№ 405
гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200612 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. К. П. е обжалвал НП№ 24-1275-000264/09.02.2024 г. на началник
сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и
глоба в размер на 2000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител
поддържа жалбата си. Моли се съда наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН серия GA №
1163933/28.01.2024 г. и НП № 24-1275-000264/09.02.2024 г. на началник сектор „ПП“ в
ОДМВР – В.Търново съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13
от ЗАНН обосновава правен извод за законосъобразност на наказателното постановление от
формална страна.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства, гласни
такива и ВДС се установява, че на 28.01.2024 г., в гр.***, на ул.“***“, полицейски екип,
изпълняващ наряд със служебен автомобил с рег. № ***, оборудван със система за
видеозаснемане, забелязал движението с висока скорост на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя Д. К. П.. В този автомобил пътували и свидетелките М. Г. М. и
Н. С. Д.. По време на движението си жалбоподателят употребявал енергийна напитка
„Редбул“. Полицейските служители последвали жалбоподателя, който преустановил
1
движението си в района на таксиметрова стоянка в автогара „Юг“, с административен адрес
– ул.“***“ № 74. Веднага и непосредствено до него спрял полицейският автомобил.
Полицейските служители М. Д. А. и Д. И. Г. извършили започнала в 15.35 часа проверка на
документите на водача, който обяснил че той и спътничките му ще пътуват с автобус.
Жалбоподателят се съгласил да му бъде извършена и проверка за употребата на алкохол с
техническо средство“Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0747, дала отрицателен
резултат. По време на тези проверки полицейските служители възприели и преценили, че
жалбоподателят е със зачервени очи, превъзбуден, изнервен и отговарящ несвързано на
задаваните му въпроси. Това състояние на П. мотивирало полицейските служители да
пристъпят към извършването на проверка за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARME-0011, която следвало да бъде
осъществена в сградата на РУ-***. След като се посъветвал по мобилния си телефон с
адвокат жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка като не споделил с
полицейските служители, че е употребил енергийна напитка. Бил му връчен талон за
медицинско изследване № 256363/28.01.2024 г. със 7 бр. стикери, в който бил удостоверен
този отказ и жалбоподателят лично вписал, че не желае извършването на медицинско и
химическо изследвания. На жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
1163933/28.01.2024 г. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Полицейската
проверка приключила в 16.20 часа. На 02.02.2024 г. чрез процесуален представител
жалбоподателят подал писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу
съставения му АУАН. По повод на тези писмени възражения била извършена допълнителна
проверка и била изготвена докладна записка, след което било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства, гласни такива и ВДС.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Обективираното съставомерно
поведение, изразяващо се в отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и субективното
отношение към Д.ието, изразено в пряк умисъл, се явяват доказани от цялостната
доказателствена съвкупност. Наказващия орган правилно е приложил материалния закон,
налагайки законовоустановените в твърд размер наказания – лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба в размер от 2000 лева. Изписването на
виновно нарушената законова разпоредба като чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вместо точната правна
квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП представлява единствено правна непрецизност,
която обаче не изисква преквалификация на Д.ието в същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, нито обуславя правен извод за несъответствие между фактическо и юридическо
формулиране на нарушението.
Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата, че са
допуснати формални пороци по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6
от ЗАНН. Трите имена; ЕГН; адрес; описание на нарушението; датата и мястото на
извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; доказателствата, които го
потвърждават; виновно нарушените законови разпоредби са изписани достатъчно пълно,
подробно и ясно.
Фактическите доводи на защитата за неправилно установена фактическа обстановка
не могат да бъдат споделени. Правните доводи на защитата за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила също са неоснователни и следва
да бъдат оставени без уважение. Приетото за установено и доказано не формира фактически
и правни изводи за несъставомерност на Д.ието, нито правни такива за допуснати
съществени процесуални нарушения.
2
Това е така, защото, на първо място, от цялостната доказателствена съвкупност не се
установява жалбоподателят да е извършил действия в следната последователност: паркиране
и слизане от автомобила, употреба на енергийна напитка, влизане и излизане от сградата на
автогарата, връщане към автомобила, където вече да е бил очакван от полицейските
служители. Тоест, не се доказва твърдяната от защитата на жалбоподателя липса на
визуален контакт между последния и контролния орган за времето от паркирането на
автомобила от П. до началото на полицейската проверка.
На следващо място, установеното от контролния орган физическо и психологично
състояние на жалбоподателя се явява доказано от показанията на свидетелите М.Д.А.,
Д.И.Г., Н.С.Д. и не се опровергава от визуализираното на видеозаписите.
На следващо място, консумирането по време на движение на напитки, евентуално
даващи отражение на тестването за наркотични вещества и техни аналози, както и
причините за тази консумация са без правно значение за съставомерността на нарушението
по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
На следващо място, разминаването между установения час на началото на проверката
– 15.35 часа с отразения в АУАН час на обективиране на отказа за извършването на тест за
наркотични вещества и техни аналози – 15.30 часа е незначително и не обуславя нито
фактически и правен извод за несъставомерност на Д.ието, нито правен такъв за нарушено
право на защита на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво
следва да се защитава и какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на
защитната си позиция.
На последно място, няма допуснато от контролния орган неспазване на изискванията
на чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това е така, защото
изискванията на разпоредбите на чл. 3а, т. 1 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба са
неотносими към фактическия състав на Д.ието, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Следователно не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в
наказателното постановление отнемане на 15 контролни точки не е наказание, а има само
статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал.
1, т. 3 от Наредба № Із-2539/12 г. на МВР и съответства на извършеното нарушение.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането
на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 700 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение,
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП№ 24-1275-000264/09.02.2024 г. на
началник сектор „ПП“ в ОДМВР – В.Търново, с което на жалбоподателя Д. К. П. за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева.
Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя Д. К. П. чрез
3
процесуалния му представител за присъждане на 700 лева разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.
Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4