Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3238 27.11.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6072/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба
Д.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник - адвокат
Е.Д., съдебен адрес ***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с
адрес: ............................., за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода
от 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г., сумата 90 лева, представляваща общ размер на
лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г. Д.Т.Х. е
полагал труд на длъжност .......................... при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ град Б., която е на структурно подчинение на Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР. В исковата молба е изложен довод, че Главна дирекция „Гранична
полиция“ е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Според чл.142 ал.1,
т.1 от ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл.176 от ЗМВР, чл.187 от ЗМВР, чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период 26.07.2016
г. до 26.07.2019 г. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са
идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143,
след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна
смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на
специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, която в чл.9 ал.2 предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните факти в
исковата молба е изложено следното:
За периода 26.07.2016 г. до 26.07.2019 г. ищецът, с оглед характера на
заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени, полагал е труд и през
нощта. Положил е общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 987 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до
извънреден труд от 123 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да
бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 738 лева. Цената на иска е посочена в
приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си, ангажира доказателства.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца,
който по реда на чл.214 от ГПК изменя исковете по размер, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 1477,77 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 210,78 часа
за посочения в исковата молба период, а иска за лихва се счита предявен за
сумата от 188,28 лева за посочения в исковата молба период.
Ответникът
Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от директора Х.Т.,
чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт К.И., дава писмен отговор на
предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага и, че поради наличието на акцесорно съединен иск е налице обективно
съединяване на искове и е неприложима разпоредбата на чл. 310 от ГПК за
разглеждане на делото по реда на бързото производство.
На
първо място от името на процесуалния представител на ответника е направено
възражение по допустимостта на иска за периода от 01.07.2019 година до 26.07.2019
година поради преждевременнното му предявяване.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца е в служебно
правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“. Посочва, че за периода, индивидуализиран в
исковата молба, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумарно. В писмения отговор е изложено
още, че на основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитан, за компенсиране
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, които са посочени и в исковата молба. Поради
това от името на ответника е изложен довод, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда не намира приложение в конкретния
случай. Уточнено е, че тя се прилага за работещи по трудово правоотношение. В
писмения отговор е изложено още, че е неоснователен довода на ищеца, че е
налице празнота в законодателството и за това следва да се приложи КТ.
В писмения отговор от името на ответника е посочено още,
че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, което се вижда от платежните бележки. Ищецът не е полагал нощен
труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на
нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В писмения отговор е изложено
и довод, че в ЗМВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Ответникът,
чрез процесуалния си представител счита, че това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай ответната страна е
изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд.
На следващо място ответникът, чрез процесуалния си
представител, излага, че при преобразуване на нощния
труд към дневен е коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, както
претендира ищеца. Формират се часове, които се сумират с общия брой отработени
часове за отчетния период и се сравняват с нормата за периода. Като при
надвишаване на нормата се получава резултат в часове, които се заплащат като
извънреден труд. Това е и принципът на сумирано изчисляване на работното време,
каквото се е прилагало за ищеца през процесния период.
Ответникът счита, че в тежест
на ищеца е да докаже, че претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период
представляват за него извънреден труд, т.е. са часове, надвишаващи тримесечната
норма, която той е следвало да отработи и която твърди, че подлежи на
компенсиране като извънреден труд.
В писмения отговор е изложен още довод, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която не се прилага за ищеца,
коефициентът 1,143, с който се преизчисляват нощните часове към дневни, се
прилага единствено в случаите, когато се извършва сумирано изчисляване на
работното време за съответния отчетен период. Направен е извод, че самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен
не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
Ответникът излага, че нощният
труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само, ако служителят действително работи извън установеното за него
работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че независимо от горното
и нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца, положеният от него
извънреден труд се отчита и изплаща на тримесечен период съгласно ЗМВР. По тази
причина ответникът счита, че искът за
периода 01.07.2019 г.-26.07.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба) е
недопустим, поради преждевременното му предявяване. В писмения отговор е конкретизирано, че изискуемостта на
суми за извънреден труд (включително и при прилагане на разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, касаеща преобразуването на нощния труд с коефициент 1,143 и
приравняването му към дневен) при сумирано изчисляване на работното време,
настъпва след изтичане на отчетния период, който съгласно ЗМВР е тримесечен. По
този причина ответникът счита, че след
приключване на отчетния период юли, август, септември 2019 г., може да се
претендират суми за евентуално дължим и неизплатен извънреден труд.
По
изложените по – горе фактически и правни доводи в писмения отговор е отправено
искане за отхвърляне на предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и пледира
за отхвърляне на исковете на подробно изложените в отговора аргументи,
претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на
длъжност ................................. при РД „ГП“ Б., която е на
структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“-София, както и че в периода 26.07.2016
г. – 26.07.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време. В този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен доказателствен
материал.
По делото е изготвена от в.л.А. съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира
като обективно и компетентно изготвено въз основа данните от представени от
ответника и приети като доказателства по делото платежни бележки/фишове за
заплати, протоколи за положен труд от дръжавни служители, работещи на смени между
22,00 часа и 06,00 часа, график на дежурствата, и съгласно което за периода 26.07.2016
г. – 26.07.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е в размер на 1474
часа, които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1684,78 часа дневен труд,
или е налице разлика от 210,78 часа и дължимото за този труд възнаграждение възлиза на сумата
от 1477,77 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР,
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл.179,
ал.1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно,
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба следва
да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. Липсата
на такива изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота
в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в
случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение
и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение
относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на
работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.9, ал.2 на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
С оглед на всичко изложено до тук
и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
според което за периода 26.07.2016 г. – 26.07.2019 г. ищецът е положил общо 1474 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1684,78 часа дневен труд, т.е.
налице е разлика от 210,78 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1477,77
лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено
от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и
следва да се уважи в предявения след увеличението на иска размер.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок, поради което и на основание
чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновава извод,
че претенцията на ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изизкуемо вземане до 25.07.2019 г. и доказана в
предявения след изменението на иска размер от 188,28 лева, считано от 31.10.2016
г.
Основателността на главната претенция води до
основателност и на акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 26.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на
350 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството,
че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в общ размер на 109,11
лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в
размер на 180,00 лева.
На основание чл.242,
ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора С.К., седалище в ........................,
да заплати на Д.Т.Х., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адерс в ..................,
чрез адв.Е.Д., сумата от 1477,77 лева
(хиляда четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 210,78 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 26.07.2016
г. - 26.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 188,28 лева (сто осемдесет и осем лева
и двадесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 31.10.2016
г. – 25.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 350,00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора С.К., седалище в .........................,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Бургас държавна такса в размер на 109,11
лева (сто и девет лева и единадесет стотинки) и сумата от 180,00 лева (сто и осемдесет лева) –
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 29.11.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.