Решение по дело №423/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалбата на М. В. И. срещу бездействието на кмета на община Варна изразяващо се в това, че не е внесъл доклад по чл.129 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за одобряване на ПУП за имота 509 по плана на с.о. „Ален мак“ гр.Варна във връзка с решение № 2213/01.11.2010г. по адм. дело № 2331/2010г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на М. В. И. е отменено решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13, 14 октомври 2009г. на Общински съвет – община Варна за одобряване на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“ в частта на поземлен имот 509 в кв.41.

В жалбата и уточняващите молби на М. И. е отбелязано, че въпреки връщането на преписката на общинския съвет с цитираното съдебно решение, кметът на общината не е внесъл доклад за одобряване на ПУП в отменената от съда част, дори напротив общинската администрация е изисквала от М. И. сам да си внесе проект на план за застрояване и регулация за собствения си имот, който да бъде съобразен с първоначалния вид на плана за улична регулация, преди отмяната му в частта на имот 509, т.е. без да бъде зачетено съдебното решение.

Жалбоподателят иска кмета на общината да бъде осъден от съда да внесе необходимия по реда на чл.129 ал.1 от ЗУТ доклад за одобряване на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“ гр.Варна в частта на имот 509 във връзка с указанията на Варненския административен съд, дадени с решение № 2213/01.11.2010г. по адм. дело № 2331/2010г.

В писмено становище с.д. № 8555/13.06.2024г. М. И. иска от съда да разпореди на кмета да възложи на общинската администрация разработване на частично изменение на уличната регулация, граничеща с имот 509 в с.о. „Ален мак“, така както е дадено в указанията на решение №2213 от 2010г. по адм.дело № 2331/2010г. на Административен съд гр.Варна.

Ответникът – кметът на община Варна в писмо с.д. № 6974/16.05.2024г. изразява становище, че бездействието му да внесе доклад в общинския съвет за одобряване на ПУП-ПРЗ не представлява административен акт във формата на мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), нито представлява фактическо бездействие по чл.256 ал.1 от АПК. Смята, че задължението на кмета на общината по чл.129 ал.1 от ЗУТ предполага изпълнение на правно действие, явяващо се процедурен акт по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК. Подчертава, че имотът на жалбоподателя е неурегулиран и затова за него е необходимо одобряване на план по реда на чл.124а ал.2 и ал.5 от ЗУТ – по искане и за сметка на собственика на имота. Сочи, че М. И. е подал молба вх.№ УТ01-М-13/07.11.2011г. до кмета на район „Приморски“ гр.Варна и заявление с вх.№ АУ036604Прс искане да бъде допуснато изработването на подробен устройствен план (ПУП) за собствения му [имот номер], находящ се в с.о. „Ален мак“. Във връзка с това заявление на М. И. е била издадена заповед № 078/22.02.2013г. на главния архитект на община Варна за допускане за изработване на план за регулация и застрояване (ПРЗ) за поземлен имот (ПИ) *****.509. Този проект на М. И. за ПУП-ПРЗ за неговия имот не е бил приет, предвид уважаването на възраженията срещу него в решение по т.16 от протокол №31/ 23-24 юли 2013г. от заседание на ЕСУТ. След изменението и допълването на проекта за ПУП-ПРЗ, представено от М. И., същия отново е бил върнат на вносителя му за промяна и прецизиране с решение по т.11 от протокол № 15/20-21 май 2014г. на ЕСУТ. Ответникът подчертава, че след 2014г. жалбоподателят не е внасял отново проект за ПРЗ за своя имот. Изтъкнато е, че при подета инициатива на собственика на имота за изготвяне на ПУП-ПРЗ, кметът на общината не би могъл да направи същото за имот 509, защото това би било нарушение на чл.27 ал.2 т.1 и т.2 от АПК. Иска се отхвърляне на оспорването.

Съдът като взе предвид оплакванията и исканията на М. И. и като съобрази документите в административната преписка и тези представени в хода на съдебното производство, установи следното от фактическа и правна страна:

С решение №2213/01.11.2010г., постановено по административно дело № 2331/2010г. по описа на Варненския административен съд е било отменено решение № 1732-13 по протокол № 17/13-14 октомври 2009г. на Общински съвет гр.Варна, повторно прието с решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009г. на Общински съвет – Варна за одобряване на подробен устройствен план (ПУП) – план за улична регулация (ПУР) на с.о. „Ален мак“ в частта на имот 509 в кв.41. Видно от представения заверен препис съдебното решение е влязло в законна сила на 01.11.2010г. Съдът е приел, че процесния имот е останал неурегулиран в плана, поради което плана в частта на имот 509 е такъв по чл.16 ал.7 от ЗУТ – план за улична регулация, с който се урегулират само улици, но не и частни имоти. Съдът е приел плана за незаконосъобразен, защото с него е било предвидено отнемане на площ от имота на М. И., вследствие на което той да стане 495 кв.м, което е под минимума от 600 кв.м за проектиране по чл.19 ал.1 т.3 от ЗУТ. Във връзка с връщането на преписката за ново разглеждане от административния орган, в цитираното съдебно решение е отбелязано, че бъдещото проектиране на имот 509 трябва да бъде извършено по реда на чл.17 ал.1 от ЗУТ – като регулационните граници съвпаднат с имотните и площта от 600 кв.м се запази. Съдът е подчертал, че от имота на М. И. изобщо не следва да се отнемат площи за улица. В съдебното решение е указано, че при новото произнасяне на административния орган, улиците, граничещи с имот 509 трябва да бъдат проектирани така, че да не се отнема площ от имота. Посочено е, че двете граничещи улици с имот 509 могат да бъдат проектирани без тротоар от едната страна, което е допустимо по аргумент на противното от чл.80 ал.3 от ЗУТ. Съдът е указал на административния орган, че ширината от 6 м на пътното платно на източната улица би могла да се запази, докато пътното платно на северната улица би могло да се намали на 4.5 м в съответствие с чл.80 ал.2 от ЗУТ. Обърнато е внимание, че план за улична регулация по чл.16 ал.7 от ЗУТ се одобрява по реда на чл.129 ал.1 от ЗУТ.

Действително, през 2010г. за селищно образование „Ален мак“ е действал околовръстен полигон по отменения Закона за териториално и селищно устройство, какъвто не съществува в действащия Закон за устройство на територията. С приемането на Общия устройствен план на община Варна през 2012г., територията на с.о. „Ален мак“ се включва в строителните граници на гр.Варна и става градска/урбанизирана територия, съгласно определението по §5 т.6 от ДР на ЗУТ, според което „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Видно от определението, дадено в §1 т.2 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, „граница на урбанизирана територия“ е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон. Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗУТ относно видовете територии, урбанизирани територии са населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания. Според §1 т.21 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър, "неурбанизирани територии" са землища и част от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и на селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. По аргумент на обратното, селищното образование е урбанизирана територия.

Твърде остаряло и противоречащо на останалите законови разпоредби, касаещи селищните образования е определението, дадено в чл.3 ал.4 от Закона за административно-териториално устройство на Република България - ДВ, бр. 154 от 1998 г., според което „селищните образувания“ са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.

С уведомително писмо вх.№ ОС-11-9302/23 от 25.01.2011г., процесуалният представител на Общински съвет – Варна е уведомил председателя на общинския съвет за постановеното решение по адм. дело № 2331/2010г. на Варненския административен съд.

Със заявление рег.№ ОС14000552ВН от 17.04.2014г. и с повторно от 05.08.2014г., М. И. е поискало от община Варна да изпълни съдебното решение по адм. дело № 2331/2010г.

С писмо рег.№ АУ036604ПР_011ВН от 09.07.2014г., председателя на постоянната комисия „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на община Варна и населените места“ към Общински съвет – Варна, в което уверява, че преписката е била изпратена до директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ и главния архитект на община Варна за изпълнение на цитираното съдебно решение, касаещо имот 509. Видно от извадка от деловодната система на община Варна (стр.156 и стр. 159 от делото), писмото е било прието за изпълнение на 15.07.2014г.

Според писмо рег.№ ОС14000910ВН_002ВН от 25.08.2014г., директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ (АГУП) при община Варна уведомява М. И., че за да се възложи изработването на нов план за улична регулация за територията на с.о. „Ален мак“ следва всички съдебни решения, с които се отменят части от него да влязат в сила. Изтъкнато е, че единично решение само по отношение на един имот не може да бъде взето, защото ще наруши чл.6 от АПК и чл.108 ал.5 от ЗУТ.

В писмо изх.№ ОС14000910ВН_003ВН от 26.08.2014г. (с копие до М. И.), директорът на дирекция „АГУП“ при община Варна сочи, че проектът за ПУП-ПРЗ за имота на М. И. е в нарушение на чл.80 ал.3 от ЗУТ, тъй като предвижда улицата да бъде без тротоар. По отношение изпълнението на визираното съдебно решение на Варненския административен съд, е отговорено в писмото, че трябва всички заведени съдебни дела да приключат и чак тогава общинския съвет да вземе решение за изработване на план за улична регулация, за да може да бъде спазен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и изискването за целесъобразност по чл.108 ал.5 от ЗУТ.

Председателя на постоянна комисия „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места“ към Общински съвет – Варна с писмо изх.№ ОС14001063ВН_001ВН от 13.12.2014г. е указал на главния архитект на общината да изпълни решение №2213 на Варненския административен съд като част от общото възлагане на корекция на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“ вземайки предвид решението на постоянната комисия „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на общината и населените места“ при Общински съвет – Варна по протокол №30/27.05.2014г. за общо възлагане на корекция на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“.

Главният архитект на община Варна в свое писмо изх.№ ОС 14001063ВН_002ВН от 13.01.2015г. до главния архитект на район „Приморски“ при община Варна е препратил жалбата на М. И. относно процедура по изготвяне и одобряване на ПУР за с.о. „Ален мак“ в частта на имот с [идентификатор].

В преписката е налично писмо на областния управител на област Варна изх.№ РД-15-9400-168/1 от 11.05.2015г. (с копие до М. И.) във връзка с изпълнението на решение № 2213/01.11.2010г. на Варненския административен съд по адм. дело № 2331/2010г., с което се иска информация на какъв етап е неговото отразяване в ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“. Изпратен е отговор от председателя на Общински съвет – Варна с изх.№ 0015000548ВН_003ВН от 03.06.2015г. (с копие до М. И.), в който се казва, че се прави анализ на съдебните решение и ще бъде възложено изготвянето на ПУР за с.о. „Ален мак“ със средства от общинския бюджет. Уточнено е, че не би могло да се спази всяко съдебно решение, защото по този начин щял да се наруши принципа на целесъобразност по чл.108 ал.5 от ЗУТ. Относно представения от М. И. проект за ПРЗ за имот 509 е посочено, че с него се засягат съседни имоти, поради което не може да бъде одобрен.

Със заявление вх.№ ОС14000910ВН_004ВН/03.11.2015г., М. И. е поискал от главния архитект на община Варна информация относно дейността на общинския съвет за изработване на ПУП-ПУР за с.о. „Ален мак“ във връзка с отменените от съда решения на общинския съвет.

Главният архитект на община Варна е отправил писмо до М. И. с рег.№ ОС14000910ВН_005ВН/11.11.2015г., в което го информира, че в бюджетната програма на община Варна за 2016г. е включена обществена поръчка за възлагане на „Изработване на ПУП-ПУР на частите от с.о. „Ален мак“ и с.о. „Боровец-юг“ по влезли в сила съдебни решения.

От писмо на директора на общинско предприятие „Инвестиционна политика“ при община Варна с рег.№ ОП16004377ИП/18.10.2016г. (с копие до М. И.) става ясно, че към 18.10.2016г. в деловодството на ОП „Инвестиционна политика“, отдел „Обществени поръчки“ няма входирано възлагателно писмо за избор на изпълнител за изработване на подробен устройствен план за [имот номер], находящ се в с.о. „Ален мак“. Отбелязано е, че община Варна има сключено рамково споразумение №РД16021209ВН/30.09.2016г. с десет потенциални изпълнители за обособена позиция №3 „Устройствено проектиране за нуждите на община Варна“.

В писмо рег.№ РД16021816ВН_003ВН/24.10.2016г. на началника на отдел „Кадастър и регулация“ при община Варна (с копие до М. И.) е казано, че в програмата на община Варна 2016-2017г. са предвидени средства за възлагане и изработване на ПУП-ПУР за частите от селищно образование „Ален мак“ гр.Варна по влезлите в сила съдебни решения. Но процедурата все още не е започнала, защото се изчаква сключване на рамково споразумение, въпреки, че в предходно писмо от 18.10.2016г. на директора на ОП „Инвестиционна политика“ е заявено, че има такова сключено на 30.09.2016г.

На 05.04.2022г. М. И. е изпратил сигнал до кмета на община Варна за изпълнение на задължението му по чл.44 ал.1 т.7 и т.13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) – да организира изпълнението на актовете на общинския съвет и да възлага и разрешава изработването на устройствени планове. Поискано е от кмета на общината незабавно да разреши в рамките на своята компетентност проблема за уличната регулация на имот 509 в с.о. „Ален мак“.

По делото са приложени възлагателно писмо от община Варна и други писма от общинската администрация включително писмо рег.№ ПНО21000317ВН_001ВН от 01.10.2021г., директорът на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при община Варна, от които става ясно, че е била издадена заповед № 434/08.08.2016г. на кмета на район „Приморски“ за премахване на незаконен строеж „масивна едноетажна постройка и масивна ограда“ в имота на М. И..

Със заявление рег.№ РД21-9400-334/21 от 18.10.2022г. М. И. отново е потърсил съдействие от областния управител на област Варна във връзка с неизпълнението от страна на кмета на община Варна на задължението му по чл. 44 ал.1 т.13, т.16 и т.18 и чл.45 от ЗМСМА. Областният управител на област Варна в свое писмо изх.№ РД-21-9400-334/22 от 25 октомври 2022г. е поискал от кмета на община Варна в 10-дневен срок да уведоми дали е изпълнил задълженията си по чл.44 ал.1 т.13, т.15 и т.18 от ЗМСМА.

М. И. е потърсил съдействие от областния управител на област Варна с няколко писма, едно от които вх.№ РД-21-9400-334/16 от 15.09.2022г. В резултат на извършените от областния управител проверки е постъпило и писмо от директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ при община Варна с рег.№ ОК14000910ВН_017ВН от 07.11.2022г., от което се разбира, че общинската администрация смества процедурата за изработване и одобрение на ПУР на с.о. „Ален мак“ във връзка с върната от съда преписка за ново произнасяне по отношение на имот 509 с процедура по изготвяне и одобрение на ПУП-ПРЗ за имот 509. В писмото е обяснено, че след като веднъж общинската администрация е приела ПУР за селищното образование, макар и той да е отменен от съда по отношение на имот 509, ангажиментът на общинската администрация е отпаднал и остава задължението на собственика на имота да поиска одобряване на ПРЗ.

Във връзка с проверка на Икономическа полиция“ е изпратено писмо рег. № РД22000400ВН_003ВН от 24.01.2022г. на директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване“, в което отново личи, че се смесват двете процедури: тази по одобряване на план за улична регулация в частта на имота на жалбоподателя в съответствие със задължителните указания по тълкувани и прилагане на закона, дадени във влязлото в сила съдебно решение и процедурата по разрешаване изработването и одобряване на ПРЗ за имот 509, която се извършва от името и за сметка на собственика.

С разпореждане по административно дело № 1191/2022г. на Варненския административен съд е оставено без уважение искането на М. И. за налагане на глоба на кмета на община Варна по реда на чл.304 от АПК, защото съдът е приел, че за неизпълнението на решение №2213/2010г. по адм.дело № 2331/2010г. носи отговорност общинския съвет, а не кмета, защото процесния ПУП-ПУР е бил одобрен от Общински съвет – Варна и съдът е върнал преписката за ново произнасяне, именно на този административен орган.

Жалбоподателят е отправил няколко молби с рег.№ ОС14000910ВН_019ВН от 06.12.2022г., с рег.№ ОС14000910ВН_018ВН от 07.11.2022г., с рег.№ ОС14000010ВН_022ВН от 13.12.2022г. до председателя на Общински съвет – Варна, в които е поискал съдействие за изпълнение на цитираното съдебно решение във връзка с изготвяне на ПУР за имот 509. Същите са препратени от Общинския съвет до директора на дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при община Варна, видно от писмо рег.№ ОС14000910ВН_023ВН от 14.12.2022г.

Отново с молба от 05.01.2023г. жалбоподателят е подканил общинската администрация да изпълни съдебното решение за неговия имот. Получил е отговор от 19.01.2023г., в който обаче липсва посочване на конкретни действия за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Жалбоподателят отново е поискал съдействие от председателя на общинския съвет с писмо от 20.01.2023г.

На 11.09.2023г. и на 12.09.2023г. с две отделни писма, М. И. отново е сезирал общинския съвет за промяна на ПУР на с.о. „Ален мак“ по отношение на неговия имот във връзка с решение № 2213/01.11.2010г. на Административен съд гр.Варна по адм. дело № 2331/2010г.

В резултат на писмо от М. И. до Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към Народното събрание, нейният председател е отправил на 29.09.2023г. писмо до кмета на община Варна за изпълнение на процесното съдебно решение.

Вместо това, от писмо на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при община Варна става ясно, че е била издадена заповед № 434/08.08.2016г. на кмета на район „Приморски“ за премахване на находящата се в имот 509 масивна едноетажна постройка и масивна ограда.

Последвала е безрезултатна кореспонденция между директора на дирекция „АГУП“ при община Варна с главния архитект на район „Приморски“ в две писма от 09.11.2023г. и 10.11.2023г. От отговора на главния архитект на район „Приморски“ е видно, че въпросът от изменение на ПУР на с.о. „Ален мак“ е изместен към одобряване на ПРЗ за имот 509.

С писмо до председателя на Общински съвет – Варна рег.№ ОС24000178ВН/12.03.2024г., М. И. е поискал информация относно неизпълнено от кмета на община Варна възлагателно писмо до него във връзка с изготвянето на ПУР за с.о. „Ален мак“. Председателят на общинския съвет му е отговорил с писмо рег.№ ОС24000178ВН_001ВН от 25.03.2024г., в което му съобщава, че писмото на председателя на ПК „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места“ с рег.№ ОК14001063ВН_001ВН/13.12.2014г. до главния архитект на община Варна с приложеното копие от съдебното решение по адм. дело № 2331/2010г. на Варненския административен съд представлява уведомление до общинската администрация за необходимостта от предприемане на действия по преработването на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“ в частта на имот 509 съобразно указанията дадени от съда. В действителност, видно от текста на писмото (стр. 122 гръб от делото) е отбелязано, че изпълнението на решение № 2213 на Варненския административен съд трябва да бъде част от общото възлагане на корекция на ПУП-ПУР на с.о. „Ален мак“.

Преписката завършва с писмо на кмета на община Варна с рег.№ ОС14000910ВН_036ВН от 31.01.2024г., в което е обяснено, че за да може да бъде променен плана на уличната регулация трябва всички съдебни решения по неговото обжалване да са влезли в сила. Отбелязано е, че с Общия устройствен план на община Варна от 2012г., с.о. „Ален мак“ от вилна зона е влязло в строителните граници на гр.Варна и се налага прилагането на други норми за проектиране при изработването на подробни устройствени планове. Посочено е, че собственика на имот 509 може да поиска одобряване на ПУП-ПРЗ, като е заявено, че вече внесения такъв засяга съседни имоти и техните собственици са възразили. Заявено е, че кметът на общината не може да инициира приемане и одобряване на ПРЗ за частен имот.

В обобщение, за с.о. „Ален мак“ е бил приет план за улична регулация по тогава действащата разпоредба на чл.16 ал.7 от ЗУТ (сегашен чл.16а от ЗУТ – ДВ бр. 13 от 2017г.) с решение № 1732-13 по протокол № 17 от 13-14 октомври 2009г. на Общински съвет – Варна, който е предвиждал намаляване на площта на имот 509 - собственост на жалбоподателя от 600 кв.м на 495 кв.м, което според влязло в сила решение на Варненския административен съд, постановено по адм. дело № 2331/2010г. е в противоречие с чл.19 ал.1 т.3 от ЗУТ. Административният акт е отменен от съда в частта на имот 509 и преписката е върната на Общински съвет – Варна за ново произнасяне. През 2012г. с приемането на Общия устройствен план на община Варна, с.о. „Ален мак“ е включено в урбанизираната територия на гр.Варна. До датата на подаване на жалбата на М. И., съдебното решение не е изпълнено и липсва одобрен план за улична регулация в частта на имот 509 в с.о. „Ален мак“. За същия имот няма одобрен план за регулация и застрояване.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни заключения:

Съгласно чл.256 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно ал.2 на чл.256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В конкретния случай, съдът счита, че е приложима хипотезата на ал.1 на чл.256 от АПК, тъй като задължението на кмета на община Варна произтича пряко от чл.129 ал.1 от ЗУТ, според чиято разпоредба изисква той да внесе в общинския съвет доклад за одобряване на съответния подробен устройствен план. След внасяне на доклада на кмета на общината, проектът за подробен устройствен план следва да бъде приет и от експертния съвет по устройство на територията и едва след това планът може да бъде одобрен с решение на общинския съвет. Поради факта, че задължението на кмета на общината произтича пряко от нормата на чл.129 ал.1 от ЗУТ, бездействието на административния орган може да бъде оспорено безсрочно.

Неоснователно е твърдението на ответника, че внасянето на доклад по чл.129 ал.1 от ЗУТ е юридическо, а не фактическо действие. Самият доклад по цитираната разпоредба няма самостоятелно правно значение и не подлежи на самостоятелно обжалване според чл.64 от АПК, т.е. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от АПК. Същият е фактическо действие и не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК, тъй като е част от производството (сложния фактически състав) по изготвяне, приемане и одобряване на подробен устройствен план.

Неправилно е схващането на административния орган, че вместо да бъде одобрен отново план за улична регулация в частта на имот 509 трябва неговия собственик да поиска одобряване на план за регулация и застрояване. Напълно необоснован и незаконосъобразен е аргумента на ответника, че изменението на ПУР на с.о. „Ален мак“ може да бъде извършено само при влизане в сила на всички решения по неговите обжалвания, още повече, че от 2009г. (първоначалното приемане на ПУР на с.о. „Ален чак“) до 2024г. (годината на образуване на настоящото съдебно производство) са минали 15 години, което е предостатъчен срок решенията по административните дела във връзка с обжалването на процесния подробен устройствен план да са влезли в сила, предвид бързината на административното производство.

Вместо да изпълни задължението си по чл.129 ал.1 от ЗУТ, кметът на общината е предизвикал производство по премахване на незаконен строеж в имота на жалбоподателя, което представлява нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и нарушение на принципите по чл.2 от Закона за администрацията, тъй като незаконността на строежа е била свързана с липсата на регулационен план за имота.

Следователно, налице е неоснователно бездействие на кмета на община Варна по смисъла на чл.256 ал.1 от АПК, изразяващо се в невнасяне на доклад по чл.129 ал.1 от ЗУТ за одобряване на план за улична регулация на с.о. „Ален мак“ в частта на имот ******.509, предвид отмяната на плана в тази част с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира за необходимо да разясни по-подробно изпълнението на решение № 2213/01.11.2010г. по адм. дело № 2331/2010г. по описа на Варненския административен съд.

На първо място, следва да се подчертае, че е безспорен факта относно това, че процесния план е бил такъв по чл.16 ал.7 от ЗУТ (сегашен чл.16а от ЗУТ), т.е. с него са били урегулирани само улици и границите на имотите към улици, но не и вътрешните имотни граници на частните имоти, т.е. имот 509 е останал неурегулиран с процесния план. След като планът за улична регулация на с.о. „Ален мак“ е бил по чл.16 ал.7 от ЗУТ (сегашен чл.16а от ЗУТ) означава, че той няма прехвърлително действие, каквото има планът по чл.16 ал.1 от ЗУТ, който е план за регулация и застрояване. Тоест, при влизане в сила на план за улична регулация, общината трябва да проведе отчуждително производство по реда на чл. 205 т.1 до чл.209 от ЗУТ и да обезщети по реда на чл. 210 от ЗУТ собствениците на имоти (включително М. И.), от чиято територия се отнемат площи за улица.

Внушенията на общинската администрация към собственика на имот 509, целящи да го принудят да поиска одобряване на ПРЗ, който да е съобразен с предвижданията на отменения по отношение на неговия имот ПУР, водят до опит за незаконосъобразно заобикаляне на отчуждителното производство за частите, които се отнемат за улица и резултатът ще бъде лишаване на М. И. от обезщетение по чл.210 от ЗУТ.

Задължително е правилото, че цитираното съдебно решение има сила по отношение на всички в т.ч. на кмета на община Варна, съгласно чл.177 ал.1 изр.2 от АПК, тъй като с него е бил отменен ПУР на с.о. „Ален мак“ в частта на имот 509.

За да се избегне опасността, новият административен акт по одобряване на ПУР по отношение на имот 509 да бъде нищожен по смисъла на чл. 177 ал.2 от АПК, съдът смята, че следва да разясни пределите на силата на присъдено нещо на контролно-отменителните съдебни решения по административни дела, каквото е постановеното по адм. дело № 2331/2010г. по описа на Варненския административен съд.

Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2010г. гласи: „Не се смятат нито за признати, нито за отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без срещу това да се прави отвод за пресъдено нещо.
Именно обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение при отвод за пресъдено нещо – т.е. тъждествен ли е въпросът, който се поставя пред съда / или друг орган/, с въпроса, който вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Отводът за пресъдено нещо предпоставя тъждество на страните и на предмета, а в конкретния случай ни интересува само предметното /или обективното/ тъждество. За да е налице такова тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. В процесните случаи не само са издадени различни административни актове, но и същите касаят възникнали в различно време правоотношения по повод внос на определени стоки. Изключено е тъждеството по делата, когато с новото установяване се търси друг период от живота на правото, различен от този, за който вече е налице сила на пресъдено нещо. Затова същността на силата на пресъдено нещо е свързана със защитната функция на процеса спрямо материалното право, засегнато от правния спор и задължението на страните да го преустановят, но по точно определените от съдебното решение параметри.“.

В монографията на В. Р. озаглавена „Предмет на силата на пресъдено нещо на решенията по същество при съдебно оспорване на административни актове“, е казано, че: „Единствената особеност, за която трябва да се държи сметка, е, че предметът на СПН, породена от контролно-отменителните решения, се ограничава само до действителността или недействителността на издадения от административния орган и оспорения пред съда административен акт…“. Иначе казано, предметът на силата на присъдено нещо на контролно-отменителното решение по административно дело №2331/2010г. на Варненския административен съд се свежда до постановената от него недействителност/незаконосъобразност на решение №1732-13 по протокол № 17/13-14 октомври 2009г. на Общински съвет – Варна в частта на имот 509. Ще е изключено тъждеството между отменение акт и новия, тъй като при новото произнасяне ще се търси друг период от живота на правото, различен от този, за който вече е налице сила на пресъдено нещо, предвид факта, че с.о. „Ален мак“ е включено в урбанизираната територия (в строителните граници) на гр. Варна с Общия устройствен план, приет през 2012г.

С оглед именно на факта, че към настоящия момент селищно образование „Ален мак“ е урбанизирана територия на гр.Варна, за площта на имота на жалбоподателя ще важи чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ. Ответникът, обаче, трябва да има предвид правилото, че положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, т.е. при новото изготвяне на плана не може да се предвиди отнемане от площта на имот 509 повече от 105 кв.м по предходните предвиждания на плана, т.е. площта му не може да бъде по-малка от 495 кв.м, каквато е следвало да бъде по отменения план.

В случай, че с новата разработка се предвижда отнемане на площ от имот 509 във връзка с граничещата с него улица, но не повече от 105 кв.м, жалбоподателят следва да получи обезщетение по чл.210 от ЗУТ за тази площ, която би била отнета за улица, като за целта трябва да бъде проведено отчуждително производство по реда на чл.205-чл. 209 от ЗУТ.

Следователно, кметът на община Варна трябва да бъде осъден да изпълни задължението си по чл.129 ал.1 от ЗУТ като внесе доклад за одобряване на план за улична регулация по чл.16а от ЗУТ на с.о. „Ален мак“ в частта на имот 10135.2515.509.

След влизане в сила на решението на общинския съвет по чл.129 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.16а от ЗУТ, трябва да бъде проведена процедура за отчуждаване по чл.205 от ЗУТ и по реда на Закона за общинската собственост на тези части от имот 509, за които е предвидено да бъдат включени в уличната регулация, като на М. И. бъде изплатено обезщетение по чл.210 от ЗУТ.

Предвид дългия период от 15 години, през който е текло неоснователното бездействие на кмета на община Варна, след влизане в сила на настоящото решение, жалбоподателят има право да потърси обезщетение за евентуално причинени материални и нематериални вреди, срещу община Варна по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл. 1 ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

С оглед основателността на жалбата, нейният подател има право на присъждане на съдебни разноски, които в случая се свеждат до 10 лева държавна такса за разглеждане на делото. Разноските трябва да бъдат възстановени от бюджета на община Варна, която е юридическо лице.

Воден от изложеното и на основание чл.256 ал. 3 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА кметът на община Варна да извърши задължението си по чл.129 ал.1 от Закона за устройство на територията като внесе доклад за одобряване на план за улична регулация по чл.16а от Закона за устройство на територията на с.о. „Ален мак“ в частта на имот 10135.2515.509 в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, като се съобрази със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в гореизложените мотиви.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на М. В. И. с [ЕГН] съдебни разноски в размер на 10 (десет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.