и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 43/02.04.2008 год., постановено по Н.ч.х.дело № 4/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Емануил Стоянов Касабов от гр.Хасково за невиновен в това, че на 05.09.2007 год. в гр.Кърджали, обл.Кърджали разгласил позорно обстоятелство по отношение на Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали, а именно - че е обект на брутално изнудване от адвокат Дуков - престъпление по чл.147 ал.1, предл.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2, във вр. с чл.304 от НПК го е оправдалпо предявеното му обвинение по чл.147 ал.1, предл.1 от НК. С решението си съдът е признал Емануил Касабов за виновен в това, че на 05.09.2007 год. в гр.Кърджали, обл. Кърджали приписал извършване на престъпление по чл.213а ал.1 от НК на Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали - престъпление по чл.147 ал.1, предл.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева. Осъдил е Емануил Касабов да заплати на Даниел Атанасов Дуков от гр. Кърджали, сумата в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.147 ал.1, предл.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.09.2007 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като неоснователен. Отхвърлил е и предявеният от Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали против подсъдимия Емануил Касабов граждански иск в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за причинени от престъплението по чл.147 ал.1, предл.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.09.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Осъдил е Емануил Касабов заплати на Даниел Дуков направените по делото разноски в об¨ размер на размер на 15.45 лв; а по сметка на Кърджалийския районен съд - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият Емануил Стоянов Касабов от гр.Хасково, който го обжалва в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната му части, като счита, че в тези части решението е неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, а наложеното му наказание намира за явно несправедливо. Твърди в жалбата, че не е извършил инкриминираното престъпление – клевета, чрез приписване на престъпление, тъй като не визирал в жалбата си до ОДП – Кърджали престъплението по чл.213а от НК и не бил твърдял, че срещу него са извършвани насилствени действия. Бил използвал думата „изнудване” в обикновения житейски смисъл – че му се предлага крайно неизгодна сделка и не знаел, че в НК съществувал състав на престъпление със същото заглавие. Сочи, че размерът на глобата и размерът на уважения граждански иск били явно несправедливи, тъй като глобата била определена, без да са съобразени ниската обществена опасност на деянието, положителните данни за личността му и обстоятелството, че бил безработен и нямал никакви доходи. Гражданският иск също не бил съобразен с ниската обществена опасност на деянието и съществено се отклонявал от съдебната практика за обезщетяване на престъпления от този вид. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено ново, с което да бъде оправдан. Алтернативно прави искане за изменение на решението, като бъде намален размера на наложената му глоба и размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище от защитника му жалбата се поддържа така, както е предявена. Моли също да бъде отхвърлена жалбата на частния тъжител, като неоснователна. Не сочи нови доказателства. Решението е обжалвано и от частния тъжител Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали, в частта му, с която подс.Касабов е признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпление по чл.147 ал.1, предл.1-во от НК, както и в отхвърлителните части по отношение на предявените граждански искове. Моли да бъде отменено решението в оправдателната му част, като подсъдимия Касабов бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.147 ал.1,предл.1-во от НК; да бъде отменено същото решение в частта му, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението по чл.147 ал.1, предл.1-во от НК неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 05.09.2007 год., вместо което да бъде уважен изцяло така предявеният граждански иск; както и да бъде изменено същото решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Даниел Дуков против подсъдимия Касабов граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди от престъплението по чл.147 ал.1, предл.2-ро от НК за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 лв., вместо което така предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.09.2007 год., до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание частния тъжител не се явява, редовно призован. Процесуалният му представител поддържа жалбата така, както е предявена, като развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията си. Жалбата на подсъдимия счита за неоснователна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателите, наведени във въззивните жалби, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата на подсъдимия Емануил Стоянов Касабов от гр.Пловдив. Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред обвинения. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Частният тъжител Даниел Атанасов Дуков е вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Кърджали и работи като такъв в Адвокатска кантора "Янев & Дуков" - гр. Кърджали. По силата на Договор за правна защита и съдействие бил упълномощен като процесуален представител на Кооперация "Младост-96" - с.Конево, общ. Кърджали да подготви и проведе процедура по изваждането от владение на подс.Касабов от собствен на кооперацията имот, а именно: поземлен имот, целият с площ 1 377 кв.м., ведно с построената върху него масивна двуетажна административно-битова сграда с частичен сутерен, със застроена площ 292 кв. м., състояща се от кухня - столова, включваща две зали, три други помещения, два сервизни възела и пет стаи - на първия етаж; шест стаи, коридор и покрита тераса - на втория етаж; и хладилна камера и пет складови помещения - в сутерена, за който бил издаден нотариален акт от 01.06.2000 год. за собственост на недвижим имот № 79, том I, peг. № 1459, по нот.дело № 184/2000 год. на нотариус Калин Димитров, регистриран в Нотариалната камара под № 020, с район на действие Районен съд - Кърджали. За посоченият имот на 25.07.2003 год. в гр. Кърджали бил сключен предварителен договор, по силата на който Юсеин Мехмед Раим - ликвидатор на Кооперация "Младост-96"- с. Конево, общ. Кърджали /в ликвидация/, на основание Решение от 15.07.2003 год. на Общото събрание на кооперацията продал от името и за сметка на кооперацията на подсъдимия Емануил Касабов за сумата от 20 000 лева собствения на кооперацията недвижим имот, описан по-горе, като по силата на подписания от страните предварителен договор, подсъдимият се задължил да плати имота на кооперацията, както следва: 5 000 лева - при подписване на предварителния договор; 5 000 лева - в срок до 30.06.2004 год., и 10 000 лева - в срок до 30.07.2005 год., и едва след окончателното изплащане на продажната цена от подсъдимия, двете страни следвало да сключат окончателен договор за продажба на същия имот. С предварителният договор страните се договорили още, че при виновно неизпълнение на задължението от страна на подсъдимия, същият следва да заплати останалата част от продажната цена в размер на 15 000 лева в посочените по договора срокове, като дължи и неустойка на кооперацията в размер на 2 000 лева. Подсъдимият заплатил на кооперацията първата вноска от продажната цена в размер на 5 000 лева, но не изпълнил задължението си за заплащане на останалата част от продажната цена от 15 000 лева, поради което на последният била дадена възможност съгласно договора да изпълни задължението си до началото на месец август 2007 год., което същият не направил. Това била причина тъжителят Дуков, като упълномощен представител на кооперацията, на 10.08.2007 год. да изпрати на подсъдимия от името на Юсеин Мехмед Раим - ликвидатор на Кооперация "Младост-96" - с. Конево, общ. Кърджали, покана - предизвестие, с която го уведомил за това, че считано от датата на получаване на поканата сключеният предварителен договор от 25.07.2003 год. се прекратявал по вина на подсъдимия; в едномесечен срок от получаване на поканата подсъдимият следвало да освободи собствеността и да предаде на кооперацията владението върху имота, като за целта в дадения срок следвало да се яви лично при тъжителя в качеството му на пълномощник на кооперацията в Адвокатска кантора "Янев & Дуков" в гр. Кърджали; в едномесечен срок от получаване на поканата следвало да заплати доброволно на кооперацията дължимата по чл. 5 от предварителния договор неустойка в размер на 2 000 лева, като били посочени и други последствия от неспазване на задълженията към кооперацията от страна на подсъдимия. След получаването на поканата-предизвестие подс.Касабов се срещнал със св.Митовски, с когото се познавали от няколко години, и го помолил да уреди среща с тъжителя. Така, на 17.08.2007 год. подсъдимият в присъствието на свидетеля Митовски се срещнал с тъжителя - адв.Дуков, пред заведение "Портолагос" в гр. Кърджали, като тъжителят му обяснил, че същият ден пътува със семейството си за лятна ´очивка. Предмет на разговора била поканата, получена от подсъдимия за промяна на обстоятелствата и прекратяване на договора. Срещата приключила много бързо, тъй като тъжителят и семейството му трябвало да пътуват, поради което същият заявил, че след като се върне от почивка ще разговарят допълнително и ще се опита да разреши ситуацията по възможно най-благоприятния и за двете страни начин. В края на м.август 2007 год. била проведена още една среща - в сладкарница "Байкал" в гр.Кърджали, между тъжителя и подсъдимия, на която отново присъствал и св.Митовски, като тъжителят Дуков заявил, че представлява кооперацията и на първо място ще работи за нейните интереси, но обяснил, че би съдействал за благоприятно развитие на нещата между подс.Касабов и председателя на кооперацията. На срещата били обсъждани и финансови въпроси и по-специално това, че подс.Касабов не бил изплатил вноските си към кооперацията, като срещата приключила с идеята, че има юридически и административни въпроси за решаване. На 05.09.2007 год. подс. Емануил Касабов депозирал до Директора на ОД"Полиция" - Кърджали жалба срещу тъжителя Даниел Дуков, в която посочил, че последният, като адвокат на Кооперация "Младост-96" - с. Конево, общ. Кърджали, му бил поставил условия, а именно да заплати 20 000 лева на кооперацията за покупката на недвижимия имот, както и да подпише запис на заповед, с която да се задължи към неизвестно за него лице за сумата от 30 000 лв., която следвало да му издължи до края на 2007 год., като ако не изпълни тези условия, сделка за имота нямало да има и щели да бъдат предприети мерки за освобождаване на имота и да бъде изгонен от него. В жалбата си подсъдимият посочил, че е "….обект на брутално изнудване от страна на адвокат Дуков.", поради което помолил за съдействие. Била образувана полицейска проверка, при която подсъдимият отново в обясненията си потвърдил действията на "брутално изнудване" от страна на тъжителя, като посочил конкретни такива, а именно - на срещата на 31.08.2007 год. в кафе-сладкарница "Байкал" в гр. Кърджали, на която присъствал и св.Иван Митовски. С Постановление от 26.10.2007 год. за отказ на РП-Кърджали да се образува досъдебно производство по преписка с вх. № 1642/2007 год. на РП-Кърджали, тъжителят бил уведомен за резултата от същата, а именно - че не били събрани данни адвокат Даниел Дуков от АК-Кърджали на 31.08.2007 год. в гр. Кърджали да е осъществил състава на престъплението "изнудване" по чл. 213а ал. 1 от НК, както и че липсвали данни и за извършено друго престъпление от Особената част на НК.След известно време, след като разбрал за депозираната в РПУ-Кърджали жалба срещу тъжителя, св.Митовски при случайна среща с подсъдимия го попитал какви са тези работи и кой го изнудва, на което последният отговорил, че така бил посъветван да постъпи. Вследствие на извършената полицейска проверка по жалбата на подсъдимия против частния тъжител, по време и след приключване на същата тъжителят станал затворен, необщителен, отказвал да се появява на публични места, последвали и подигравателни реплики от познати, същият бил стресиран, страхувал се да не му отнемат адвокатските права. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Емануил Касабов, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд св.Янев, Дукова, Караджов, Стоилов, Чакъров и Митовски, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Касабов, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че при проведената на 31.08.2007 год. в сладкарница „Байкал в гр.Кърджали среща между него и тъжителя Дуков, последният му заявил, че сделка за имота ще има, но вместо 15 000 лв. подсъдимият следвало да заплати на кооперацията 20 000 лева; че следвало да подпише запис на заповед на неизвестно лице за 30 000 лв., които следвало да изплати до края на годината; че не искал да обвинява адв.Дуков, не искал да засегне достойноството му и съдебната му практика. Обясненията на подс.Касабов в посочената част са нелогични, не к¯респондират и не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на св.Митовски, който е присъствувал и на двете срещи между подсъдимия и тъжителя. Видно от показанията на посоченият свидетел, при проведената на 31.08.2007 год. среща между подсъдимия и тъжителя в сладкарница „Байкал” адв.Дуков заявил, че ще съдейства за най-благоприятно развитие на нещата между подсъдимия и кооперацията, но подчертал, че на първо място работи за интересите на последната, като не бил искал пари от подсъдимия лично за себе си, нито е ставало въпрос за подписване на някаква запис на заповед за сумата от 30 000 лв. на името на неизвестно лице. Съдът намира, че показанията на св.Митовски следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са логични, последователни, свидетелят е познат и на двете страни, като активно е съдействал за провеждане на двете срещи между подсъдимия и тъжителя, и не се е показал явно заинтересован от изхода на делото в полза на която и да е от страните. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Емануил Касабов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 147 ал.1, предл.второ от НК – на 05.09.2007 год. в гр.Кърджали, обл. Кърджали приписал извършване на престъпление по чл.213а ал.1 от НК на Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимият Касабов за виновен в извършване на посоченото престъпление, за което му е повдигнато обвинение по частен ред, и му е наложил административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема, и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимия, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението по чл.147 ал.1, предл.второ от НК така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателства водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието и осъществяването му от обективна страна, вкл. и относно времето, мястото и начина на извършването му. Така, няма спор по делото, че на 05.09.2007 год. подс.Касабов е депозирал до Директора на ОД”Полиция” – Кърджали собственоръчно написана жалба, в която е изложил твърденията, че тъжителят Дуков му поставил условия, че след като заплати 20 000 лв., ще получи право на собственост върху посочения имот; както и че трябва да подпише запис на заповед в полза на неизвестно лице и да се задължи в срок до края на годината да му изплати сумата от 30 000 лв., и че ако не приеме тези условия, сделка няма да има и ще бъде изваден и изгонен от имота. Подсъдимият е посочил в жалбата си още, че с посочените твърдяни действия на тъжителя счита, че е „…обект на брутално изнудване от страна на адв.Дуков”, поради което е помолил за съдействие. Като следствие от твърденията на подс.Касабов, изложени лично от него в жалбата му, е била извършена проверка от органите на ОД”Полиция” – Кърджали – Преписка вх.№ 6418/05.09.2007 год., в хода на която не са били установени данни за извършено престъпление от тъжителя Дуков, поради което с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.10.2007 год., РП – Кърджали е отказала образуването на наказателно производство и е прекратила преписката по жалбата на подсъдимия. В тази връзка следва изрично да се посочи, че твърдяното от подс.Касабов в жалбата му до ОДП – Кърджали деяние, извършено от тъжителят Дуков – изнудването да заплати недължима сума в размер на 30 000 лв. по запис на заповед в полза на неизвестно лице, съпроводено със заплахата да бъде изгонен от имота, осъществява признаците на престъплението по чл. 213а ал.1 от НК, т.е. налице е приписване на престъпление на тъжителя Дуков от подс.Касабов, което е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК – „клÕвета”. Не са налице и каквито и да било други доказателства, събрани по надлежния ред в първоинстанционното производство, кредитирани от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция, които да установят истинността на приписаното на тъжителя престъпление, респ. да изключат наказателната отговорност на подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК. Действително, при приписване на престъплението на тъжителя Дуков по посоченият по-горе начин, подс.Касабов не е конкретизирал вмененото на тъжителя Дуков престъпление с точно посочване на правната му квалификация, но това обстоятелство не е в състояние да изключи отговорността на подсъдимия за извършеното деяние, тъй като отговорност за клевета възниква и тогава, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно конкретизирано. От субективна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината – евентуален умисъл: същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, като е допускал настъпването им, като съдът е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Само следва да се отбележи, че несъмнено с оглед нивото му на физическо и психическо развитие, подсъдимият е съзнавал, че излагайки описаните по-горе твърдения относно осъществено от тъжителят Дуков поведение, може да припише престъпление на тъжителя, посочвайки го конкретно с длъжност и име, без да има каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си /което сам подсъдимия признава/, като без съмнение е допускал /дори и да се приеме, че не е целял пряко/ настъпването на общественоопасните последици за пострадалия. При налагане на наказанието на подсъдимия Касабов първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „глоба” от три хиляди до седем хиляди лева и „обществено порицание”, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер /амнистиран е за извършено престъпление по чл.134 ал.1 т.2, във вр. с ал.4 от НК/ и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, като след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът му е наложил административно наказание “глоба” под средния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер, а именно: в размер на 1 000 лв. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателя са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимия Касабов наказание съответства на тежестта на престъплението и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, т.е. същото не е явно несправедливо и не са налице условия за неговото намаляване. Жалбата на подсъдимия Касабов по отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата е частично основателна. По принцип, изводите на първоинстанционния съд за дължимост на обезщетение на пострадалия за претърпените от него от престъплението неимуществени вреди, са правилни и обосновани, с оглед установеното неправомерно и виновно поведение на подсъдимия Касабов. Присъденото на частния тъжител обезщетение в размер на 3 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2007 год. – датата на непозволеното увреждане, обаче, настоящата инстанция намира за прекомерно завишено и неотговарящо на критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че всъщност най-значителните неимуществени вреди тъжителят е претърпял от действията на провеждащите проверката по полицейската преписка органи на полицията, които го злепоставяли пред клиенти на кантората му, пред негови близки и познати, като тъжителят чувствал срам, неудобство, били засегнати в значителна степен честта и достойноството му, пострадала професионалната му репутация, случаят получил негативен обществен отзвук. Тези вреди, обаче, не са пряка и непосредствена последица от несъмнено неправомерното поведение на подсъдимия, който е сезирал единствено органите на полицията с оплакването си, изложено в жалбата, но в същото време именно то е причинило и съответните действия на органите на полицията. С други думи, не следва подс.Касабов да възмездява пострадалия тъжител за вредите, които са резултат от недискретното поведение трети лица – длъжностните лица от органите на полицията, извършили проверката по жалбата на Касабов. Ето защо, и тъй като на обезщетяване подлежат само вредите от престъпление, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното и виновно деяние на подсъдимия, и доколкото, както бе посочено по-горе, най-съществените вредни последици за пострадалия не са такива, то съдът намира, че за възмездяване на причинените от деянието на подсъдимия Касабов на тъжителя вреди е необходима и достатъчна сумата от 1 500 лв., която съответства в най-голяма степен на критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложеното налага обжалваното решение да бъде изменено в частта му, с която за извършеното престъпление по чл. 147 ал.1, предл.второ от НК, подс.Касабов е осъден да заплати на частния тъжител сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законата лихва върху тази сума, считано от 05.09.2007 год. – датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като бъде намален размера на общетението от 3 500 лв. на 1 500 лв. Посоченото води до изменение на решението и в частта му относно присъдената държавна такса върху уважения размер на гражданският иск по сметка на Кърджалийския районен съд, като същата следва да бъде намалена от 140 лв. на 60 лв.
По жалбата на частния тъжител Даниел Дуков от гр.Кърджали. Жалбата е неоснователна. Правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд за липсата на деяние, осъществено от подс.Касабов, осъществяващо престъпния състав на чл.147 ал.1, предл.първо – клевета, осъществена чрез формата на изпълнително деяние „разгласяване на позорни обстоятелства”. Всъщност, с тъжбата си частния тъжител е предявил на подс.Касабов обвинения за извършени от него две отделни престъпления, осъществени при условията на идеална съвкупност, т.е. с едно деяние да са осъществени две престъпления – по чл.147 ал.1, предл.първо от НК, и по чл.147 ал.1,предл.второ от НК. Чрез подаването на жалба до Директора на ОДП – Кърджали, безспорно подс.Касабов е приписал на тъжителя Дуков престъпление /както бе посочено по-горе в мотивите/, но не може да се приеме, че едновременно с това е разгласил и позорно обстоятелство за тъжителя. Това е така, тъй като по съществото си приписването на престъпление винаги иманетно съдържа в себе си позорно обстоятелство, доколкото престъплението винаги е обществено укоримо деяние и несъмнено засяга честта и достойнството на посоченото за извършител лице. С други думи, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в настоящия случай не е осъществен съставът на престъплението клевета в тази форма на изпълнителното деяние по предложение първо на чл.147 ал.1 от НК, тъй като с депозирането на жалба в РПУ-Кърджали, в която се сочи, че жалбоподателят-подс.Касабов е обект на брутално изнудване от адвокат Дуков, не би могло да се приеме, че това твърдение е разгласено. Това е така, тъй като с депозирането на жалбата подсъдимият е целял единствено да бъде назначена полицейска проверка /макар и да е допускал, че приписва престъпление на тъжителя/, но не и да разгласява по принцип персоналното обвинение спрямо конкретно лице до знанието на каквито и да било трети лица. Действително, както е отбелязал и първоинстанционният съд, случаят и проверката са станали достояние на обществеността – на клиенти, колеги, близки и познати на тъжителя, но не по вина на подсъдимия, а поради действията на полицейските служители, предизвикали това обществено внимание, както бе посочено по-горе в мотивите. С оглед изложеното, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подс.Касабов за невиновен в извършването на престъпление по чл.147 ал.1, предл.първо от НК, като на осн. чл.378 ал.4 т.2, във вр. с чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение. Като законоустановена последица от признаването Ýа подс.Касабов за невиновен и оправдаването му за извършване на престъплението по чл.147 ал.1, предл.първо от НК, законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният срещу него от тъжителя граждански иск за обезщетение за претърпени от това престъпление неимуществени вреди, в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2007 год. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Що се отнася до жалбата на тъжителя в частта й, с която се иска изменяване на обжалваното решение, чрез увеличаване на присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.147 ал.1, предл.второ от НК до пълния предявен размер на гражданския иск от 15 000 лв., то същата е неоснователна в тази й част, с оглед изложените по-горе в мотивите съображения относно жалбата на подсъдимия в гражданско-осъдителната част на решението и наложителното намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които е осъден подсъдимия да заплати на частния тъжител, и които съображения не е необходимо да бъдат преповтаряни. Ето защо, извън наложителното изменение на решението по отношение размера на присъденото обезщетение за претърпени от престъплението по члр.147 ал.1, предл.второ от НК неимуществени вреди и дължимата за това държавна такса, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в останалата му част е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено в тази му част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решение № 43/02.04.2008 год., постановено по Н.ч.х.дело № 4/2008 год.по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която за извършено престъпление по чл.147 ал.1, предл.второ от НК, Емануил Стоянов Касабов от гр.Хасково, с ЕГН ********** е осъден да заплати на Даниел Атанасов Дуков от гр.Кърджали сумата в размер на 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2007 год., до окончателното изплащане на сумата; както и в частта му, с която Емануил Стоянов Касабов е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 140 лв., като НАМАЛЯВА размера на обезщетението за неимуществени вреди от 3 500 лв. на 1 500 лева, както и размера на държавната такса – от 140 лв. на 60 лева. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |