупрешленни дискове в поясните и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия като усложнение от травматичните увреждания, доколкото такова не се установява със събраните по делото доказателства. Както се установява от разпита на вещото лице д-р М., единственият категоричен начин да се твърди, че дисковата протрузия или херния е свързана пряко с инцидента, е да има направено преди инцидента образно изследване, каквото в случая няма. С показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди инцидента ищецът не е имал проблеми с кръста, ходил е по планини и е спортувал.

Ето защо съдът приема тезата на д-р П., който установява, че се касае за дегенеративни изменения в междупрешлените дискове на гръбначния стълб, които не са в пряка причинна връзка с произшествието, но получените травми при процесното ПТП са изиграли ролята на „катализатор“ за появата на тези оплаквания, поради което и за това ищецът следва да бъде обезщетен, но в по-малък размер от претендирания.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.

По отношение на размера на иска:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

При определяне на горния размер, съдът съобразява интензитета на търпените от ищеца болки по време на лечебния и възстановителен период около една година и два месеца, от които през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. При определяне на горното обезщетение съдът съобразява, че се касае за млад мъж, който преди инцидента бил много жизнен, спортувал, ходел по планини, което в момента предвид състоянието си не е възможно да прави, не може да се забавлява както го е правел преди. Тази промяна в начина му на живот му се отразява изключително силно на психиката.

Съобразява също така, че за лечението си ищецът е претърпял две оперативни интервенции, след които е търпял болки с голям интензитет 13-14 дни, на три пъти общо за 16 дни е лежал в болнично заведение, имал е нужда от чужда помощ. Ищецът следва да бъде обезщетен и за това, че и към момента, три години след произшествието търпи болки макар и с по-нисък интензитет и променлив характер при натоварване на срасналото счупване и областта на кръста, както и че към момента е налице неотреагирано психотравмено преживяване.

Предвид гореизложеното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лв. и отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 150 000 лв.

Искът за имуществени вреди е доказан изцяло като основателен, съобразни приетите по делото фактури и фискални бонове и следва да бъде уважен в пълен размер, предвид заключенията на вещите лица, че направените от ищеца разходи са в причинно следствена връзка с процесното ПТП, получените от него увреди и последвалото лечение.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди и от датата на последния извършен разходи за имуществените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на увреждане-04.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, а върху претенцията за имуществени вреди, считано от датата на последния извършен разход-26.11.2016 г до окончателното изплащане.

         По разноските в настоящия процес:

         Ищецът е освободен от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което разноски не му се присъждат.

         Видно от договор за правна помощ от 26.11.2019 г. /л.176 от делото/ адвокат Л.Г. е осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал..1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. адвокатско възнаграждение, определено за всеки един от исковете поотделно, на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.  

При материален интерес в размер на 150 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата възлиза на сумата от  4530 лв.. От тази сума ответникът ще следва да заплати сумата от 2416 лв., която е съответна на уважената част от иска /80 000 лв./.

При материален интерес в размер на 2321,80 лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата възлиза на сумата от  392,53 лв. и се дължи в пълен размер, предвид уважаването в цялост на иска за имуществени вреди. Или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2 808,53 лв.

Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, като от сумата и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 206,80 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /70 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3292,87 лв. върху уважената част от исковете, както и сумата от 513,42 лв.-депозити вещи лица заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете /82321,80 лв./.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./ представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания и сумата от 2 321,80 лв./две хиляди триста двадесет и един и 0,80 лв./-имуществени вреди-разходи за лечение, които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП, реализирано на 04.07.2016 г. на бул. „Царица Йоана“ в района на бл.**-метростанция „Западен парк“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/22/115002638792, валидна до 25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 80 000 лв., считано от датата на увреждането-04.07.2016 г. до окончателното издължаване, а върху главницата от 2 321,80 лв., считано от датата на последния извършен разход-26.11.2016 г до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., както и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихва върху главницата от 2 321,80 лв., считано от датата на увреждане-04.07.2016 г.

ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 206,80 лв. /двеста и шест и 0,80 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Л.Г.Г., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 2 808,53 лв. /две хиляди осемстотин и осем и 0,53 лв./

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 3 292,87 лв. /три хиляди двеста деветдесет и два и 0,87 лв./, както и сумата от 513,42 лв. /петстотин и тринадесет и 0,42 лв./-депозити вещи лица заплатени от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: