Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 10.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 2181/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. с чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С.И.С. твърди, че 22.06.2017 г. сключил с „М.-П.Л.“
ЕООД договор за финансов Л., по който Л.одателят му е предоставил за ползване
срещу заплащане на възнаграждение процесния автомобил. На 02.07.2018 г. Л.одателят
сключил с ответника застрахователен договор за горепосочения автомобил по
застраховка „Пълно Каско - Валутна клауза“, включително за покрит риск
„кражба“, при застрахователна сума в размер на 69294 евро. Твърди, че е
заплатил пълния размер на дължимите застрахователни премии към датата
24.07.2019 година, а и за следващия период на покритие. На посочената дата, в
срока на действие на застрахователната полица, твърди, че автомобилът е бил
противозаконно отнет от неизвестен извършител, докато същият бил паркиран в
подземен гараж. Сочи, че застрахователят е бил своевременно уведомен, а Л.одателят
е прекратил регистрацията на МПС на 09.09.2019 година, поради обявяването му за
издирване. Твърди, че автомобилът е бил открит на 23.03.2020 година от органите
на МВР и предаден на Л.одателя, но същият е бил с множество увредени и липсващи
части, разходите за възстановяване на които надхвърля 70 % от действителната
стойност на МПС към датата на събитието, тоест, била е налице тотална щета,
както и че автомобилът е бил с променен номер на рама, след откриването му,
различен от индивидуализирания при сключване договора за Л.. Ищецът намира, че
следва да се изплати застрахователно обезщетение за пълна загуба, каквото е
отказано. Намира, че няма основание за отказ и не е налице хипотеза на изключен
риск, нито за намаляване на обезщетението, нито пък на подзастраховане, както и
че заплатеното обезщетение не е съобразно уговореното в застрахователния
договор.
Твърди, че поради бездействие на Л.одателя е
оправомощен да предяви иска за разликата между заплатения и дължимия размер на
застрахователното обезщетение. Сочи, че е кредитор на Л.одателя на основание
чл. 21 от Л.овия договор за сумата от 79 428, 64 лева и последният с
бездействието си застрашава неговото удовлетворяване. Претендира и лихва за забава, законната лихва
от предявяване на иска и разноски. Поддържа, че е изправна страна по договора
за Л., а основанието за разваляне е, че върнатият автомобил не отговаря на
индивидуализирания с поръчката и е налице хипотезата по чл. 89, изр. 1 ЗЗД –
разваляне по право. Оспорва да са
приложими чл. 343 ТЗ и чл. 26 от договора, поради извършената интервенция върху
номера на рамата и тъй като вещта не е погинала или повредена по смисъла на
сочените норми.
Изрично сочи и че ответникът е бил застраховател по
полици с действие както за 24.07.2019 година, така и за 25.07.2019 година, като
договоръг не е прекратен по реда на чл. 66 от ОУ. Поддържа, че на 01.07.2019
година е заплатил застрахователни премии за следващия застрахователен период от
25.07.2019 година. Оспорва приложимост и на чл. 109 и чл. 110 от ОУ в
конкретната хипотеза, а намира за приложими ОУ /от 2017 година/ при сключване
на договора и по – специално чл. 99.2.2.
Съищецът М.Л. ЕООД, ЕИК: ******* не се ангажира със
становище по исковете.
Ответникът З.А.Д.„А.Б.“ АД оспорва исковете като
неоснователни. На първо място сочи, че ищецът не се легитимира като кредитор на
„М.-П.Л.“ ЕООД, тъй като е неизправна страна по договора за Л., а и кражбата на
Л.овата вещ не представлява основание за разваляне на договора /съответно –
пораждане на задължение за връщане на даденото/, а са приложими последиците по
чл. 343 ТЗ. Оспорва наличието и на валидно правоотношение по договор за
имуществено застраховане, тъй като към момента на извършване на кражбата,
срокът на застраховката е изтекъл, а не е налице и възможност за повторно
автоматично подновяване на договора, както и евентуално, че договорът е прекратен
поради неплащане в срок на разсрочена вноска. Сочи приложимост на хипотезата на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ , както и причинната връзка между вредите и твърдяното
събитие. Оспорва иска и по размер – твърди да са приложими нови ОУ, приети на
17.07.2008 година, според чл. 109 от които е дължимо обезщетение само за
частичните увреждания на намерение автомобил, както и е приложима разпоредбата
на чл. 405, ал. 3 КЗ.
Оспорва и акцесорната претенция. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска е да
установи следните факти: 1) съществуването на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между застрахователя и увредения съищец; 2) настъпване на
събитие, което съгласно застрахователния договор е риск, който застрахователят
покрива; 3) размер на щетата; 4) изпадане на ответника в забава и нейния
размер; 5) качеството си на кредитор на съищеца и 6) бездействие на съищеца,
което заплашва неговото удовлетворяване като кредитор, както и че упражняването
на правата на Л.одателя не зависи от неговата лична преценка.
В доказателствена тежест на ответника е да установи,
че са налице обстоятелства, които изключват неговата отговорност.
На първо място, наличието на вземане срещу длъжника
/надхвърлящо по размер по твърдения в исковата молба исковата сума/, чието
право кредиторът желае да упражни, е една от предпоставките на иска по чл. 134 ЗЗД и е свързана с основателността на сурогационния иск. Искът е допустим, с
оглед твърденията на ищеца, че вземането му произтича от чл. 21 от сключения на
22.06.2017 година договор за финансов Л. на МПС с опция за прехвърляне на
собствеността /чието наличие и съдържание не е спорно между страните/. Според
цитираната клауза, при кражба или пълна загуба на Л.овото имущество, Л.ополучателят
продължава да заплаща Л.ови вноски, съгласно погасителния план, до заплащане на
застрахователно обезщетение на Л.одателя. След получаване на обезщетението, е
предвидено, че договорът се прекратява, а на Л.ополучателя се изплаща
получената разлика между сбора на обезщетението и заплатените Л.ови вноски и
сбора на крайната цена на автомобила при плащането му в брой с лихвата до
заплащане на застрахователното обезщетение, в случай че първата сума е
по-голяма, а в противен случай – ще се налага доплащане от страна на Л.ополучателя.
Обстоятелството дали след откриване на автомобила Л.ополучателят не е заплащал
вноските, съобразно задължението си по чл. 21 не изключва приложимостта на тази
уговорка, а за дължимите вноски евентуално могат да възникнат облигационни
вземания на Л.одателя, което би могло да намери отражение в уговореното
съотношение и размера на евентуално възникнало вземане в полза на ищеца. В този
смисъл възраженията на ответника са неоснователни, както и твърденията на
ищеца, че вземането му произтича от задължението за връщане на даденото по
развален договор. Според уговореното в чл. 26 и съобразно нормата на чл. 343 ТЗ, рискът при противозаконно отнемане на автомобила се носи от Л.ополучателя-
кредитор на задължението за ползване на автомобила, като този риск е обхванат
от нормата на чл. 343 ТЗ /така РЕШЕНИЕ № 67 ОТ 09.12.2019 Г. ПО Т. Д. №
1553/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/ и договорът не се счита развален по
право. В този смисъл, както вноските до получаване на обезщетението са дължими
от Л.ополучателя, така след връщане на намерения автомобил на Л.одателя, е
налице неизпълнение на задължението на последния за предоставяне ползването на
конкретен автомобил, с конкретни спецификации и технически характеристики. В
случай на връщане на отнетото МПС на Л.одателя, преди предсрочно прекратяване
на договора, съобразно уговореното между страните, Л.ополучателят се
освобождава от задължението да заплаща вноските за ползването му до края на
срока на договора. В конкретния случай, обаче, МПС е върнато негодно за
употреба, поради което до заплащане на застрахователното обезщетение, страните
са обвързани от Л.овия договор и рискът се носи от кредитора, съобразно
уговореното в договора и чл. 343 ТЗ. Интервенцията и манипулацията върху номера
на рамата на автомобила и дерегистрацията на същия, поради това, не са относими
в настоящата хипотеза. Страните са уговорили договорът да бъде прекратен предсрочно
след изплащане на застрахователното обезщетение на Л.одателя в случаите на
пълна загуба. Следователно, противно на твърденията, не се установи разваляне
на договора по право нито преди връщане на автомобила от разследващите органи,
нито след това и до датата на изплащане на обезщетението от застрахователя през
м.11.2020 година. В случая, именно чл. 21 от договора, съдът намира за
приложим, тъй като се доказа в производството настъпила хипотеза на пълна
загуба, поради следните съображения.
Няма спор, че между Л.одателя и застрахователя са
били сключени застрахователни договори по имуществена застраховка „Пълно каско“,
като по застрахователна полица № 18-0300/302/5001657 –
със срок на покритие от 25.07.2018 година – до 24.00 часа на 24.07.2019 година,
а по застрахователна полица № 19-0300/302/5001321 – със срок на покритие от
25.07.2019 година – до 24.00 часа на 24.07.2020 година, което се установява и
от представените от ищеца писмени доказателства. Предмет на двете имуществени застраховки
е процесното МПС, като по първата от застраховките застрахователната сума е
69 294 евро. Именно по време на действие на тази застраховка съдът приема,
че е настъпило и процесното застрахователно събитие, което представлява и
покрит застрахователен риск. Този извод се налага, както с оглед приетите по
делото писмени доказателства – удостоверение на л. 249 и др., така и с оглед
извънпроцесуалното поведение на ответника, който е завел щетата и изплатил
обезщетение във връзка с настъпилото събитие именно по полицата от 2018 година,
тоест, за настъпило на 24.07.2019 година събитие. Тази полица е описана, както
в изходящото от ответника писмо на л. 56, така и в обективирано извънсъдебно
писмено признание на ответника за този факт в документа на л. 57 от делото, с
което застрахователното дружество е приело за изплащане обезщетение по полицата
№ 18-0300/302/5001657 и във връзка с процесното събитие на сумата от 54 437,42
лева. Установява се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза и
представените писмени доказателства – неоспорени банкови извлечение, че ищецът,
в изпълнение на задълженията си по Л.овия договор е изплатил дължимите вноски
по застраховки Каско, както по полицата от 2018 година, така и по тази от 2019
година.
Безспорно е между страните, че автомобилът е бил
противозаконно отнет от владението на Л.ополучателя и без негово съгласие, за
което е образувано досъдебно производство, както и че впоследствие Л.овият
автомобил е открит и предаден на съищеца на 23.03.2020 година. Установява се от
заключението по съдебно- техническата експертиза, което съдът кредитира /и
основно и допълнително/ като мотивирано и обективно, че при връщането на
автомобила, са налице множество липсващи части – почти целият интериор, като
стойността на запазените части е в размер на 92 949 лева. Същевременно
вещото лице сочи, че при определяне на действителната стойност към 24.07.2019
година, стойността, необходима за възстановяване на уврежданията на лекия
автомобил е в размер на 80.59 % от неговата действителна стойност към датата на
събитието, като МПС е непригодно за употреба в състоянието, в което е върнато на Л.одателя и в пълна
невъзможност да функционира по предназначение.
Както беше посочено, съдът приема, че приложими в
конкретната хипотеза са условията по полицата от 2018 година и действащите към
датата на настъпване на застрахователното събитие Специални условия и Общи
условия на застрахователя /приети с решение от 17.07.2018 година, които обаче
са идентични по клаузите по чл. 99 и чл. 109 с тези по ОУ, в сила от 11.07.2017
година/. Съгласно чл. 98 от ОУ, съответстваща на установеното в чл. 390, ал. 2 КЗ, пълна загуба на МПС е налице при кражба, грабеж или при частично увреждане
на МПС, когато разходите за възстановяване надхвърлят 70 % от действителната му
стойност към датата на събитието. Това е и приложимата клауза по отношение на
обезщетението при процесната щета. Настъпилото застрахователно събитие е кражба
на цялото МПС, което представлява покрит от застраховката риск, а не кражба по
смисъла на чл. 16 от ОУ, като изключен застрахователен риск. Действително, МПС
е намерено и върнато, но в неизправност и увредено до степен на невъзможност за
експлоатация. Липсващите елементи, ел. система и други т.нар. части и детайли,
видно от заключението на вещото лице, са технически и функционално свързани с
възможността за употреба на вещта по предназначение. В този смисъл,
обезщетението следва да се определи при хипотеза на тотална щета, а
действителната вреда от настъпилия застрахователен риск е именно стойността за
ремонта на МПС до състояние, годно за употреба, но и съобразно уговореното
между страните по застрахователното правоотношение. Клаузата по чл. 109 от ОУ е
неприложима, тъй като не е открито МПС, функционално и възможно за ползване, с
увредени и липсващи части, които да бъдат обезщетени по реда на чл. 109 от ОУ и
в предвидените в тези клаузи размери.
Предвид горното, обезщетението следва да се определи
по правилата за настъпила тотална щета, по уговореното в чл. 99 от ОУ. Предвид
заключението на вещото лице по САТЕ и дадените от него стойности на запазените
части от 92 949 лева и действителна стойност на МПС към настъпване на
събитието от 125 816 лева, както и предходно изплатените щети от общо
2362, 58 лева, това обезщетение възлиза на 30 504,42 лева. Клаузата на чл.
99 от ОУ дава възможност на застрахователя да се възползва от една от двете
предвидени хипотези, като видно от оспорения размер на обезщетението и липсата
на изразена воля за задържане на запазените части в негово владение и последващо
разпореждане с тях на вторичен пазар, приложима е хипотезата на чл. 99.2.1 от
ОУ, като и понастоящем запазената част от автомобила се установява да се намира
при Л.одателя. ОУ не предвиждат възможност застрахованото лице да извърши този
избор вместо застрахователя. Целта на приспадането на запазените части е да не
се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно
както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
Съдът възприема размера на запазените части по заключението на САТЕ, тъй като
вещото лице е имало възможността да направи личен оглед на МПС.
Застрахователят е изплатил на Л.одателя по-висока от
възприетата от съда сума за обезщетение, поради което в процеса не се доказа
чуждото материално право.
Предвид неоспореното заключение по съдебно –
счетоводната експертиза и констатираните от същото размери на внесените месечни
вноски с ДДС, крайната цена на автомобила, посочена в Поръчката /с ДДС/ и
лихвата за периода до изплащане на застрахователното обезщетение, които са
елементите за определяне дължимите суми по чл. 21 от Л.овия договор, както и
предвид дължимия размер на обезщетението в случая, посочен по-горе, се
установява, че и за ищеца не е възникнало право на вземане по чл. 21 от
договора за финансов оперативен Л..
Следователно, предпоставките за уважаване на иска по
чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 405 КЗ не са налице, ищецът не е кредитор на Л.одателя за
сочените от него вземания, съответно- не доказа да е материално легитимиран по
иска, не доказа и вземането на съищеца по застрахователната полица, сключена с
ответник. Искът по чл. 86 ЗЗД, предвид акцесорния си характер, също подлежи на
отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се добави, че по
делото нито има конкретни твърдения, нито е проведено доказване за наличието на
коя да е от хипотезите по чл. 408 КЗ, лимитативно предвидени в закона като
основание за отказ за заплащане на обезщетение, или тези по чл. 395 КЗ – като
основание за неговото намаляване.
Разноски при този изход на производството са дължими
само на ответника, като съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на разноските за адвокат. Делото се характеризира със степен на
фактическа и правна сложност, направени са множество доказателствени искания,
събрани са многобройни доказателства. Отделно, възнаграждението на процесуалния
представител на ответника с ДДС се доближава до предвидения в НМРАВ минимален
размер от 3588, 28 лева с ДДС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
С.И.С., ЕГН: ********** искове по чл. 405,
ал. 1 КЗ, вр. с чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З.А.Б.
АД, ЕИК: ****** да заплати на съищеца М.П.Л. ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 78 727,28 лв., представляваща незаплатената част от
общо дължимо в размер на 133 164, 70 лева застрахователно обезщетение за
настъпило на 24.07.2019 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на
л.а. Ленд Ровър, марка Рендж Ровър Спорт с ДК № ******* по договор за
имуществено застраховане „Пълно Каско”, сключен с полица № 18-0300/302/5001657 при Специални и Общи условия и
Допълнения 1 и 2, който лек автомобил е предмет и на договор за финансов Л. с
опция за прехвърляне на собствеността от 22.06.2017 година, сключен между С.И.С.
кат оЛ.ополучател и М.П.Л. ЕООД, като Л.одател, по който договор С.И.С. има
вземания от М.П.Л. ЕООД, на основание чл. 21 от същия – от 76 808,65 лева,
съответно – като подлежащи на връщане на отпаднало основание /развален по право
договор за Л./ в общ размер от 79 428, 64 лева, както и за осъждане на ответника З.А.Б. АД, ЕИК: ****** да заплати на
съищеца М.П.Л. ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 3280,29 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.06.2020 година – 11.11.2020 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ЗЗД, С.И.С., ЕГН: ********** да заплати на
З.А.Б. АД, ЕИК: ****** сумата от 4288 лв. разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: