№ 27
гр. Пазарджик , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.Велинград,
обл.Пазарджик против НП № 13-32 от 27.08.2020 год. на начални отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“-Пловдив към ИАРА, с което на
основание чл.70 ал.1 от ЗРА и за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА е наложена
глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, а на основание чл.90 ал.1 от
ЗРА са отнети в полза на държавата въдици - 3 /три/ броя „дънни“, марка
„Те1есагр”360, както следва:
1.1 въдица с 4 /четири /секции,с два бр.единични куки към тях царевично
зърно с пластмасово топче и с макара марка „TECTONIC 5000“;
1.2 въдица с 4 /четири/ секции- бяло на цвят влакно ,с монтирани 3/три/броя
куки. макара марка „AVIATOR DMR 60“;
1.3 въдица с 5 /пет/ секции-синьо на цвят влакно, с монтирани 3 /три/ броя
куки и към тях царевично зърно с пластмасово топче, макара марка „АVIАТOR“.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на процесуална
и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, като се навеждат и
1
доводи за маловажност на случая, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна – АНО, не се явява лично, но постъпва писмено
становище от негов пълномощник – юрисконсулт, с което оспорва жалбата и се
излагат съображения за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира и
присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 31.05.2020г., в 15:40ч., на
баластриера „Ветрен дол”, находяща се в землището на с.Ветрен дол,
общ.Септември е извършвал любителски риболов с 3 /три/ броя въдици в работно
положение, през период на забрана за риболов поради размножаване на рибата,
съгласно чл.32. ал.1 и Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/ и Заповед № РД 09-350/15.04.2020г. на министъра на
земеделието, храните и горите. Уловената риба била от вида ’’Шаран”- 1 /един/
брой и е била върната обратно във водата, след установяването на нарушението.
Нарушението било установено от служители на ИАРА, сред които била св.
Надежда Христоскова – актосъставител. Всичко това според проверяващите
съставлявало нарушение на чл.32, ал.1 във вр. с Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от
ЗРА и във връзка със Заповед № РД 09-350/15.04.2020г. на министъра на
земеделието, храните и горите. Цитираната правна норма императивно разписва,
че „Във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни
организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1“, а т.18, б.“Г“
от въпросното приложение определя, че срокът на забраната във водни обекти,
намиращи се до 500 метра надморска височина е от 15 април до 31 май. От
цитираната министерска заповед пък, издадена на основание чл.32 ал.1 и ал.4 от
ЗРА, става ясно, че през периода на забраната е бил разрешен любителският
риболов в Област Пазарджик /виж т.ІV, предл.12/ в конкретни водни обекти, сред
2
които обаче не фигурира баластриера „Ветрен дол”.
По този повод против жалбоподателя бил съставен е АУАН, въз основа
на който било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
актосъставителя – св. Христоскова, както и от писмените доказателства, приети
по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
притежаващо активна легитимация да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място следва да се отбележи, че не е спорно по делото, че на
посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят Георгиев е извършвал
любителски риболов. Не е спорно и това, че в деня на извършването му е
действала забраната по чл.32, ал.1 във вр. с Приложение № 1, б. „Г”, т.18 от ЗРА.
Не е спорно също така, че водният обект, в който е извършван риболовът, не е
попадал сред изключенията в горецитираната министерска заповед, в които може
да се извършва любителски риболов и в периода на забраната.
Установява се обаче от неопроверганите твърдения на жалбоподателят във
въззивната жалба, че на въпросната дата той е бил в грешка, като е смятал, че е
отишъл да лови риба не на баластриера „Ветрен дол”, а на баластриера с.
„Лозен“, на която риболовът по време на забраната е бил разрешен именно с
посочената вече министерска заповед. Съдът не намери основания да не повярва
на тези твърдения, т.к. на първо място те не бяха опровергани като недостоверни
от страна на АНО, съобразно разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство. На второ място – тези твърдения на жалбоподателя са
абсолютно последователни от самото начало на започване на АНП. Първо той ги
е изразил като саморъчни възражения при съставянето на акта. След това ги е
доразвил в писмена молба /л.27 от делото/ от 02.06.2020г., т.е. два дни след
съставянето на акта, която изпратил до директора на ИАРА, в която подробно
изяснил причините да изпадне в грешка и е поискал снизхождение. Накрая
жалбоподателят е изложил същите твърдения и в жалбата против НП.
3
Та, от неговите твърдения става ясно, че той тръгнал от родния си
гр.Велинград с намерение да лови риба на баластриера „Лозен“, т.к. от други
риболовци научил, че там риболовът е разрешен. Пътувайки с колата си покрай
реката в землището между селата Варвара и Лозен, той в един момент видял
водоем и намиращи се там други риболовци, както и струпана баластра. Понеже
не познавал района и идвал на това място за първи път, а и нямало
обозначителни табели, той решил, че именно това е баластриера „Лозен“, след
което спрял и започнал да лови риба. Едва когато дошли проверяващите разбрал,
че се намира всъщност на баластриера „Ветрен дол”, а на баластриера „Лозен“,
която била на около 2-3 километра от нея.
При тази фактология, според настоящия съдебен състав, вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е несъставомерно от субективна
страна. Както е известно в правната теория и практика, по-голямата част от
административните нарушения, включително тези по ЗРА и в частност
описаното в обжалваното НП, са умишлени. Съобразно императивната
разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В конкретния случай обаче и с оглед неопроверганите твърдения на
жалбоподателя за причините да изпадне в грешка и да смята, че лови риба на
разрешен водоем, то не е налице нито пряк, нито евентуален умисъл у Георгиев
по смисъла на чл.11 от НК. Не може да се каже, че при него е налице и
непредпазливост под формата на самонадеяност или небрежност.
Щом никоя от възможните форми на вина не е налице то значи, че виновно
административно нарушение не е било извършено и поведението на
жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Като не е отчел всичко това и е
издал обжалваното НП, наказващият орган е нарушил материалния закон, което
прави постановлението му незаконосъобразно, респ. влече неговата отмяна.
Извън казаното до тук и дори въпросното нарушение на материални закон
да бъде игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се
изразява в това, че извършеното, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята явно незначителна степен на
4
обществена опасност, съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Съгласно чл.27 ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, а за маловажни случаи на административни нарушения, съгласно
чл. 28, б. "а" от същия закон, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН и ЗРА не съдържат легална дефиниция за маловажен случай, поради
което и предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
нормата на чл. 93, т. 9 НК, според която преценката за маловажност се извършва
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Следователно преценката за „маловажност“ трябва да се прави на база
фактическите данни във всеки конкретен случай предвид вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера
и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и фактите установени в съдебното производство, в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като
маловажно. В случая конкретното деяние, за което жалбоподателят е
санкциониран се изразява в нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА, извършено чрез
улов на риба в малко количество – 1 бр. шаран. Същият след извършената
проверка от контролните органи е бил върнат незабавно във водата, което сочи
на липса на реални вредни последици от нарушението. Като се изходи и от това,
че нарушението е било извършено в последния ден на забраната - 31.05.2020г.,
т.к. от следващия ден – 01.06.2020г. уловът е бил разрешен, както и че е
извършено в следобедните часове – 15:40 часа, т.е. по-малко от девет часа до
отпадане на забраната, а също и от обстоятелството, че такова нарушение
Георгиев върши за първи път, то неминуемо се налага извод, че е налице
5
изключително ниска степен на обществена опасност на деянието.
Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по
чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя или най-малкото
да изложи конкретни, а не декларативни мотиви, защо не прилага посочената
норма. Въпросната преценка с оглед разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН следва
да предхожда налагането на санкцията предвидена в закона. Като не е извършил
дължимата преценка наказващият орган е постановил акта си в противоречие с
приложимите разпоредби на материалния закон, което предпоставя и отмяната
му, в съответствие и с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк н. д. №
1/2005 г. на ВКС. Според него преценката на АНО за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретния случай, това е и
основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона.
При този изход от делото – отмяна на НП, не може да бъде удовлетворено
искането на процесуални представител на АНО за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото от страна на жалбоподателя или неговият пълномощник не бе
направено искане за присъждане на разноски, то съдът не може служебно да
направи това.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-32 от 27.08.2020 год. на начални отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“-Пловдив към ИАРА, с което на
Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.Велинград, обл.Пазарджик, на основание чл.70
ал.1 от ЗРА и за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА е наложена глоба в размер на
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, а на основание чл.90 ал.1 от ЗРА са отнети
в полза на държавата въдици - 3 /три/ броя „дънни“, марка „Те1есагр”360,
6
както следва:
1.1 въдица с 4 /четири /секции,с два бр.единични куки към тях царевично
зърно с пластмасово топче и с макара марка „TECTONIC 5000“;
1.2 въдица с 4 /четири/ секции- бяло на цвят влакно ,с монтирани
3/три/броя куки. макара марка „AVIATOR DMR 60“;
1.3 въдица с 5 /пет/ секции-синьо на цвят влакно, с монтирани 3 /три/
броя куки и към тях царевично зърно с пластмасово топче, макара марка
„АVIАТOR“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7