№ 218
гр. Варна, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500171 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 1052/18.10.24г.,
поправено с решение № 199/26.02.25г., постановени по гр. д. № 1747/20г. на
ОС-Варна, с което е отхвърлен искът й за отнемане на незаконно придобито
имущество, както следва:
1. от С. Д. С. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 141 от ЗОНПИ:
1.1 недвижим имот, представляващ 11.33 кв.м. идеални части
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о. „Пчелина“, ул.
„Георги Черкелов“ № 18, с идентификатор 10135.3506.468 по КККР на гр.
Варна, които идеални части по одобрен инвестиционен проект са
индивидуализирани и ще се ползват като ПАРКОМЯСТО № 2, разположено
във вътрешния двор на жилищната сграда, при граници съгласно архитектурен
проект-ситуация: паркомясто № 1, вътрешен двор, паркомясто № 3, вътрешен
двор;
1.2. мотопед, „Сузуки АИ 50“, рег. № ТХ2643М;
1.3 сумата в размер на 300 лв., представляваща стойността на лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № В5478РТ, към датата на
бракуване;
1.4 сумата в размер на 9 500 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР Реихе,
рег. № В7117СА.
2. от С. Д. С. и В. Я. Г. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ:
2.1 недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о.
1
„Пчелина“, ул. „Георги Черкелов“ № 18, представляващ ПАРКОМЯСТО №
1, разпределено за ползване към апартамент № 31, находящо се във
вътрешния двор по проекта на построената в този имот жилищна сграда, с
площ от 11.30 кв.м. от поземления имот, при граници: паркомясто № 2 и от
три страни вътрешен двор, КАКТО И 51.31 кв.м. идеални части от
посочения поземлен имот с идентификатор 10135.3506.468, целият с площ от
1 873 кв.м.;
2.2 недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ №
468, ет. 4, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10135.3506.468.3.31 по КККР на гр. Варна, представляващ
апартамент № 31, със застроена площ от 91.85 кв.м., ведно с 14.22 кв.м. ид. ч.
от общите части на сграда № 3 и от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот с идентификатор 10135.3506.468;
3. от В. Я. Г. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с
чл. 141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. № В7117ВМ,
И Комисията е осъдена да заплати на С. Д. С. и В. Я. Г. сумата от 2 343
лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Счита се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон по подробно изложени съображения.
Поддържа се, че понятието „значително несъответствие“ е специално и
представлява разликата между имущество и нетен доход, което според
ЗОНПИ следва да е над 150 000 лв. Несъответствието обхваща целия
проверяван период и цели да установи дали е налице превишение на
придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това,
поставеното от съда изискване стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на период, да е над 150 000 лв. е в нарушение
на материалния закон. Като аргумент, че законодателят не е въвел като
предпоставка за отнемането претендираното за отнемане имущество да е на
стойност над 150 000 лв., се привежда отхвърлянето на редакция на закона,
изискваща определена стойност на имуществото, направена като предложение
за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от 2013г. Следователно, имуществото
по смисъла на закона, е съвкупност за целия проверяван период и същото се
различава от понятието „значително несъответствие“, изискващо
установяване на доходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни
разходи, за да се определи нетният доход и разполагаемите средства и тогава
да се определи възможността за придобиването на имуществото. В подкрепа
на изразеното становище е цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС,
ІІІ г. о., определение № 50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о.
Въвеждането от съда на допълнително изискване, за да бъде уважен
предявения иск (като минимална стойност на наличното и претендирано за
отнемане имущество), съставлява не само превратно тълкуване на
2
материалния закон, но и създава предпоставка за неравно третиране на лицата
с придобито незаконно имущество. Сочи се, че в конкретния случай чрез
заключението на СИЕ е било установено, че законните доходи, приходи или
източници на финансиране на ответниците през проверявания период
възлизат на 10 714.07 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците
през проверявания период възлизат на 215 752.17 лв., при което нетният доход
е в отрицателен размер от минус 205 038.10 лв. (недостиг на средства). Поради
това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на
стойност от 71 401.67 лв. и нетният доход, равняващо се на 276 439.77 лв. и
поради това надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Приведени са аргументи,
почерпени от „международния опит и стандарти“ в тази област, както и от
международната практика в борбата с незаконното обогатяване и укриването
на данъци, действаща в други държави като Италия, САЩ, Великобритания,
Германия и Франция. Счита се, че точното прилагане на материалния
български закон би укрепило позицията на страната в изпълнение на
Конвенцията на ООН срещу корупцията; Препоръката на FATF; Директивите
на ЕС относно борбата с прането на пари и финансирането на тероризма;
членството на страната ни в GRECO. Поради изложеното и при наличието и
на останалите предпоставки от ЗОНПИ, искът се счита за основателен и
поради това следва да се уважи, ведно с присъждане на разноските по делото
за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни С. Д. С. и В. Я. Г., чрез общия си
процесуален представител адв. И. С. от АК-Добрич, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че изложените от въззивника
аргументи противоречат на постановките на ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС – че
незаконно обогатяване според ЗОНПИ е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период, е налице необосновано превишение, при което
имуществото в края на периода се е увеличило. В случаите, когато няма такова
увеличение или е налице съответно намаляване, т.е. липсва имущество, което
да подлежи на отнемане. В тази връзка са цитирани решение №
50116/16.03.24г. по гр. д. № 3698/21г. на ВКС, ІV г. о. и определение №
5373/21.11.24г. на ВКС, ІІІ г. о. Но дори и да бъде приета тезата на въззивника
и към отрицателния доход се прибави стойността на имуществото, то отново
не би се стигнало в случая до несъответствие, надхвърлящо 150 000 лв., тъй
като при определянето на нетния доход на ответниците не са били взети
предвид предоставените им безвъзмездно средства, доходите им от трудови
правоотношения и другите източници на финансиране, посочени в отговора
на исковата молба. По делото са били събрани доказателства, установяващи,
че ответниците са разполагали със средства за придобиване на имуществото,
което се иска да бъде отнето. Претендира се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
3
доказателства, а съдът не намира наличието на хипотеза, която го задължава
служебно да събира такива или да дава указания на страните за
необходимостта от събирането на допълнителни доказателства. Делото следва
да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 07.05.25г. от 09:15 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4