№ 85307
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110119651 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№118545/03.04.2025 г., подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Т.И.Е“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на
197,30 лева – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор
№*********, партида ********* от 06.08.2023 г. за периода 03.09.2023 г. - 02.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата в размер на 648,90
лева – неустойка за неизпълнение на договор №*********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, от които 157,52 лева - неустойка, представляваща 12
месечни такси за ТВ услуга 201004703698, 525,38 лева - неустойка, представляваща 12
месечни такси за номер *********, сумата от 2 лева - обезщетение за обработка на
просрочени задължения, както и сумата в размер на 21,94 лева – мораторна лихва върху
горепосочените вземания, от които 23,55 лева – мораторна лихва върху вземанията за
месечни такси за потребление за периода 26.10.2023 г. - 02.04.2025 г. и 68,75 лева –
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „А1Б“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
1
При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи
проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При
подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.
Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в
размер на 157,52 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за ТВ услуга
201004703698, 525,38 лева - неустойка, представляваща 12 месечни такси за номер
*********, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина/инициатива на
абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните
планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на прекратяване на договора
до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като противоречаща на добрите
нрави.
Неустойката по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните
такси по договора до края на неговото действие не съответства на типичните за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се
преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не
съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните
такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен
предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така
договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност
на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции,
поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойки в общ
размер на 682,90 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Поради недължимост на претенцията за неустойка, частично недължима се явява и
претенцията за мораторна лихва върху неустойката за периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г. в
размер на 68,38 лева, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено и частта за
претенцията за лихва за разликата над 0,37 лева до пълния претендиран размер от 68,75
лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 4,86 лева за държавна такса и над 91,62 лева
за адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №118545/03.04.2025 г.,
подадено от „А1Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
2
срещу „Т.И.Е“ ЕООД за следните суми: сумата в размер на които 157,52 лева - неустойка,
представляваща 12 месечни такси за ТВ услуга 201004703698, 525,38 лева - неустойка,
представляваща 12 месечни такси за номер *********, за разликата над 0,37 лева до пълния
претендиран размер от 68,75 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 30.11.2023 г. - 02.04.2025 г., както и в частта за разноските за разликата над 4,86 лева
за държавна такса и за разликата на 91,62 лева за адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1Б“ ЕАД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3