Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 698
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.С.И.,
чрез адв. К.Х., подадена против наказателно постановление №
20-1085-001004/31.03.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, в частта му по т. 2, в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно в обжалваната част и се моли същото да бъде отменено в тази
му част. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че действително е
причинила описаното ПТП като между водачите не е имало спор относно причините и
вината за неговото настъпване и е било постигнато съгласие да се изготви и
подпише двустранен протокол, като жалбоподателката е отишла до дома си, за да
вземе документите и веднага се е върнала, поради и което е оказала съдействие
за установяване на вредите от произшествието и не е осъществила състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП..
В
съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателя фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-001004/07.03.2020г.
против жалбоподателката, за това, че на 07.03.2020г., около 01,45 часа, в град
Русе, на кръстовището на ул. „Борисова“ и ул. „Неофит Бозвели“ – посока ул.
„Николаевска“, като водач на лек автомобил БМВ 330 XI, с
рег. № Р 28 67 КВ, в условията на ясно време и суха пътна настилка,
управлявайки посоченото МПС е извършила следните нарушения: 1. Извършва маневра
завиване на дясно за навлизане в път с двупосочно движение, навлиза в лявата
част на платното за движени, където с предна лява част блъска лява страница на
спрелия на пътен знак „Б 24“, на посоченото кръстовище лек автомобил Мерцедес с
рег. № Р 76 67 КК и причинява ПТП с материални щети; 2. Като водач на ППС,
който е участник в ПТП, не е изпълнила задължението си да окаже съдействие за
установяване на вредите от същото, като не е останала на мястото на инцидента.
Въз
основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал
същите като нарушения по чл. 35, ал. 3 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Жалбоподателката
е подписала АУАН без да изложи възражения срещу същия. Такива не са били
депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателката, са
наложени административни наказания, както следва: по т. 1 на основание чл. 180,
ал. 1, , т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50,00 лева, за нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗДвП и по т. 2 на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени административно наказание „Глоба” в размер
на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
В
частта му по т. 1 наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло
в сила.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
производството гладни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства – показанията на разпитания в процесуалното качество на актосъставител
свидетел – П.Р.П., АУАН № 20-1085-001004/07.03.2020г., Докладна записка,
протокол за ПТП и справка за нарушител водач.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като приобщените доказателства се
намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и
безспорно установяват същата.
Няма спор и както от гласните,
така и от писмените доказателства безспорно е установено настъпилото ПТП и
участието на жалбоподателката в него. Този факт не се и оспорва от
жалбоподателката. Спорен е въпросът касаещ изпълнението на задължението на
жалбоподателката, в качеството й на участник в ПТП с материални щети да окаже
съдействие за установяване на вредите от ПТП.
От показанията актосъставителя и
изготвената, и приложена по делото докладна записка безспорно се установява, че
след настъпилото ПТП жалбоподателката е оставила автомобила и е напуснала
мястото на пътнотранспортното произшествие, като е била върната на място от
полицейски служители пред когото същата е обяснила, че е напуснала мястото,
защото е имала малко дете, което я е чакало. Същата е заявила, че е употребила
алкохол три часа преди настъпилото ПТП, но отказала да бъде изпробвана с
техническо средство.
По изложените доводи, касаещи
оценката на събраните в хода на производството доказателствени източници, съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства не само не е
опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения
АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и
доказани съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни
изводи.
Актът и
наказателното постановление, в обжалваната му част са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта,
така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
По т. 2
от наказателното постановление, с което на жалбоподателката на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен
от правна страна извод, а именно че същата е осъществила състава на това
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна
страна жалбоподателката е причинила пътнотранспортно произшествие, покриващо
легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая,
причинените увреждания по другото превозно средство са възникнали в процеса на
движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателката,
поради и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателката
има качеството „Участник в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната
дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при
управлението на МПС е станала причина за неговото настъпване. Именно с факта на
пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателката, в качеството й на
участник в него са се породили и задълженията й, произтичащи от разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при
настъпило ПТП с имуществени вреди, като същата е нарушила задължението си по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, като е напуснала същото.
Без
опора в доказателствата по делото са твърденията на жалбоподателката, че е било
налице съгласие между участниците в произшествието и е било постигнато между
тях съгласие, за изготвяне и подписване на двустранен протокол за ПТП и тъй
като жалбоподателката не е разполагала с всички необходими документи се е
върнала в дома си, за да ги вземе, след което доброволно се е върнала обратно.
Видно от изготвената от полицейските служители докладна записка, такова
съгласие не е било налице и жалбоподателката, не се е върнала сама на мястото,
а е била установена и доведена именно от полицейските органи, пред които същата
е заявила, че се е прибрала, защото детето й я е чакало. Именно липсата на
такова съгласие и напускането на произшествието от страна на жалбоподателката е
станало причината другият участник в произшествието да подаде сигнал за
неговото настъпване.
По изложените
по-горе мотиви, във връзка с оценката на събраните доказателства по делото,
съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че жалбоподателката
е изпълнила задълженията като участник в ПТП и е съдействала за установяване на
вредите.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Въпреки, че в съзнанието на жалбоподателката, в качеството й на водач на МПС са
били намерили отражение представи, че с поведението си при управление на МПС е
причинила ПТП, не е оказала съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а веднага е напуснала същото.
Безспорно с поведението си,
изразяващо се в напускане на пътнотранспортното произшествие, от страна на
жалбоподателката, в качеството й на водач на МПС, който е участник в ПТП с
материални щети, същата е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй като с това си свое поведение, същата не е изпълнил
задължението си, в качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, поради и което съдът намира за
напълно доказан съставът на нарушението по т. 2 от наказателното постановление.
Правилно е издиране и приложена
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, касаеща това нарушение.
При
индивидуализацията на наложените административни наказания „Глоба“ и „Лишаване
от право“ са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, като същите са
определени в минималния предвиден в закона размер.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че нарушението,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай
на нарушения от този вид, а напротив видно от материалите по делото
жалбоподателката е била във видимо нетрезво състояние и същата е напуснала
мястото, именно с оглед препятстване възможността този факт да бъде установен,
което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1085-001004/31.03.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Русе В ЧАСТТА
МУ по т. 2, с което на Н.С.И., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 50,00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а” ЗДвП.
В
частта му по т. 1 наказателното постановление не е обжалвано и същото е влязло
в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: