№ 3251
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100512197 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. И., срещу решение №
20665/13.12.2023 г. на СРС, ГО, 86 състав по гр. дело № 25558/2023 г., с което
е оставена без уважение молбата му за допускане на промяна на фамилното му
име от И., на Ф.. Излага съображенията си, поради които счита решението за
неправилно. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с
което да уважи молбата му за допускане на исканата промяна на фамилното
му име.
Въззиваемата страна Столична община, в срока за отговор на въззивната
жалба и в открито съдебно заседание, не изразява становище по нея.
Представителят на Софийска градска прокуратура, в открито съдебно
заседание по делото, пледира за неоснователност на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от молителя
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването,
и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
1
валиден и допустим съдебен акт.
С решение № 20665/13.12.2023 г., СРС, ГО, 86 състав по гр. дело №
25558/2023 г., е оставил без уважение молбата на въззивника за промяна на
фамилното му име от И., на Ф., като неоснователна.
В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционния съд е посочил
произволни изречения без никаква връзка между тях, че неправилно е приел,
че е невъзможно отклонение от строгите правила на закона за формиране на
имената. Излага, че формалистичния подход е недопустим с оглед решението
на ЕСПЧ „П. срещу България“ /жалба 77818/12/, с което е прието, че
позоваването на съдебна практика е определено като „прекалено
формалистичен подход“, вместо който съдът следва да прецени всички факти
от значение за интереса на детето и представлява намеса в правото на защита
на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от КЗПЧОС. В същата
разпоредба от Конвенцията е посочено, че не може да има държавна намеса в
личния живот, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Счита, че искането за смяна на фамилията по никакъв
начин не попада в обхвата на изброените ограничения, а позоваването на
законовите разпоредби и евентуално че се касае за субективно желание,
представлява формализъм и незачитане на личния живот. Нищо от това не е
взето предвид. Идентификацията на едно лице също е изключително важно
значение, особено когато се идентифицира като част от етнос, националност,
род. Още през 2008 година, с решение на ВКС № 1426/ 10.12.2008 г. по гр. д.
№ 396/ 2008 г., V Г. О. е постановено, че „Името е част и от личностното
самоопреД.е на лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице
да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно
обстоятелство" по смисъла на Закона за гражданската регистрация".
Настоящия съдебен състав намира следното:
Законодателството относно имената на гражданите се състои от
императивни правни норми, с оглед функциите на името по
индивидуализация, идентификация и отличаване на лицата едно от друго.
Промяната на името се допуска само при точно определени от закона
2
основания- сключване на брак, развод, осиновяване и наличието на важни
обстоятелства.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Тези обстоятелства, при които се допуска промяна на името, обаче, не могат
да противоречат на императивните правила, въз основа на които се определят
имената на българските граждани.
Обстоятелството, че жалбоподателя желае да носи фамилно име,
различно от това, което следва да носи, съгласно Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/, съдът не счита за важно обстоятелство по смисъла на ЗГР,
водещо автоматично и само по себе си до прекратяване носенето на неговото
фамилно име. Необходимо е да са налице обстоятелства, стоящи извън волята
му, които да са обективирани в действителността, а не само субективни
желания и съображения на жалбоподателя.
В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на
ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се
явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции; тези важни
обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон.
Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д.
№ 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на
гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на
името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче
винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл.
14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на
образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното
или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции
на родителите налагат друго.
3
Допускането на исканата промяна би довела до заличаване на връзката
по произход на въззивника от бащата, при наличието на известен баща на
въззивника- обстоятелство, което се установява по безспорен и категоричен
начин от представеното удостоверение за раждане на въззивника. Допускането
на промяната би довела до неяснота и объркване по отношение произхода на
въззивника- имената му няма да съответстват на родителя му баща.
Цитираното в жалбата решение на ЕСПЧ „П. срещу България“ /жалба
77818/12/, е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае родителската
отговорност в производство по чл. 127, ал. 2 СК, а посоченото решение на
ВКС се отнася до „лично име“- т.е.- собствено име, съгласно ЗГР.
Спазването на императивни законови разпоредби настоящия съд не
счита за „прекалено формалистичен подход“.
Първостепенния съд не се е съобразил с практика на ВКС, която, според
ГПК вече не е задължителна, а с императивни норми на приложимия
материален закон- ЗГР.
И пред настоящата инстанция не се ангажираха доказателства,
установяващи основателността на молбата за допускане на исканата промяна.
Поради съвпадане крайните изводи и на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20665/13.12.2023 г. на СРС, ГО, 86 състав
по гр. дело № 25558/2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4