М О Т И В И към присъда № 121/2015 г. по НОХД
№ 313/2015 г. на СлРС
РП-Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия И. П. Р. за престъпление по чл. 129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП –
Сливен поддържа обвинението, като за подс. Р. пледира за наказание „Пробация”,
изразяваща се в „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
В с.з.подсъдимият Р., редовно
призован се явява. Не се признава за
виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощеният от него
защитник моли за оправдателна присъда.
В с.з. пострадалата И.С. чрез
процесуалния си представител предявява гр. иск за нанесените й неимуществени
вреди, причинени в резултат на престъпното деяние извършено от подс. Р., в
размер на 9000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на
престъплението до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът счете, че искът е предявен
в срок и че разглеждането му няма да затрудни наказателното производство,
поради което го допусна за съвместно разглеждане в наказателния процес и
конституира постр. И.С. като гр.ищец в процеса.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. И.С. живеела на квартира в
гр. Сливен, кв."Клуцохор" бл.1, а работела като продавач в магазин за
хранителни стоки" Стефани", находящ в бл.60 в същия квартал. Неин
работодател била св. С.М..
Св. И.С. имала дългогодишна
връзка със св. И.Ч.. Към месец юли 2014год. двамата били разделени, но
поддържали приятелски взаимоотношения. Около 20 юли 2014год., св. И.Ч. поискал
от св. И.С. заем в размер от 70 лв. като
обещал ,че ще ги върне до три дни .Тъй като жената нямала в момента, поискала
от своя съседка, св. Г.И., която често й услужвала с малки суми от 10 до 20лв.
Обещала да върне сумата до 2-3 дни, като й обяснила, че е за приятеля й.
Предавайки сумата на св. И.Ч., св. И.С. му казала. че това са последните
средства, с които съседката й разполагала и го помолила да не забавя връщането
, а той обещал ,че ще ги върне навреме.
След изтичането на срока св. И.С. провела
разговор с приятеля си като го помолила да върне парите но той не го сторил
.
На 31.07.2014год. св. И.С. отишла
до дома на св. Г.И., която от своя страна също поискала да и бъдат върнати
дадените в заем пари и С. и обещала,че ще потърси Ч. в дома му за да вземе парите и да и ги
донесе лично.
В ранния следобед на същия ден
пострадалата била пред блока на св. Ч.,***/ . Видяла, на терасата майката на
своя приятел , влязла във входа и звъннала на
врата на апартамента . тъй като никой не отворил, а тя била убедена ,че в жилището има човек С.
започнала да чука и да звъни едновременно
. Ядосана от случващото се тя продължила с тези си действия като междувременно
се опитала да се свърже с Ч. , а после и майка му по телефона.
Това и поведение предизвиквало
шум във входа, който бил чут от подс. И. П. Р. -домоуправител . Той излязъл от
неговия апартамент №13, намиращ се на 5-я етаж, за да провери какво се случва,качил
се на асансъора и с него слязал на
първия етаж където се намирала и пострадалата .Отваряйки вратата на асансъора той
видял пострадалата С.,която била с гръб към него и продължавала да чука по металната входна врата
на апартамента на св. Ч.. На въпроса защо вдига шум, жената му отговорила, че
има да взема пари и няма отношения с него затова да не се меси . След този
отговор подсъдимият я хванал за дясната ръка и
я избутал настрани от вратата в посока стълбището на входа . Тя успяла
да се подпре на парапета на стълбището и в този момент подсъдимият замахнал и й
нанесъл удар с ръка в дясната половина
на лицето в областта на долната челюст.Тя изпитала силна болка и му отговорила
„Срамота , ти все едно биеш дъщеря си . Какво искаш?„. След тази реплика
подсъдимият замахнал повторно и й нанесъл втори удар с дланта на дясната
си ръка в лявата половина на главата в областта на
лявото ухо.От този удар пострадалата изпитала силна пареща болка в ухото ,
което започнало да пищи и да гори.
Тогава тя заявила на подсъдимия ,че ще се обади в полицията и направила опит да
набере телефона но от болката и уплахата не успяла. Междувременно подсъдимият
си тръгнал като оставил пострадалата във входа .
Въпреки, че била разстроена от
случилото се и усещала парене и болка в ухото, св. И.С. се върнала до входната
врата на апартамента на св. Ч. и почукала още няколко пъти. В това време във
входа влязла св. Г.П., която се качила по стълбите и видяла като С. думка по
вратата. Пострадалата и обяснила ,че има да взема пари от св. И.Ч. и й казала
,че подсъдимият я е ударил като се опитала да покаже наранената си страна . Св. П. отказала да погледне нараняването и
се прибрала в дома си .
Св. И.С. се отказала от намерението си да чука
по вратата и си тръгнала. Отишла на работното си място където била посрещната
от на св. С.М.. Там започнала да плачи и да разказва какво точно и се е случило
като споделила,че домоуправителя на входа
я задърпал по стълбите и я ударил по
челюстта и по ухото. Обяснила. че я боли много лявото ухо, била разстроена ,
зачервена и уплашена . Св. С.М. се опитала да я успокой и я посъветвала веднага
да отиде на преглед. Пострадалата изпитвала силни болки и веднага посетила
личния си лекар д-р Р.И.. На нея също разказала
за побоя , а св. И. я прегледала и издала амбулаторен лист № 004227 от 31.07.2014 год. В
листа отразила оплакванията на пациентката, а именно: силна болка в лявото ухо,
нямален слух, видимо разстроена, оток в дясната субмандибуларна област; болка
при движение на долна челюст; пулмо-чисто вез. дишане без хрипове. Пациентката
била насочена към специалист УНГ.
На 04.08.2014год. св. И.С. била
приета в „Отделение по уши, носни и гърлени болести” при МБАЛ"Д-р И. ***,
от където била изписана на 06.08.2014год. с окончателна диагноза перфорация на
тъпанчето на ляво ухо; проводно намален слух.
Видно от назначената по делото съдебно
– медицинска експертиза следствие на случилото се св. И.С. е получила
контузия на лицето в областта на дясната половина на долната челюст с наличие
на умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; Установена
е травматична руптура (разкъсване, перфорация) на тьпанчевата мембрана на
лявото ухо със значително намаляване на слуха и повърхностно охлузване на
кожата по задната повърхност на лакетната става на дясната ръка с размери 2-3 см.
Видно от същата експертиза
най-честия механизъм по който се получава травматичната руптура на тъпанчето е
индиректна травма чрез нанесен удар с ръка с отворени пръсти и длан (шамар,
плесница) в областта на външното ухо. При удара въздухът, който изпълва външния
ушен канал се сгъстява, повишава се налягането е канала, което упражнява
компресия върху нежната тъпанчева мембрана и тя се разкъсва. Вещите лица са
категорични и относно обстоятелството,че така установената травма не може да се
получи при падане, при
блъскане в стена, нито при удар върху дървената част на парапета на стълбите.
В резултат на удар в областта на
лявото ухо, пострадалата е получила травматична руптура на тъпанчевата мембрана
с размери, налагащи оперативното й лечение и възстановяване. При приемането й в
болницата е било установено намаляване на слуха с травмираното ухо до 45 дб.,
което съответства на средна степен на загуба на слуха. Почти шест месеца след
травмата, при извършеното аудиометрично изследване на 22.01.2015год. се
установява намаление на слуха с лявото ухо 60дб., което съответства на средна
към силна загуба на слуха,поради което вещите лица са заключили ,че травматично
увреждане напострадалата осъществява смисъла на медикобиологичния
характеризираш признак „Трайно отслабване на слуха" и представлява „ средна телесна повреда” по смисъла на чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
На първо място съдът кредитира
показанията на пострадалата/ включително приобщените по ред на чл. 281 от НПК , тъй като от една страна същите са изчерпателни , логични и безпротиворечиви ,а от друга се подкрепят от
тия на св. П., М. и св. И.. Не на последно място, съдът дава вяра на
показанията на пострадалото лице и предвид факта, че те съответстват напълно на заключението на вещите лица досежно механизма на причиняване на
телесното увреждане.съдът кредитира напълно и показанията на св. П.,М. и св. И.,тъй
като макар тези свидетели да не са преки
очевидци на случилото се пресъздават
обстоятелствата във връзка с инцидента
идентично и в съответствие на останалия доказателствен материал. Конкретния
инцидент е възникнал по време и място предполагащи липса на голям брой
свидетели очевидци ката в случай освен подсъдимият и пострадалото лице на местоизвършване
на престъплението не е имало други лица . Въпреки това обаче на налице
показанията на св. П. и тези на М. и И. , които са категорични ,че пострадалата
е била разстроена и пред всяка от тях е съобщила ,че това се дължи на нанесен и
побой от страна на подсъдимия . Св. П. е лицето видяло пострадалата
непосредствено след удара и заявява ,че още в този първоначален момент тя се е
оплакала от побой нанесен и от домоуправителя на входа , а факта ,че не може да
конкретизира точното място и начин на нанасяне се дължи на личното и нежелание
да се намесва в случилото се . Въпреки ,че първоначално свидетелката не
съобщава за удар в областта на ухото на пострадалата като заявява „ Извърна се
на една страна и се опита да покаже бузата си , но аз отказах „ същата тази
свидетелка продължава разказа си като отбелязва ,че след два дни е срещнала св.
Ч. и му е казала ,че С. „вдига панаири , пукнати тъпанчета” . Това показание
допълва напълно фактическата обстановка и мотивира съдът да счете ,че при
срещата на свидетелката с пострадалата ,последната е споделила и за удар в
ухото/ противно на твърдението на защитата на подсъдимия за опит от страна на
пострадалата да препиши на подсъдимия престъпление възползувайки се от налична
стара травма на ухото/ . Съдът кредитира и показанията на св. М. – работодател
на пострадалото лице , както и тия на лекуващия лекар на пострадалата. Тези две
свидетелки също съобщават ,че пострадалата лично и непосредствено след
инцидента се е оплакала от болки и парене в ухото , което изключва категорично
твърдението за стара травма и мотивира съдът да приеме,че полученото телесно
увреждане е причинено на инкриминираната дата вследствие на нанесения от страна
на подсъдимия удар.
Единствените
показания в противовес на посочените по-горе са тези на св.Ч., който съдът
счита за предубеден и заинтересуван от изхода на делото ,предвид факта на
влошените му отношения с пострадалата и обстоятелството,че
неговото твърдение за стара травма на лявото ухо несъответстват на останалите
гласни и писмени доказателства.В тази връзка, съдът изключи показанията му от
доказателствения материал, въз основа на които постанови оправдателния си акт.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия ,
тъй като в опита си да се оневини същия пресъздава случилото се между него и
пострадалото лице напълно несъответно на житейската логика доколкото отрича да
е нанасял каквито и да е удари. Неговите обяснения обаче противоречат на
установените по делото телесни наранявания на пострадалата . Подсъдимият
заявява ,че е бил зад гърба на пострадалата и като се е пресегнал я е хванал
за китките на двете ръце .Тогава тя се
дръпнала ненадейно и залитнала към парапета ,след което приклекнала на колене и
се подпряла на парапета . Така изнесеното противоречи напълно на установените
по пострадалата телесни увреждания, а именно контузия на лицето в областта на
дясната половина на долната челюст , травматична руптура / разкъсване ,
перфорация / на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и охлузване на кожата на задната повърхност на
лакетната стана на дясната ръка .Единствено последното нараняване е съответно на твърдението на
подсъдимия, а именно, че пострадалата се
е подпряла на парапета на стълбището но това обстоятелство не е основното
подлежащо на доказване като начин и механизъм на причиняване нараняване. То е
безспорно установено и не се отрича и от самата пострадала .
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички писмени доказателства, включително и
приложения амбулаторен лист №004227 от 31.07.2014г. доколкото в графа
„анамнеза” е посочено ,че два часа след нанесен й побой пострадалата е посетила
лекуващия си лекар. В същата графа е
отразено ,че е ударена в областта на лявото ухо и се оплаква от болки в ухото с
чувство ,че от него излиза въздух.В
същия амбулаторен лист в графа „обективно състояние” лекуващия лекар – св. И. е
отразила и своите субективни възприятия на състоянието на пострадалата като е
посочила че същата е била видимо разстроена
. В същия амбулаторен лист е отразено ,че пострадалата изпитва силна
болка в лявото ухо има намален слух , охлузвания на десен лакът и оток и болка в дясната
страна на лицето в областта на долната челюст . Действително в хода на
съдебното следствие след разпит на св. И. се установи ,че посочения час на
преглед , а именно 13.00 ч. не съответства на реалния но също така се установи
,че това се дължи на независещи от съставилия го лекар обстоятелства. Въпреки
това видно от отразеното в амбулаторния лист прегледа е бил извършен около два часа след инцидента , което
напълно съответствува на твърдението на пострадалата,че първо е отишла при
работодателката си – св. М. и едва след това е посетила лекуващия си лекар. При разпита на д-р И. , последната обясни
подробно причината за отразения час като потвърди ,че същия не съответствува на
реалното време, в което е извършен прегледа , а съдът няма основание да се
съмнява в тези и твърдения.
Съдът даде вяра на
назначената по делото съдебно - медицинска експертиза като въз основа
на заключението прие за безспорно установено ,че на
пострадалата е причинена средна телесна повреда изразяваща се в руптура
на тъпанчевата мембрана . Прие за безспорно ,че при приемането и в болничното
заведение е било налице намаляване на слуха в травмираното ухо до 45
дб , както и ,че при извършено на
22.01.2015г. аудиометрично изследване това намаление е било отчетено като 60 дб
и съответствува на средна към силна загуба на слуха . Въз основа на така
установеното ,съдът счита за безспорно ,че причиненото на пострадалата телесно
увреждане е причинило „трайно отслабване на слуха и представлява „средна телесна повреда” по
смисъла на чл. 129 , ал. 2 от НК . Въз основа на заключението на съдебно
- медицинска експертизи , съдът прие ,че наличното увреждане е получено по посочения от пострадалата
механизъм , а именно ,чрез нанесен удар с длан в областта на външното ляво ухо
, което е причинило разкъсване на тъпанчевата мембрана последвано от трайно
отслабване на слуха .
Въз основа на същото заключение , съдът
допълнително мотивира извода си относно достоверността на показанията на
пострадалата относно механизма на извършване на деянието ,броя и интензивността
на нанесените й от подсъдимия удари доколкото вещите лице са категорични ,че
установените наранявания биха могли да се получат от не по – малко от два
различни удара – извод напълно оборващ твърдението на подсъдимия за липса на такива
.В тази връзка , съдът не споделя изразеното от защитата становище за наличие
на стара травма ,която е причина за намаления слух на пострадалото лице
доколкото по делото липсват такива данни , а вещите лица са категорични ,че
намалението се дължи на удара нанесен и на 3.07.2014г. Действително вещото лице
д-р В. сочи ,че е възможно да е имала и стара травма и предшествуващо инцидента
намаление на слуша но същото вещо лице уточнява ,че никъде в медицинската
документация няма такива данни .Същото вещо лице заявява ,че дори преди
инцидента пострадалата да е имала намаление на слуха / като уточнява ,че
липсват медицински данни за това / причиненото от подсъдимия „пукане на
тъпанчето” е задълбочило състоянието и реално е довело до загуба на слуха до установените
нива .
На
последно място,съдът следва да отбележи и факта ,че въз основа на твърдения от вещите лица механизъм на причиняване на
процесното телесно увреждане , а именно след нанесен удар с ръка с отворени
пръсти и длан / шамар , плесница / приема,че удара е нанесен с дясната ръка на
подсъдимия върху лявото ухо на пострадалата . Видно от заключението при удара
въздухът , който изпълва външния ушен канал се сгъстява и увеличава налягането
в канала . В конкретния случай това е довело
до разкъсване на мембраната , а такъв резултат е
възможен единствено при приетия от съда механизъм на удар с дясна ръка върху
ляво ухо , тъй като всички останали възможности/ включително лява ръка,
обърната длан или юмрук/ , не биха довели до такова сцепление ,че да се получи
компресия със сила да разкъса
тъпанчевата мембрана .
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Съдът прие ,че с деянието си подс . Р. е осъществил по
безспорен и категоричен начин състава на престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал.
1 от НК, тъй като на 31.07.2014 г. в гр. Сливен, причинил на И.Ж.С. ***,
травматична руптура на тъпанчевата мембрана с размери налагащи оперативното й
лечение и възстановяване, което е довело до трайно отслабване на слуха и
представлява „средна телесна повреда „ .
По
делото се установи безспорно ,че на инкриминираната дата подс. Р. е нанесъл удар
с дланта на дясната си ръка върху лявото ухо на пострадалата . Установи се ,че в
резултат на това последната е получила руптура на тъпанчевата мембрана както и
,че това е довело до трайно отслабване на слуха й. Посоченото увреждане представлява „средна
телесна повреда” по смисъла на НК, което ведно с безспорно установения
механизъм на причиняването му квалифицира извършеното от Г. като престъпление
по чл. 129, ал. 2 в вр ал. 1 от НК .
Посочените
съждения обуславят извода за наличие на всички изискуеми от закона елементи от обективната
и субективна страна на престъплението по
чл. 129,ал. 2 вр ал. 1 от НК.
Деянието
подсъдимият е извършил с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението, съдът намира
в слабите морално- волеви
задръжки на подсъдимия и повишената
степен на самонадеяност предвид отсъствието на други хора и факта ,че
пострадалото лице е с по слаби физически сили от него .
Като многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете неговото чисто съдебно минало,добрите му
характеристични данни и факта ,че същия е изпълнявал функциите на домоуправител
във входа където се е случил инцидента и това е била основната причина да се
намеси . Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие и факта ,че подсъдимия
е пенсионер както и доброто му процесуално поведение.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1
,т. 2 , б. „Б” от НК ,а именно наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства като му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в
седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ спрямо подс. Р. граждански иск :
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира
деликатната отговорност на подсъдимия
за причинените от неправомерните му действия по чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК
неимуществени вреди на гражданския ищец в настоящото дело-пострадалата С..
Съдът
намира предявеният против подсъдимия граждански иск за сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди за
доказан по основание ,поради доказаност на деликатното правоотношение, макар и
предявен в завишен размер.
В хода на съдебното следствие безспорно бе установено ,че подсъдимия с
действията си на посочената дата е нанесъл на тъжителката средна телесна
повреда , т.е. налице е причинно-следствената връзка между деянието и неговия
противоправен резултат.
Съдът счита,че с оглед
установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата за
страната,както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 2000 лв. е напълно
справедливо и съответства както на деянието,така и на причинения от него
противоправен резултат. В конкретния казус причиненото на пострадалия телесно
увреждане е съпроводено със трайно отслабване на слуха , което и до настоящия
момент създава дисконфорт на пострадалата като затруднява контакта и с околните
и собствените и комуникативни възможности .В резултат на противоправното
поведение на подсъдимия на С. е причинено телесно увреждане, наложило същата
да бъде хоспитализирана в болнично заведение, където е била оперирана. Хода на
оздравителния процес при пострадалата е продължил около месец , а причинената и увреда е
налична и към настоящия момент.
В останалата
му част до пълния размер на претендираното обезщетение- 9 000 лв.,искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като
несъответствува на действително причинените и претърпени от тъжителката неимуществени вреди.
Върху присъдения размер на обезщетението
подсъдимия следва да заплати на пострадалия
и законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
и д.т върху уважената част от гражданския иск в размер на 80 лв. в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт. Съдът осъди подсъдимият да заплати направените
по делото разноски в размер на 240 лв. в полза на бюджета на държавата по
сметка на ОД-МВР-Сливен, както и сумата от 90 лв., представляваща съдебни
разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен.
Ръководен от горното ,съдът постанови
съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: