О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 06.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като разгледа гр.д. №1387 по описа на
съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С определение от 25.01.2021г. съдът на основание
чл.130 ГПК е върнал исковата молба по чл.422 ГПК на ищеца „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сграда „Матрикс тауър“, ет. 4-6, чрез
юрисконсулт Г.А., срещу ответника В.А.Б. с ЕГН ********** *** за съществуване
на вземането по заповед №2876 от 01.11.2011г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. №4505/2011г. по описа на РС – Пазарджик въз
основа на документ по чл.417 ГПК за сумите: 10630.13лв. – главница; 912.58лв. –
договорна лихва; 81.61лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.10.2011г.
до плащането, дължими по договор за банков кредит №FL306219 от 16.10.2007г.,
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 21.10.2011г., и е прекратил
производството по делото. В мотивите на същото определение съдът е приел, че съдебните
разноски на двете страни по това дело следва да останат за тяхна сметка, тъй
като всяка от тях със своето недобросъвестно процесуално поведение е станала
причина за завеждане на делото. Ищецът е предявил установителния иск по чл.422 ГПК, знаейки че искът е недопустим (както сам твърди в исковата молба).
Ответникът също е станал причина за образуване на делото, тъй като е заявил
пред заповедния съд неверния факт, че заповедта за изпълнение му е връчена на
29.04.2020г. в рамките на изп. дело №741/1217г. по описа на ЧСИ Добромир
Даскалов, знаейки, че тя му е била връчена още на 19.04.2012г. в рамките на изп.
дело №2106/2012г. по описа на СИС при РС – Пазарджик. Освен това в подкрепа на
невярното си твърдение е представил като доказателство втората покана за
доброволно изпълнение (тази от Добромир Даскалов), а не първата, с която именно
процесната заповед за изпълнение му е била връчена от ДСИ при РС – Пазарджик по
изп. дело №2106/2012г.
Въпреки обстойно изложените мотиви, ответникът е
подал молба с вх. №262009 от 08.03.2021г. за допълване
на определението в частта за разноските като в негова полза бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 2200лв. и
защото липсва изричен диспозитив относно разноските. В молбата се сочи, че като е подал възражението по
чл.414 ГПК ответникът е упражнил едно свое гражданско право, т.е. действал е
съобразно разпоредбите на закона и за това има право на разноски.
В срока по чл.248, ал. 2 ГПК ищецът е депозирал писмено становище, че
искането е неоснователно.
Съдът, като
обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намери следното.
Молбата е
допустима – същата
е подадена от страна
по делото в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество
молбата е неоснователна.
В допълнение към вече изложените мотиви за
неприсъждане на съдебни разноски на ответника следва да се посочи, че съдът
споделя доводите на ответника относно правомерността на неговите действия,
свързани със самото подаване на възражението по чл.414 ГПК, макар и да е
направил това повече от осем години след като му е била връчена заповедта за
изпълнение. Неговото недобросъвестно процесуално поведение обаче се изразява не
в подаване на възражението, а в съзнателното посочване на грешна начална дата,
от която следва да се брои срокът по чл.414, ал.2 ГПК и в представянето пред
съда като доказателство друга ПДИ, а не тази, с която е станало връчването на
заповедта за изпълнение много по-рано.
Определението за връщане на исковата
молба и за прекратяване на производството не следва да се допълва в частта за
разноските и поради това, че изричен отхвърлителен диспозитив за разноски в
съдебните актове не се постановява.
С оглед на
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ищеца
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, за допълване на определение
№260062 от 25.01.2020г. по гр.
д. №1387/2020г. на РС – Пазарджик в частта за
разноските.
На основание чл. 248, ал.3 вр. чл.130 вр. чл.275, ал.1 ГПК определението подлежи на
обжалване пред Окръжен
съд - Пазарджик в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: