Р Е
Ш Е Н
И Е
№260110 06.04.2021
г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести април две хиляди, двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1132 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на
чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на Т.П.П. – длъжник, против действията
на ДСИ при РС – С.З., извършени по изп.д.№ 163/2020 г. – уведомление от
18.11.2020г. и уведомление от 08.01.2021г.
Въззивницата е
останала недоволна от посочените действия, като счита, че не дължи сумата от
267.84 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – С.З.. Твърди, че
е извършила доброволно плащане на дата 28.10.2020г., предхождащо 05.11.2020г. –
на която получила призовката за доброволно изпълнение. Счита, че на основание
чл. 79 ал.1 т.1 ГПК не дължи сумите: 360 лв. – адв. хонорар, за което прави
възражение за прекомерност над 200 лв. до 360 лв.; сумата 43.20 лв. по чл. 53
от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – С.З.. Заявява, че дължи сумите 42 лв.
и 2.50 лв. разноски по изпълнителното дело, сумата 200 лв. – адв. хонорар,
както и сумата 24 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, които суми можело да
се прихванат от събраната по делото сума 456.54 лв.
Моли съдът за
приеме, че ДСИ неправилно е определил дължимите суми за такси по изпълнителното
дело, както и да му укаже какви точно суми трябва да заплати. Моли да се
разпореди възстановяване на разликата от 188.04 лв. след приспадане от
надвнесената сума 456.54 лв. сумата 268.50 лв.
Другите страни
по делото – взискатели, уведомени чрез пълномощника си адв. С.. М. не вземат
становище по жалбата.
Държавният
съдебен изпълнител към РС – С.З. П.М.в приложените по делото мотиви взема
становище за неоснователност на жалбата.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
жалбоподателя и ДСИ, събраните по делото доказателства и като разгледа
приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Подадената
жалба е допустима като подадена от надлежен жалбоподател – длъжник, в срока за
обжалване на разпореждането от 07.01.2020г., предвидено в разпоредбата на
чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК – разноските по изпълнението.
Изпълнителното дело е образувано по молба с вх.№ 3634/09.09.2020г.
от С.М.Б., Т.М.Б. и М.Т.Б., чрез адвокат С.М. по приложен изпълнителен лист от
19.08.2020г., издаден въз основа на подлежащо на изпълнение Решение
№153/31.01.2020г., постановено по гражданско дело №6353/2019г. на РС-С.З., и
в.гр.д. №1284/2020г. по описа на ОС-С.З. срещу Т.П.П..
Платена е дължимата държавна такса в размер на 42.00 лева с ДДС,
за образуване на изпълнителното дело и справки БНБ, НАП и КАТ. Представена е и
приета сметка фактура за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева, както и пълномощно, с което взискателите са упълномощили адвокат С.М.
***.
След образуване на делото и преди получаване на ПДИ, длъжникът П.
е заплатила дължимата сума по изпълнителния лист в размер на 2180 лева, за което
е представила платежни документи по изп. дело, с молба вх. № 4526/ 11.11.2020г.,
по описа на СИС при РС-С.З.. Взискателите не са изразили становище по молбата
на П..
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 6975/ 24.09.2020г.
е получена на 05.11.2020г. В поканата изрично са посочени дължимите суми, в
това число и разноските- 360 лева и 42 лева, които са заплатени от взискателя и
са за сметка на длъжника, на основание чл.79, ал.1 от ГПК. Посочени са и пропорционалните такси, които се дължат на основание чл.53 от
ТДТССГПК. В поканата е посочено, че ДТ по
чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в горепосочения размер не се дължи, ако задължението се изпълни в доброволния срок.
С
молба от 11.11.2020г. длъжникът П. е уведомила ДСИ, че е платила доброволно задължението
си на 28.10.2020г. Представила е платежни нареждания и е поискала изп. дело да
бъде прекратено.
С въззивната жалба, Т.П. обжалва уведомление изх.№ 8584/ 18.11.2020г.,
с което и е съобщено, че на основание чл. 79, ал.2 ГПК държавните такси са
дължими от нея, защото е заплатила задължението си след завеждане на делото.
Поради липсата на основанията на чл.433, ал.1 от ГПК, с разпореждане от
16.11.2020г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Съобщението
е получено от длъжника П. на 01.12.2020г.
В законния срок по чл. 436 ГПК, длъжникът не е оспорил
задължението за разноски по изп.д., по реда на чл.435 от ГПК.
С нова молба – наречена уведомление /жалба, вх.№41/06.01.2021г., Т.П. заявява, че дължи на основание чл. 79,
ал.1 ГПК сумата 42 лева разноски по ИД и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС-С.З. в размер на 267.84 лева, които ще заплати доброволно в
указан срок. Заявява, че не дължи сумата
от 360 лева допълнителни разноски и няма да ги плати, защото не попадали в
разноските по чл.79, ал.1, т.1 от ГПК.
Моли да се прекрати изпълнителното дело след заплащане от нея на
дължимите такси по производството.
При отказ прави искане жалбата й да се администрира и изпрати на
ОС – С.З. с петитум, съдът да отмени действията по възлагане на сумата от 360
лв. допълнителни разноски в нейна тежест.
С разпореждане от 07.01.2020г. молбата от 06.01.2021г. е оставена
без уважение по искането на П. разноските в размер на 360 лева, да са за сметка
на взискателите и за прекратяване на изпълнителното производство, след
заплащане на дължимите такси. Указано е на длъжника П., че следва в двуседмичен
срок да заплати сумата в размер на 360 лева - представляваща адвокатско
възнаграждение, както и пропорционалната такса върху тази сума с ДДС, изчислена
на основание чл.53 от ТДТССГПК, и останалите разноски платените от взискателя
държавна такса, с ДДС в размер на 42.00 лева и 2.50 лева-такса БНБ, дължими на
основание чл.79, ал.1 от ГПК.
Изложени са съображения, че дължимата сума по изпълнителния лист е
платена след образуване на изпълнителното дело, поради което направените от
взискателите разноски са за сметка са длъжника.
Съобщението е получено на 12.02.2021г.
С молба вх.№635/12.02.2021г. длъжникът Т.П. отново заявява, че не дължи сумата 360 лв. адв. хонорар и сумата
267.84 лева - ДТ по чл.53 от ТДТССГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за
размера над 200 лв. Заявява, че не дължи
сумата 43.20 лв. по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
Длъжникът Т.П. е уведомена за разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, с получената от нея покана за доброволно
изпълнение на 05.11.2020г. В законния двуседмичен срок, съгласно чл. 436, ал.1 ГПК, длъжникът не е направил искане на основание чл.78, ал.5 ГПК за намаляване
на размера на разноските за адв. възнаграждение поради прекомерност.
Дължимите от взискателите държавни такси и разноски за адв.
възнаграждение са заплатени от тях. Сумата по основното задължение от страна на
длъжника е платена след образуване на изпълнителното дело, поради което длъжникът
е дал повод за образуването му и дължи заплащане на разноските по изпълнението
- държавни такси и адвокатско възнаграждение.
След постъпване на сумата от 719.38 лв. от запора на банкова
сметка ***, ДСИ е възстановил сумата 262.84 лв. – дължимата пропорционална такса
върху платената от П. сума, преди срока за доброволно изпълнение съгласно чл.
53, ал.2 от Тарифата.
Доколкото в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не е
заплатил сумите за дължимите разноски по делото за адв. хонорар 360 лв., върху
тях се дължи пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата.
При
това положение, съдът намира, че не са допуснати нарушения от ДСИ при
извършване на атакуваните действия, поради което жалбата на длъжника се явява
неоснователна.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.П.П.,
ЕГН **********,*** – длъжник, против действието на ДСИ при РС – С.З. П.М., извършено
по изп.д.№ 163/2020 г. – уведомление от 18.11.2020г. и уведомление от
08.01.2021г. като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: