РЕШЕНИЕ

 

№  281

 

гр. Троян, 27.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, втори състав,  в публичното заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията -  Иванова гр. дело № 116  по описа за 2016 год., за да се произнесе - съобрази:

 

           

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза на съдебната делба, а именно по допускането й.

Предявена е искова молба от Д.И.П. и Д.Д.П.,***, против М.Г. М.*** за делба на съсобствен недвижим имот.                          

В исковата молба се твърди, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. на ДСИ при Районен съд гр. Троян, издадено по изп.д.№ 153/2012г., което е вписано в СВ-Троян в дв.вх. под № 3374 на 09.09.2015г. като Акт № 63 т.ХІ са придобили собствеността върху ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с. Дебнево, обл. Ловешка, общ. Троян, местност „Дъбравата”, представляващ нива с площ на целия имот 9002 кв.м. при съседи на имота с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14 и 20300.231.9 Излагат, че съсобственик в описания имот е ответника по настоящото дело, който черпи правата си по силата на Решение № 19127 от 30.11.1999г. на ОСЗ-гр.Троян. Молят съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния имот между страните при квоти: по ¼ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответника.                                                                                 

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответната страна е изпратено копие от исковата молба и доказателствата към нея.                                                                                              В законовия едномесечен срок е представен писмен отговор, в който  ответника М. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на ищците за съсобственост на процесния имот, като твърди, че собственици на имота са той и съпругата му Т.И.П.-М., тъй като е придобил една част от имота като наследство от покойния си баща Г.М. Т., бивш жител *** друга - след извършване на доброволна делба между него и М.Х.Х. по време на брака си. Твърди, че  имотът, за който се претендира делбата е посочен в Решение №19127 от 30.11.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори  - гр.Троян, под номер "7", представляващ:  Нива от 9,002 дка, шеста категория местността Дъбравата,имот №231013, който имот са разделили с М.Х. като съсобственици, с договор за доброволна делба, сключен на 03.05.2004г. в гр.Троян, вписан вх.№ 891, рег.185, том I, партида 6723 и отбелязан в договора под № "7", от който момент счита, че той  и съпругата му са съсобственици на този имот. Счита, че ищците са закупили 1/2 ид. част от несобственик, какъвто по време на публичната продан е бил М.Х., в качеството му на длъжник по изп.дело. Представя доказателства и прави доказателствени искания.                                                      

С протоколно определение от 19.05.2016г. като съделител в настоящото производство е конституирана и Т.И.П.. В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок изразява становище за неоснованелност на претенцията, като твърди, че  ответника по делото М.М. е придобил една част от процесния имот като наследство от покойния си баща Г.М. Т., бивш жител *** друга - след извършване на доброволна делба между него и М.Х.Х. през 2005г., т.е. по време на брака им.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.С. М., който моли съда да уважи предявения иск. Аргументите си адв.М. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                                        

В съдебно заседание, ответниците редовно призовани не се явяват, представляват се от адв.Г.М., който излага аргументи за неоснователност на претенцията, която се поддържа по съществото на спора.                                                                                                                  

Доказателствата по делото са писмени.                                                           

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правилото на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:               От приложеното на л. 20 от делото Решение №19127 от 30.11.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори  - гр.Троян, се установява, че на Г.М. Т.  е възстановено правото на собственост на недвижим имот, представляващ  нива от 9,002 дка, шеста категория местността Дъбравата, в землището на с.Дебнево, община Троян.От приложеното  на л.32 от делото у-ние за наследници, издадено от Кметство с.Дебнево се установява, че законните наследници на Г. Т., починал на 10.10.1993 година са М.Г.М. и М.Х.Х., /последния като наследник на своята майка Г.Г.Х. починала 1991г./.         

От представения на л.31 от делото Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 03.05.2004г. се установява, че наследниците на Г.М. Т. -  М.Г.М. и М.Х.Х. са си поделили доброволно наследствените гори и земи в землището на с.Дебнево, възстановени с Решение №19127 от 30.11.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори  - гр.Троян.                      

От приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. на ДСИ при ТРС се установява, че с Протокол от 20.04.2015г. ищеца по настоящото дело Д.И.П. е обявен за купувач на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 20300.231.13, по КК на с.Дебнево, обл.Ловешка, представляващ нива с площ на целия имот 9002 кв.м.при съседни имоти с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14, 20300.231.9                                    

Представена е „ Справка по лице” за М.Х.Х. от СВ-гр.Троян /л.3-7/.                                                                                                           

Съгласно нормата на чл. 344, ал.1 от ГПК, съдът, сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, е длъжен в първата фаза при решението си по допускане на делбата, да установи, въз основа на безспорни доказателства по делото, налице ли е съсобственост и на какво законово основание е възникнала тя, кои са лицата съсобственици на имота, както и какви са техните квоти в съсобствеността.                                       

Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й, предвид вещно правният му транслативен характер, следва по несъмнен начин да се установи собствеността.                                                                                                                            

Основният въпрос за правилното решение на съда по делото в настоящото делбено производство е въпроса,  ищеца Д.П. придобил ли е собственост върху ½ ид.ч от възложения му с постановление на ДСИ при РС-Троян недвижим имот.                                                                                

По силата на Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 03.05.2004г., се установява,  че наследниците на Г.М. Т. -  М.Г.М. и М.Х.Х. са си поделили доброволно наследствените гори и земи в землището на с.Дебнево, възстановени с Решение №19127 от 30.11.1999 г. на Общинска служба земеделие и гори  - гр.Троян. Установява се, че договора е действителен с оглед предвидена специална форма в чл.35, ал.1 ЗС, съгласно която, доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти, трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. Видно от представения по делото договор за доброволна делба, същият е в писмена форма, с нотариална заверка извършена от нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337 на НК, р-н на действие РС-Троян. От съдържанието на самия договор се установява, че страните са уредили  и начина, по който е  извършено уравнението на дяловете при доброволното поделяне на съсобствено имущество, а именно, чрез парично уравнение, в който смисъл е и съдебната практика   / ТР 3/2013 от 19.12.2013г. на ОС на ТК на ВКС/.

В тази връзка съдът счита за несъстоятелни твърденията на проц.представител на ищеца в представената по делото писмена защита в смисъл, че неотразяване на договора за доброволна делба в Служба по вписвания по партидата на М.Х., по своята правна същност е равносилно на невписване.                                                                                         

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ПВ действаща към момента,  „Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените от съдия по вписванията удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите”. Видно от самия договор за доброволна делба, приложен по делото, същият е вписан в СВ с вх.рег.№891, том 1, книга Б, акт 185 от 03.05.2004г.

Извършването на вписването, издаването на  справки и  удостоверения, по своята същност предствалява  техническа дейност, която се изпълнява от служителите на Агенцията по вписванията. В тази връзка може да се приеме, че издадената справка е непълна,  но не може да се приеме, че не е извършено вписване и договора за доброволна делба не е породил действие, тъй като  вписването не е елемент от фактическия състав на акта (договора) и  ако сделката има недостатък, вписването не го санира.

Освен изложените по-горе аргументи, съдът следва да отбележи, че публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост, поради което купувачът от нея не става собственик на чуждия недвижим имот. Спрямо действителния собственик публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави, т.е ищецът Д.П. не е станал собственик на  ½ ид.част от процесния имот, от което следва, че ищцата Д.П. не е придобила собственост при режим на СИО върху процесния имот, поради което предявения иск за делба като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса и съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях разноски в размер на  1600.00 –хиляда и шестстотин лева, т.е. по 800.00- осемстотин лева на всеки един от тях, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

                                   РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.И.П., ЕГН ********** и Д.Д.П., ЕГН ********** *** против М.Г.М., ЕГН ********** и Т.И. П.- М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв.Г.М. *** за допускане на съдебна делба по реда на чл.34 от ЗС на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20300.231.13 по кадастралната карта на с. Дебнево, обл. Ловешка, общ. Троян, местност „Дъбравата”, представляващ нива с площ на целия имот 9002 кв.м. при съседи на имота с идентификатори: 20300.231.12, 20300.231.14 и 20300.231.9.   

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Д.И.П., ЕГН ********** и Д.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Г.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв.Г.М. *** сторените разноски в размер на 800.00- осемстотин лева адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК, Д.И.П., ЕГН ********** и Д.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на Т.И. П.- М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв.Г.М. *** сторените разноски в размер на 800.00- осемстотин лева адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :