Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../24.06.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №3528 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20238893/28.10.2020г.,
постановено по гр.д. №39229/2019г. по описа на СРС, 52 състав, е признато за
незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на В.Г.Б.,
от длъжността „Контрольор по редовността на пътниците“, в отдел „Контрол по
редовността на пътниците“ в Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ при
ответника – „Ц.з.г.м.“ ЕАД, извършено със заповед №РД-15-ЗМ-20/28.05.2019г.
Възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ В.Г.Б. на длъжността
„Контрольор по редовността на пътниците“, в отдел „Контрол по редовността на
пътниците“ в Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ при ответника – „Ц.з.г.м.“
ЕАД. Осъден е ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД да заплати на В.Г.Б. на основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ сумата от 6905,10 лева, представляваща обезщетение за
времето от 29.05.2019г. до 29.11.2019г., заедно със законната лихва върху тази
сума от 29.11.2019г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 500 лева, представляваща съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение. С решението е осъден ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 676,20
лева, представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в цялост. В
жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът поддържа, че изпълнението на служебните задължения на контрольор по
редовността на пътниците и санкционирането на нередовни пътници по смисъла на
Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община не означава и не предполага да се упражнява
насилие спрямо тези лица под каквато и да е форма. Поради причината, че
работата на контрольорите по редовността на пътниците е свързана с постоянно
възникване на конфликтни ситуации с нередовни пътници в превозните средства,
лицата, заемащи тази длъжност, били инструктирани и обучени как би следвало да
се държат в подобни ситуации и максимално да бъдат любезни с гражданите,
ползващи услугите на обществения градски транспорт. Постоянното наблюдаване на
работата на контрольорите от обществеността, критичното поведение към тях, дори
без никаква субективна или обективна причина, предполагало и високата степен на
критичност у работодателя при преценката на степента на сериозност на
извършеното нарушение на вътрешните правила и инструкции на работодателя,
довели до нарушението на трудовите задължения. Извършеното нарушение на
трудовата дисциплина било достатъчно тежко, тъй като изпълнението на служебните
задължения като контрольор по редовността на пътниците не предполагало и не
допускало уронване на престижа на работодателя с подобни действия като
отправяне на явни заплахи и саморазправа с граждани, ползващи услугите на
обществения градски транспорт, както и агресивно поведение, а упражняването на
физическа сила и саморазправа било категорично недопустимо, а и осъществявало
състав на престъпление по смисъла на НК. Оспорват се изложените в
първоинстанционното решение мотиви за емоционалното състояние на ищцата, като
се излагат доводи за неправилна преценка от страна на съда, че може да се
приеме за основателна причина за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Поради факта, че ищцата не могла да се държи достатъчно сдържано и адекватно в
подобна ситуация, възниквало и обоснованото и основателно опасение от страна на
работодателя, че било система в начина й на работа, което било неприемливо и
недопустимо. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че при налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.189, ал.1 от КТ, като не е отчел тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на служителя. Заповедта била
немотивирана и не били взети предвид обясненията на служителката. Не било взето
предвид също така, че ищцата е дългогодишен лоялен служител на ответното
дружество и няма данни за нейни предходни служебни нарушения или оплаквания от
нея. Поради това наложеното наказание „уволнение“ било прекомерно и явно не
съответствало на извършеното деяние от страна на служителя. Деянието било първо
в цялата професионална кариера на ищцата, а освен това не било доказано по
несъмнен начин, поради което работодателят следвало да наложи по-леко
наказание. Ответникът не успял да проведе пълно и главно доказване по делото,
че визираното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина е
извършено от ищцата. Не било налице съответствие между извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение и наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание.
Ищцата била с чисто дисциплинарно минало и се ползвала с добро име и авторитет
сред колегите си. От събраните по делото доказателства не се установявало да е
налице проявена агресия от ищцата при изпълнение на служебните й задължения, а
напротив тя била провокирана от нередовен пътник. Нямало също така подадено
оплакване от страна на нередовния пътник срещу ищцата. Оспорва изложените
доводи в жалбата, че възникналият лек конфликт с нередовен пътник представлява
престъпление по НК. Липсвали и постъпили оплаквания срещу ищцата през
дългогодишната й професионална кариера. Поради това моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Между страните в
производството е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността „Контрольор по редовността на пътниците“ в
отдел „Контрол по редовността на пътниците“ в Дирекция „Маркетинг и стопанска
дейност“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е наложил на
ищцата дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил трудовото й
правоотношение на това основание.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ. В случая работодателят
е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ, като е дал възможност
на служителя да изложи своите обяснения и възражения относно дисциплинарното
нарушение. Атакуваната заповед на работодателя съдържа всички предвидени в чл.
195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е
нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение,
както и са посочени наказанието и
законният текст, въз основа на който то е наложено.
Доказателствената
тежест да проведе пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата,
на които се позовава, за да приеме, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от ищцата, обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
– уволнение, е изцяло на ответника – работодател. В конкретния случай съдът
намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи
правнорелевантния факт, че ищцата В.Г.Б. е извършила описаното в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, не е установил този факт при
условията на пълно и главно доказване. При съвкупната преценка на
доказателствата по делото настоящият състав на въззивния съд намира, че не е
доказано по делото такова поведение на ищцата, което да се квалифицира като
тежко нарушение на трудовата дисциплина. Установява се от събраните по делото
доказателства, че на процесната дата от страна на ищцата при изпълнение на
служебните й задължения – контролиране на редовността на пътниците в градския
транспорт, е осъществена проверка на нередовен пътник, който бил в нетрезво
състояние и с агресивно поведение, като между двамата възникнал конфликт. Не е
установено обаче при условията на пълно и главно доказване от страна на
ответника по делото, че ищцата е извършила описаното в атакуваната заповед
нарушение на трудовата дисциплина, а именно, „посяга двукратно и удря по
главата възрастния мъж“, а напротив успешно е проведено от ищцата насрещно
доказване, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Х.Ц.и Ц.Б.К.,
които са се намирали в превозното средство по време на инцидента, и не сочат да
е проявена агресия от страна на ищцата спрямо пътника с нередовен превозен
документ, а напротив такава е била проявена от пътника спрямо ищцата.
На следващо място
въззивният съд приема, че дори да е извършено от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина при възникналия конфликт с пътника с нередовен превозен документ,
наложеното дисциплинарно наказание не съответства на извършеното нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.
189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание следва да се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Нормата е императивна и
предвижда задължение за работодателя да извърши посочената в нея преценка при
определяне на вида на дисциплинарното наказание преди неговото налагане. Осъществяването
на тази процедура е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание и е
условие за неговата законосъобразност. Съобразно трайната съдебна практика при
спор за законност на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол за съответствие между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение, респективно относно това дали работодателят
преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл.
189, ал. 1 КТ, като е взел предвид критериите – тежест на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Въззивният съд приема, че установеното по делото поведение на ищцата
при процесния конфликт, възникнал с пътника с нередовен превозен документ, не
представлява тежко наршение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 КТ и не обосновава налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Ищцата
няма наложени други наказания, дългогодишен служител е на ответника и липсват
доказателства за претърпени вреди от работодателя от действия на ищцата. Поради
изложеното уволнението, извършено с процесната заповед, е незаконно и следва да
бъде отменено.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и следва да се уважи и обусловеният
иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност.
Във въззивната жалба липсват оплаквания относно фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд по иска с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, поради което същите не са предмет на
въззивната проверка.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20238893/28.10.2020г., постановено по гр.д. №39229/2019г. по описа на СРС, 52
състав.
ОСЪЖДА „Ц.з.г.м.“
ЕАД да заплати на В.Г.Б. разноски за въззивното производство в размер на 300
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.