Р Е Ш
Е Н И Е
№………/26.11.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10687 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 110616 от 09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 50590/2018 г. на СРС,
159 състав, е осъдена Н.Ж. П. да заплати на „Т.С." ЕАД, по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 1739,10 лева за
доставена топлинна енергия за периода м.07.2015 г.- м.04.2017 г. и дялово
разпределение на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. "***********,
ателие № 4, аб. № 324991, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 01.08.2018 г., до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 321,37 лв., разноски в
производството, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 3242,66 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. -
м.06.2015 г., като погасен по давност, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 432,45 лв. за лихва за забава върху тази сума за периода
15.09.2015 г. - 23.11.2017 г. Ищецът „Т.С." ЕАД е осъден да заплати на Н.Ж.
П. 52,71 лева разноски.
Решението
е постановено при участние на трето лице- помагач на страната на ишеца- MX Е.
ООД, София.
Това
решение е обжалвано от двете страни по спора.
Ищецът обжалва
решението в отхвърлителните части по иска за главница-цена на доставена
топлинна енергия, и по иска за лихва за забава, с оплакване за неправилност на
решението в тези части поради неспазване на материалния закон, тъй като
следвало да се съобрази от съда, че предмет на иска за главницата е вземане а
по издадената обща фактура от31.08.2015 г. за периода м.05.2014-м.04.2015 г.,
изискуемостта на която настъпила на 15.09.2014 г. и се отнася за ТЕ за исковия
период и към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността не е изтекла.
Сочи и несъобразяване с приложимите към исковия период Общи условия на ищеца за
продажба на ТЕ за битови нужди на потребители в София от 2008 г. според които
върху неплатените в срок месечни задължения зе дължи лихва за забава след
изтичане на 30 дни от месеца, за който се дължи цената на топлинна енергия
/ТЕ/. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните
част, вкл. и в частта за разноските, като исковете се уважат в пълен размер,
прави и искане за разноски.
С писмен отговор по тази жалба чрез
пълномощник адв.Р.Р., ответницата оспорва същата.
Ответницата Н.Ж. П. чрез пълномощник адв.Р.Р.,
обжлава първоинстанционното решение в частите, в които исковете са били уважени, с
искане за отмяната му в обжалваните части и отхвърляне изцяло на исковете срещу
него. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в
следните насоки : първо, че неправилно и не в съответствие със събраните по
делото доказателства, СРС е приел, че ответницата е в облигационна връзка с
ищеца и имала качеството потребител на топлинна енергия /ТЕ/ , че не било доказано по делото как
ищецът формира исковата претенция за главница за цена на ТЕ и количеството
доставена ТЕ при липсата на доказателства за метрологична годност насредството
за измерване в абонатната станция, че не било доказано основание задължимост на
сума за услуга дялово разпределение и недопустимост на решението за тази сума
доколкото тя не била част от издадената заповед за изпълнение, оспорва и извода
за изпадане на ответника в забава. Претендират и разноските по делото.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД, не е представила писмен отговор по
въззивната жалба на ответницата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение се обжлава в цялост. Същото е валидно, и допустимо, тъй като е
постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав,
подписано е от съдията, разгледал делото при приключване на съдебното дирене и
устните състезания, решението има съдържанието по чл.236 от ГПК, и съдът се е
произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция по осъдителни
искове, които са предявени по общия ред, а не пореда на чл.422 от ГПК,
доколкото не са вследствие на заповедно производство по чл.410 от ГПК.
В мотивите на
обжалвания съдебен акт е изложен правен извод за частична основателност на
исковете за главница –цена на доставена ТЕ, и за услуга дялово разпределение, и
лихва за забава, формирани на преценка, че от събраните по делото доказателства,
се установява облигационна връзка между страните по делото за доставка на ТЕ, и
е доказан и размера на неплатените задължения в уважените размери. Така изложените мотиви на
атакуваното решение са ясни и последователни, както и са съответни на
постановения диспозитив.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Според оплакванията в жалбите,
спорно по делото има ли ответницата качеството потребител на ТЕ за исковия период,
и доказано ли е количеството потребена
ТЕ, дължимостта на сумата за услугата дялово разпределение и забавата, респ. погасени ли са по давност част
от исковите претенции.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат на следното : с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 199, том LXXII, дело № 15593/1992 г. Н.А.Д. и Е.А.Д.даряват на внучката си Н.Ж.
П.- ответника в настоящия процес, ателие № 4, на 6 етаж, вх**********, като
прехвърлителите Н.А.Д. и Е.А.Д.са запазили за себе си правото на ползване на
целия имот до края на живота си. Няма данни това вещно право на ползване на
прехвърлителите да е погасено или
прекратено в последствие, вкл. и в исковия период. За това жилище при
ищеца се води партида с аб. №№ *******, за доставената ТЕ за който аб. номер са
исковите претенции.
По отношение на това кое лице-голият собственик или
вещният ползвател, е потребител на ТЕ, въззивният съд намира, че вещният
ползвател, а не голият собственик, има качеството потребител на ТЕ по силата на
материалния закон – ЗЕ и ЗС, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване на правото на ползване, която императивна
материално правна норма въззивният съд
прилага, при преценката и на другата такава- чл.153 от ЗЕ, вр. § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./. Така ответницата като
притежател само на т.нар. „голата“ собственост върху топлоснабдения имот за исковия
период, няма качеството потребител на ТЕ, и същата не е потребител на ТЕ по
смисъла на закона и не дължи цената на ТЕ, на услугата дялово разпределение
съответно и лихва за забава върху дължимите главници, в размерите, в които тези
искове са били уважени с обжалваното решение на СРС.
При този извод за липсата на облигационно отношение между
ищеца и ответницата за исковия период относно ползване на ТЕ за процесното
жилище, исковете срещу нея за цена на ТЕ се явява недоказани и неоснователн и
подлежащ на отхвърляне. При този извод въззивният съд намира, че не следва да
обсъжда другите оплаквания по въззивната жалба на отвтеницата за
неоснователност на исковете. При липсата на главен дълг, неоснователен се явява
и обусловеният от него акцесорния иск за
лихви за забава върху дълга.
Поради несъвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните от ответницата части, в които
исковете са били уважени, се явява
неправилно и следва да се отмени, вкл. и относно разноските, които отвтеницата
е осъдена да плати на ищеца, и исковете да се отхвърлят като недоказани и
неоснователени изцяло. При този изход на спора, направените от ищеца разноски
остават в негова тежест, и същият дължи на ответницата още 47,29 лв. разноски
за първата инстанция / за разликата на 52,71лв. до общ размер доказани разноски
от 100лв./.
В обжалваните от ищеца части на
първоинстанционното решение, в които исковете са били частично отхвърлени,
решението като краен резултат се явява правилно, и следва да се потвърди, тъй
като не е налице задължение на ответницата за тези суми, поради липсата на облигационно
правоотношение между страните по спора.
По разноските за въззивната
инстанция : Предвид изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски
остават в негова тежест, тъй като жалбата на ищеца не се уважава. Въззивникът-
ответник има право на разноски съгласно чл.78, ал.3 от ГПК 34,78 лв. за платена
държавна такса съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 110616 от 09.05.2019
г., постановено по гр.д. № 50590/2018 г. на СРС, 159 състав, в частите, в които
са били уважени исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Н.Ж. П. и в частта за разноските
по чл. 78, ал. 1 ГПК за 321,37 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, ЕИК**********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Ж. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
заплащане на сумата от 1739,10 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.07.2015 г.- м.04.2017 г. и дялово разпределение
на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. "***********,
ателие № 4, аб. № 324991
ПОТВЪРДЖАВА решение № 110616 от 09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 50590/2018 г.
на СРС, 159 състав, в останалите части.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК**********, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на Н.Ж.
П., ЕГН **********, с горепосочени адреси, още 47,29 лв. разноски за първата инстанция , и 34,78 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участние на трето лице- помагач на ишеца- MX Е. ООД, гр.София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.