О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер Година
11.06.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
11.06. Година
две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 2103 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба на „МОМИНА КРЕПОСТ” АД,
гр. Велико Търново против „УМБАЛ ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от
исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да се
приложи ч.гр.д.№ 961/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия
на извлечение от сметка 411/21, фактура № **********/ 02.08.2017 г.; фактура №
**********/31.08/2017 г.; фактура № **********/02.10.2017 г.; фактура №
**********/02.11/2017 г.; фактура № **********/02.11.2017 г.; фактура №
00001500022/06.06.2017 г., дневник на сметка 411/21 за периода от 01.04.2019г.
до 30.04.2019г., покана от 20.04.2018г., .
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№961/2019г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 02.07.2019 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „МОМИНА КРЕПОСТ” АД, гр.Велико
Търново против „УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД, гр.Стара Загора. Ищецът твърди в исковата си молба, че през 2017
г. продал стоки - медицински изделия на ответното дружество „УМБАЛ Проф. д-р
Стоян Киркович" АД, за което били издадени фактури, както следва: фактура
№ **********/ 02.08.2017 г. на стойност 2928.83 лв.; фактура №
**********/31.08/2017 г. на стойност 6010.66 лв.; фактура №
**********/02.10.2017 г. на стойност 6018.14 лв.; фактура № **********/02.1
1/2017 г. на стойност 5796.65 лв.; фактура № **********/02.11.2017 г. на
стойност 18.00 лв; фактура № 00001500022/06 06.2017 г. на стойност 12.00 лв.
Купувачът по тези фактури следвало да заплати доставената стока на датата на
издаване на цитираните счетоводни документи. На 20.04.2018 г. „Момина
крепост" АД изпратило на ответника „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович"
АД покана за доброволно изпълнение, но поради липса на такова за ищеца
възникнал интерес от предявяване на правата си по съдебен ред. На 15.02.2019 г.
на основание чл. 410 от ГПК „Момина крепост" АД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, в качеството си на кредитор срещу длъжника
„УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович" АД, с цел събиране на паричното вземане.
С разпореждане от 19.02.2019 г. в полза на заявителя била издадена заповед за
изпълнение № 582/19.02.2019 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 961/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Стара Загора било подадено възражение. По делото е постъпила допълнителна
молба от ищеца, в която твърди, че продал стоки - медицински изделия на
ответника УМБАА „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като продажбите били
оформени чрез съставени за целта фактури: Фактура № **********/ 02.08.2017 г.
на стойност 4997.40 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 02.08.2017 г., по която
фактура ответното дружество на 01.11.2017 г. направило частично плащане, като
остатъкът на неизплатеното
задължение бил в размер на
2928.83 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня
следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - от 03.08.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на
456.42 лв. По фактура № **********/31.08.2017 г. на стойност
6010.66 лв. с включен ДДС, с дата на падеж 31.08.2017 г., неизплатеното задължение било в
размер на 6010.65 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня
следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - от 31.08.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на
889.90 лв.
По фактура № **********/02.10 2017 г. на стойност 6018.14 лв. с включен ДДС, с
дата на падеж 02.10.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 6018.14 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня
следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - от 02.10.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за забава в размер на
837.53 лв. По
фактура № **********/02.11.2017 г. на стойност 5796.65 лв. с включен ДДС, с
дата на падеж 02.11.2017 г., неизплатеното задължение било в размер на 5796.65 лв. - главница. За периода на забава, считано от деня
следващ датата на падеж до подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - от 02.11.2017 до 14.02.2019 г. ответникът дължал законна лихва за
забава в размер на 756.78 лв. По
фактура №
**********/02.11.2017 г. на стойност 18.00 лв. с включен ДДС, с дата
на падеж 02.11.2017 г., неизплатеното
задължение било в размер на 18.00 лв. - главница. За
периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 02.11.2017 до 14.02.2019
г. ответникът дължал законна лихва за
забава в размер на 2.36 лв. По
фактура № 00001500022/06.06.2017 г. на стойност 12.00 лв. с включен ДДС, с дата
на падеж 06.06.2017 г., неизплатеното
задължение било в размер на 12.00 лв. - главница. За
периода на забава, считано от деня следващ датата на падеж до подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от 06.06.2017 до 14.02.2019
г. ответникът дължал законна лихва за
забава в размер на 2.05 лв. С
оглед на това, че ответното дружество не заплатило задълженията си по
изброените по-горе 6 бр. фактури, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника „УМБАЛ Проф. д-р Стоян
Киркович" АД, съществуването на парично задължение спрямо него като
кредитор по фактури както следва: по фактура № **********/ 02.08.2017 г.
парично задължение в
размер на 2928.83- лв. - главница; по
фактура № **********/31.08.2017 г. парично задължение в размер на 6010.66
лв. - главница;
по фактура № **********/02.10.2017 г. парично задължение в размер на 6018.14
лв. - главница;
по фактура No **********/02.11.2017
г. парично задължение в
размер на 5796.65 лв. - главница; по
фактура № **********/02.11.2017 г. парично задължение в размер на 18.00 лв.- главница;
по фактура № 00001500022/06.06.2017 г. парично задължение в размер на 12.00 лв.
- главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от деня следващ датата на падежа
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение както следва: лихва в размер на 456.42 лв. /
върху просрочена главница в размер на 2928.83 лв. по ф-ра №
**********/02.082017 г.; лихва в
размер на 839.90 лв. върху просрочена главница в размер
на 6010.66 лв. по ф-ра № **********/31.08.2017 г.; лихва в размер на 837.53 лв.
върху просрочена главница в размер на 6018.14 лв. по ф-ра №
**********/02.10.2017 г.; лихва
в размер на 756.78 лв. върху просрочена главница в размер на
5796.65 лв. по ф-ра № **********/02.11.2017 г.; лихва в размер на 2.36 лв.
върху просрочена главница в размер на 18 лв. по ф-ра № **********/02.11.2017
г.; лихва в
размер на 2.05 лв. върху просрочена главница в размер на 12 лв.
по ф-ра № **********/06.06.2017 г. По делото е постъпил
писмен отговор от ответника, в който сочи, че оспорва изцяло предявения иск
както по неговото основание, така и по отношение на неговия размер. Заявява, че
не дължи заплащане на претендираната сума, като оспорва твърдението, че е
получил описаните във фактурата стоки. Издаването на фактура и нейното
осчетоводяване не доказвало извършването на доставка и наличието на реална
сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се
извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно
записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно
признание на дълг. От съществено значение за дължимостта на претендираните суми
било дали е налице изпълнение на задълженията на страните по сделката, а именно
извършването на реална доставка. Счита, че след като не дължи заплащане на главницата,
то не дължи и заплащане на претендираната мораторна лихва. От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 961/2019г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането
произтича от незаплатено задължение по сключени договори за търговска продажба
по смисъла на чл.318 и сл. ТЗ - за доставки на стоки по 6 броя фактури
с фактура № **********/ 02.08.2017 г.; фактура № **********/31.08/2017 г.;
фактура № **********/02.10.2017 г.; фактура № **********/02.11/2017 г.; фактура
№ **********/02.11.2017 г.; фактура № 00001500022/06.06.2017 г. Претендира се и
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавеното плащане на продажната цена по
всяка от посочените фактури. В
тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже сключването на договори
за търговска продажба, изпълнението на задълженията на продавача за прехвърляне
собствеността и предаване на вещите, предмет на продажбеното правоотношение,
както и изпадането в забава на ответника по отношение изпълнение на задължението
му за заплащане на продажната цена.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: