РЕШЕНИЕ
№ 3251
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330115956 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД,
предявен от С. П. П. – Д. и Я. Д. Д. против Община П.
Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор № ******,
находящ се в гр. П., ул. ****** , с площ ******., който е идентичен с имот пл.
***** по уличната и дворищната регулация, утвърдени със Заповед №
******. Сочат, че имотът е отразен в действащия регулационен план като
имот пл. № ****, включен заедно с няколко други имота в общ по регулация
парцел УПИ ****, за общ. и жил. нужда. Част от имота била отредена за
улица, която е реализирана – ул. **** и ул. ****** – ос.т. ******. Сочат, че
2/3 идеални части от имота били придобити в режим на СИО с договор за
покупкопродажба от 25.05.2015 г., а останалата 1/3 идеална част била
собственост на ищцата С. П. – Д. по наследство от наследодателите й З. и П.
П.. Последните се легитимирали за собственици въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена с нотариален акт № *** том ****, дело
№ ******, когато имотът представлявал дворно място с площ от ******кв.м.
Впоследствие имотът бил одържавен от З. и П. П., а въз основа на ЗВСОНИ и
решение от 1992 г. на комисията, назначена със заповед № *****на ***** на
Община П., на наследниците им се възстановило правото на собственост по
отношение на празно дворно място от **** кв.м. на ул. ******** (западния
ъгъл между улиците ******, ******* и *****) в гр. П.. Ищците твърдят, че
имотът бил почти изцяло зает от подновения тротоар към посочените улици в
пълно отклонение от действащия план, като бил издигнат парапет от около
0,80 м., който бил в техния имот. Тротоарът и част от улицата били изместени
1
и навлизали повече от предвиденото отреждане с плана за улична регулация в
собствения на ищците имот. Поради това имотът се ползвал от Община П. без
правно основание и въпреки противопоставянето на ищците. Последните не
можели да ползват имота си, поради което претендират от ответника
обезщетение за ползите, от които са лишени за периода от 11.10.2016 г. до
11.10.2017 г. в размер на общо 2500 лв. Молят за осъждане на ответника да
им заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.10.2021 г., както и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Община П. със становище за недопустимост на предявения иск. Сочи, че не се
установявало ищецът Я. Д. да е собственик на имота, поради което за него
липсвал правен интерес от предявяване на иска. Поддържа, че ищците имали
друг път на защита, уреден в разпоредбите на чл.205 и сл. ЗУТ, поради което
субсидиарната норма на чл.59 ЗЗД не можело да намери приложение. По
същество, намира иска за неоснователен. Счита, че ответникът не е лишил
ищците от ползването на имота, като не го ползвал, както и не е изградил
твърдяната тротоарна настилка и парапет. Оспорва претенцията по размер,
като я намира за завишена. Сочи, че съгласно предвижданията на действащия
устройствен план, одобрен със Заповед № ***** имотът попадал в улична
регулация и за него не предвидено застрояване. Поддържа, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска и моли за неговото отхвърляне.
Претендират разноски.
Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът установи
следната фактическа обстановка:
Въз основа на обстоятелствена проверка, извършена с нотариален акт №
****, том ***, дело № ****** З. Г. П. придобила дворно място с площ от
*****, находящо се в гр. П., ул.******* до съседи наследниците на Т. М. и Е.
П. и улица.
С Акт за за завземане на недвжим имот за държавен от 14.07.1951
процесния недвижим имот е одържавен.
Видно от Удостоверение № ******, въз основа на ЗВСОНИ и Решение,
взето с протокол от 1992 на назначена комисия със заповед ****** на на
Община П. на наследниците на П. П. П. е възстановена собствеността
включително върху процесния имот – празно дворно място ****** на ул.
****** /западния ъгъл между улиците ******, ***** и ******/ в гр. П./.
Със Заповед № ****** на на Община П. процесният имот е отписан от
актовите книги за държавните имоти.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ****** П. П. П. е
починал на *****, а съпругата му З. Г. П. – на ******. Техният наследник –
синът им С. П. П. е починал на ***** ., а съпругата му К. С. П. – на 1****.
С Нотариален акт за замяна на недвижим имот №****, том ****, рег. №
****, дело № ***** по описа на нотариус с район на действие РС Пловдив на
27.08.2001 год. наследникът на С. П. П. – С. С. П. прехвърля на ищцата С. П.
П., както и на С. Н. П. и К. П. П.- К. общи равни права върху ½ идеални части
2
от процесното празно дворно място с площ от *****, находящо се в гр. П.,
ул.*********, представляващо имот п. № ****, включен в парцел ***** от
кв.*** по плана на кв К****.
С Нотариален акт за замяна на недвижим имот № ***, том ***, рег.
№*****, дело № ****** по описа на нотариус ****** с район на действие РС
Пловдив на 27.08.2001 год. синът на П. С. П. /другият наследник на С. П. П./
прехвърля на ищцата и негова сестра С. П. П., както и на майка си С. Н. П. и
другата си сестра К. П. П.- К. общо при равни права между тях 1/8 идеални
части от процесното празно дворно място.
На ***** ищцата С. П. П. сключва граждански брак с ищеца Я. Д. Д..
С Нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № ***, том
****, рег. № ****, дело № ****** по описа на нотариус ****** с район на
действие РС Пловдив на 27.08.2015 год. С. Н. П. и К. П. П.- К. продават на
ищцата С. П. своите 2/3 идеални части от процесното празно дворно място с
идентификатор *****– номер по предх.план *****, с адрес на поземления
имот *******, с площ по документ – ***** кв.м.
Видно от скица на поземлен имот с идентификатор *****, изготвена въз
основа на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри към
17.06.2015 год. поземления имот е с размери **** кв.м. и е с предходен номер
*****, кв.***.
На 30.07.2015 год. от ищцата С. П. е подадено Заявление вх№ ****** до
Община П. с искане на замяна на процесния имот попадащ в улична
регулация с друг поземлен имот. В отговор с писмо с изх. № ****** от
******. от Община П. ищцата е уведомена, че поземленият имот общинска
собственост, с който се иска замяна – с идентификатор ****** попада в
улична регулация, поради което преписката ще бъде архивирана.
С писмо с изх. № ****** от ***** в отговор на заявление от ищците
Община П. отговаря, че имоти с идентификатор ******* и идентификатор
****** попадат в улична регулация и са в обхвата на проект във фаза на
идеен проект за създаване на УПИ.
По делото е разпитан св. Р. Г., от разпита на който се установява, че
процесният имот не може да се използа от ищците, тъй като през него
преминава тротоар и уличното платно, както и че ищците са водели
кореспонденция с Община П. за разрешаване на проблема с ползването му.
По делото са допуснати и изготвени съдебно-техническа експретиза
относно определяне цената на следния пазарен наем на процесния имот и
друга съдебно техническа експертизи.
От заключението на назначената съдебно-техническа експретиза
относно цената за ползването на имота се установява, че за претендирания
период пазарната наемна цена за ползването му е в размер на 1617 лева. В
заключението си вещото лице посочва и че една част от имота е зает от
тротоар, а друга – от улично платно.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза
относно статута на имота и заетата от него част, се установява, че границите
3
на имота не са променяни и по всички кадастрални планове площта му е ****
кв м. Установява се, че за процесния имот е предвидено отчуждаване за
разширение на улично кръстовище между ул. *******, ул.****** и ул.
******, но няма данни за извършено такова отчуждаване. Установява се още,
че процесният имот с ИД ******* попада в уличното кръстовище на трите
улици - ул. *****, ул.**** и ул. *****, като една част попада в уличното
платно , а друга част в тротоара – част от имота с квадратура **** кв.м.
попада в тротоарно пространство, което се ползва и за паркинг, част от имота
с квадратура ***** кв.м. попада също в тротоарно пространство и част от
имота с площ *** кв.м. попада в уличното платно.
Съдът кредитира дадените от св. Г. показания, тъй като същите са
логични и последователни, а и си кореспондират със събрания по делото
писмен доказателствен материал, както и със заключението на изготвената
съдебно-техническа експретиза на вещото лице инж. Г. относно попадането
на имота в улична регулация. Такава констатация е направена и от вещото
лице В. Р..
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото две съдебно
технически експертизи, като изготвени от вещи лица, в чиято компетентност
и безпристрастност няма основания да се съмнява. Двете експертизи си
кореспондират и относно попадането на имота в уличната регулация.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице за чужда
сметка; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване;
отсъствие на правно основание за обогатяването и липса на възможност за
защита на обеднелия чрез друг иск.В процесния случай се претендира
стойността на обогатяването на ответника от неоснователното ползване на
чужда вещ.
Безспорно се установи по делото, че ищците / по отнощение на С. П. –
Д. не се и оспорва от ответната Община/ са съсобственици на процесния имот
с площ **** кв. Установи се от приложените нотариални актове и
удостоверение за наследници, че ищцата С. П. П. – Д. е придобила по
наследяване по закон и на договорно основание процесните **** кв.м.
Доколкото същата е в брачно правоотношение с другия ищец Я. Д. от
29.04.2006 год., то последният е придобил в режим на СИО 2/3 идеални части
от процесното празно дворно място с идентификатор ******, прехвърлено на
ищцата с нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № ***, том
***, рег. № ***, дело №**** по описа на нотариус ***** с район на действие
РС Пловдив на 27.08.2015 год.
Относно площта на дворното място, която е посочена в исковата молба
като такава от ***кв.м., въпреки че в първоначалния акт същата е, то видно
от упоменатото от вещото лице по назначената техническа експертиза в
техническия архив на район ****, Община П. начални кадастрални данни за
процесния имот са налице в плана КРП „Втора градска част“, гр.П. одобрен
4
със заповед № ****, в който процесният имот е с площ *****кв м по
графични данни. С тази площ имотът фигурира, според вещото лице и във
всички останали документи, така е описан и в нотариалния акт за покупко
продажба от 2015 год., с такава площ е описан и от вещото лице след огледа
на място, поради което и съдът приема, че процесният имот - празно дворно
място с идентификатор ***** е с площ ***** кв.м
За да се установи наличието на обогатяване на ответника, необходимо е
да се докаже, че същият е ползвал без основание процесния имот през
периода 11.10.2016 г. - 11.10.2017 г и не е заплащал на собствениците
обезщетение за ползването.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза изготвена от инж.Г., а и от констатациите на вещото лице В. Р., в
мотивировъчната част на изготвената от нея СТЕ се установява, че площта на
процесния имот /**** кв.м./ попадат в улично платно и тротоар. Това се
установяна и от разпита на св. Г., който заявява, че познава ищците, че те са
единствени собствените от пет- шест години и от тогава имота е част от
улично платно. Не се установи по делото от 2015 год насам, когато ищите са
станали единствени собственици на имота, този имот да е бил ползван за
нещо друго освен за общинска инфраструктура. Както бе посочено по горе,
видно от съдебно - техническата експертиза имотът попада изцяло в уличната
регулация – част от имота с квадратура ***кв.м. попада в тротоарно
пространство, което се ползва и за паркинг, част от имота с квадратура *****
кв.м. попада също в тротоарно пространство и част от имота с площ *** кв.м.
попада в уличното платно. Не се събраха доказателства по делото, видно и от
заключението на вещото лице инж. Г., имотът да е бил отчуждаван от
Общината.
Видно от приложената кореспонденция между ответната Община и
ищците /писмо с изх. № ******* год. от Община П./ от Общината и не се
спори, че имотът попада в улична регулация. Установява се и от изготвената
експертиза на вещото лице инж. Г., че около 2019 -2020 г е ремонтирано
кръстовището, в което попада процесният имот, като са изградени нови
бордюри и тротоари, обновена е пътната настилка /за ремонти дейности сочи
и св. Г./. Ето защо, доколкото улицата и тротоарът са обекти на общинската
инфраструктура с местно значение, се налага и изводът, че техен ползвател е
именно ответната община. Обогатяването на ответника в тази хипотеза се
изразява в спестяването на разходи за наемната цена, която би заплащал, ако
между страните съществуваше наемно правоотношение – тоест Община
Пловдив се е обогатила от ползването имота, спестявайки разходи за наем.
Вторият елемент от фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД е обедняването, което представлява лишаване от
определена имуществена облага. В разглеждания случай е налице
правнорелевантно обедняване на ищците, тъй като същите са собственици на
ползвания от ответника имот и като такива са пропуснали да реализират
увеличение на актива на имуществото си чрез прякото ползване на имота или
отдаването му под наем. Те са били лишени от възможността да ползват
собствеността си, която се използва от Община Пловдив за трайно
5
задоволяване на обществените потребности като обедняването за ищците и
обогатяването за ответника произтича от общ юридически факт - ползването
на имот частна собственост за сметка неползването от собствениците му. За
ответника не съществува правно основание да ползва имота за задоволяване
на обществени потребности, факт, който несъмнено следва от
предвижданията за този имот, а именно за ниско застрояване, както и от
обстоятелството, че имотът е отписан от актовите книги на държавните
имоти, респ. статутът му е на частна собственост. За ответника не съществува
и друг ред за защита.
Установи се и че от момента на придобиване изцяло собствеността
върху имота – 28.01.2015 год. ищците не са бездействали по отношение
защита на правата си, явно са заявявали намерението си да се ползват от
имота, като са отправяли покани за предаване на владението и предложения
до Община Пловдив за евентуална замяна на имота, но без резултат.
Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за
определяне пазарната наемна цена за ползването имота за периода
11.10.2016г.- 11.10.2017 г., тази цена е в размер на 1617 лева. Съдът
възприема изцяло заключението, като изготвено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че исковата претенция
на ищците е доказана както по основание, така и по размер /в с.з. е направено
и прието от съда изменение на размера на исковата претенция от 2500 лева на
1617 лева/
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответната
Община П. следва да заплати на ищците сторените от тях в производството
пред настоящото инстанция разноски в размер на 100.00 лева – държавна
такса, 510 и 200 лева за експретизи и 500 лева /от претендирани 2000 лева/
заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 1310 лева.
По делото е представено пълномощно, видно от което ищците са заплани
в брой на пълномощника си сумата от 2000 лева. От ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хоронар с искане за
определянето му в минимален размер. Този размер предвид цената на иска от
1617 лева съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 343.19 лева. Доколкото обаче делото е
протекло в две съдебни заседания, приети са две експертизи, разпитан е
свидетел, а и предвид конкретната фактическа и правна сложност на
производството, съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение на ищците в размер на 500 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с
ЕИК *******, адрес гр. П., пл. ***** №****, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П. – Д.А
ЕГН ********** и Я. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 1617.00 лева,
6
представляваща неоснователно обогатяване от ползването без основание на
съсобствения им поземлен имот с идентификатор № ****** и съседи *****,
****, **** и ******, находящ се в гр. П., ул. ******* № ****, с площ от
***** кв.м за периода 11.10.2016 г. - 11.10.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА ПЛОВДИВ, с
ЕИК ******, адрес гр. П., пл. ******* №******, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П. –
Д.А ЕГН ********** и Я. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 1310.00 лева,
представляващи сторени от ищците съдебно деловодни разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7