РЕШЕНИЕ №
гр.Никопол,
23.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НИКОПЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, в закрито заседание
на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
след като
разгледа докладваното от съдията Наумова гр.д№
318 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба вх. № 1818 от 19.08.2019 г. на ищеца по делото Ц.И.Г. ***, чрез адв. В.К. от
САК за допълване на решение №75/02.07.2020 г., постановено по горепосоченото
дело.
Твърди се, че съдът е пропуснал да се
произнесе по искането за законна лихва, претендирана за период от 02.01.2017г.
до 08.02.2019г., както и законна лихва за период от 08.02.2019г. до окончателно
изплащане на сумата.
Моли се съдът да допълни решението и
в частта за разноските, като освен присъдените разноски за адвокатски хонорар
се осъди ответника да заплати и направените разноски за д.т.
в размер на 4% от стойността на иска, в
размер на 1048.93лв.
В срока за
отговор, насрещната страна, Р.А.К., чрез адв.М.Начева от ВТАК, оспорва така заявените искания по основание и
размер.
Съдът прецени, че не е необходимо провеждане
на открито съдебно заседание.
По
отношение на претендираната неустойка и законна лихва:
Депозираната молба по чл. 250 от ГПК е
процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт в законния срок.Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на решението / влизането му в сила
страната може да иска неговото допълване, ако съдът не се е произнесъл по
цялото и искане. В случая не сме изправени пред такава хипотеза. Пред
настоящата инстанция не е била заявена претенция за установяване
дължимостта на процесната сума сочена в молбата за допълван, затова съдът не е
формирал свои правни изводи, съответно не ги е обективирал в диспозитива на
решението.
Съдът е приел, че е сезиран с
установителен иск, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д .
201/2019г. на НРС.
Със заявлението на Ц.И.Г. *** и издадената въз основа на него
заповед за изпълнение, е очертан предмета на спора по установителния иск по
чл.422 ГПК - за главница от 21 473лв. – частичен иск от общо задължение в
размер от 37 903.75лв., неустойка в размер на 4 580.90лв. от
02.01.2017г. до 08.02.2019г., ведно с лихва от 08.02.2019г. до изплащане на
вземането.
В срок заявителят Ц.И.Г. *** е предявил иска по чл.422 ГПК за
установяване на вземанията си, като видно от петитума
на ИМ, както и от т.4 от приложената по делото писмена молба на л.192 от
делото, представляваща становище в хода по същество, ищецът е предявил
установителния иск по чл.422 ГПК като частичен - за установяване на сума за
главница в размер на 21 473лв., като част от главницата.
Съдът е приел, че за сумата от
4 580.90лв., от 02.01.2017г. до 08.02.2019г., ведно с лихва от
08.02.2019г. до изплащане на вземането, не
е предявен иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 ГПК, при което на
основание чл.415, ал.5 ГПК, след влизане на постановеното по делото решение, заповедният съд е този, който е компетентен да
обезсили частично издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира, че кредиторът, който
претендира съществуването на вземането от един или повече длъжници, може да го
предяви чрез иск пред съд, независимо от това дали и как то е предявено в
заповедното производство и дали и каква част от вземането и срещу кои длъжници
и при какви условия е била издадена заповед за изпълнение. Никой и по никакъв начин
не може да бъде ограничен да предяви правото си чрез иск пред съд. Обема на
претендираното право, се определя от ищеца.
В случая, ищеца е предявил в петитума на исковата си
молба, частичен установителен иск по
чл.422 ГПК за главницата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, който иск е процесуално допустим.
Доколкото съдът не е сезиран с
претенция за сумата от 4 580.90лв., за периода от 02.01.2017г. до
08.02.2019г., ведно с лихва от 08.02.2019г. до изплащане на вземането, то не са налице основания за допълване на
решението, в частта за претендираната лихва, т.к. такова искане не е било
формулирано в исковата молба, цитирам:“ ……..Ви моля, да постановите решение, с
което да признаете вземането на ищцата против ответника за сумата от
21 473лв……“ Съдът не дължи произнасяне по искане, което не
е било заявено, или така да се каже, „по подразбиране“. Поради това искането на
основание чл.250 от ГПК се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
По отношение на разноските: Искането за изменение на решението в
частта относно разноските, като: „съдът осъди ответника да заплати
допълнително разноски в размер на 1048.93 лева , представляваща платени от ищеца суми в размер на 4% от стойността на
иска“ /, предвид начина, по който се претендира в исковата молба - чрез
осъдително искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се квалифицира
като искане с правно основание по чл.248 от ГПК.
Съгласно чл.248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В
случая решението е обжалваемо и е връчено на ищцовата страна на 27.07.2020 г.,
а молбата за изменение е подадена на 17.08.2020 г., т.е. след изтичане на ДВУСЕДМИЧНИЯТ
СРОК, предвиден в чл.248 от ГПК. Ето защо и само на това основание искането
следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
От друга следва да се отбележи, че ищеца е представил списък на разноските,
приложен на л.193 по делото, в който процесната сума за д.т. не е заявена за
присъждане.Присъдени в заповедното производство, суми не са част от вземането, и по същите съдът се произнася в исковото
производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК, в
зависимост от резултата по спора.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц.И.Г. *** с правно
основание по чл.250 от ГПК за
допълване на решение № 75/02.07.2020 г. по
гр.д. 318/2019 г. по описа на Никополски
районен съд като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата на Ц.И.Г. *** с правно основание
по чл.248 от ГПК за допълване на решение
№ 75/02.07.2020 г. по гр.д. 318/2019 г.
по описа на Никополски районен съд като
недопустима.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: