Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 24.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3494 по
описа за 2019 год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №525103
от 05.11.2018г., постановено по гр.дело №31052/2017г. по описа на СРС, ГО, 81
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.Ц.А. – В.с ЕГН:********** дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК:*****: сумата
от 1469,17 лв.- главница за доставена в периода от м.11.2013г. до м.04.2016г.
топлинна енергия в имот с абонатен №096989, ведно със законната лихва за
периода от 15.12.2016г. до изплащане на вземането и сумата от 197,98лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2013г.
до 29.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№73453/2016г. по описа на CPC, 81 състав, като са отхвърлени исковете
за главница и лихва за потребена топлинна енергия до
пълните предявени размери, както и изцяло исковете за суми за дялово
разпределение в размер на 35,28лв. главница и 6,33лв. мораторна
лихва. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 638,39 лева разноски в
исковото производство и 81,32 лева разноски в заповедното производство, а
ищецът да заплати на ответницата 33,15 лева разноски в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на „Б.”ООД като трето лице- помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника В.Ц.А. – В.. Жалбоподателят поддържа, че при изясняване на
фактическата обстановка били допуснати съществени процесуални нарушения,
позовавайки се на представени от ищеца документи, които били изключени от
доказателствата по делото с изрично определение на съда. На базата на същите
писмени доказателства били изготвени приетите по делото заключения на съдебно-
техническата и съдебно- счетоводната експертиза, които се позовавали и на
непредставени от страните по делото документи. Твърди, че не е установено да са
налице правоотношения между ищеца и ответника по договор за доставка на
топлинна енергия, тъй като липсва писмен договор или писмено изразено от нея
съгласие за сключване на такъв договор, а ответницата всъщност е собственик на
апартамент в сграда, различна от посочената в процесните
фактури, изравнителни сметки и отчетни картони. Твърди също така, че не е
обвързана от Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия и липсвал
договор за присъединяване на абонатната станция, в който да са определени
техническите, технологичните и организационни правила за доставка на топлинна
енергия съобразно реалното потребление. От друга страна, дори да се приемело
наличие на договорно правоотношение, Общите условия съдържали неравноправни
клаузи- потребителят не можел да възрази по представените му от монополиста
сметки. Поддържа, че от представените по делото доказателства не е установено
точното количество на потребената топлинна енергия, а
между изравнителните сметки за 2014 и 2016 година от една страна и за 2015г. от
друга страна, имало огромна разлика. Твърди, че не е имало основание ищецът да
начислява служебно количество изразходвана топлинна енергия поради неосигурен
достъп до имота. Абонатната станция не отговаряла на техническите изисквания и
не била въведена в експлоатация, както и липсвали доказателства за изправност
на топломерите. Твърди също така, че не дължи мораторна
лихва върху главницата, защото не е изпаднала в забава, а първоинстанционният
съд не обсъдил направените възражения за прихващане и изтекла погасителна
давност. Моли по тези съображения решението да бъде отменено в обжалваната част,
а предявените искове– отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски по
делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба на ответницата. С молба от 05.12.2019г. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Б.”ООД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението
на СРС е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Ищецът претендира
заплащане стойността на топлинна енергия, доставена в собствен на ответника
недвижим имот, представляващ апартамент №14 в гр.София, бул.“*****. Правото на собственост на ответника върху посочения в
исковата молба имот е установено с представения по делото нотариален акт (л.31
от делото), а и не се оспорва от последния.
По делото е
представено и прието като писмено доказателство и заявление (декларация) от
16.10.2008г. от ответника за откриване на партида съгласно Общите условия на
ищеца за доставка на топлинна енергия (л.35 от делото). Този документ обаче е
изключен от доказателствата по делото по реда на чл.183 от ГПК с изрично
определение в този смисъл на първоинстанционния съд,
постановено в открито съдебно заседание на 15,10,2018г., заедно с други
непредставени в оригинал или заверен препис документи, за които изрично на
ищеца е указано да стори това- договори
между етажната собственост и ТЛП за извършване на „топлинно счетоводство“,
протокол от общо събрание на собствениците за избор на фирма за дялово
разпределение.
В представените
по делото от третото лице- помагач „Б.”ООД справки и отчети е посочен адрес на топлоснабдения имот – гр.София, бул.“*****. В заключението си вещото лице по СТЕ посочва като
адрес гр.София, бул.“*****.
Предвид изложеното,
от представените по делото доказателства не може да се установи дали
притежаваният от ответника имот е същият, за който ищецът претендира да е
доставял топлинна енергия и за който ответникът като собственик би се явил потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §1, т.42 ДР на ЗЕ. Настоящият съдебен състав приема, че
при доказателствена тежест на ищеца, надлежно указана
от първоинстанционния съд с изготвения по делото
доклад, ищецът не е установил между страните по делото да са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включени
в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия на
дружеството- доставчик на топлинна енергия. При неустановяване при условията на
пълно и главно доказване на съществуващо облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия, исковете следва да се
отхвърлят изцяло.
За пълнота на
изложението и с оглед обсъждане на всички сторени от ответника- жалбоподател
възражения, съдът намира за необходимо да добави и следното:
Основателни
са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения при преценката на събраните по делото писмени доказателства и
изготвените въз основа на тези доказателства и след справка в счетоводството на
ищеца, заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната експертиза. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл.182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка, а в случая
тези документи са изключени от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК. От приетото във въззивната инстанция заключение
на СТЕ се установява, че за периода 2014- 1015 година (за който ищецът е
начислил „служебен разход“ по максимална мощност на отоплителните тела) за
двете отоплителни тела в изравнителната сметка е начислен разход на стойност
952,27 лева, а като се вземат предвид записаните стари показания на уредите, за
периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. изчисленият от вещото лице реален разход
е на стойност 267,45 лева, или общо сумата за целия процесен период е 838,33 лева.
Според заключението на изслушаната допълнителна СТЕ в първия му вариант (по
представени от ТЛП отчети) стойността на потребената
топлоенергия за процесния период е 1523,15 лева, а
във втория вариант (без служебно начисляване и по реален разход на
топлоенергия)- 838,33 лева. Въпреки
отбелязаното в представените от ищеца и третото лице- помагач документи, че за
периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. ответникът не е осигурил достъп до имота
за отчитане на монтираните на отоплителните тела измервателни уреди, според
настоящия състав на съда духът и целта на закона са в смисъл потребителят да
заплаща на доставчика само реално (действително) потребената
топлинна енергия. Обратното би означавало да се стигне до неоснователно
обогатяване на доставчика на топлинна енергия. В случая вещите лица по
допуснатите основна и допълнителна СТЕ са установили безпротиворечиво,
че действително (реално) потребената в топлоснабдения имот топлоенергия за процесния
период, включително за частта от него, за която е служебно начислена такава, е
на стойност 838,33 лева. В същото време основателно е направеното възражение за
прихващане със сумата от 583,74 лева, явяваща се разлика между авансово
заплатени от ответника суми за периода м.05.2015- м.04.2016г. и стойността на
реално потребената в имота топлинна енергия. За този
период ответникът не само че не дължи сумата от 194,78 лева, включена от вещите
лица при изчисляване на горепосочената обща стойност, но следва да и бъде
възстановена сумата от 583,74 лева. След прихващане на сумата за
възстановяване, както и редуциране на определената от вещите лица сума с
недължимата такава за периода 2015- 2016г. се налага изводът, че потребителят в
топлоснабдения имот не дължи суми за стойност на
доставена топлинна енергия за процесния период.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена, а предявените искове
за главница и мораторна лихва- отхвърлени изцяло. В отхвърлителната му част решението на първоинстанционния
съд не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
При този изход на
спора на ответника- жалбоподател следва да бъдат присъдени всички направени по
делото разноски на обща стойност 1551,98
лева, от които 821,20 лева в първоинстанционното
производство и 730,78 лева за въззивното производство.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №525103 от 05.11.2018г., постановено по гр.дело №31052/2017г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено
по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.Ц.А. – В.с ЕГН:**********
дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК:*****:
сумата от 1469,17 лв.- главница за
доставена в периода от м.11.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия в имот с абонатен №096989, ведно със законната
лихва за периода от 15.12.2016г. до изплащане на
вземането и сумата от 197,98лв.- мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.12.2013г. до 29.11.2016г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№73453/2016г. по описа
на CPC, 81 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК:*****искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че В.Ц.А.- В.с ЕГН:********** дължи
на „Т.С.”ЕАД сумата от 1469,17 лв.-
главница за доставена в периода от м.11.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия
в имот с абонатен №096989, ведно със законната лихва за периода от 15.12.2016г.
до изплащане на вземането и сумата от 197,98лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.12.2013г. до 29.11.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№73453/2016г.
по описа на CPC, 81 състав.
В останалата (отхвърлителна)
част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК:*****да
заплати на В.Ц.А.- В.с ЕГН:********** сумата от 1551,98 лева (хиляда петстотин
петдесет и един лева и 98 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/