Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. П.” гр.В., с ЕИК *, с жалбата си до съда оспорва Постановление от 18.09.2012 г. на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие Великотърновски окръжен съд за приемане на адвокатски хонорар по изп.д.№795/2012 г. по описа на ЧСИ.В жалбата се сочи,че постановлението, с което адвокатският хонорар платен от взискателя е намален от 400 на 350 лв е неправилно,тъй като ЧСИ е приложил неправилно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,във вр. с чл.78,ал.5 от ГПК.Наредбата е издадена на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, което по същността си е законова делегация на правомощия на органите на законодателната власт към тези на съдебната власт.Но по отношение на чл.78,ал.5 от ГПК такова делегиране не е предвидено,поради което §2 от наредбата не следва да се прилага.Това е така, тъй като Висшият адвокатски съвет може да определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл.78, ал.5 от ГПК-аргумент от чл.15 от Закона за нормативните актове.Следователно, при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител не е ограничен до трикратния размер на адвокатския минимум.Жалбоподателят счита, че конкретното изпълнително дело не е спорно, не разкрива особена фактическа и правна сложност, всички действия се извършват от ЧСИ и адвокатското участие се свежда единствено до подаването на една бланкетна молба за образуване на делото с посочване на способа за изпълнение.Т.е налице е само образуване на изпълнително дело по смисъла на чл.10,ал.1 от Наредбата.Други действия той не извършва.Иска се отмяна на постановлението и намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя до предвидения в закона минимум, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г.Сочи се съдебна практика на ВКС в подкрепа на това становище. По делото не е постъпило писмено възражение от насрещната страна в законоустановения срок. В мотивите си по обжалваното действие, представени от ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, се обосновава становище за приложимост на §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който, в случаите по чл.78, ал.5 от ГПК, т.е когато заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност, съдът,респ. съдебният изпълнител, може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малък от трикратния минимум по наредбата.ЧСИ изчислява трикратния минимум при конкретния материален интерес от 945,08 лв на 450 лв- 100 лв при интерес до 1000 лв-чл.7, ал.2,,разделен на две-50 лв,умножен по 3=150 лв+3 по 100 лв за образуване на делото=300 лв, или общо 450 лв.В същото време, намирайки, че случаят не разкрива особена фактическа и правна сложност, намалява внесения от взискателя адвокатски хонорар от 400 на 350 лв. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Изпълнително дело №795/2012 г. по описа на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие Великотърновски окръжен съд, е образувано от взискателя „Л. С.” О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”Б. ш.” №18 срещу „Е.О.Б. П.” гр.В., с ЕИК *, с ново наименование „Е. П.” , въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№3448/2011 г. на Районен съд гр.В. за сумата 945,08 лв,представляващи направени по делото разноски.В приложеното към молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощно, дадено от взискателя на адв.Илчев-ВТАК е договорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.В молбата за образуване на делото на основание чл.79 от ГПК е направено от взискателя искане за събиране и на разноските по изпълнението.По изпълнителното дело е постъпило писмено възражение с дата 28.08.2012 г. от длъжника относно исканите от взискателя разноски, в което се твърди прекомерност на същите, поради това, че не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.Сочи се, че то по характера си не е спорно и че всички действия се извършват от ЧСИ.На практика упълномощеният адвокат е подал само молба за завеждане на делото с посочен в нея способ за изпълнение.Във възражението си длъжникът се позовава на практиката на ВКС по приложението на §2 от ДР на Наредба №1.Иска намаляването на адвокатския хонорар до минимума, който в случая според него е 100 лв. Съдът намира жалбата за основателна.Налице е хипотезата на чл.78,ал.5 от ГПК, при която съдът, респ. съдебният изпълнител, може да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер предвиден в Наредба №1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В случая е направено искане от взискателя за събиране на разноските по изпълнението и такива се дължат.Също така е направено обаче и искане от насрещната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение и присъждането му в по-нисък размер.Очевидно е, че конкретното изпълнително дело не разкрива особена фактическа и правна сложност.Участието на пълномощника на взискателя се свежда до подаването на молба за образуване на делото с посочване на способ за изпълнение.В този смисъл адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и несъответно на сложността на делото съгласно критериите на чл.78,ал.5 от ГПК.В тази насока преценката на ЧСИ за прекомерност е правилна и законосъобразна.Неправилно обаче е приложена разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.78,л.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да намали размера на платеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на спора.Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата и сочи, че размерът на присъденото адвокатско възнагражõение не може да бъде по-малък от минимално определения размер предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет.Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена въз основа на законова делегация, по силата на която органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.Не е предвидена обаче законова делегация, по силата на която същите тези органи да определят възнагражденията в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК.Следователно разпоредбата на §2 от ДР на Наредба №1, предвиждаща намаляването на адвокатското възнаграждение до неговия трикратен размер е неприложима в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК.Съдът, респ. съдебният изпълнител, не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждения до трикратния минимум, а може да намали този размер до регламентирания в наредбата минимум при наличие на основание за това.В този смисъл е и съдебната практика на ВКС: Определение №74/07.02.2011 г. по ч.гр.д.№46/2011 г. на IV г.о. ГК; Определение № 269/04.05.2011 г. по ч.гр.д.№155/2011 г. на IV г.о. ГК; Определение № 283/07.05.2009 г. по ч.т.д.№304/2009 г. на II т.о. ТК; Определение №91/21.10.2009 г. по т.д. №305/2009 г. на II т.о. ТК. И тъй като в настоящия случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до предвидения в наредбата минимум, който в случая е 150 лв / 100 лв за образуване на делото-чл.10 т.1 от наредбата и 50 лв за водене на делото съобразно посочения в чл.7,ал.2 материален интерес, в случая 945,08 лв-чл.10 т.2 от наредбата/. Предвид изложеното, обжалваното постановление следва да бъде изменено, като определеното с него адвокатско възнаграждение бъде намалено от 350 лв на 150 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Постановление от 18.09.2012 г. на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие Великотърновски окръжен съд, постановено по изп.д.№795 по описа на ЧСИ за 2012 г., като НАМАЛЯВА определеното с него адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на адвокат Николай Илчев, от 350 лв на 150 лв. Решението не р подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |