№ 1022
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330102014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от О. А. П. против „Уникредит Булбанк“
АД установителни искове за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от общо 25 462, 65 лв., от които: главница в размер на 18 452, 15 лв., законна лихва в
размер на 476, 68 лв. за периода11.03.2020 г. – 26.06.2020 г., неолихвяеми вземания в размер
на 1 552, 64 лв., присъдени разноски в размер на 1 396, 20 лв., разноски по изпълнителното
дело в размер на 996, 10 лв. и такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 26.06.2020 г. в
размер на 2 517, 12 лв., за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително
дело № ***** г. по описа на ЧСИ **** с район на действие ОС - П..
Ищецът твърди, че съгласно договор за банков кредит № 0068/359/07112014 от
07.11.2014 г. ответното дружество е предоставило кредит за оборотни средства на „Вижън
Гард“ ООД, с ЕИК *********, като на 02.03.2018 г. между страните бил подписан анекс и
уговорен краен срок за погасяване на главницата – 02.03.2019 г. Ищецът сочи, че е подписал
договора като солидарен длъжник, но доколкото пълният размер на кредита бил усвоен от
дружеството – кредитополучател, то самият той действал като поръчител, обезпечавайки
главния дълг, без да се е съзадължил с кредитополучателя. По тези съображения счита, че
спрямо него се прилагат правилата на поръчителството. Акцентира върху разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че шестмесечният срок за предявяване на иск против
длъжника е изтекъл на 03.09.2019 г., без да са предприети действия по предявяване на иск
или подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него. Счита, че
доколкото този срок е преклузивен, то и самото поръчителство се е прекратило с изтичането
му.
На следващо място сочи, че с Решение № ***** от ***** г. по т.д. № ***** г. на
ПОС длъжникът на ответника в настоящото производство – „Вижън Гард“ ООД е обявен в
несъстоятелност. Твърди, че доколкото вземането на „Уникредит Булбанк“ АД към „Вижън
Гард“ ООД е включено в списъка с приетите вземания по чл. 693 ТЗ, то и на основание чл.
638, ал. 4 ТЗ спряното изпълнително дело № ***** г. следва да бъде прекратено. Въз основа
на изложеното ищецът счита, че е отпаднало основанието за провеждане на принудително
1
изпълнение спрямо него.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита искът за
недопустим, като сочи, че оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е преклудирано, като развива подробни съображения. На следващо място счита
1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Maria
Milkova Dalgicheva на 20.10.2022 г. в 11:18:47 ч. Актът е постановен на 20.10.2022 иска за
неоснователен, като твърди, че видно от представения договор за кредит, анекс и общи
условия към него ищецът се е задължил като солидарен длъжник, респективно предвиденият
шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не бил приложим в случая.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
По мнение на въззивен състав на Окръжен съд - П., с чиито указания районният съд е
длъжен да се съобрази, така предявените искове са допустими. Разгледани по същество, по
мнение на настоящия състав, същите са неоснователни, по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че с Договор за банков кредит – овърдрафт №
*****г. ответното дружество „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството си на кредитор, е
предоставило на кредитополучателя „ВИЖЪН ГАРД” ООД банков кредит в размер на 20
000 лева за оборотни средства на дружеството с краен срок на погасяване 07.11.2015 г. С
последващи Анекси към договора за кредит се удължава срокът за погасяване на сумата по
кредита, като съгласно последния Анекс № ***** крайният срок за издължаване и
погасяване на главницата става 02.03.2019 г. В договора за банков кредит и анекса към него
ищецът О. А. П. и П. Х. Р. са посочени като солидарни с дружеството „ВИЖЪН ГАРД”
ООД длъжници.
За вземанията, произтичащи договора за кредит, банката - кредитор се е снабдила със
Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист № ***** г., изд. от РС-П. по ч.гр.д. № ***** г., Х гр. състав. Въз основа
на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист е образувано изп. дело № ***** по описа
на ЧСИ ****, рег. № *****, район на действие ОС-П.. От приложеното в настоящото
производство ч.гр.д. № ***** г. се установява, че поканата за доброволно изпълнение,
ведно със заповедта за изпълнение са връчени на длъжника и ищец в настоящото
производство на 13.07.2020 г., откогато е започнал да тече и едномесечният срок за подаване
на възражение. Същият е изтекъл на 13.08.2020 г. и заповедта се е стабилизирала.
Съгласно чл. 416 ГПК, влизането в сила на заповедта, т.е. приключване на
производството със стабилизиране на акта, настъпва с изтичане срока за възражение по чл.
414 ГПК, с оттеглянето му или с влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК за
установяване на вземането. Налага се изводът, че доколкото влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие, характерно за решенията, то длъжникът не
разполага с иск, който се основава на обстоятелства и доказателства, които са могли да му
бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита
/чл.414 и сл. ГПК/. Настъпването на стабилитета на заповедта за изпълнение има за
2
последица невъзможност за последващо пререшаване на вече разрешения с нея въпрос за
дължимостта на едно вземане, щом то не е било оспорено в рамките на предвидения от
закона процесуален срок. Защитата на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая длъжникът се позовава
на обстоятелства, които са съществували към срока за подаване на възражение, поради което
не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. В този смисъл и
Определение № 318/09.07.2019 г., ВКС, четвърто гражданско отделение.
Въз основа на горните съображения с налага изводът, че въпросът изтекъл ли е
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, респ. прекратило ли се е поръчителството по
отношение на ищеца в настоящото производство се явява обхванат от силата на пресъдено
нещо с влязлата в сила Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК и не може да бъде пререшаван в настоящото производство.
За да обоснове отпадане на отговорността си по процесните вземания, ишецът се
домогва да установи настъпването на нови факти и обстоятелства, акцентирайки върху
обстоятелството, че дружеството „ВИЖЪН ГАРД” ООД е обявено в несъстоятелност и
заличено като такова от Търговския регистър след стабилизирането на заповедта за
изпълнение. В тази връзка сочи, че доколкото поръчителството имало акцесорен характер,
следвало да се приеме, че и предвид заличаването на главния длъжник, отпадала
отговорността и на поръчителя, тъй като акцесорното задължение било погасено.
Действително, с Решение № ***** от ***** г. по т.д. № ***** г. на ПОС длъжникът
„ВИЖЪН ГАРД” ООД е обявен в несъстоятелност и е постановено започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. С Решение № ***** от 24.11.2022 г. по т.д. № ***** г. на ПОС,
влязло в сила на 02.12.2022г., е постановено заличаването на „ВИЖЪН ГАРД” ООД - в
несъстоятелност и е прекратено производството по несъстоятелността на основание чл. 632,
ал.4 от ТЗ.
Настоящият състав не намира за необходимо да излага съображения за това в какво
правно качество е поел задължението си ищецът по процесния договор за кредит – като
солидарен длъжник или поръчител, тъй като намира изложените доводи за несъстоятелни
дори да се приеме, че е действал като поръчител.
В битието си на акцесорен договор поръчителството се прекратява при погасяване
/прекратяване/ на главния дълг. Погасява се и с настъпване на останалите общи или
специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя, като едно от тези
специални основания за е уреденото в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, което в настоящия
казус вече бе разгледано по-горе в изложението. Под погасяване на главния дълг следва да
се разбира погасяване чрез плащане, който е единственият възможен в конкретната хипотеза
способ, тъй като при удовлетворяване на кредитора поръчителството се явява безпредметно.
Другият случай на погасяване на главния дълг би била неговата недействителност в битието
й на родово понятие. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД, която гласи, че
поръчителството може да съществува само за действително задължение. Обявяването в
3
несъстоятелност на главния длъжник и заличаването му в ТР не представлява погасяване на
главния дълг и няма отношение към акцесорността на договора за поръчителство. Това е
така, защото смисълът на поръчителството е поемане на лично обезпечение на чужд дълг
именно в хипотеза, в която главният длъжник не е в състояние на изпълни своето
задължение. При търговците, какъвто е и в конкретния казус главният длъжник, е уредена
процедурата по откриване на производство по несъстоятелност, когато се установи, че
длъжникът е неплатежоспособен. Обявяването на търговеца в несъстоятелност и
осребряване на имуществото му, респ. разпределянето му между кредиторите с приети
вземания е предвидено с цел охраняване интересите на търговеца – длъжник и по - точно
препятстване изпадането му в положение „вечен длъжник“, както и интересите на неговите
кредитори във връзка със своевременното им удовлетворяване и като цяло гарантиране на
търговския оборот. Тоест целта на производството по несъстоятелност е осребряване на
наличното имущество на длъжника – търговец, като една от възможните последици е
заличаването му от ТР. Това обстоятелство обаче не влече след себе си погасяване на
задълженията, които е имал към своите кредитори. Те продължават да съществуват, като
универсалното принудително изпълнение не засяга правата на кредитора спрямо останалите
съдлъжници /били те солидарни по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД или поръчители/.
В разглеждания случай и предвид възприетата от настоящия състав по-горе теза, че
поръчителството не се е прекратило поради неупражнено в срок, респ. неразгледано от съда
възражение за изтекъл срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че поръчителството
не се е погасило. Правната природа на този вид лично обезпечение е именно гарантиране
изпълнението на задължението, което се обезпечава в случай на неплатежоспособност на
главния длъжник. Да се приеме, че заличаването на търговеца от ТР влече след себе си
погасяване на поетите обезпечения, означава да се обезсмисли института на
поръчителството. При действителен главен дълг, непогасен чрез плащане, следва да се
приеме, че поръчителят отговаря на лично основание, а именно сключения договор за
поръчителство.
По горните съображения съдът счита предявените искове за неоснователни, поради
което същите подлежат на отхвърляне.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
следват разноски, но такива не се твърди и доказва да са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. А. П., ЕГН **********, с адрес ***** против
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за приемане
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 25 462, 65 лв., от които:
главница в размер на 18 452, 15 лв., законна лихва в размер на 476, 68 лв. за периода
11.03.2020 г. – 26.06.2020 г., неолихвяеми вземания в размер на 1 552, 64 лв., присъдени
4
разноски в размер на 1 396, 20 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 996, 10 лв.
и такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 26.06.2020 г. в размер на 2 517, 12 лв., за
принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № ***** г. по описа
на ЧСИ **** с район на действие ОС - П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5