Определение по дело №1308/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../       .08.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 15.08.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

               ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

като разгледа докладваното от председателя на състава

въззивно търговско дело № 1308 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 40219/05.06.2019 г. на М.И.К., гр. Варна, действаща чрез пълномощника си адв. д. к., срещу решение № 1978/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9841/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

    В жалбата си въззивницата М.И.К., обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в осъдителната му част. Изложено е, че същото е постановено при явно несъобразяване с тълкуването на ВКС относно кратката тригодишна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, дадено с Тълкувателно решение № 3/ 2011г. от 18.05.2012 г., от която дата следвало да се зачита и задължителната му сила. Жалбоподателката счита, че въпреки задължителната сила на посоченото решение, районният съд неправилно се е позовал в мотивите на обжалвания акт на съдебни решения от по-ранна дата, което намира за недопустимо с оглед извода на съда за предмета на производството. Като се позовава на даденото с тълкувателното решение определение за периодични плащания сочи, че на основание процесния договор за потребителски кредит от 27.07.2010 г. е съставен погасителен план, с предварително определени размери и падежи на плащанията, които отговарят на признаците за периодични плащания, породени от общ правопораждащ факт. Отделно от това, намира, че районният съд не е отчел течението на общата петгодишна давност по отношение на цялото вземане, която е започнала да тече още през 2010 г., предвид неплащането на дължимите вноски за период по-дълъг от 4 месеца, което се установявало и от приетата по делото ССчЕ. Претендира за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, считано от 01.01.2011г., поради което твърди, че към 01.01.2016 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност. Изложени са и аргументи във връзка с липсата на посочена цена по договора за цесия, като основание за неговата недействителност. Моли за отмяна на решението в частта, с която се признава за установено задължение до размер от 807,66 лева, отхвърляне на ищцовата претенция в цялост, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез адв. Росица Маврова, е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение следва да се потвърди, доколкото е постановено изцяло е в съответствие с трайната съдебната практика, че по отношение на всички компоненти на вземанията по един договор за кредит се прилага общата петгодишна давност. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е провел разграничение между връщане на заета сума на части съгласно погасителен план и периодични плащания. Допълва, че изплащането на части на заетата сума, ведно с договорено възнаграждение за услугата, е в полза на кредитополучателя, без това да променя характера и принадлежността на тези вноски като част от едно задължение. Излага още, че клаузата, предвиждаща предсрочна изискуемост е уговорена в полза на кредитора, от който зависи дали да се възползва от нея, или да изчака крайния срок на договора. Твърди, че за всяко закъсняло плащане процесният договор предвиждал лихва за забава, отделна от възнаградителната такава, което компенсирало неизправността на длъжника.  В тази връзка сочи, че видно от приетата по делото ССчЕ плащания били извършвани до 2015 г., а настъпването на предсрочната изискуемост било обусловено от достигането на нарочно изявление в този смисъл до длъжника. По отношение на оплакванията на жалбоподателката за липса на цена в цесионния договор, сочи, че макар да не е посочена обща цена на вземанията, то в Приложение № 1 към договора за всяко вземане била посочена единичната му цена. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

           Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на ВРС.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

    ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с № 40219/05.06.2019 г. на М.И.К., от гр. Варна, срещу решение № 1978/ 10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9841/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с което e прието за установено, че въззивницата дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че сумата от  807,66 (осемстотин и седем и 0,66) лева - главница по Договор за потребителски кредит от 27.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

   НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  30.10.2019 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

                                                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

    

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                                                                              2.