Р Е Ш
Е Н И Е
№ 454 08.02.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9684 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „И и Д ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Съединение, ул. „Младежка“ № 15 против А.В.Б., ЕГН **********, регистриран като
земеделски производител, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена
Заповед № 1247/16.02.2017 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК в производство по
ч.гр.д. № 2082/2017 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с..
Ищецът твърди, че на 02.11.2016 г., в
изпълнение на направена с телефонно обаждане заявка от ответника, доставил на
ответника 26 000 кг. въглища „Донбас“. Сочи, че продажната цена на стоките
била уговорена в размер на 0.26 лева на килограм без ДДС, като крайната цена на
доставените въглища възлиза на 8 672.98 лева с ДДС, от които 6 760
лева-стойност на доставени въглища, 467.48 лева акциз, съгласно чл. 33, ал. 1,
т. 7 от ЗАДС и 1445.50 лева ДДС. Сочи, че да извършената доставка издал фактура
№ 0000000***/02.11.2016 г. на стойност 8672.98 лева, а заплащането на цената на
доставените стоки следвало да бъде извършено при издаване на фактурата. Твърди,
че 17.11.2016 г. ответникът извършил
частично плащане, по банков път, в размер на 4000 лева, като остатъкът от 4
672.98 лева останал неизплатен. Тъй като ответникът не заплатил цялата продажна
цена, ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
152.16 лева, формирано, както следва: законна лихва за забава в размер на 33.80
лева, за периода от 03.11.2016 г. до 16.11.2016 г., начислена върху сумата от
8 672.98 лева, и законна лихва за забава в размер на 118.36 лева, за
периода от 17.11.2016г. до 14.02.2017г., начислена върху сумата от
4 672.98 лева.
Поради липсата на плащане, ищецът
подал за същите заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 2082/2017
г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., против длъжника била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен
интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителните искове в
срока по чл. 415 ГПК.
Въз основа на изложените обстоятелства, в
исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с
което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за сумите: в размер на 4 672.98
лева - главница,
представляваща незаплатен остатък от дължимата цена по договор за продажба на
26 000 кг. въглища „Донбас“ и дължим акциз по същия, за което е издадена
фактура № 0000000***/02.11.2016 г. на обща стойност 8 672.98 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението –
15.02.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 152.16 лева – обезщетение за забава, за
периода от 03.11.2016 г. до 14.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 1247/16.02.2017 г.
за изпълнение по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 2082/2017 г. по описа
на ПРС, ХХІІ гр.с. Претендират се
направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че между дружеството - ищец и ответника е имало уговорка за
доставянето на 26 000 кг въглища „Донбас“, което количество е следвало да бъде
доставено еднократно. Твърди, че съгласно постигнатите договорености между
страните, преди реално да бъде извършена доставката на поръчаното количество
въглища, ищецът е издал процесната фактура № 0000000***/02.11.2016г., като при
доставянето на въглищата фактурата е следвало да му бъде връчена и съответно да
бъде заплатена сумата по нея, след доставката на цялото поръчано количество
въглища. Твърди, че на 02.11.2016 г. – деня, в който е следвало да бъде
извършена доставката на 26 000 кг. въглища, му е доставено по-малко от
половината от поръчаното количество въглища, като ищецът е поел ангажимент до
края на м.ноември 2016 г. да му достави и останалото количество въглища. Поради
това, страните постигнали неформална уговорка, че дължимата сума по процесната
фактура ще бъде изплатена на части, както и че доставеното количество въглища
на 02.11.2016г. възлизало на сумата от 4 000 лева, а остатъкът от продажната
цена - 4 672.98 лева, ще бъде изплатен, след като му бъде доставено
останалото от поръчаното количество въглища. По тази причина, на 17.11.2016г.,
ответникът заплатил сумата от 4 000 лева по банков път на дружеството ищец,
която сума представлявала равностойността на по-малко от половината от
поръчаното количество въглища. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си
за доставка на остатъка от поръчаното количество въглища, с оглед на което
същият се явявал неизправна страна по договора, поради което и ответникът не му
дължи сумата от 4 672.98 лева. Твърди още, че направил искане до ищцовото
дружество за анулирането на фактура №0000000***/02.11.2016г., като вместо нея
да се издаде такава на стойност 4 000 лева, но това не било сторено.
Оспорва и предявения иск за обезщетение за
забава по основание и размер.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2082/2017
г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковите суми, ведно със законна лихва
от 15.02.2075 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В
срока по чл. 414 ГПК ответника е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
По делото като писмено доказателства
е представена Фактура № 0000000***/02.11.2016 г., издадена от „И и Д Трейд“
ЕООД като продавач и А.Б. като земеделски производител, като купувач, за
26 000 кг. въглища „Донбас“, с ед.цена 0.26 лв./кг., на стойност
6 760 лева, акциз въглища „Донбас“ на стойност 467.48 лева, на обща
стойност 8 672.98 лева с ДДС, от които 7 227.48 лева данъчна основа и
1 445.50 лева начислено ДДС. Фактурата не е двустранно подписана, като в
същата е уговорено, че плащането ще се извърши по банков път, по посочена в
същата банкова сметка ***.
Установява се, от приетото като
писмено доказателство – Авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод
/л.6/, че купувачът ЗП А.В.Б. е заплатил на „И и Д Трейд“ ЕООД сумата от
4 000 лева, на 17.11.2016 г., с посочено основание за преводоа„частично по
ф-ра ***/02.11.2016 г.“.
От заключението на вещото лице Ж.Д.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че фактура № 0000000***/02.11.2016
г. е намерила счетоводно отражение в счетоводството на ищеца „И и Д Трейд“
ЕООД, като получател по процесната фактура е ЗП А.Б., с обща стойност по
фактурата 8 672.98 лева, както и че същата е осчетоводена по дебита на
счетоводна сметка „Материали“ с данъчна основа 7 227.48 лева, дебитирана с
начислен ДДС в размер на 1 445.50 лева и е кредитирана счетоводната сметка
„Доставчици“ с общата стойност от 8 672.98 лева. Вещото лице установява
също, че на 17.11.2016 г. в счетоводството на ЗП А.Б. е осчетоводено плащане по
фактура № 000000***/02.11.2016 г. в размер на 4 000 лева. Установява, че
плащането е осчетоводено на счетоводна сметка „Доставчици“ и по кредита на
счетоводна сметка „Разплащателна
сметка“, като остатъкът от 4 672.98 лева по процесната фактура е и салдо –
задължение към доставчика „И и Д Трейд“ ЕООД. Сочи, от аналитичната оборотна
ведомост на сметка „Доставчици“ за 2016 г. се установявало, че през 2016 г.
задълженията към доставчика „И и Д Трейд“ ЕООД са доставени стоки и услуги за
24 899.52 лева, погасени са задължения за 20 226.54 лева, като към
31.12.2016 г. задълженията към този доставчик са в размер на 4 672.98
лева, което е остатъка по фактура № 0000000***/02.11.2016 г. Вещото лице
установява още, че фактурата № 000000***/02.11.2016 г., издадена от „И и Д
Трейд“ ЕООД е включена в Дневника на покупките за данъчен период 11/2016 г. на
ЗП А.Б. и в Справка-декларация по ДДС за месец ноември 2016 г. на ЗП А.Б., вкл.
с ДДС по фактурата за 1 445.50 лева, като резултатът по СД по ДДС за
периода ноември 2016 г. на ЗП А.Б. е ДДС за възстановяване в размер на
1 795.66 лева. Вещото лице установява също, че фактурата е включена в
Дневника на продажбите за данъчен период 11/2016 г. на „И и Д Трейд“ ЕООД и в
Справка – Декларация по ДДС за месец ноември 2016 г., като резултатът по СД по
ДДС за периода ноември 2016 г. е ДДС за възстановяване в размер на
2 225.68 лева.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В. А.Б. – б. на ответника /по искане на ответника/.
Свидетелят Б. твърди, че работи в оранжерията
на сина си, за която били предназначени въглищата. Заявява, че той е поръчал
процесната доставка по телефона, като в случая била поръчана една гондола с
въглища, която обикновено е около 25 тона. Свидетелят твърди също, че е било
доставено количеството на посочената дата, като въглищата били предадени заедно
с фактурата за тях. Сочи, че впоследствие, в рамките на десет дни след
доставката, претеглили доставените въглища след насипването им в чували и при
пренасянето им в оранжерията Това било необходимо, тъй като при доставката
въглищата се изсипвали на един терен, като впоследствие се пренасят в оранжерията,
което става поетапно. Твърди, че като дойде камиона трябва да премине през
кантар с придружител от страна на фирмата, но този път това не било направено.
Заявява, че при повторното претегляне се установило по-малко количество с около
10 тона разлика от поръчаното и фактурирано. Твърди, че поради тази причина
било извършено частично плащане от страна на ответника, както и, че е проведен
разговор с управителя на ищцовото дружество да се извърши допълнителна доставка
до размера на уговореното до края на месец ноември 2016 г. Тъй като това не
било сторено се договорили да се сторнира първоначалната фактура с цялото
количество и да се издаде нова коректна фактура, но това не било направено.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на предявения иск по чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ, ищецът
следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на
облигационно правоотношение по Договор за продажба
на въглища „Донбас“, по който е престирал – предал е на ответника описаните във фактурата въглища
„Донбас“ в посоченото количество, както и, че е изправна страна по договора,
т.е. да докаже по основание и размер претенцията си. Ищецът следва да докаже и
падежа на плащането по извършената доставка, т.е. да докаже по основание и
размер акцесорния иск.
В тежест на ответника е да докаже положителните факти,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в т. ч., че е
заплатил цената на доставените въглища по процесната фактура в срок.
От приетата
по делото фактура № 0000000***/02.11.2016 г., се установява, че ищецът е
доставил на ответника въглища „Донбас“, с посочено количество 26 000 кг.,
с ед.цена 0.26 лв./кг., на стойност 6 760 лева, акциз въглища „Донбас“ на
стойност 467.48 лева, на обща стойност 8 672.98 лева с ДДС, от които 7 227.48
лева данъчна основа и 1 445.50 лева начислено ДДС.
От
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – фактура, съдебно
– счетоводна експертиза и показанията на свидетеля, се установява безспорно, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по търговска продажба,
въз основа на което ищецът е доставил на 02.11.2016 г. на ответника определено
количество въглища, с уговорена единична цена 0.26 лв./ кг., за което му е
предоставил данъчна фактура от същата дата, като доставката е била осчетоводена
в счетоводствата на двамата търговци. Безспорно установено е също, че
ответникът е извършил частично плащане за доставената стока на сумата от 4000
лева на 17.11.2016 г., което също е осчетоводено от страните по делото.
Спорен е
въпросът дали ищецът е доставил на ответника цялото уговорено количество
въглища „Донбас“, а именно: 26 000 кг., дали то е предадено на ответника,
съответно дали последният дължи цялата уговорена продажна цена.
Съдът
намира, че отговорът на тези въпроси е положителен, поради следното:
Поначало
няма спор, че на 02.11.2016 г. ищецът е доставил заявените въглища, които
ответникът е приел. Съгласно разпоредбата на чл. 324 ТЗ купувачът трябва да
прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако
не отговаря на изискванията да уведоми незабавно продавача. От показанията на
св. В.Б. – баща на ответника се налага изводът, че при обичайните доставки на
въглища, в т.ч. и на ищцовото дружество товарът се е претеглил в присъствието
на представител на фирмата, но в конкретния случай това не е било направено.
Следователно купувачът не е изпълнил задължението си да прегледа стоката по
отношение на нейния вид, количество и качество, в течение на обичайното време
по обичайни за подобни доставки начин. Нещо повече, твърдението, че при
последващото повторно претегляне на доставените въглища било извършено на части
– след насипването им в чували и пренасянето им в оранжерията за отопление. В
този случай ответникът не е установил за какъв период от време е извършен този
преглед на доставеното количество, както и кога е бил уведомен продавачът за
несъответствие между поръчаното и доставено количество. Поради тази причина и
не може да се направи и изводът, че ответникът е доказал своевременното
изпълнение на задължението си по чл. 324 ТЗ. Ето защо съгласно второто
изречение на същата разпоредба следва да се приеме, че стоката се смята за
одобрена като съответстваща на изискванията, доколкото несъответствието в
количеството не съставлява скрит недостатък.
Освен това от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че процесната фактура за цялото количество и стойност
е осчетоводена в счетоводствата на дружеството ищец и ответника, като
ответникът е ползвал данъчен кредит по него.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените счетоводни
книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно трайната практика на ВКС - Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № ***/2009
г. на ВКС, ІІ т.о., само по себе си отразяването на фактурите в
счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Нещо
повече, ответникът е заплатил на 17.11.2016 г. сумата от 4 000 лева по
банков път, като в платежния документ изрично е посочено, че основанието за
плащане е „частично по ф-ра № ***/02.11.2016 г.“, а не за доставка на конкретно
количество въглища за тази стойност, т.е. за самостоятелна доставка. Самото
плащане от ответника на ищеца, извършено на 17.11.2016 г., макар и на част от
процесната сума – има характер на извънсъдебно признание, както на факта на
сключения договор за продажба между страните, така и на получаване на
процесната стока, съобразно съдържанието на фактурата.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че се доказва по безспорен начин наличието
на договорно правоотношение между страните по повод доставка и продажба на 26 000
кг. въглища „Донбас“ и размерът на дължимата от ответника сума за така
осъществената продажба, а именно на обща стойност 8 672.98 лева с включено
ДДС.
В
процесната фактура липсва изрична уговорка относно срока на задължението за
заплащане на цената. Ето защо, в конкретния случай, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, според която купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. Предвид тези обстоятелства, съдът намира,
че не е необходима изрична покана за плащане на цената, а същата се дължи от
датата на получаване на фактурата – 02.11.2016 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният главен
иск е основателен.
Относно размера на предявения главен иск, съдът намира
следното:
Страните по делото не спорят, че ответникът е заплатил
на ищеца сумата от 4 000 лева по процесната фактура, поради което и
дължимият незаплатен остатък от продажната цена възлиза на 4 672.98 лева,
каквото е и заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза. За тази сума главният иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно
чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид тези обстоятелства,
съдът намира, че не е необходима изрична покана за плащане на цената, а същата
се дължи от датата на падежа, посочен във фактурата.
В конкретния случай, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главницата в общ размер на
8 672.98 лева, за периода от датата, следваща датата на издаване на фактурата:
03.11.2016 г. до 16.11.2016 г. (датата, предхождаща извършеното частично
плащане) възлиза на 33.80 лева, а размерът на обезщетението за забава върху
остатъка от главницата в размер на 4 672.98 лева, за периода от 17.11.2016
г. до 14.02.2017 г., възлиза на 118.36 лева, изчислен служебно от съда,
посредством онлайн – калкулатор, или общо на 152.16 лева.
С оглед на така установените обстоятелства, съдът
намира, че и този иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно разноските:
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 96.50 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 398 лева, общо 494.50 лева. В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 96.50 лева,
депозит за вещо лице – 120 лева, както и за заплатено
адвокатско в размер на 400 лева, или общо 616.50 лева.
Следователно, общият размер на дължимите на ищцовото дружество разноски
е в размер на 1 111 лева, които следва да се присъдят изцяло в тежест на
ответника.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.В.Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** качеството му на земеделски производител,
дължи на „И и Д Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, обл. Пловдив, ул.
„Младежка“ № 15, сумата от 4 672.98
лв. /четири хиляди шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/
- главница, представляваща незаплатена
част от цена по договор за продажба на въглища и дължим акциз по същия, за
който е издадена фактура № 0000000***/02.11.2016 г. на обща стойност
8 672.98 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението в съда – 15.02.2017 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 152.16
лв. /сто петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 03.11.2016 г. до 14.02.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1247 от 16.02.2017 г. по ч.гр.д.
№ 2082 по описа на ПРС за 2017 г., ХХІІ
гр. с.
ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** качеството му на земеделски производител, да заплати на „И и Д Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, обл. Пловдив, ул.
„Младежка“ № 15, сумата от 1 111 лв. /хиляда сто и единадесет лева/ - разноски, от които сумата
от 494.50 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 2082/2017 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в и сумата от 616.50 лева – деловодни разноски по настоящото
гр.д. № 9684 по описа за 2017 г. на ПРС, ІХ-ти състав.
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.