РЕШЕНИЕ
№ 13429
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110123920 по описа
за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от К. Н. Н. срещу С
ЕООД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1552,50
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от девет дни за
периода от 27.08.2020 г. до 10.02.2021 г., както и сторените от него разходи за
пътуване до мястото на полагане на труд – 180 лева за PCR тестове за
установяване на COVID-19 и 199,60 лева за автобусен билет. Ищецът твърди,
че бил служител на ответника по силата на срочен трудов № 1434 от
27.08.2020г., като извършвал работа на обекти на работодателя в
Нидерландия (в периода от 31.08.2020г. до 18.10.2020г.), Германия (в периода
от 19.10.2020г. до 02.12.2020г.) и Франция (в периода от 19.01.2021г. до
30.01.2021г.) На 16.01.2021г. на ищеца било възложено започване на работа
на обект на ответника във Франция за период от 2-3 месеца. Преди да замине
за обекта, на 14.01.2021 г. ищецът направил изискуемия към онзи момент PCR
тест, който закупил за сумата от 90 лева, за да установи, че не болен от
COVID-19. За пътуването му бил зачислен автомобил Дачия Логан, като му
било възложено да шофира до обекта във Франция. На 19.01.2021 г. ищецът
започнал работа на обекта, но на 01.02.2021г. бил спрян от работа и му бил
закупен автобусен билет за връщане в България за сумата от 199,60 лева. За
да се завърне в България ищецът закупил втори PCR тест отново за сумата от
90 лева. След връщането му в България му била връчена Заповед № 1434-1 от
10.02.2021г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сумата за
автобусния билет била удържана от заплатеното му трудово възнаграждение
при прекратяване на договора, като освен това не му било заплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1552,50 лева.
Ищецът счита, че тези суми му се дължат и моли съда да осъди ответника да
1
му ги заплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата
молба.
След направено от ищеца искане по чл. 214, ал. 1 ГПК размерът на иска
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е намален от 1552,50 лева на 1117,22
лева.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията
си, ответникът не изпраща представител.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
От представения по делото препис на трудов договор№ 1434 от
27.08.2020 г. (л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността монтажник към ответника. Правоотношението е било
прекратено със Заповед № 1434-1 от 10.02.2021 г. (л. 10 от делото). По делото
е представен и препис от допълнително споразумение към трудовия договор
(л. 40 и л. 41 от делото) от което се установява, че ищецът е бил
командирован от ответника за работа на обект във Франция за периода от
18.01.2021 г. до 31.03.2021 г. От ищеца са представени два броя теста за
наличие на COVID-19 с приложени два броя касови бонове (л. 17 и л. 18 от
делото) всеки от тях за сумата от 90 лева. Представена е и кореспонденция по
имейл между ищеца и трето по делото лице – Юнион-ивкони ООД (л. 19 от
делото) от която е видно, че ищецът е закупил един брой автобусен билет за
сумата от 198,90 лева по направление от Бордо, Франция до София, България.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период на ищеца е било дължимо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за период от 9 дни на
стойност 1552,50 лева. На същия е заплатено обезщетение в размер на 435,28
лева, като дължими са останали 1117,22 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. В случая от трудовия договор и приетата експертиза се
установява, че ищецът е имал право на платен годишен отпуск в размер на
девет дни, като по делото не беше установено същият да е ползвал платен
годишен отпуск, т.е. тези девет дни са били налични в цялост. При
прекратяване на трудовия договор това обстоятелство не е променено, поради
което съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение за платен годишен
отпуск. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
дължимият размер на това обезщетение възлиза на 1117,22 лева. След
направеното намаление този иск е основателен и следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от
доказателствата по делото – от представените два броя теста за наличие на
COVID-19 и два броя касови бонове се установява, че тези разходи са били
2
извършени от ищеца, а от представената имейл кореспонденция – че същият е
закупил автобусен билет по направление от Бордо, Франция до София,
България. Възлагането на ищеца да работи във Франция съдът намира за
установено от приложеният анекс. От тези доказателства също така се
установява, че във връзка с командироването си ищецът е заплатил сумата от
общо 378,90 лева, от които 180 лева – стойност на тестове и 198,90 лева –
автобусен билет. Този иск е основателен за сумата от 378,90 лева и следва да
се отхвърли за разликата над тази сума до пълният предявен размер от 379,06
лева или за сумата от 0,70 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са доказани и заплатени 720 лева – адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от иска му се дължат 719,66 лева. От ответника не
бяха доказани разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати на съда сумата от 59,85 лева – държавна такса и 349,84 лева – депозит
за експертиза.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С ЕООД, ЕИК: със служебен адрес да заплати на К. Н. Н ,
ЕГН: ********** със служебен адрес по иск с правно основание чл. 224, ал.
1 КТ сумата от 1117,22 лева – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на К. Н. Н , ЕГН:
********** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 378,90 лева – сторени от
ищеца разноски по придвижване от и до мястото му на командироване в Р Ф
ведно със законната лихва за периода от 05.05.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за за
разликата над тази сума до пълният предявен размер от 379,06 лева или за
сумата от 0,70 лева
ОСЪЖДА С ЕООД, ЕИК: да заплати на К. Н. Н ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството в размер на 719,66
адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С ЕООД, ЕИК: да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 59,85 лева – държавна такса и 349,84
лева – депозит за експертиза, съобразно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3