№ 208
гр. гр.Несебър, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 6300/30.11.2021 г. на „Й.Б.” ЕАД /с
предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК ********, чрез адвокат В.Н. от САК,
преупълномощен от А.С.И., със съдебен адрес: гр. **********, срещу М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, с която се иска от съда да приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 672,99 лева,
представляваща сбор от неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима
сума за мобилно устройство и неустойка /в размер на 124,98 лева/ по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него; законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.05.2021 г.
/чрез Български пощи/ до окончателното изплащане; за които вземания, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 272/30.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 844/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи
основателността на претенциите, като се прави разбивка на претендираните вземания
по основания, размери и периоди. Претендират се разноски за настоящото
производство и за заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адвокат Д. М. М. от АК – Бургас, с който се взима становище по
твърденията на ищцовото дружество, като се релевират подробни доводи за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищецът не е представил
доказателства за провеждане на процедура по уведомяване на ответника за
едностранното прекратяване на договора. Претендираната неустойка се оспорва с
твърдения за нищожност, като противоречаща на добрите нрави и справедливостта,
водеща до неоснователно обогатяване, както и на основание чл. 146 вр. чл. 143 от ЗЗП.
1
Оспорва се и валидността на договора, като сключен в нарушение на чл. 147а от ЗЗП.
Оспорват се представените от ищеца фактури по изложени съображения.
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба-становище вх. № 4766/07.06.2022 г., с която взима
становище по съществото на спора и по възраженията, изложени в отговора на
особения представител, поддържа исковата молба, като моли за присъждане на
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, ответникът се представлява от назначения
особен представител – адв. М. от БАК, който поддържа дадения отговор и моли за
отхвърляне на иска по изложените в него съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 844 по описа за 2021 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 272/30.06.2021 г. Последната е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си.
В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената
заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
Съществувалите облигационни отношения между страните по делото се
установяват от сключените между тях договори при общи условия /л. 12-34 от
приложеното по делото ЧГД № 212/2021 г. по описа на РС – Котел, прекратено и
изпратено по компетентност на РС – Несебър, образувано като ЧГД № 844 по описа за
2021 г./, а именно:
Договор за мобилни услуги, заявка № ********* от 12.02.2019 г. при общи
условия /ОУ/, съгласно който ищецът е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга по СИМ карта с телефонен номер **********, с избран
тарифен план Тотал 21,99, за срок от 12 месеца, срещу месечна абонаментна такса
в размер на 21,99 лева, ведно с декларация-съгласие на ответника от същата дата
за запознаване и съгласие с ОУ на оператора и ценова листа;
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер ********** от 09.05.2019 г., съгласно което ищецът е
предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга Тотал 49,99 за срок от 24
месеца, срещу месечна абонаментна такса в размер на 49,99 лева, както и
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black, сер. № *************, на цена с
абонаментния план от 165,96 лева, ведно с декларация-съгласие на ответника от
същата дата за запознаване и съгласие с ОУ на оператора и ценова листа;
Договор за лизинг от 09.05.2019 г. при ОУ за закупено устройство HUAWEI Y7
2019 Dual Black, сер. № *************, с погасителен план;
Съгласно оспорени от ответната страна фактури /л. 5-8 от делото/, ответникът е
ползвал електронни съобщителни услуги по посочените договори за предоставяне на
2
мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е фактурирал сумата в размер на 76,13
лева в периода от 20.04.2019 г. до 19.05.2019 г., включваща и лизингова вноска и
абонаментна такса; сумата в размер на 146,94 лева в периода от 20.05.2019 г. до
19.06.2019 г., включваща и лизингова вноска и абонаментна такса и предходни
задължения; сумата в размер на 200,75 лева в периода от 20.06.2019 г. до 19.07.2019 г.,
включваща и лизингова вноска и абонаментна такса и предходни задължения; сумата в
размер на 672,99 лева в периода от 20.08.2019 г. до 19.09.2019 г., включваща неустойка
за прекратяване на договора и пълния размер на оставащата сума за плащане по
договора за лизинг, ведно с предходните задължения.
При така установеното от фактическа страна, за съдът се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 92 от ЗЗД.
Анализът на така представените от ищеца писмени доказателства, обосновава
извода, че същите са годни да установят съществуването на твърдените от ищеца
задължения на ответника за ползвани електронни съобщителни услуги по посочените
договори за предоставяне на мобилни абонаментни услуги, за които ищецът е
фактурирал сумата в размер на 175,43 лева в периода от 20.04.2019 г. до 19.07.2019 г.
Представените договори съдържат подпис на ответника и изрични декларации-
съгласие с общите условия, при които са сключени и ценоразписа на услугите на
ищеца. В този смисъл, не може да бъде споделено възражението на особения
представител за нищожност на договорите, като сключени в противоречие с чл. 147а от
ЗЗП. Съгласно посочената клауза, при сключване на договор при ОУ, последните
обвързват потребителя, само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях,
като тежестта на доказване на тези факти се носи от търговеца. Съдът намира, че в
процесния случай, ищецът е провел успешно доказване досежно факта, че ответникът
се е съгласил с получените от него ОУ на оператора по оспорените договори, като
същите го обвързват.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията на особения представител за
отсъствие на доказателства по делото за спазване на процедурите по т. 31а, т. 69 и т.
150 от представените ОУ. Клаузата на т. 31а от ОУ дава неизчерпателна уредба на
средствата и начините, по които операторът се задължава да уведомява потребителя в
случай, че предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания, вкл. чрез
трети лица, и се явява неотносима, доколкото в случая вземанията са предмет на
съдебен спор. Що се касае до клаузите на т. 69 и 150 от ОУ, то първата регламентира
права на потребителя, а втората предвижда споровете между страните по
индивидуални договори да се решават чрез преговори и със съдействието на КРС.
Посочените клаузи не поставят в зависимост от настъпването на изрично определени
юридически факти изискуемостта на вземанията на оператора по договора, предвид
което и не могат да обосноват неоснователност на исковете, още повече, съдът намира
3
същите за неотносими към спорния предмет.
Видно от ангажираните от ищеца фактури, за процесния период от ответникът
са потребени мобилни услуги, възлизащи на общата сума от 186,80 лева с вкл. ДДС, а
именно – месечни абонаментни такси за предоставения от ищеца мобилен номер,
разговори/данни/съобщения/други такси и услуги, подробно разбити в три отделни
фактури. Противно на оплакванията на особения представител, съдът намира, че
представените по делото фактури отговарят на изискванията на чл. 8 и чл. 114 от ЗДДС
и чл. 78 от ППЗДДС за съставяне на първичен счетоводен документ – електронна
фактура. От друга страна, по делото не се представиха доказателства, същите да са
оспорени от ответника по реда на т. 31 от ОУ или за заплащане на претендираните
суми, нито такива обосноваващи настъпването на други правоизключващи,
правопогасяващи или правоотлагащи факти. По изложените съображения, съдът
намира предявения иск за главница за частично доказан по основание и размер в
посочената част и за сумата от 175,43 лева, предвид което и същият следва да бъде
уважен в тази част, като се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Относно претенциите за лизингови вноски:
Съгласно чл. 342, ал. 1 от ТЗ, с договора за лизинг, лизингодателят се задължава
да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
В процесния случай, от представените по делото договор за лизинг към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 09.05.2019 г., ОУ и
погасителен план, безспорно се установява възникването на облигационна връзка
между страните, по силата на която ищецът е предал за ползване на ответника мобилно
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black, сер. № *************, срещу договорени
лизингови цени, платими от ответника-лизингополучател на 23 равни месечни вноски.
Договорът съдържа изрична декларативна клауза относно реалното предаване на
вещта – чл. 4, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Съдът съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, че крайните падежи и
по договора са настъпили към настоящия момент, намира, че всички вноски по
лизингите са станали изискуеми към датата на обявяване настоящото дело за решаване
- 20.06.2021 г. Доказано по делото е и соченото основание за предсрочна изискуемост
на 20 лизингови вноски по договора към 20.07.2019 г., а именно – по чл. 12, ал. 2 от
ОУ при които е сключен договорът за лизинг – прекратяване на договора за мобилни
услуги с ответника. Съдът, намира за успешно проведено доказването на
прекратителното основание по т. 19б, б. „в“ вр. с т. 26 от ОУ от страна на ищеца, а
именно – неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете за това, независимо
от това дали фактически са получени фактурите за тях, за три последователни месеца в
периода от 20.04.2019 г. до 19.07.2019 г.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса и липсата на
представени от страна на ответника доказателства за изпълнение на паричните му
4
задължения за заплащане на лизинговите вноски, за съда се налага извод за
основателност и доказаност на претенцията на ищеца до пълния предявен размер от
87,17 лева – сбор от 3 месечни лизингови вноски, фактурирани от ищеца в периода
20.04.2019 г. – 19.07.2019 г., както и 20 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски,
начислени накуп на 20.07.2019 г., предвид което и искът с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 342 от ТЗ следва да бъде уважени изцяло,
като се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК.
Досежно претендираната неустойката съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза в индивидуалния
договора – Раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********** от 09.05.2019 г.,
като се претендират две неустойки. Първата - в размер на три такси и втората – в
размер на разликата между договорената цена по лизинга на мобилно устройство и
стандартната му цена в брой и без абонамент.
Както е посочено по-горе, съдът приема за надлежно доказано по делото
едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца, поради неизпълнение на
поети с договора от страна на ответника задължения. В този смисъл доказани по
основание се явяват претенциите за присъждане в полза на ищеца на договорните
неустойки.
С оглед съдържанието на неустоечните клаузи и съобразявайки възраженията на
особения представител и разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, съдът намира, че процесните клаузи за неустойка са действителни и
следва да бъдат зачетени.
Несъмнено ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДП на ЗЗП, комуто са предоставяни мобилни услуги, по бланков договор, сключен при
изначално и едностранно определени условия от страна на ищцовото дружество,
предвид което, по отношение на породилите се правоотношения приложения намира
уредбата на ЗЗП.
В случая неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на договора
до оставащия край на срока на договора, в размер на не повече от трикратния размер
на абонаментната такса, не е необосновано висока и изпълнява своите обезпечителни и
превантивни функции. Неизпълнението на поетите от страна на ответника задължения
по договорите е настъпило почти веднага след сключването им, като при положение че
5
търговецът се лишава от повече от 23 месечни абонаментни такси по всеки от
договорите, то неустойка в тежест на ответника в размер на три такси за не е
прекомерна.
С горните мотиви съдът намира, че фактическият състав на претенцията за
неустойка за предсрочно прекратяване по индивидуалния договор по вина на
потребителя е възникнал, като вземането в размер на 124,98 лева е доказано и по своя
размер и предявеният иск в тази част следва да бъде уважен.
Като действителна съдът преценява и неустоечната клауза за възстановяване от
страна на ответника на ползваната от него отстъпка от цената на лизингованото
устройство, като видно от раздел II от Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ********** от 09.05.2019 г.,
тази отстъпка е фиксирана от страните в размер на 413,94 лева и договорено
ползването при условията на договора, а именно – ползване на мобилна услуга по
предоставения и избран от ответника абонаментен план за договорения срок от 24
месеца. Доколкото с допълнителното споразумение се удостоверява предаването не
вещта на ответника, пазарната стойност към тази дата и размера на отстъпката, то
неизпълнението на ответника е законосъобразно скрепено със задължение за
обезщетяване на ищеца за разликата до действителната пазарна стойност на мобилното
устройство. Още повече, както бе отбелязано вече, ответникът е спрял да изпълнява
задълженията си по договора още през първия месец от действието му.
При това положение, се налага извод за основателност и доказаност по размер на
ищцовата претенция за неустойка в размер на 285,41 лева, представляваща разликата
между договорената цена по лизинга на мобилно устройство и стандартната му цена в
брой и без абонамент.
При извод за основателност изцяло на ищцовата претенция, следва
основателност и на искането за присъждане на законна лихва за забава върху
претендираната сума от 672,99 лева, от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съгласно представените доказателства по делото и списъка по чл. 80
от ГПК, а именно сума в размер на 860 лева, от които 385 лева – разноски в
заповедното производство /25 лева – държавна такса; 360 лева – адвокатско
възнаграждение/ и 475 лева – пред настоящия съд /25 лева – държавна такса; 150 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника; и 300 лева – адвокатско
възнаграждение/
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й.Б.” ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК ********, чрез адвокат В.Н. от САК,
преупълномощен от А.С.И., със съдебен адрес: гр. **********, срещу М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, че М. М. М., ЕГН
**********, дължи на „Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК
********, сумата от 672,99 /шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева - представляваща сбор от неплатени месечни абонаменти и използвани
услуги, дължима сума за мобилно устройство и по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** от 09.05.2019 г. и
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, а именно: 175,43 лева -
месечни абонаментни такси за предоставения от ищеца мобилен номер,
разговори/данни/съобщения/други такси и услуги, подробно разбити в три отделни
фактури в периода от 20.04.2019 г. до 19.07.2019 г.; 87,17 лева – сбор от 3 месечни
лизингови вноски, фактурирани от ищеца в периода 20.04.2019 г. – 19.07.2019 г., както
и 20 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени накуп на 20.07.2019 г.;
124,98 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на индивидуалния договор по вина
на потребителя в размер на до три абонаментни такси; 285,41 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на индивидуалния договор по вина на потребителя в размер
на разликата между договорената цена по лизинга на мобилно устройство и
стандартната му цена в брой и без абонамент; ведно със законната лихва върху
главницата от 672,99 лева, считано от 13.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Й.Б.” ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 475 /четиристотин седемдесет и пет/ лева – разноски в исковото производство,
както и сумата от 385 /триста осемдесет и пет / лева – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 844/2021 г. по описа на НРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7