Определение по дело №196/2024 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И:
Производството по делото е по реда на чл. 450 от НПК и е образувано
по молба от осъдения А. И. Д., ЕГН ********** за замяна на наказанието
доживотен затвор с наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
изразява становище за неоснователност на молбата. Посочва, че формалната
предпоставка по чл. 38а НК е налице, но не е настъпила трайна положителна
промяна в поведението на осъдения. Акцентира върху неправомерното
поведение на Д. спрямо други лишени от свобода, включително и
упражненото от него физическо насилие спрямо тях.
Началникът на Затвора-Бургас, чрез неговия представител –
юрисконсулт Славова, също изразява становище за неоснователност на
молбата. Твърди, че са налице актуални проблемни зони, работата по които
следва да продължи. Подчертава, че дори и в контролирана среда осъденият
решава проблемите си чрез упражняване на физическо насилие.
Осъденият А. Д. моли съда да уважи подадената молба.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и съобрази закона, прие следното:
С присъда № 92 от 12.07.2001 г. по НОХД № 688/2001 г. по описа на
Варненския окръжен съд А. И. Д. бил осъден за извършени на 10.12.1999 г.
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1, т. 2 НК на лишаване от
свобода за срок от 15 години, при първоначален „усилено строг“ режим и за
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК на доживотен затвор, при първоначален „усилено строг“ режим.
Присъдата влязла в сила на 10.09.2002 г.
С влязло в сила на 9.11.2006 г. определение по ЧНД № 1777/2006 г. на
Окръжен съд - Варна, на осъдения било наложено общо наказание за
престъпленията, за които бил осъден по НОХД № 688/2001 г., а именно
доживотен затвор, при усилено строг режим.
Осъденият постъпил в Затвора - Варна на 30.06.2000 г. След
нееднократните му пребивавания в Психиатрично отделение на болницата
към Затвора - Ловеч, последното от които през периода от 26.02.2004 г. до
13.05.2004 г., от края на 2006 г. А. Д. бил преместен в Затвора- София. Видно
от писмо рег.№ 6602/6.11.2007 г. на началника на затвора, лишеният от
свобода Д. бил конфликтен, отмъстителен, създавал напрежение около себе
си. Клеветил и злепоставял другите лишени от свобода, интригантствал. Тези
негови качества, както и избликът на физическа агресия на 1.10.2007 г. (за
която бил дисциплинарно наказан) настройвали останалите срещу Д. и
наложили излизането му на престой на открито по време, различно от
останалите. С цел предотвратяване на сериозни конфликти и ескалация на
напрежението, на 18.01.2008 г. молителят бил преведен в Затвора - Плевен.
1

В Затвора - Плевен осъденият Д. продължил с поведение,
характеризиращо го като изключително конфликтна личност. На 15.04.2009 г.
била изготвена първата оценка за риск от рецидив по новата методика, която
показала много високи стойности – 104 точки. Дефицитни били всички зони с
изключение на зоните трудова заетост, управление на финансите и
злоупотреба с наркотици, а гранична била зоната начин на живот и
обкръжение. Следващото атестиране, проведено на 23.04.2011 г. отчело
увеличение с една точка – 105 точки. По време на престоя си в това
пенитенциарно заведение А. Д. многократно бил наказван за допуснати
дисциплинарни нарушения, като само за периода от 2009 г. до 2014 г.
дисциплинарните наказания били общо 20 (3 наказания през 2009 г., 4 през
2010 г., 3 през 2011 г., 5 през 2012 г., 3 през 2013 г. и 2 през 2014 г., всички
заличени от затворническото му досие със Заповед № ЗН-295/11.03.2024 г. на
началника на Затвора - Бургас). За същия период Д. бил награждаван три пъти
– два пъти с писмена похвала (през 2010 г. и 2011 г.) и веднъж с извънредна
хранителна пратка (през 2013 г.).
На 11.07.2017 г. лишеният от свобода Д. бил преведен в Затвора -
Бургас, с цел съхраняване и заздравяване на връзките с близките, с които той
поддържал контакти. През следващите две години се проявила като
устойчива тенденцията осъденият да заплашва администрацията на затвора,
че ще се премести в друг затвор.
Към месец ноември 2020 г. актуалната оценка на риска от рецидив била
със средни стойности – 74 точки, а към 10.03.2021 г. било констатирано
намаление с пет точки – 69 точки. Осъденият Д. се включвал пълноценно в
трудовия процес, като се стараел да изпълнява изключително много норми,
участвал в предвидените корекционно-възпитателни мероприятия, подхождал
с уважение към пенитенциарните служители, не допуснал нарушение на
правилата в МЛС (вж.показания на свидетеля П. Л., инспектор СДВР, който
имал преки впечатления от поведението на осъдения от месец декември 2019
г. до края на 2020 г.). За подчертана дисциплинираност и постигнати успехи в
работата и културно-масовата дейност А. Д. нееднократно бил поощряван
(през 2018 г. с писмена похвала, през 2019 г. - с удължено свиждане за срок до
4 часа и писмена похвала, през 2020 г. - два пъти с извънредна хранителна
пратка). Отчетените положителни резултати в работата с лишения от свобода
дали основание на началника на затвора със Заповед БС№ 221 от 1.12.2020 г.
да го настани в общи помещения с останалите лишени от свобода, при
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор.
След като доброто поведение на Д. довело до извеждането му в общи
помещения и промяна на режима, четири месеца по-късно той упражнил
физическо насилие спрямо друг лишен от свобода. Последвало налагане на
дисциплинарно наказание със Заповед № 201/13.04.2021 г. на началника на
затвора. Впоследствие със Заповед № 954/20.12.2021 г. осъденият бил
поощрен със заличаване на това дисциплинарно наказание.
2

През 2022 г. оценката на риска от рецидив била 73 точки – среден риск,
като оценката запазила същите стойности и през следващата година. От
7.04.2022 г. А. Д. бил назначен на работа и полагал платен труд в цех
„Пластмаси“ в корпуса на затвора. Осъденият се включвал с желание в
трудовия процес. Редовно посещавал сбирките на Адвентистка църква. През
м. септември 2022 г. той декларирал желание да бъде включен в
специализирана програма „Насърчаване на толерантността в МЛС“, но без
основателна причина се отказал да посещава занятията.
На 17.08.2023 г. осъденият А. Д. използвал физическа сила за
разрешаване на възникнал междуличностен конфликт с друг лишен от
свобода, за което със Заповед № ЗН-1079/10.10.2023 г. на началника на
затвора му било наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в
колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода“ за срок
от три месеца. В заповедта изрично е отбелязано, че другият лишен от
свобода е получил охлузвания и зачервяване на скулата вследствие на
нанесен удар от осъдения Д.. Пред настоящия съдебен състав А. Д. заяви, че
„то не беше сбиване, просто аз посегнах и ударих един шамар, за да се
осъзнае“ (л. 34). Твърдението на осъдения е показателно за това, че същият
неглижира своите действия и търси оправдание в поведението на
пострадалия. В тази насока следва да бъдат посочени показанията на
свидетеля Д. Р.- инспектор СДВР, който твърди, че Д. е раздразнителен и
влиза в конфликти с останалите лишени от свобода, което било причина той
да бъде настаняван във всички спални помещения. В случаите, когато Д.
оставал в помещението, другите лишени от свобода го напускали.
Извършеното дисциплинарно нарушение дало отражение и върху
следващото атестиране на осъдения. Видно от текущия доклад, изготвен на
11.03.2024 г. от инспектор СДВР Д. Р., оценката на риска от рецидив се
покачила на 79 точки – в горната граница на средните стойности. В доклада е
посочено, че лишеният от свобода не успява да контролира емоциите си в
пълна степен, проявява агресивно поведение спрямо останалите лишени от
свобода, има слаб контрол на гнева, не проявява нужната настойчивост за
промяна на криминалното поведение, не разпознава проблемите в цялост и
съответно адекватното им разрешаване. В доклада е посочено още, че не се
отчита напредък в анализирането и търсенето на алтернативи за справяне с
проблемите. Относно отношението на лишения от свобода към
правонарушението, същият все още не приемал напълно отговорността и не
разбирал мотива за престъплението.
От изготвяните през годините оценки на риска от рецидив се
установява, че в цялостното поведение, мисленето и нагласите на осъдения Д.
са настъпили положителни промени. Тези промени обаче не са достатъчно
устойчиви, който извод се илюстрира от допуснатите от лишения от свобода
дисциплинарни нарушения през 2021 г. и 2023 г., изразяващи се в проявено
агресивно поведение спрямо други лишени от свобода. Наличните проблемни
зони междуличностни отношения и умение за мислене налагат продължаване
3

на корекционното въздействие, с цел изграждане и развиване на устойчиви
позитивни и обществено приемливи нагласи в поведението.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира
молбата на осъдения А. Д. за замяна на наказанието доживотен затвор с
лишаване от свобода за неоснователна, поради което я остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението.

Председател:

Член:

Съдебни заседатели: 1.

2.

3.
4

Номер на акта:	387
Дата:	9 април 2024 г. (в сила от 7 май 2024 г.)
Съдия:	Цвета Живкова Попова

Дело:	20242100200196
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 февруари 2024 г.

Определение по дело №196/2024 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите