№ 329
гр. Ямбол, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:К. В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500432 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. Д. Д. от гр.***** чрез
пълномощника му адв.К.А., АК-Ямбол против решение № 434/19.09.2022 г., постановено по
гр.д.№ 1617/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е изменил размерът на
определената с решение № 3/27.04.2021 г. по гр.д.№ 138/2021 г. на Районен съд Средец
месечна издръжка, която въззивникът Д. се е задължил да изплаща на детето Д. С. Д. като
същата е увеличена от 180 лв. на 270 лв. месечно, считано от 16.06.2022 г., ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпването на правоизменящи
или правопогасяващи издръжката обстоятелства, платима на всяко пето число на съответния
месец, както и разноските по делото.
Иска се отмяна на този акт и отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен
и недоказан със съответните законни последици, а ако въпреки това бъде прието, че има
достатъчно основания да бъде изменен и увеличен размерът на дължимата издръжка от
ответника, то се желае да бъде коригиран размера съобразно данните по делото за
действителната нужда на детето и реалната възможност на ответника да заплаща дължимата
издръжка.
Счита се, че съдът е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано
решение, тъй като изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събрания по
делото доказателствен материал. ЯРС не е съобразил факта, че по делото е установено, че
ответника не реализира никакви доходи и по този начин не е установено какви са реалните
1
му възможности за престиране на това задължение. Всички възражения по въззивната жалба
въззивникът е подкрепил с подробни и конкретни доводи, включително и за това, че съдът
не е съобразил обстоятелството при разпределяне тежестта на издръжката върху двамата
родители, за това, че майката получава детски и минималния размер издръжка, който дължи
е 180 лв., съгласно чл.142 ал.2 от ГПК.
В законоустановения срок ищцата по делото Г. Ф. Д.а, в качеството на родител и
законен представител на детето Д. С. Д., ЕГН ********** е депозирала отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. С
израстването на всяко дете, нарастват неиминуемо всички разходи, свързани с дрехи, обувки
и храна. Освен това, ноторно известен е фактът за настъпилата инфлация в страната и
покачването на всички стоки и услуги в троен размер, средства за отопление, разходи за
транспорт и др. Установено е още от събраните по делото доказателства, че майката сама
отглежда детето си, че е безработна към настоящия момент, а липсват данни по делото,
ответникът да не е в съС.ие да реализира трудови доходи или да има задължения за
издръжка към други низходящи.
В съдебно заседание въззивникът чрез особения си представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява, а чрез
пълномощника си поддържа становището по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Г. Ф. М., в качеството й на
майка и законен представител на детето Д. С. Д. с ЕГН ********** С. Д. Д., негов баща за
увеличение на присъдената с решението по гр.дело № 138/2021 год. на РС Средец месечна
издръжка на детето от 180 лева на 270 лева. Твърденията са за изменение на обстоятелствата
– икономическата обстановка в страната, порастване на детето и необходимост за по-голяма
сума за издръжката му.
Ответникът чрез особения му представител е възразил, че липсват основания за
увеличение на издръжката, изминалия период от определяне на издръжката до нестоящия
иск не е толкова голям, както и че той не е в съС.ие да престира издръжка в искания от
ищцата размер. На ответника е бил назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от
ГПК /след залепване на уведомление книжата по делото не са получени/, тъй като при
връчване на съобщението за исковата молба, връчителят е отбелязал, че по сведение на
повторната му майка, той е в чужбина.
По делото пред първата инстанция е представено решение № 3/27.04.2021 г.,
постановено по гр.дело № 138/2021 г. по описа на Районен съд Средец, с което е прекратен
по взаимно съгласие бракът между Г. Ф. Д.а с ЕГН ********** и С. Д. Д., а след определяне
2
упражняването на родителските права по отношение на детето Д., е определена месечна
издръжка, дължима от бащата в размер 180 лв.
Във връзка с установяване доходите на страните, по делото са представени:
регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда" Ямбол за това, че ищцата е
регистрирана като безработно лице; справка от Агенция по вписванията за това, че на името
на ответника не са извършени вписвания, отбелязвания или заличавания от службите по
вписвания на територията на страната; както и справка за здравноосигурителен статус за
това, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права.
По искане на ищцата е бил разпитан свидетеля И.Н.Г., който ги познава с детето от 4
години, тъй като са съседи в с.******. Свидетелят не познавал лично бащата, който не
живеел със семейството, а доколкото му е известно бащата бил в чужбина и работил в
строителството. М. не работела, живеела само с детето и се грижила за него. Детето
посещавало детска градина, но ищцата искала да се мести в града, за да може детето да ходи
на училище.
При тези обстоятелства, районният съд е уважил иска като е завишил издръжката на
детето в претендирания размер като е приел, че е доказано изменението на обстоятелствата
като предпоставка за уважаване на иска.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може
да бъде изменена или прекратена. Въззивният съд приема, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които е определен размерът на издръжката за детето Д. в размер на 180
лв. Макар и неголям период от време да е изминал от момента на определяне на
първоначалната издръжка – постановяване на съдебното решение на 27.04.2021 г.,
завеждане на иска на 16.06.2022 г. и към настоящия момент, детето тогава е било на четири
години, а понастоящем е на пет и половина, което за дете на тази възраст е от значение във
връзка с неговото израстване. Безспорно е нараснала необходимостта на детето за облекло,
обувки и храна. Ноторно известна е и промяната в социално-икономическото положение на
страната, високата инфлация и затрудненията, които среща едно семейство при осигуряване
прехраната си, а в случая става въпрос и за самотноживееща майка, която сама отглежда
детето си /по сведение на свидетеля Господинов/.
Относно това дали е налице промяна във възможностите на родителите, дължащи
3
издръжка на малолетното си дете, преценката на съда не може да е пълноценна, тъй като
няма данни какво е било съС.ието им при постановяване на съдебното решение за
издръжката. Решението, както се посочи е за одобряване на споразумение по чл.51 от СК и
доказателства за доходите на страните не са обсъждани. От представените към момента
може да се направи извод, че ищцата е безработна, но не може да се направи такъв извод и
относно ответника. Данните за това, че за ответника няма записвания за притежавани
недвижими имоти, както и за прекъснатите му здравноосигурителни права не сочат, че
същият е безработен, но дори и да беше така задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно - на чл.143, ал.2 СК. Макар и да не са представени
писмени доказателства относно трудовия статус на ответника, налице са гласни
доказателства за това – свидетелските показания на Господинов, че ответникът работи в
чужбина в строителството, които не са опровергани по никакъв начин.
Правилна е преценката на районния съд относно основателността на иска, както и тази
относно размера, до който е завишена месечната издръжка на детето Д.. Съгласно чл.142,
ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на
лицето, което е дължи. Предвид установените по делото обстоятелства, съдът преценя, че
нуждите на детето и свързаните с това разходи следва да са в размер на 400 лева, като
разпределянето на месечната издръжка между родителите, следва да е за бащата 270 лв., а за
майката 130 лв. при положение, че същата единствено полага преките и непосредствени
грижи по отглеждането на детето. Възражението на въззивника относно това, че майката
получава детски надбавки и дължи минимален размер на издръжка от 177,50 лв., са
неоснователни. При определяне размера на дължимата от родителя за непълнолетното дете
издръжка не се включва размерът на получаваните детски надбавки за детето, а с
разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК е определен минималния размер издръжка на едно дете
като гаранция за неговото право на издръжка в минимален размер. Както се изложи по-горе,
ответникът е в трудоспособна възраст и липсват данни поради някакви причини да не е в
съС.ие да реализира трудови доходи или да има задължения за издръжка на други свои
низходящи.
С определения завишен размер на издръжката за детето от 270 лв. ще се осигурят
необходимите условия на живот, нужни за неговото развитие, като бащата следва да
заплаща месечна издръжка с 90 лв. вповече от определената вече.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивникът
следва да бъде осъден да заплати ДТ за въззивната жалба в размер 64,80 лв. и по сметката на
ЯОС сумата 150 лв. адвокатско възнаграждение за особения му представител пред
настоящата инстанция.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 434/19.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1617/2022 г.
4
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С. Д. Д. да заплати ДТ за въззивната жалба в размер 64,80 лв., по сметката
на ЯОС сумата 150 лв. адвокатско възнаграждение за особения му представител пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5